♥ Здравето, което жертваме в името на по-важни неща“ Без

♥ Здравето, което жертваме в името на „ по-важни неща “

Без да виждаме ние непрекъснато обменяме между тях информация за това, какъв брой години би трябвало да живеем, какво би трябвало да бъде здравословното ни положение в една или друга възраст, какъв брой пари би трябвало да желаеме за труда си и по този начин нататък. А това са тези вътрешни настройки, които след това следваме! Ние самите си прехвърляме един другиму отрицателни стратегии, към които се придържаме. А след това се оплакваме: „ Защо всичко е толкоз зле, за какво няма обич, пари, здраве, почитание и всичко останало? “

Повечето хора даже не осъзнават за какво вършат един или различен избор - те не са подготвени да се замислят над това, незабавно следват внушените им от някого настройки. А след това се постанова да събират плодовете на своите неосъзнати действия. Да разгледаме по-подробно тази обстановка, т.е. какви всеобщи неправилни убеждения битуват в обществото ни.

Трябва да се борим за здравето си

В нашето общество да вземем за пример, както измежду болните, по този начин и измежду лекарите, е публикувана концепцията (стереотипът, нагласата), че човек би трябвало непрекъснато да се бори за здравето си. На процедура никой не може да одобри тялото си такова, каквото е, изключително когато ни преследват заболявания. Всеки човек, който е леко или съществено болен, се бори интензивно за здравето си. С кого се бори? Отговорът е явен. Врагът, съперникът е един - личното тяло. Ако това изказване провокира у вас възражения, да разгледаме този въпрос от малко по-различен ъгъл.

Да забележим с какво разполагаме. Това сте ВИЕ - вашият разум, воля, опит, схващане, страсти (всичко дружно -това е нашата душа), само че всичко това е безплътно. А има и плът - т.е. физическото тяло, в което се намирате ВИЕ. Тялото би трябвало да Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС) оказва помощ да живеете удобно, да удовлетворява всичките ви потребности от напредване, приемане на наслаждение от яденето, пиенето, секса и така нататък То, като правилен и безотказен прислужник, би трябвало да извършва всички потребности на душата и не би трябвало да има свои стремежи, потребности, условия. То не би трябвало да ни пречи да живеем по този начин, както ни се желае. А по какъв начин ни се желае да живеем, е ясно - да ядем, да пием, да скапваме организма си от работа, секс или рискови развлечения, без да вършим нищо, с цел да го поддържаме и възвръщаме.

Но от време на време тялото отхвърля да извършва тези свои нелеки функционалности, то се разболява. А ние знаем по какъв начин би следвало да се държи то! Не ни интересува какво желае да ни подскаже тялото с неговото заболяване, какъв урок ни дава. То би трябвало да бъде крепко и ние иде го създадем такова! Това може да изисква старания, само че ние постоянно сме подготвени за борба! Напред, в офанзива за здравето!

В резултат на това животът на доста хора съставлява низ от непрекъснати бойни дейности. Врагът - това е заболяването, и тя би трябвало да бъде унищожена! В нашия свят е основана цяла промишленост за обезпечаването на тези бойни дейности. Болниците са полесраженията, аптеките са складовете с боеприпасите. Разболявате се - идва лекарят и ви доставя с муниции или ви дава рецепта за тяхното закупуване от склада (аптеката). Големи институти непрекъснато изследват врага и измислят нови способи и средства за битка с него. От екраните на тв приемниците непрекъснато ни плашат: „ Вашите муниции са остарели! Врагът се е трансформирал, предходната година беше вирус „ А “, а тази година е вирус „ Б “! Предишните патрони не важат, незабавно си купете нови! “ И ние отиваме в аптеката и купуваме, сътворяваме в дома си дребен оръжеен боеприпас и осигурявайки работа за множеството участници в тази безшумна борба.

Ясно е, че в тази борба няма място за никакво примирение. Страховете, паниките, опасенията и другите неприятни страсти са непрекъснати спътници на невидимата борба. Може ли да се направи нещо в тази обстановка, можем ли да се откажем от битката със самите себе си и с тялото си? Можем ли да се научим да живеем по-съзнателно, рационално, в естетика с душата и тялото си?

Разбира се, че можем. За тази цел би трябвало да осъзнаем, към кой стандарт на отношение към здравето се придържаме и да създадем по този начин, че да се отнасяме към този подарък от природата по-разумно.

Но всеобщите неправилни убеждения не свършват до тук.

Изразходваме безплатния запас

Следващото всеобщо неправилно разбиране даже мъчно за формулиране. Макар че същността му елементарна и ясна за множеството хора. Здравето е безвъзмезден запас, който ни се дава по рождение. А щом е безвъзмезден, можем да го изразходваме, без да умуваме доста. Свикнали сме да ценим единствено това, за което ни се постанова да плащаме скъпо, и не ценим това, което коства на ниска цена. А здравето не коства нищо, до момента в който не се разболеем и не стартираме да плащаме за лекуване. Затова на младини го пилеем, без да се замисляме за следствията. Недоспиването, напиванията, отвратителното хранене, неналичието на отдих и други издевателства над организма са резултат от вътрешното разбиране, че „ е значимо всичко, с изключение на здравето, то може да бъде пожертвано в името на по-важни неща “. Не се ли ръководите от тази концепция от време на време, когато дояждате вкисналата чорба или остатъците от рождения си ден, който сте отпразнували оня ден - жалост ви е да хвърляте продуктите, те костват пари! А здравето като че ли нищо не коства...

Затова тази всеобща вътрешна настройка може да се формулира по следния метод: „ Здравето е това, за което би трябвало да си спомняме и да се грижим на последно място ". Хората си спомнят за здравето, когато са на път да го изгубят и би трябвало да платят за него с пари и време. Тоест когато то придобива полезност, изразена в изцяло действителни пари.

Може да се каже, че в ценностната система на множеството хора здравето заема пето или даже десето място. На предните позиции са работата, децата, фамилията, взаимоотношенията, любовта, творчеството, себедоказването, парите и доста други неща. А здравето е някъде най-после. Каквото цените - това получавате, каквото не цените - няма да го постигнете. Докато не измененията отношението си към здравето, няма смисъл да се надявате на такова.

От: „ Здравето е в главата, а не в аптеката “, Александър Свияш, изд. СофтПрес
Снимка: Alexander Sviyash, youtube.com