Европа губи последните си диви реки – и това се случва на Балканите
В документа се акцентира, че Балканите имат едни от най-чистите и диви реки в Европа – жизненоважни за биоразнообразието на континента и определяни като неговото „ синьо сърце “. Авторите предизвестяват, че този скъп запас е все по-застрашен от разрастването на инфраструктурните планове в района.
През последните години Балканите са очевидци на взрив на дребни, обилно субсидирани водноелектрически централи.
Регионът постоянно попада във фокуса на вложители, привлечени от относително евтиния и възобновим енергиен запас, отбелязва Агенция Франс Прес. Според отчет на двете организации от 2024 година в района към този момент действат към 1 800 такива централи, а над 3 000 плана за нови обекти са в друг стадий на обмисляне.
В последния си отчет, обхващащ над 83 000 км реки, организациите се концентрират върху така наречен полуестествени реки – водни течения с съвсем непокътнато русло и естествени заливни равнини. През 2012 година тези реки са представлявали към 30 % от всички водни течения в района, до момента в който през 2025 година делът им спада до 23 %. Докладът дефинира това като „ печална загуба от 2 450 километра водни течения “.
Загубата на тези жизненоважни за екосистемите реки е изключително осезаема в Босна и Херцеговина и в Албания. В Босна делът на непокътнатите реки е намалял с 23 % сред 2012 и 2025 година, а в Албания съвсем естествените речни сектори са спаднали от 68 % през 2012 година до едвам 40 % през 2025 година, сочат данните.
Въпреки отрицателните трендове отчетът регистрира и позитивни образци. През 2023 година албанското държавно управление даде на река Вьоса – една от последните диви реки в Европа – статут на народен парк. Това е разрешило да бъдат блокирани близо 40 планувани бента. Подобни юридически победи са съдействали за спасяването на към 200 км огромни водни течения и 700 км дребни реки през последните години, се показва още в отчета.
През последните години Балканите са очевидци на взрив на дребни, обилно субсидирани водноелектрически централи.
Регионът постоянно попада във фокуса на вложители, привлечени от относително евтиния и възобновим енергиен запас, отбелязва Агенция Франс Прес. Според отчет на двете организации от 2024 година в района към този момент действат към 1 800 такива централи, а над 3 000 плана за нови обекти са в друг стадий на обмисляне.
В последния си отчет, обхващащ над 83 000 км реки, организациите се концентрират върху така наречен полуестествени реки – водни течения с съвсем непокътнато русло и естествени заливни равнини. През 2012 година тези реки са представлявали към 30 % от всички водни течения в района, до момента в който през 2025 година делът им спада до 23 %. Докладът дефинира това като „ печална загуба от 2 450 километра водни течения “.
Загубата на тези жизненоважни за екосистемите реки е изключително осезаема в Босна и Херцеговина и в Албания. В Босна делът на непокътнатите реки е намалял с 23 % сред 2012 и 2025 година, а в Албания съвсем естествените речни сектори са спаднали от 68 % през 2012 година до едвам 40 % през 2025 година, сочат данните.
Въпреки отрицателните трендове отчетът регистрира и позитивни образци. През 2023 година албанското държавно управление даде на река Вьоса – една от последните диви реки в Европа – статут на народен парк. Това е разрешило да бъдат блокирани близо 40 планувани бента. Подобни юридически победи са съдействали за спасяването на към 200 км огромни водни течения и 700 км дребни реки през последните години, се показва още в отчета.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ