Събиране на слънчева енергия в космоса и предаването й на Земята с микровълни?
Звучи прекомерно хубаво, с цел да е истина: проект за събиране на слънчева сила от космоса и предаването й на Земята благодарение на микровълни. Но това е нещо, което може да се случи още през 2035 година, съгласно Мартин Солтау, съпредседател на Инициативата за галактическа сила (SEI) – съдействие сред промишлеността и университетските среди.
SEI работи по план, наименуван Cassiopeia, който възнамерява да сложи съзвездие от доста огромни спътници във висока земна орбита. Веднъж разгърнати, спътниците ще събират слънчева сила и ще я предават назад на Земята. Той споделя, че капацитетът е съвсем безграничен. „ На доктрина може да достави цялата сила на света през 2050 година “, споделя той. „ Има задоволително място в орбитата за слънчевите енергийни спътници и снабдяването с сила от Слънцето е голямо.
Тясна линия към геостационарната земна орбита получава повече от 100 пъти повече сила годишно, в сравнение с се чака да употребява цялото човечество през 2050 година, споделя господин Солтау.
По-рано тази година държавното управление на Обединеното кралство разгласи финансиране от £3 милиона за планове за галактическа слънчева сила (SBSP) след инженерно изследване, извършено от консултантската компания Frazer-Nash, което заключи, че технологията е жизнеспособна.
SEI се надява да получи огромна част от тези пари. Сателитите му ще бъдат формирани от стотици хиляди дребни, идентични модули, създадени във заводи на Земята и съединени в космоса от самостоятелни роботи, които също ще правят обслужване и поддръжка.
Слънчевата сила, събрана от спътниците, ще бъде преобразувана във високочестотни радиовълни и излъчена към коригираща антена на Земята, която ще преобразува радиовълните в електричество. Всеки спътник може да достави към 2 GW мощ в мрежата, което прави всеки спътник съпоставим по изходна мощ с атомна електроцентрала. Тук на Земята слънчевата светлина се разсейва от атмосферата, само че в космоса идва непосредствено от слънцето без разстройства. Така че основан в космоса безоблачен панел може да събере доста повече сила от сходен по мярка подобен на Земята. Подобни планове се създават и на други места.
В Съединени американски щати, да вземем за пример, изследователската лаборатория на военновъздушните сили (AFRL) работи върху някои от сериозните технологии, нужни за такава система, в план, прочут като Space Solar Power Incremental Demonstrations and Research (SSPIDR). Те включват възстановяване на успеваемостта на слънчевите кафези, превръщане на слънчеви в радиочестоти и образуване на лъчи, както и понижаване на огромните температурни съмнения на съставените елементи на галактическите кораби и основаване на планове за разгръщащи се структури.
В края на предходната година екипът сполучливо показва нови съставни елементи за по този начин наречената сандвич плочка, която се употребява за превръщане на слънчевата сила в радиовълни. Микровълновите лъчи може да звучат обезпокоително, само че е демонстрирано на Земята и е открито, че е дейно и безвредно както за хората, по този начин и за дивата природа. „ Лъчът е микровълнов, тъй че е тъкмо като wi-fi, който имаме от самото начало, и е с невисок интензитет, към една четвърт от интензитета на обедното слънце “, споделя господин Солтау.
Докато доста от най-големите трудности към този момент са преодолени, към момента има евентуални проблеми. „ Моето персонално мнение за това е, че ни харесва да мислим, че технологията е налице, само че към момента не е изцяло подготвена, с цел да се захванем с план с такава трудност “, споделя доктор Йована Радулович, учител по термодинамика в университета в Портсмут, която специализира в системи за възобновима сила. Тя отбелязва, че изстрелването на огромен брой слънчеви панели в космоса ще бъде скъпо и като се има поради, че всеки план може да изисква стотици изстрелвания, това ще генерира доста въглероден диоксид.
Но има мотив за оптимизъм. Екологичен разбор на плана Касиопея от университета в Стратклайд стигна до заключението, че като цяло, в това число изстрелването, въглеродният отпечатък може да бъде единствено половината от този на земната слънчева сила, към 24 g CO2 на киловатчас.
Междувременно, споделя господин Солтау, икономическата обстановка се усъвършенства от самото начало. „ Разходите за стартиране на пазара са паднали с 90% и не престават да падат, а това трансформира играта за стопанската система “, споделя той. „ Второ, има действителен прогрес в дизайна на спътниците за слънчева сила, тъй че те са доста по-модулни, което обезпечава резистентност и понижени индустриални разноски. Трето, имаме действителен прогрес в роботиката и самостоятелните системи. “
С лимитирано финансиране от държавното управление на Обединеното кралство SEI се надява да притегли частни вложения за някои от употребяваните технологии. Въпреки това, предизвестява доктор Радулович, препоръчаният график може да е прекомерно оптимистичен. „ Мисля, че със обилни вложения и целенасочени старания в тази област, няма причина да не можем да сложим системата в деяние като по-малки пилотни планове в обозримо бъдеще “, споделя тя. „ Но нещо в огромен мащаб – приказваме за километри слънчеви масиви – би лишило доста повече време. “
