Просвещението
Знаете ли, че по време на война, има неписани правила, които се съблюдават от страна на врага. Но когато и да е бойците са установявали свои лични правила във връзка с врага, по този начин да се каже, неизказани, неписани и неодобрени от никого. Втората международна война също не била изключение.
В същото време този необикновен кодекс на достойнството постоянно се спазвал от всевъзможни интернационалните публични съглашения.
Правила, които би трябвало да се съблюдават от всички
Едно от основните правила на всяка война, в това число и на Втората международна война, е да не се пречи на погребалните екипи да си правят работата. След края на борбата, когато настъпи мъртвило на полето, където се е състояла тази борба, хората излизали с цел да съберат падналите бойци. В този миг никой не откривал огън. Този факт е разказан от К. Симонов в записките му и неведнъж е бил потвърждаван от тези, които са били директен участник във военните дейности.
Причините за това са явни. Всеки от присъстващите ясно разбирал, че самият той не е ваксиниран от гибелта, която може да пристигна във всяка една секунда. Освен това труповете последователно се разлагали и вероятността да бъдеш на такова място е, меко казано, мрачна. Също по този начин не било признато да се стреля по санитарите, които прибирали ранените от бойното поле. Естествено след борбата.
Според негласния боен закон по водоноски също не се е стреляло. Подобни обстановки се случили тук-там на „ позиционните борби “, във към този момент открити фронтови браншове. Мнозина възприемали боеца от вражеската войска, който седял в окопа насреща, съвсем като приятел по злощастие, който нямал безусловно никакво предпочитание да загуби живота си. В тази връзка те се пробвали да не допират бойците, които правили домакинска работа.
Някои очевидци разказвали, че когато офицерът заповядал да стреля по водоноската, боецът, несъмнено, стрелял, само че по подобен метод, че патроните прелетявали, без да уцелят задачата. Но имало и друга тактичност. За да победи врага, достъпът до вода е бил блокиран и той е бил заставен да търпи жадност.
Ако човек напусне изкопа си от потребност, също не било всекидневно да се стреля по него.
Ако човек е напуснал окопа си от потребност, също не е било всекидневно да се стреля по него. Войниците се ръководели от обикновен принцип, някъде даже от поверие, че в случай че нарушиш правилото, самичък ще се окажеш в същото състояние или твой другар, тъй като тъкмо в този миг патронът може да надмине всеки. Разбира се, никой не желал да трансформира изкопа си в тоалетна, тъй като така и така животът там не бил сладостен.
Описаните правила били общи за всички, взели участие във войната. Освен тях имало и други правила, и то неизказани, неписани – за всеки обособен жанр от армията.
ВИЖТЕ СЪЩО: ТАЙНИТЕ НАЦИСТКИ БОЙНИ МАШИНИ
1. Снайперисти
Във всички войни снайперистите имат обособена известност, която ненапълно е особена. Снайперистите ненавиждат съперниците си с цялото си сърце. Когато снайперист попаден в плен (а те попадат в извънредно редки случай) те незабавно биват разстреляни. В прочут смисъл вътрешните правила на снайперистите били отговорни за това тяхно държание.
Подобно на останалите бойци, снайперистите се пробвали да съблюдават правилото да не стрелят по боец, излязъл от прикритие, с цел да се облекчи. Само в този случай хуманизмът бил на назад във времето. Те не се интересували от елементарните бойци. Като ги убият, те ще предадат личната си позиция, което е неприятно. Снайперистите били ориентирани към офицерите. Те също по този начин не стреляли и по санитарите и медицинските сестри.
Често снайперистите се опитвали да не убият жертвата си, а единствено да я ранят съществено. Но даже и в тази обстановка това явно не е направено от положителни планове. Това се дължи на военния цинизъм – ранен боец основава доста повече неудобства за врага, в сравнение с към този момент мъртвия боец.
2. Пилоти
Въздушнодесантните войски тогава, а и в този момент се водят елитни войски. Отношението им към врага също било изключително, нехарактерно за останалите. Отвъд общоприетите граници на мъка, освен това и от двете страни. Понякога сред асовете на немската и руската войска имало съревнование, сходно на спорта. И на фронта (между другото), имало почитание към съперника, който в действителност бил зложелател във военни условия. Някои допускат, че корените на това отношение се връщат към Първата международна война. Тогава имало малко водачи, че даже били персонално познати между тях.
Едно от основните правила на водачите е да не стрелят по съперника, в случай че би трябвало да скочат от самолета с парашут. Причините за това били неразбираеми. На първо място, в случай че той прескочи територията, заета от врага, то във всеки случай ще бъде взет в плен, което значи, че ще може да даде скъпа за тях информация. Освен това въздушната борба постоянно е гореща и не постоянно има време да се довърши към този момент ранен зложелател. Е, не би трябвало да се не помни и щедростта във връзка с губещия.
3. Моряци
В морето има доста правила, само че едно от главните е спасяването на човек, който е зад борда. Във военно време сходна позиция не съвпадала с основния смисъл на самите военни дейности – унищожаването на вражеския транспортен съд и надлежно на екипажа.
Въпреки това, всички, които след гибелта на вражеския транспортен съд се озовали във водата, спечелилите, както нормално, се пробвали да им оказват помощ.
Разбира се, не постоянно и не всеки е правил това, само че в историята сходно събитие е било разказано повече от един път и това се отнася до интервала на Втората международна война. Например капитанът Хартенщайн от немска подводница се опитал да избави хора, пасажери на английския транспортен съд Лакония, който той персонално унищожил. Естествено, тези, които са съумели да спасят, незабавно са били взети в плен.
По отношение на действието, осъществено от Хартенщайн, то противоречало на всички указания. Според тях би трябвало да бъдат избавени единствено капитанът на изгубения транспортен съд и висшите офицери.
Второто предписание, което е неписано, е че хванатите моряци би трябвало да оставят жилетките си. Този предмет е знак на морското приятелство и принадлежност към него. Дори в случай че моряците принадлежат към разнообразни лагери (са съперници във войната), те просто са длъжни да се отнасят един към различен с почитание.
Във войната има доста публични и негласни правила. Но те не постоянно са се спазвали и не от всички. Когато в близост има месомелачка и приятел, който преди малко е застанал наоколо, лежи мъртъв, а наоколо нечий крайник или ръка е откъснат от откъс от мина, тогава няма време за правила. Те постоянно са просто забравяни.
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
