Как империята ДС си раздаде $800 милиона
Зловещата империя Държавна сигурност сътвори 450 сдружения в чужбина за кражба на технологии, експорт на артикули и най-много за „ прикрит пренос ”. Под този евфемизъм беше завоалирана цяла машина за контрабанда – дума, която идеолозите на комунизма отричаха като несъвместима със социалистическия морал, написа „ Уикенд “ в свое следствие .
В тези сдружения единствено за уставен капитал и покриване на задължения на губещи компании сa потънали минимум 800 млн. $ национални пари в интервала 1961-1991 г. Навремето съгласно черния курс на $ това се равняваше на 2,4 милиарда лв., а в този момент съгласно паритета на покупателната дарба възлиза на внушителните 4 милиарда лв..
Фирмите в чужбина за кражба на технологии са под контрола на Първо основно ръководство – Първо главно управление (на ДС) на Държавна сигурност (външнополитическото разузнаване на тоталитарния режим), а тези за държавна контрабанда – на Второ основно ръководство – Второ главно управление (на ДС) на Държавна сигурност (контраразузнаването). Названието им „ неявни компании “ идва от обстоятелството, че те са регистрирани от хора на Държавна сигурност в чужбина по сходство на актуалните офшорки, като задачата е да не се разбере кой е крайният притежател.
Първообразът на неявните компании на Държавна сигурност е сдружението „ Имекстраком ”. Чрез него е скрито присъединяване на Народна република България в продажбата на оръжие на Алжирския фронт за национално избавление. Регистрирано е през 1961 година във Вадуц, Лихтенщайн, и е първата задгранична компания на учреденото в края на 1960 година
Държавно комерсиално дружество (ДТП) „ Тексим ”, чийто началник е полковникът от Първо главно управление (на ДС) на Държавна сигурност Георги Найденов, който докара „ Кока-Кола ” у нас. „ Тексим ” доста бързо се трансформира в бодил в очите на Москва поради големите облаги, които инкасира. Обвиняват основните хора в сдружението и като „ проводници на упадъчно западно въздействие ”. Найденов е наказан на 20 година затвор и след това оневинен.
Само че Държавна сигурност вижда огромните пари в контрабандата. Тодор Живков възприема препоръчаната от Държавна сигурност скица и поставя „ ред “ в черната търговия посредством ново дружество – „ Кинтекс ”. В секретното предписание на Министерски съвет от юли 1966 година на „ Кинтекс “ с изключение на търговията със особено имущество (оръжие) се разпореждат и „ реекспортни и други покупко-продажби “.
Реклама
Само година по-късно с „ персонално строго секретно “ предписание на Министерски съвет № 189 от 19 юли 1967 година се задават нови правила за партийно-държавния надзор над контрабандата, избрана към този момент като „ директна търговия “. В структурата на „ Кинтекс ” е основана специфична Трета дирекция „ Скрит пренос “. Тя е разграничена на три адвокатски фирми. Първата реализира „ прикрит пренос “ на особено имущество, втората – търговия с цигари и алкохол, а третата – с първокласни артикули. Впоследствие стартира контрабанда на битова електроника, злато, сребро, полезности от благородни метали, часовници, неразрешени лекарствени препарати, психотропни субстанции.
„ Кинтекс “ копира опита на „ Тексим “, като също избира Лихтенщайн за място, където да записва своите компании. „ Инар “, „ Соколи “, „ Корестал “, „ Сокотрейд “ и „ Гудекс “ са учредени като компании вид „ Анщалт “ – пощенски кутии, с генерално посланичество в София, ръководено от генералния шеф на „ Кинтекс “ Иван Дамянов.
От София се дърпат конците на контрабандните интервенции. Представителствата разполагат със специфични бази и хранилища наоколо до столицата, както и на пристанищата във Варна и Бургас. Организиран е специфичен режим, който разрешава безпрепятственото прекосяване на контрабандните артикули през границата и митниците. Дейността е обезпечена от Държавна сигурност, а чиновниците й освен оглавяват компаниите и офисите им в София, само че и работят във всички свързващи звена по веригата.
Нивото на нелегалност се качва с още едно ходило през 1978 година, когато държавното управление на Станко Тодоров приема „ персонално строго секретно “ решение № 148 от 31 юли 1978 година за „ скритата директна търговия “. С новите правила Министерският съвет подрежда да се употребяват компании зад граница за прикриване на държавната контрабанда, с цел да „ не се позволява компрометиране на български физически и юридически лица “. Отчитането на контрабандата става по така наречен „ аварийна валутна стратегия “.
Според тогавашният министър на външната търговия Христо Христов по тази стратегия в страната са импортирани 1,4 милиарда $. От 1968 година тази черна каса финансира Централен комитет на Българска комунистическа партия и от нея се изплащат представителните пари на така наречен „ правоимащи “ – върхушката на комунистическата партия, отпред с Живков.
Пълния текст на следствието четете на страниците на в. „ Уикенд “
В тези сдружения единствено за уставен капитал и покриване на задължения на губещи компании сa потънали минимум 800 млн. $ национални пари в интервала 1961-1991 г. Навремето съгласно черния курс на $ това се равняваше на 2,4 милиарда лв., а в този момент съгласно паритета на покупателната дарба възлиза на внушителните 4 милиарда лв..
Фирмите в чужбина за кражба на технологии са под контрола на Първо основно ръководство – Първо главно управление (на ДС) на Държавна сигурност (външнополитическото разузнаване на тоталитарния режим), а тези за държавна контрабанда – на Второ основно ръководство – Второ главно управление (на ДС) на Държавна сигурност (контраразузнаването). Названието им „ неявни компании “ идва от обстоятелството, че те са регистрирани от хора на Държавна сигурност в чужбина по сходство на актуалните офшорки, като задачата е да не се разбере кой е крайният притежател.
Първообразът на неявните компании на Държавна сигурност е сдружението „ Имекстраком ”. Чрез него е скрито присъединяване на Народна република България в продажбата на оръжие на Алжирския фронт за национално избавление. Регистрирано е през 1961 година във Вадуц, Лихтенщайн, и е първата задгранична компания на учреденото в края на 1960 година
Държавно комерсиално дружество (ДТП) „ Тексим ”, чийто началник е полковникът от Първо главно управление (на ДС) на Държавна сигурност Георги Найденов, който докара „ Кока-Кола ” у нас. „ Тексим ” доста бързо се трансформира в бодил в очите на Москва поради големите облаги, които инкасира. Обвиняват основните хора в сдружението и като „ проводници на упадъчно западно въздействие ”. Найденов е наказан на 20 година затвор и след това оневинен.
Само че Държавна сигурност вижда огромните пари в контрабандата. Тодор Живков възприема препоръчаната от Държавна сигурност скица и поставя „ ред “ в черната търговия посредством ново дружество – „ Кинтекс ”. В секретното предписание на Министерски съвет от юли 1966 година на „ Кинтекс “ с изключение на търговията със особено имущество (оръжие) се разпореждат и „ реекспортни и други покупко-продажби “.
Реклама
Само година по-късно с „ персонално строго секретно “ предписание на Министерски съвет № 189 от 19 юли 1967 година се задават нови правила за партийно-държавния надзор над контрабандата, избрана към този момент като „ директна търговия “. В структурата на „ Кинтекс ” е основана специфична Трета дирекция „ Скрит пренос “. Тя е разграничена на три адвокатски фирми. Първата реализира „ прикрит пренос “ на особено имущество, втората – търговия с цигари и алкохол, а третата – с първокласни артикули. Впоследствие стартира контрабанда на битова електроника, злато, сребро, полезности от благородни метали, часовници, неразрешени лекарствени препарати, психотропни субстанции.
„ Кинтекс “ копира опита на „ Тексим “, като също избира Лихтенщайн за място, където да записва своите компании. „ Инар “, „ Соколи “, „ Корестал “, „ Сокотрейд “ и „ Гудекс “ са учредени като компании вид „ Анщалт “ – пощенски кутии, с генерално посланичество в София, ръководено от генералния шеф на „ Кинтекс “ Иван Дамянов.
От София се дърпат конците на контрабандните интервенции. Представителствата разполагат със специфични бази и хранилища наоколо до столицата, както и на пристанищата във Варна и Бургас. Организиран е специфичен режим, който разрешава безпрепятственото прекосяване на контрабандните артикули през границата и митниците. Дейността е обезпечена от Държавна сигурност, а чиновниците й освен оглавяват компаниите и офисите им в София, само че и работят във всички свързващи звена по веригата.
Нивото на нелегалност се качва с още едно ходило през 1978 година, когато държавното управление на Станко Тодоров приема „ персонално строго секретно “ решение № 148 от 31 юли 1978 година за „ скритата директна търговия “. С новите правила Министерският съвет подрежда да се употребяват компании зад граница за прикриване на държавната контрабанда, с цел да „ не се позволява компрометиране на български физически и юридически лица “. Отчитането на контрабандата става по така наречен „ аварийна валутна стратегия “.
Според тогавашният министър на външната търговия Христо Христов по тази стратегия в страната са импортирани 1,4 милиарда $. От 1968 година тази черна каса финансира Централен комитет на Българска комунистическа партия и от нея се изплащат представителните пари на така наречен „ правоимащи “ – върхушката на комунистическата партия, отпред с Живков.
Пълния текст на следствието четете на страниците на в. „ Уикенд “
Източник: narod.bg
КОМЕНТАРИ