Златото на конкистадорите – зашеметяващото количество злато, което конкистадорите извличат

Златото на завоевателите – зашеметяващото количество злато, което завоевателите извличат от Америка, разрешава на Испания да стане най-богатата страна в света по това време. Жаждата за злато за заплащане на армии и персонално обогатяване довело до талази от експедиции на открития и завоевания от 1492 година нататък. Само през първият половин век от испанското завземане на Америка, над 100 тона злато са заграбени от континента.

Разтопявайки този ослепителен метал, конквистадорите оставят след себе си диря от гибел, мъчения и заличаване. Конкистадорите всеобщо понижават броя на артефактите, които биха могли да са оживели до през днешния ден. Артефакти , които биха могли да приказват за религиозното, културно и художествено значение, което техните основатели в миналото са им придали.

Жаждата за злато

Когато Христофор Колумб (1451-1506) идва в Америка през 1492 година, единствената стока, за която жадуват всички европейски монарси, е златото. С този драгоценен жълт метал могат да се наемат армии и барутни оръжия. Техните кралства могат да бъдат защитавани и разширявани. Златото постоянно е било необичайност. Но в края на 15-ти век това е извънредно рядко в Европа. Цялото злато в Европа по това време би било се събрало в куб със страни от едвам 2 метра. Теглото би било скромните 88 тона. Но златото, на което конквистадорите щели да се натъкнат в Новия свят, щяло да промени вечно нещата. И да обогати испанската корона оттатък най-смелите й фантазии.

Конкистадорите за първи път откриват злато на остров Испаньола (съвременна Доминиканска република/Хаити) през 1494 година След това пипалата на империята се популяризират в Пуерто Рико през 1508 година, Ямайка през 1509 година и Куба през 1511 година, до момента най-хубавият източник на злато. През пролетта на 1513 година Хуан Понсе де Леон (1474-1521) е първият европеец, направил документирано акостиране във Флорида. Също през 1513 година Васко Нунес де Балбоа (1475-1519) пресича Панамския провлак и по този начин става първият европеец, видял Тихия океан.

Мистериозни реликви от античните цивилизации – Топ 10 ранглиста

През 20-те години на 15-ти век процесът на испанска колонизация се подвига на друга предавка. Диего Веласкес де Куеляр (1465-1524), губернаторът на Куба, изпраща Ернан Кортес (1485-1547) да изследва Мексико, където се натъква и по-късно превзема ацтеките от 1521 година Тогава Педро де Алварадо (1485-1541) води бруталното завземане на маите в Гватемала през 1524 година Следва Франсиско Писаро (ок. 1478-1541), който ограбва Перу на инките от 1532 година, а по-късно Ернандо де Сото (ок. 1500-1542), който стартира да изследва Северна Америка до дъно като река Мисисипи през 1539-42 година Всички тези мъже търсели благосъстояние от всевъзможен тип. От изумруди до екзотични кожи, само че най-желаният материал от всички било златото .

Северна и Южна Америка в действителност се оказали чудесно място за намиране на злато. Въпреки че металът не е бил скъп поради рядкостта си или като платежно средство от локалните поданици на Америка, той е бил скъп поради своя искра, непорочност, духовни асоциации (особено във връзка с слънцето) и обработваемост в ръцете на занаятчиите. Поради тези аргументи той е бил добиван, търгуван и раздаван като налог на целия континент.

Когато мореплавателите от Стария свят пристигнали и видяли такива съкровища, висящи от телата на хората, които срещнали, те били изключително щастливи. Това тържествуване озадачило американците, защото те нормално оценявали други материали по-високо, като нефрит, тюркоаз, екзотични пера и добре изтъкани тъкани.

Златото на ацтеките – златото на завоевателите

Когато Кортес стартира завладяването на Мексико през 1519 година, търсенето на злато е преди всичко в съзнанието му и главната мотивация на неговите съидейници. Превъзходните оръжия на конквистадорите, тяхната нападателна и тотална тактичност на война и брилянтното потребление на локалните съдружници – всичко това води до победа след победа. Така е натрапен окончателният надзор над последната велика империя в дългата история на Мезоамерика.

Когато Кортес се срещнал с ацтекския държател Мотекузома (известен още като Монтесума, царувал 1502-1520) през ноември 1519 година, нещата били почнали добре. Тогава на завоевателя била показана превъзходна огърлица от златни раци. С рухването на столицата на ацтеките Теночтитлан през август 1521 година храмове, дворци, хранилища и домове били разграбени поради техните полезности. Коренното население постоянно е било залавяно и измъчвано, с цел да разкрие местонахождението на полезностите си и изключително всичко, което е направено от злато.

Конкистадорите били ненаситни в алчността си за всичко. От златни тапи за нос до секрети идоли. Както цитира един актуален локален източник: „ Испанците отнемаха неща от хората принудително. Търсеха злато; не им пукаше нищо за зелен камък, скъпоценни пера или тюркоаз “ (цитирано в Carballo, 226).

За по-редовен поток от злато, покорените племена скоро били задължени да дават на Испания годишен налог, постоянно под формата на дребни златни дискове. Естествено, испанците също желали да знаят от кое място в началото е пристигнало златото. Ето за какво мините на ацтеките в Такско и Пачука били завладяни. Нови златни и сребърни мини са основани в Такско (1536 г.), Сакатекас (1546 г.), Гуанахуато (1550 г.), Пачука (1552 г.) и Сан Луис Потоси (1592 г.). Така непрекъснатият поток от благородни метали продължава да тече назад към Испания.

Златото на завоевателите – инките

В Перу конквистадорът Франсиско Писаро атакува империята на инките. През 1532 година той пленява нейния държател Атауалпа. Цивилизацията на инките считала златото за потта на техния господ на слънцето Инти. Ето за какво то било употребявано за производството на всевъзможен тип предмети с религиозно значение, изключително маски и слънчеви дискове. Храмът на Слънцето Кориканча в Куско бил затрупан с над 700 половинметрови квадратни листа ковано злато, всеки с тегло 2 кг. Имало даже градина, отдадена на Инти. Всичко в него било от злато и сребро. Имало огромно поле с царевица и модели в действителен размер на овчари, лами, ягуари, морски свинчета, маймуни, птици и даже пеперуди и инсекти, всички направени от доблестен метал.

Конквистадорите не се забавили да ограбят тези превъзходни декорации в храмовете на инките. На владетеля била обещана свободата му, в случай че бъде заплатен голям откуп, задоволителен да запълни стая с размери към 6,2 x 4,8 м. Откупът на Атауалпа бил съответно заплатен. Испанците претопили златото в девет огромни ковачници и го разпределили сред 217 испанци.

Златната част от този откуп, с непорочност 22,5 карата и тежаща над 6 000 кг, била оценена на над 1,3 милиона златни песо, много над 300 милиона $ през днешния ден. Един боец получавал голямата сума от 20 кг злато. А кавалеристът получавал 41 кг злато. Писаро дал на себе си седем пъти повече от кавалериста. А Короната получила своята една пета, както било дадено. В допълнение към тази сума, Писаро бил длъжен според изискванията на своя контракт за завладяване и статут на аделантадо да заплати на Короната 10% налог върху цялото злато, което е придобил в Перу. Тази цифра нараства до 20% след първите шест години.

Най-големите изгубени съкровища на света – Топ 10 ранглиста

Бившата империя на инките също се трансформирала в голям източник на сребро както от грабежи, по този начин и от рандеман. Инките от дълго време са употребявали мините като метод за добиване на работна ръка и налог от избрани региони. Депозитите от злато са добивани благодарение на тесни шахти, които следват жилите на метала. Имало и открити мини и златото се извличало посредством промиване на речни корита. Мините за благородни метали били открити и експлоатирани от испанците в цяла Южна Америка. Основните мини включвали мините Cauca Valley в Колумбия (открити през 1540 г.), Potosí (1545 г.) и Oruro (1595 г.) в Боливия и мините Castrovirreyna (1555 г.) и Cerco de Pasco (1630 г.) в Перу.

Добивът на сребро от Америка скоро стартира да господства. До 1540 година този рандеман съставлява над 85% от доставките на благородни метали за Испания. През 16-ти век и началото на 17-ти век златото и среброто постоянно са съставлявали минимум 80% от товарите, изпращани в Европа във връзка с общата им стойност. Трудът, който е извличал златото и среброто, е бил заставен в лицензионната система encomienda. Тя е давала на притежателя си правото да употребява локална работна ръка гратис в подмяна на предложение на номинална степен на сигурност и опция за образование в християнската вяра. Тъй като заболяванията и неприятните условия на труд нанесли тежък удар върху локалното население, системата encomienda в последна сметка била сменена от система с ниско възнаграждение, системата repartimiento.

Златото на завоевателите – Ел Дорадо

В антична Колумбия златото също е било почитано поради блясъка си и връзката със слънцето. В прахообразна форма златото е било употребявано за покриване на тялото на бъдещия държател Муиска (Чибча) на обилна гала по коронясването. Тази гала е породила легендата за Ел Дорадо („ Златният човек “). След това преди малко почистеният държател скочил в езерото Гуатавита в обреден акт на филтриране. Междувременно зяпачи хвърляли скъпоценни предмети в езерото като удобни приноси на боговете. По времето, когато завоевателите са чули слуховете за тази гала през 1530 година, историята е била украсена и Ел Дорадо се е трансформирал не в човек, а във популярен град, затрупан със злато.

Златният град в никакъв случай не е открит, тъй като не е съществувал. Направени са доста опити да се разбере какво тъкмо се крие на дъното на езерото Гуатавита. През 1580 година Антонио де Сепулведа имал може би най-амбициозния проект, когато отрязал парче от ръба на кратера на езерото, с цел да го източи и да откри съкровището, което сигурно трябвало да се е натрупало на дъното на езерото. Някои златни артефакти в действителност били открити, само че преди езерото да се отцеди изцяло, свлачище блокирало прореза. Така равнището на водата още веднъж почнало да се повишава. Оттогава последвало дълга поредност от мощно разочаровани авантюристи с техните несполучливи опити да извлекат злато от езерото Гуатавита.

Златото на завоевателите – изгубените съкровища

Тъй като завоевателите се интересували единствено от златото, а не от формата, в която е, те безмилостно претопяват артефакти, с цел да вършат монети и слитъци. По този метод било по-лесно да се транспортира златото в Европа и по-лесно да бъде поделено. Свещените скулптури, макар всички старания на локалните да ги скрият, са открити и претопени. Златни предмети като гривни, колиета, тапи за уши, тапи за нос, церемониални ножове, фигурки, чаши и чинии били хвърлени в котлите за размразяване.

Въпреки че няколко определени творби били изпратени за облекчаване на испанския монарх, нямало съвсем никаква оценка за религиозното, културно и художествено значение на безбройните творби, които били изгубени вечно. Всичко, което оцелява от превъзходната златна градина на Инти в Куско, да вземем за пример, е един златен пшеничен филиз.

Как да печелим пасивни приходи от крипто валути и да не работим към този момент

До 1560 година конквистадорите са изпратили над 100 тона злато назад в Испания. Това на процедура е удвоило количеството на благородния метал в Европа. Количеството се е нараснало през втората половина на 16-ти век с помощта на добива и новите източници в това, което става вицекралство Гранада (съвременни Колумбия, Еквадор и Венецуела), с кораби, доставящи към 4 тона злато всяка година в Севиля.

Търсенето на злато имало своята цена освен за локалните култури, само че и за самите конквистадори. Много експедиции, които търсели блестящия метал, били смъртоносни провали. Една от тях е експедицията от 1523-24 година до Хондурас, водена от Кристобал де Олид (р. 1492 г.). Диего де Алмагро (ок. 1475-1538) управлява огромна и скъпа експедиция до Чили през 1535 година, само че не намира злато. Най-скандалната от всички е експедицията, водена от Франсиско Васкес де Коронадо (ок. 1510-1554) през 1540 година за проучване на Северна Америка в търсене на Сибола, именита група от градове, за които се приказва, че са покрити със злато. Коронадо не намерил нищо сходно. Самият Кортес бил постоянно замесен в правосъдни разногласия за това по какъв начин е разпределил златната си плячка и дали е дал справедливия дял на Короната.

Най-ценните съкровища в света, намирани в миналото – топ 10 ранглиста

Дори испанците в Европа потърпевши от този голям приток на злато и сребро. Той провокирал хиперинфлация, което тогава не било идея, разбирана от доста икономисти. Цените на стоките са се нараснали с 400% през 16-ти век и испанският експорт е потърпевш вследствие на това, когато заплатите са се повишили. Освен това Короната прахосвала своите благородни метали, нормално с цел да обезпечи заеми от банкери доста преди годишните флотилии от испански съкровища даже да дойдат в Европа. След това имало опасност от пирати и капери, които желали да прихванат испанските галеони, до момента в който пресичали Атлантика.

През 1579 година да вземем за пример Франсис Дрейк заловил Nuestra Señora de la Concepción край крайбрежията на Перу. Той завладял съкровища, включващи 26 тона сребърни кюлчета и 36 кг злато. Бурите били още по-голяма опасност и предизвикали доста потънали кораби. Един от тях е корабът Nuestra Señora de Atocha, който превозвал товар на стойност 400 милиона $, когато беше потънал в стихия през 1622 година край Флорида Кийс.

Дори огромното благосъстояние на Индия не можело да покрие големите разноски за поддържане на армии за отбрана и разширение на Испанската империя в Иберия, Ниските земи, Франция, Германия, Италия, Северна Африка и намерено море. Може би е подходящо, че испанският Златен век е бил по едно и също време ослепителен и краткотраен като младите империи, които е унищожил в Америка в неумолимото си търсене на злато. Алчността за злато е унищожила американските империи и голяма част от тяхното културно и религиозно завещание.