МЗ пусна поръчката за здравна информационна система, но крайният срок е невъзможен
Здравното министерство през вчерашния ден пусна публичната поръчка за създаване на Национална здравна система. Тя е на стойност 4 125 000 лева без Данък добавена стойност.
Първият и вторият стадий на системата включват пет обособени позиции: направа и доработка на регистри за осъществяване на здравната система; създаване на подсистема за електронни административни услуги; създаване на здравно-информационен портал; създаване на единно национално електронно здравно досие; създаване на подсистема за електрона рецепта и електронно направление.
Офертите ще се отварят на 2 октомври тази година.
Това прави невероятно спазването на крайният период, стихотворец от държавното управление пред Европейската комисия за създаване на Националната здравна осведомителна система (НСИЗ) през месец декември 2018 година Така е записано в обновената през този месец Национална стратегия за промени „ Европа 2020 “.
В най-хубавия случай, в случай че няма обжалване на процедурата, тя може да приключи до декември месец с избор на реализатор. Оттам-насетне следват периодите за осъществяване. За първите три обособени позиции той е 6 месеца, а за последните две – 9 месеца. Всички са с 24-месечна гаранционна поддръжка.
Изграждането на НЗИС е част от огромния план „ Приоритетни планове в осъществяване на пътната карта за осъществяване на тактиката за развиване на електронното ръководство в Република България за интервала 2016-2020 година “ Безвъзмездната финансова помощ по него е на стойност 12 млн. лева, които са обезпечени от Оперативна стратегия „ Добро ръководство “.
В обновената Национална стратегия за промени е записано, че НЗИС ще способства за реализиране на действителен достъп на пациента до информация за личното му здраве. А също по този начин до редуциране на времето за обслужване на пациенти и жители, за повишение на качеството на административните услуги в опазването на здравето и редуциране на финансовите разноски. Очаква сезначителна смяна в качеството на опазване на здравето посредством потребление на нови здравни технологии в региона на електронното опазване на здравето.
Здравното обезпечаване в България продължава да е предизвикателство, се сочи в Националния отчет за България за 2018 година
През 2015 година 4.7% от българите са изправени пред проблеми с достъпа до опазване на здравето, което е над междинното за Европейски Съюз от 3.2%.
12% от популацията няма осигуровка, а директните заплащания от страна на пациентите остават високи. Някои групи като дълготрайно безработните са изложени на висок риск от непълен достъп до опазване на здравето. По-малко от половината от ромите са обхванати от публичното здравно обезпечаване.
Ниските обществени разноски оказват негативно влияние върху качеството и достъпността на здравните грижи, като същите покриват едвам 51% от разноските за опазване на здравето. Останалата част се покрива от пациентите.
Системата на опазването на здравето остава насочена към болничната помощ. Броят на изписванията от болнични заведения, който е един от най-високите в Европейски Съюз, както и огромният брой болнични кревати в интензивните отделения, демонстрират честото потребление на болничните грижи. Около 34% от разноските за опазване на здравето се изразходват за поддръжка на лечебните заведения, което е с 5 % над междинното за Европейски Съюз равнище. В същото време разноските за извънболнична помощ в размер на 18% от общите се правят оценка като доста ниски.
Част от болничните кревати следва да се преобразуват в кревати за дълготрайни грижи. Броят на лекарите е по-висок от междинния за Европейски Съюз, само че общопрактикуващите лекари съставляват 15.6% от всички лекари (спрямо приблизително 30.2% в ЕС), което демонстрира релативно слабото значение, отделено на първичната здравна помощ.
Налице са и високи разлики на районно ниво. През последните години по-малко лекари са напуснали страната, а броят на студентите по медицина е повишен. От друга страна, съотношението на медицинските сестри към лекарите е доста ниско. Професията здравна сестра е непривлекателна, частично заради ниското възнаграждение.
Проблемите в здравната система се отразяват и върху здравето на популацията. В последните години се следи нарастване на продължителността на живота, само че все пак тя към момента е с 6 години по-ниска от междинната за Европейски Съюз. Детската смъртност остава съвсем два пъти по-висока от междинната за Европейски Съюз, със обилни районни разлики, написа още в Националния отчет за България за 2018 година
Първият и вторият стадий на системата включват пет обособени позиции: направа и доработка на регистри за осъществяване на здравната система; създаване на подсистема за електронни административни услуги; създаване на здравно-информационен портал; създаване на единно национално електронно здравно досие; създаване на подсистема за електрона рецепта и електронно направление.
Офертите ще се отварят на 2 октомври тази година.
Това прави невероятно спазването на крайният период, стихотворец от държавното управление пред Европейската комисия за създаване на Националната здравна осведомителна система (НСИЗ) през месец декември 2018 година Така е записано в обновената през този месец Национална стратегия за промени „ Европа 2020 “.
В най-хубавия случай, в случай че няма обжалване на процедурата, тя може да приключи до декември месец с избор на реализатор. Оттам-насетне следват периодите за осъществяване. За първите три обособени позиции той е 6 месеца, а за последните две – 9 месеца. Всички са с 24-месечна гаранционна поддръжка.
Изграждането на НЗИС е част от огромния план „ Приоритетни планове в осъществяване на пътната карта за осъществяване на тактиката за развиване на електронното ръководство в Република България за интервала 2016-2020 година “ Безвъзмездната финансова помощ по него е на стойност 12 млн. лева, които са обезпечени от Оперативна стратегия „ Добро ръководство “.
В обновената Национална стратегия за промени е записано, че НЗИС ще способства за реализиране на действителен достъп на пациента до информация за личното му здраве. А също по този начин до редуциране на времето за обслужване на пациенти и жители, за повишение на качеството на административните услуги в опазването на здравето и редуциране на финансовите разноски. Очаква сезначителна смяна в качеството на опазване на здравето посредством потребление на нови здравни технологии в региона на електронното опазване на здравето.
Здравното обезпечаване в България продължава да е предизвикателство, се сочи в Националния отчет за България за 2018 година
През 2015 година 4.7% от българите са изправени пред проблеми с достъпа до опазване на здравето, което е над междинното за Европейски Съюз от 3.2%.
12% от популацията няма осигуровка, а директните заплащания от страна на пациентите остават високи. Някои групи като дълготрайно безработните са изложени на висок риск от непълен достъп до опазване на здравето. По-малко от половината от ромите са обхванати от публичното здравно обезпечаване.
Ниските обществени разноски оказват негативно влияние върху качеството и достъпността на здравните грижи, като същите покриват едвам 51% от разноските за опазване на здравето. Останалата част се покрива от пациентите.
Системата на опазването на здравето остава насочена към болничната помощ. Броят на изписванията от болнични заведения, който е един от най-високите в Европейски Съюз, както и огромният брой болнични кревати в интензивните отделения, демонстрират честото потребление на болничните грижи. Около 34% от разноските за опазване на здравето се изразходват за поддръжка на лечебните заведения, което е с 5 % над междинното за Европейски Съюз равнище. В същото време разноските за извънболнична помощ в размер на 18% от общите се правят оценка като доста ниски.
Част от болничните кревати следва да се преобразуват в кревати за дълготрайни грижи. Броят на лекарите е по-висок от междинния за Европейски Съюз, само че общопрактикуващите лекари съставляват 15.6% от всички лекари (спрямо приблизително 30.2% в ЕС), което демонстрира релативно слабото значение, отделено на първичната здравна помощ.
Налице са и високи разлики на районно ниво. През последните години по-малко лекари са напуснали страната, а броят на студентите по медицина е повишен. От друга страна, съотношението на медицинските сестри към лекарите е доста ниско. Професията здравна сестра е непривлекателна, частично заради ниското възнаграждение.
Проблемите в здравната система се отразяват и върху здравето на популацията. В последните години се следи нарастване на продължителността на живота, само че все пак тя към момента е с 6 години по-ниска от междинната за Европейски Съюз. Детската смъртност остава съвсем два пъти по-висока от междинната за Европейски Съюз, със обилни районни разлики, написа още в Националния отчет за България за 2018 година
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ