Добре дошли на работа в България
Заводи, хотели, заведения, шивашки заводи към този момент интензивно наемат личен състав от чужбина. Попълненията са главно от Киргизстан, Узбекистан, Турция, Украйна и годишно са по към 5-6 хиляди. Процедурата, въпреки и олекотена в последно време, още е тромава и лишава най-малко 3 месеца.
" Тези хора са малко по-различни като нрав. Идват от мюсюлмански страни, като просвета имат почит към работодателя и началника. И са много по-дисциплинирани. Все още нямам персонален опит, само че това, което сътрудници са споделяли, е, че са удовлетворени ", споделя Красен Кръстев, шеф на Неговата компания в този момент е на път да наеме своите първи служащи от Узбекистан.
За необятната аудитория може да звучи екзотично, само че от януари до началото на октомври са издадени съвсем 830 разрешителни за работа в България на хора от някогашната руска република. Документите по закон са за период до 3 години, интервал, за който една компания може да си възвърне инвестицията в тях. А тя е за споразумяване на нужните документи и виза, превоз, настаняване, режийни, образование и така нататък
Узбекистан дружно с Киргизстан са две от най-предпочитаните дестинации за " импорт " на неквалифицирана работна ръка в България през последните няколко години. Хората от там също имат интерес да дойдат тук - множеството знаят съветски и връзката е по-лесна, а и българските условия на работа са привлекателни за тях. Брутният вътрешен продукт на глава от популацията на Узбекистан през 2020 година да вземем за пример е 6 пъти по-нисък от този на България, на Киргизстан - 8.5 пъти. Средната заплата в Узбекистан е към 120 евро, или пет пъти под българската.
Реклама
Близо 10% от личния състав на най-голямата верига заведения за хранене в страната - Happy, също са чужденци. Основно от Киргизстан, Узбекистан, Турция, Украйна. Това са към 300 души, които работят главно в кухните. И по думите на Аглика Адамова, шеф човешки запаси в компанията, те се оправят не по-лошо от останалия личен състав. " Тенденцията като цяло е вносът на работна ръка от трети страни да стане процедура в България за промишленостите, които разчитат на нискоквалифициран труд. А факторите, които движат този развой, са влошаваща се демография, продължаваща емиграция на популацията в трудоспособна възраст и повишаващата се квалификацията на българина, който търси различен вид претовареност ", споделя Адамова. Тя добавя, че практиката за импорт на работна ръка от трети страни става по-масова в последните пет години, защото преди този момент законодателството е било доста тромаво. Веригата има 110 чиновници от Узбекистан и 100 от Киргизстан.
Откъде са
По наблюдения на представители на бизнеса сега импорт на неквалифицирана или нискоквалифицирана работна ръка (какъвто е всеобщият случай) оферират към 30 организации за асортимент на личен състав. Повечето от тях си партнират с локални медиатори и оферират на компаниите освен претенденти за работа, само че и подпомагане по издаване на нужните разрешителни - което е дълъг и муден развой, отнемащ най-малко няколко месеца (виж още за.
Допреди коронавирус рецесията най-масовите служащи, и то сезонни, са украинците, демонстрират данните на Агенцията по заетостта. През 2019 година има самобитен пик - над 11 400 регистрирани като сезонни служащи чужденци, главно в туризма, от които 76% са украинци. После светът се затвори поради COVID-19, туризмът се сви, стартира войната. От април тази година пък украинските бежанци към този момент са със статут " краткотрайна протекция " в Европейски Съюз, който им дава право да аплайват работа в съюза наедно с европейците, и комплицираната и тромава процедура по издаване на позволение за престояване и работа за тях отпадна. По разкази на хора от бизнеса обаче даже и преди войната украинските служащи не са били задоволително стимулирани и са гледали на България по-скоро като на директна страна за достъп до европейския пазар на труда.
Реклама
" Очакванията на доста организации в сектора пристигналите украински жители да запълнят тази нужда от хора все още не се оправдават, защото дейно стартиралите работа в България са доста по-малко от свободните работни позиции, за които претенденти от България не доближават. Хора от страни като Узбекистан, Шри Ланка, Молдова и други към този момент сполучливо се интегрират в много компании, работещи у нас ", споделя Мария Стоева, началник " Продажби и бизнес развиване " в " ManpowerGroup България ".
Ако се съди по данните на двете институции, които по закон издават другите типове позволения за работа и престой в България на жители на трети страни - Агенцията по заетостта (АЗ) и Дирекция " Миграция " към Министерство на вътрешните работи, всеобщият " импорт " на фрагменти през последните две години е главно от Турция, Киргизстан и Узбекистан.
Аглика Адамова споделя, че по нейни наблюдения през последните шест месеца от ден на ден организации за асортимент на личен състав оферират фрагменти точно от Турция. " Обезценяването на лирата намали стандарта на живот на популацията там и от ден на ден хора търсят претовареност зад граница. Някои от тях избират България, защото е прилежаща страна ", изяснява Адамова.
Освен в бранш хотели и заведения турските служащи са желани и от строителния отрасъл, демонстрират данните на Агенцията по заетостта. Те демонстрират още, че в топ пет на желаните служащи са тези от Молдова, на места има хора от Северна Македония и Русия. Данните на Дирекция " Миграция " пък демонстрират издадени сини карти на висококвалифицирани фрагменти през тази година от Куба, Русия и Беларус, както и за 59 сезонни служащи от Индонезия. Тук-там през годините излизат и по няколко десетки жители на Китай.
" Тези хора са малко по-различни като нрав. Идват от мюсюлмански страни, като просвета имат почит към работодателя и началника. И са много по-дисциплинирани. Все още нямам персонален опит, само че това, което сътрудници са споделяли, е, че са удовлетворени ", споделя Красен Кръстев, шеф на Неговата компания в този момент е на път да наеме своите първи служащи от Узбекистан.
За необятната аудитория може да звучи екзотично, само че от януари до началото на октомври са издадени съвсем 830 разрешителни за работа в България на хора от някогашната руска република. Документите по закон са за период до 3 години, интервал, за който една компания може да си възвърне инвестицията в тях. А тя е за споразумяване на нужните документи и виза, превоз, настаняване, режийни, образование и така нататък
Узбекистан дружно с Киргизстан са две от най-предпочитаните дестинации за " импорт " на неквалифицирана работна ръка в България през последните няколко години. Хората от там също имат интерес да дойдат тук - множеството знаят съветски и връзката е по-лесна, а и българските условия на работа са привлекателни за тях. Брутният вътрешен продукт на глава от популацията на Узбекистан през 2020 година да вземем за пример е 6 пъти по-нисък от този на България, на Киргизстан - 8.5 пъти. Средната заплата в Узбекистан е към 120 евро, или пет пъти под българската.
Реклама
Близо 10% от личния състав на най-голямата верига заведения за хранене в страната - Happy, също са чужденци. Основно от Киргизстан, Узбекистан, Турция, Украйна. Това са към 300 души, които работят главно в кухните. И по думите на Аглика Адамова, шеф човешки запаси в компанията, те се оправят не по-лошо от останалия личен състав. " Тенденцията като цяло е вносът на работна ръка от трети страни да стане процедура в България за промишленостите, които разчитат на нискоквалифициран труд. А факторите, които движат този развой, са влошаваща се демография, продължаваща емиграция на популацията в трудоспособна възраст и повишаващата се квалификацията на българина, който търси различен вид претовареност ", споделя Адамова. Тя добавя, че практиката за импорт на работна ръка от трети страни става по-масова в последните пет години, защото преди този момент законодателството е било доста тромаво. Веригата има 110 чиновници от Узбекистан и 100 от Киргизстан.
Откъде са
По наблюдения на представители на бизнеса сега импорт на неквалифицирана или нискоквалифицирана работна ръка (какъвто е всеобщият случай) оферират към 30 организации за асортимент на личен състав. Повечето от тях си партнират с локални медиатори и оферират на компаниите освен претенденти за работа, само че и подпомагане по издаване на нужните разрешителни - което е дълъг и муден развой, отнемащ най-малко няколко месеца (виж още за.
Допреди коронавирус рецесията най-масовите служащи, и то сезонни, са украинците, демонстрират данните на Агенцията по заетостта. През 2019 година има самобитен пик - над 11 400 регистрирани като сезонни служащи чужденци, главно в туризма, от които 76% са украинци. После светът се затвори поради COVID-19, туризмът се сви, стартира войната. От април тази година пък украинските бежанци към този момент са със статут " краткотрайна протекция " в Европейски Съюз, който им дава право да аплайват работа в съюза наедно с европейците, и комплицираната и тромава процедура по издаване на позволение за престояване и работа за тях отпадна. По разкази на хора от бизнеса обаче даже и преди войната украинските служащи не са били задоволително стимулирани и са гледали на България по-скоро като на директна страна за достъп до европейския пазар на труда.
Реклама
" Очакванията на доста организации в сектора пристигналите украински жители да запълнят тази нужда от хора все още не се оправдават, защото дейно стартиралите работа в България са доста по-малко от свободните работни позиции, за които претенденти от България не доближават. Хора от страни като Узбекистан, Шри Ланка, Молдова и други към този момент сполучливо се интегрират в много компании, работещи у нас ", споделя Мария Стоева, началник " Продажби и бизнес развиване " в " ManpowerGroup България ".
Ако се съди по данните на двете институции, които по закон издават другите типове позволения за работа и престой в България на жители на трети страни - Агенцията по заетостта (АЗ) и Дирекция " Миграция " към Министерство на вътрешните работи, всеобщият " импорт " на фрагменти през последните две години е главно от Турция, Киргизстан и Узбекистан.
Аглика Адамова споделя, че по нейни наблюдения през последните шест месеца от ден на ден организации за асортимент на личен състав оферират фрагменти точно от Турция. " Обезценяването на лирата намали стандарта на живот на популацията там и от ден на ден хора търсят претовареност зад граница. Някои от тях избират България, защото е прилежаща страна ", изяснява Адамова.
Освен в бранш хотели и заведения турските служащи са желани и от строителния отрасъл, демонстрират данните на Агенцията по заетостта. Те демонстрират още, че в топ пет на желаните служащи са тези от Молдова, на места има хора от Северна Македония и Русия. Данните на Дирекция " Миграция " пък демонстрират издадени сини карти на висококвалифицирани фрагменти през тази година от Куба, Русия и Беларус, както и за 59 сезонни служащи от Индонезия. Тук-там през годините излизат и по няколко десетки жители на Китай.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ