Видение за благодатна и честита Харвардова зима
Заспал бях на дивана, когато тв приемникът самичък се включи на Канал 1 и дисплеят засия в небесна светлина. Видях мъж – окъпан от глава до пети в национална обич, с пилотска каска на главата и с нашивки „ Президент “ на ръкава, да излиза от „ Дондуков ” 2, а ръката му - победно вдигната в пестник. „ Радвай се! “, рече ми той. „ Пророчеството на експремиера Борисов се сбъдна – иде Харвардовата зима, само че с благословията на Херо Мустафа няма да има мраз и апетит, а единствено мед и масло, безгрижен и берекет! “
И като ме хвана за ръка, издърпа ме напряко на балкона в Парламента и ми уточни от горната страна двама души – мъж усмихнат до уши и мъж с необятно отворени очи – бели и положителни, а всеки от двамата държеше документ от Harvard Business School.
Единият като ме видя и рече: „ Аз съм Киро Харварда. Чуй какво ще ти кажа и бързо го напиши в персоналния си Facebook: Сядайте на масата и охлабете коланите! За всинца Ви ще има гювеч. “
А вторият ме погледна с очи благи и положителни, огромни като рохки яйца и ми се показа: „ Аз съм Асен Хюстъна (щото съм от Хасково) – виж, какво ще ти покажат 7-те ангела на парламентарната естрада! “
И тогава видях седемте ангели, всеки от тях държащ златна тръба. Туй беше войнството на 7-те заместник-председатели на Народното събрание – по един от съдружните сътрудници и още трима от опозиционните формирования.
Засвири първата тръба и видях Централния софийски затвор. Млади и усмихнати чиновници от „ Охрана на правосъдната власт “ вкарваха под строй стотици корупционери, а народът в близост ликуваше и кичеше с венци и китки новия основен прокурор и вътрешния министър.
Вторият ангел протръби и се озовах в цялостен ресторант с доста люде пред тежки софри. Сервитьорът общителен, без защитна маска, се приближи и рече: „ Радвай се! В заведенията за хранене към този момент се влиза без Зелен документ. Ковид няма, а откак харвардците са на власт, опазването на здравето цъфти, лекуването е без пари, а качеството му е на европейско равнище. “
А щом протръби третата тръба видях пред ресторанта 4 конника – конете им тлъсти, а лицата им месести и розовобузи. И името им беше Червено Вино, Блага Ракия, Вратна пържола и Шкембе Чорба. И първият конник ми рече: „ Радвай се на харвардската берекет – и туршията ти туршия, и ракията ти ракия – яж, пий и дебелей. Когато сме най-зле – по този начин да сме! Наздраве! “
А щом протръби четвъртата тръба, видях златно сандъче наречено харвардски банкомат. И от него излизаха пенсии от по 1000 лв. и заплати от по 2 бона и нагоре, а обществените помощи бяха с по три нули. А пенсионери, служащи и служещи и майки-родилки щастливи се прегръщаха и тръгваха кой на мол, кой на бар, кой към Женския пазар.
А щом протръби петата тръба внезапно се озовах в касата за битови сметки, заобиколен от радостни платци, стискащи сметки с нулеви ставки за ток, парно и вода. Платците радостно танцуваха, а хор от касиерки пееше: „ Слава на харвардци, популярност! “
Тогава чух шестата тръба и се озовах в нов автомобил на крайпътна бензиностанция. Колонките празнично блестяха, а бензинът на ниска цена шуртеше – под лев за литър, дизелът на няма и 50 стотинки, а метанът за таксиджиите без пари.
Щом дочух гласа на седмата тръба, видях, че България е призната в Еврозоната, електронното държавно управление към този момент работеше, а група коледари слизаха от електрическите си коли, създадени в Ловеч, до момента в който самолети и влакове връщаха в родината хиляди млади висшисти, предпочели да заживеят още веднъж в благоденстващото Отечество.
Записа раб божи Мавро Василис
От
Още от ПРАС-ПРЕС:
И като ме хвана за ръка, издърпа ме напряко на балкона в Парламента и ми уточни от горната страна двама души – мъж усмихнат до уши и мъж с необятно отворени очи – бели и положителни, а всеки от двамата държеше документ от Harvard Business School.
Единият като ме видя и рече: „ Аз съм Киро Харварда. Чуй какво ще ти кажа и бързо го напиши в персоналния си Facebook: Сядайте на масата и охлабете коланите! За всинца Ви ще има гювеч. “
А вторият ме погледна с очи благи и положителни, огромни като рохки яйца и ми се показа: „ Аз съм Асен Хюстъна (щото съм от Хасково) – виж, какво ще ти покажат 7-те ангела на парламентарната естрада! “
И тогава видях седемте ангели, всеки от тях държащ златна тръба. Туй беше войнството на 7-те заместник-председатели на Народното събрание – по един от съдружните сътрудници и още трима от опозиционните формирования.
Засвири първата тръба и видях Централния софийски затвор. Млади и усмихнати чиновници от „ Охрана на правосъдната власт “ вкарваха под строй стотици корупционери, а народът в близост ликуваше и кичеше с венци и китки новия основен прокурор и вътрешния министър.
Вторият ангел протръби и се озовах в цялостен ресторант с доста люде пред тежки софри. Сервитьорът общителен, без защитна маска, се приближи и рече: „ Радвай се! В заведенията за хранене към този момент се влиза без Зелен документ. Ковид няма, а откак харвардците са на власт, опазването на здравето цъфти, лекуването е без пари, а качеството му е на европейско равнище. “
А щом протръби третата тръба видях пред ресторанта 4 конника – конете им тлъсти, а лицата им месести и розовобузи. И името им беше Червено Вино, Блага Ракия, Вратна пържола и Шкембе Чорба. И първият конник ми рече: „ Радвай се на харвардската берекет – и туршията ти туршия, и ракията ти ракия – яж, пий и дебелей. Когато сме най-зле – по този начин да сме! Наздраве! “
А щом протръби четвъртата тръба, видях златно сандъче наречено харвардски банкомат. И от него излизаха пенсии от по 1000 лв. и заплати от по 2 бона и нагоре, а обществените помощи бяха с по три нули. А пенсионери, служащи и служещи и майки-родилки щастливи се прегръщаха и тръгваха кой на мол, кой на бар, кой към Женския пазар.
А щом протръби петата тръба внезапно се озовах в касата за битови сметки, заобиколен от радостни платци, стискащи сметки с нулеви ставки за ток, парно и вода. Платците радостно танцуваха, а хор от касиерки пееше: „ Слава на харвардци, популярност! “
Тогава чух шестата тръба и се озовах в нов автомобил на крайпътна бензиностанция. Колонките празнично блестяха, а бензинът на ниска цена шуртеше – под лев за литър, дизелът на няма и 50 стотинки, а метанът за таксиджиите без пари.
Щом дочух гласа на седмата тръба, видях, че България е призната в Еврозоната, електронното държавно управление към този момент работеше, а група коледари слизаха от електрическите си коли, създадени в Ловеч, до момента в който самолети и влакове връщаха в родината хиляди млади висшисти, предпочели да заживеят още веднъж в благоденстващото Отечество.
Записа раб божи Мавро Василис
От
Още от ПРАС-ПРЕС:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ