Просвещението
Защо всичко, което възприемаме е заблуда? Древните елини са се досетили, че нашият свят не е действителен. Този проблем е директно обвързван не със самия свят, а с нашето усещане за него, или по-точно със сетивата ни.
Основният осезателен орган при хората и доста други животни безспорно са очите. Визията образува нашата образна визия за света към нас. Ние виждаме света по този начин, както го възприемат очите му. Трябва обаче да се има поради, че очите ни надалеч не са прецизен инструмент за наблюдаване. Зрението е лимитирано от способността за разбиране на избрана гама от цветове.
Същевременно е значим фактът,
че в реалност няма цветове, тъй като това, което възприемаме като цвят на предметите, е просто излъчването, което идва от тях. Дължината на вълната също образува цвета, само че това към този момент се случва вътре в окото. Ретината на окото възприема вълните, предава ги на мозъка, който от своя страна още веднъж ги разпознава по собствен метод, като ги изкривява.
Всъщност във Вселената има голям брой вълнови диапазони, множеството от които ние не можем да възприемаме. Например инфрачервеното излъчване, рентгеновите лъчи и така нататък Можем да ги осезаем единствено благодарение на механически средства.
Представете си същества, които са лишени от очи. Техният свят е свят на мрак, което е познатата им среда. Те познават всичко посредством допиране, посредством тон, посредством миризма. Но те даже не могат да си показват, по какъв начин наподобяват. Така че ние сме като слепи котенца, за които светът е просто прикрит от булото на незнанието.
В същото време, несъмнено,
най-вероятно в никакъв случай няма да можем да забележим Реалността такава, каквато е. И тук даже няма значение, какъв брой действителна е самата Вселена или може би е просто виртуална симулация на Свръхразума.
Това се отнася освен за цвета на предметите, само че и за тяхната форма и размер. Виждаме доста неща под формата на твърди структури, само че при по-внимателно проучване, да вземем за пример с микроскоп или, противоположното, телескоп, ще забележим, че те имат напълно друга конструкция.
Дори познаването на света посредством допиране на предмети е подправено, тъй като в реалност е невероятно да се допре някой атом с различен. Това, което възприемаме като чувство от докосването на обект, е методът, по който възприемаме силите на взаимоотношение сред атомите.
Това, което виждаме с очите си, не предава същинското положение на нещата, както и слуха, докосването и миризмите. Следователно нашият свят не е действителен, а единствено неговата сянка. Дори Платон приказва за хората, които седят в пещерата с тил към изхода и гледат сенките на стената, а това, което служи като източник на сенки, е просто невероятно да си представим.
Така светът ни е напълно друг и виждаме единствено бледото му отражение. Цялото ни усещане е чиста индивидуалност.
Всичко е просто.
е когато обикновените частици-кванти (електрон, неутрон, протон, фотон и др.) са в положение на вълната в цялото пространство по едно и също време, до момента в който не ги следим. Щом насочим вниманието си към тях, те незабавно (по-бързо от скоростта на светлината) се трансформират в частици и тъкмо в тази точка от пространството, в която подсъзнателно сме очаквали да ги намерим, т.е., те са и вълна, и парченце по едно и също време, до момента в който не ги следим.
Това блестящо разказва умственото прекарване с котката на Шрьодингер, където котката в кутията е по едно и също време жива и мъртва, до момента в който не отворим кутията и не забележим положението ѝ. Трудно е да се одобри, само че просто е по този начин. Тоест пространството, което не следим, да вземем за пример зад тила ни, е в положение на вълнова конструкция. Там няма къщи, няма нищо сходно на дървета, с изключение на квантови талази.
Веднага щом обърнем глава,
квантовите талази незабавно се трансформират в частици и до момента в който се подреждат, образуват атоми, молекули, позната ни материя и се трансформират в къщи и дървета тъкмо, както подсъзнателно чакаме да забележим.
Енергията на нашето схващане структурира пространството.
Двойствеността на вълна-частица и правилото на суперпозицията допускат, че това е допустимо. Това е просто въпрос на равнищата, на които се намира материята.
Просто казано, нашият свят е енергийна мъгла или кълбовидна гръмотевица (ако го огледа външен наблюдател). И едвам след неговото наблюдаване структурата на вълната минава в корпускулярно положение, само че неговите благоприятни условия не са неограничени, затова той няма да види повече от това, което неговата контролно-измервателна инсталация му разрешава да види.
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
