Сталин разстрелва най-младия си маршал заради оперна прима
Защо се стига до чистката в Червената войска и по какъв начин Хитлер се възползва от нея Пет версии за убийството на пълководеца Михаил Тухачевски
В 23,35 ч. на 11 юни 1937 година Специалното правосъдно наличие на Върховния съд на Съюз на съветските социалистически републики произнася присъда произнася страшна присъда. Това е специфичният правосъден състав на Върховния съд на Съюз на съветските социалистически републики, който се занимава с каузи от изключителна значимост, засягащи две или повече съюзни републики, а също по този начин и с каузи на членове на Централния Изпълнителен Комитет на Съюз на съветските социалистически републики и на Совнаркома.
Специалното наличие признава обвинените Тухачевски, Уборевич, Якир, Корка, Фелдман, Ейдеман, Примаков и Путна за отговорни за шпионаж, измяна на родината и подготовка на терористични актове. Те са
наказани на висшето наказване
- разстрел без право на опрощение и пролонгация на присъдата. Присъдата е приведена в осъществяване в мазето на Военната гилдия на Върховния съд на Съюз на съветските социалистически републики. За публична дата на разстрела историографите одобряват 12 юни, макар че има догатки, че разстрелът е извършен преди 12 часа през нощта. Но, това са детайлности от процеса, сложил началото на репресиите в РККА (Работническо-селска Червена Армия) в интервала 1937-38 година, които в действителност обезглавили Червената войска. В всеобщата просвета този развой е прочут още и като делото на Тухачевски.Кой е Михаил Николаевич Тухачевски? Роден е на 16 февруари 1893 година в фамилията на потомствен Смоленски дворянин. След първичното си обучение постъпва в кадетския корпус, а след това в Александровското военно учебно заведение, което приключва през 1914 година като един от първенците на випуска. През Първата международна война се бие в състава на Първа гвардейска дивизия, като единствено за половин година получава 5 ордена за проявена смелост. През 1915 година попада в немски плен и е изпратен в лагер в Инголщадт, където се среща и другарува с Шарл де Гол.Френският офицер Реми Рур, който лежи с него в лагера, по-късно го разказва с думите: " Той, не просто беше нечовечен - просто той нямаше жал ". Прави
четири несполучливи опита за бягство
на петия през 1917 година съумява и през Швейцария се завръща в Русия. На идната година постъпва в Червената войска и е назначен за боен комисар на Москва. По-нататък командва Първа руска войска, която се пробва да завземе заетия от белите Симбирск. Според военни теоретици е посочил " ловко потребление на решителни маневри в хода на интервенцията, храброст и устремност на дейностите, верен избор на основния удар ".През декември 1918 година Ленин дефинира южното направление за най-важно и Тухачевски е назначен за асистент на командващия Южния фронт, а по-късно управлява 8-ма войска на Южния фронт. През 1919 година управлява 5-та войска, която е изправена пред войските на адмирал Колчак. След серия от сполучливи интервенции армиите на Колчак били изтласкани. На идната година Тухачевски поема командването на Кавказкия фронт против силите на военачалник Деникин. След серия от добре планувани бойни интервенции по думите на самия Деникин: " Северо-Кавказките стратегически настъпателни интервенции доведоха до окончателния погром на основната формация на Въоръжените сили на Русия ". През 1920 година полският Юго-източен фронт минава в нахлуване в Украйна против руския Юго-западен фронт и завладява Киев. Така стартира Съветско-полската война. Сергей Каменев, главнокомандващ Червената войска рапортува на Ленин, че назначава Тухачевски за командващ Западния фронт. След многочислени сражения с изменчив триумф, част от съветските войски са взети в плен в борбата за Варшава. По-късно за неуспеха
Тухачевски ще вини Сталин и Будьони
а те от своя страна 27-годишния пълководец. В последна сметка провалянето на Западния Фронт във Варшавската интервенция и разногласието за отговорността за изхода на борбата повлияват на ориста на Тухачевски през 1937 г.През 1921 година Тухачевски е назначен за пълководец на 7-ма войска, изпратена да потуши въстанието на гарнизона в Кронщат. След няколко щурма градът е овладян от болшевиките, като по публични данни са разстреляни над 2100 въстаници, а над 6000 са наказани на разнообразни периоди затвор. Същата година Съюз на съветските социалистически републики е обзет от антисъветски протести, като най-големият е Селското въстание в Тамбовска губерния. Политбюро на Централен комитет вярно прави оценка заплахата на въстанието и изпраща Тухачевски със задачата да го потуши в най-кратки периоди. В битката си със селските отряди, младият офицер употребява артилерия, авиация и химическо оръжие. По това време потреблението на химическо оръжие към момента не е закононарушение. Женевският протокол, забраняващ използването му е подписан през 1925 година, като влиза във мощ през 1928. Също по този начин при потушаването на метежа Тухачевски прибягва до взимане и разстрелване на заложници. В Заповед №116 от 23 юни 1921 година на Пълномощната комисия на ВЦИК се споделя: " Опитът демонстрира огромната склонност на бърз способ за изчистване от бандитизма по следния прийом. Набелязват се най-бандитски настроените селища. Там се насочат силите предопределени за осъществяване на интервенцията като блокират целия регион. Отделят се 60-100 заложника и се събира популацията. На жителите се дават 2 часа да предадат бунтовниците и оръжието, в противоположен случай заложниците ще бъдат разстреляни. След приключване на периода
популацията още веднъж се събира и заложниците се разстрелват пред очите им
След това се отделят нови заложници и се дава нов период от 2 часа. Тези, които откликнат да дадат сведения се отделят в групи дружно с останалото население и всяка група минава през разпит от спецотдела. Всеки арестуван би трябвало да даде показания, като не се приема отговор " Не знам ". В случай на твърдоглавие се създават нови разстрели и така нататък ".След потушаването на протестите Тухачевски е назначен поредно за шеф на Военната академия на РККА, командващ Западния фронт и в през 1925г. става шеф щаб на Червената войска. По това време стартира да написа военно-научни писания, публикации, монографии и докладни до управлението на страната, в които показва мнение, че армията се нуждае от превъоръжаване и създаване на нова военна теория. Издига теорията за изпреварващи настъпателни интервенции против вероятен съперник и засищане на въоръжените сили на страната с нова техника. Следва спор с наркома на защитата Климент Ворошилов, а Сталин го упреква в опити за основаване на " червен милитаризъм ". Вследствие на това Тухачевски подава доклад за овакантяване и е преназначен за командващ Ленинградския боен окръг.В началото на 1931 година външнополитическата конюнктура към този момент е изменена и Сталин документално се извинява на Тухачевски, по тази причина че погрешно е оценил предлагането му и го връща още веднъж в Москва на длъжността шеф на въоръжението на РККА, след това го прави и заместник-председател на Реввоенсъвета на Съюз на съветските социалистически републики и заместител нарком по воените и морски въпроси. През 1935 година са създадени първите петима маршали вЧервената войска. Сред тях е и Тухачевски дружно с Блюхер, Будьони, Ворошилов и Егоров. На всички заемани длъжности Тухачевски смятал за своя основна задача подготовката на армията за война. В отчет до Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз предлага увеличение на дивизиите до 250, производството на 100 000 танка и 3000 самолета всяка година. Критически се отнася към потреблението на линкори в морските сражения и упорства за развиване и строителство на самолетоносачи. През 1933 година основава Реактивния научно-изследователски институт, който стартира да се занимава с създаването на ракетно оръжие. Стига до заключението, че за разлика от Първата международна война, танковете и авиацията няма да са спомагателни средства за водене на пехотно-артилерийски сражения, а ще доведат до нови способи и способи на водене на бойните дейности. Издава над 120 труда по въпросите на тактиката, оперативното изкуство, тактиката и подготовката на персоналния състав. Прави значими разработки в " теорията на дълбокия пердах " и " теорията на непрестанните интервенции в едно стратегическо направление ". Разработва тактики за дейности на механизирани съединения, като съществени сили в бъдеща война. По отношение подготовката на войските
пази единоначалието, само че насърчава инициативността
дори и в най-малките подразделения, като подлага на критика позицията на изчакване на заповеди от горе. Но, активността на Тухачевски и неговите единомишленици - Уборевич, Гамарник, Якир и други по реформирането на Червената войска се сблъскват със съпротивата на наркома на защитата Ворошилов, подкрепят от " Първоконниците " (така са наричали висшите офицери издигнали се от редовете на 1-ва конна войска по времето на Гражданската война) - Тимошенко, Кулик и Будьони. В спомените си бъдещият маршал Жуков споделя следния епизод: " По мотив създаването на Устава, Тухачевски като ръководител на комисията рапортува на Ворошилов като нарком. По една от точките Ворошилов изрази несъгласието си и даде друго предложение. Изслушвайки го Тухачевски сподели със своя спокоен глас:- Другарю нарком, комисията не може да одобри поправките ви.- Защо? - попита Ворошилов.- Защото поправките ви са некомпетентни, другарю нарком. " През април 1936 година младият маршал е назначен за първи заместител нарком по защитата. Отношенията на опълчване се обострят през същата година, когато пред Сталин съперниците на Ворошилов желаят неговата оставка като нарком. По-нататък ориста на Тухачевски към този момент е предрешена. На 10 май 1937 година Тухачевски е свален от поста заместител нарком по защитата и преназначен като командващ Приволжкия боен окръг. На 22 май е задържан в Куйбишев, а на 24 май е доведен в Москва. Следват
разпити и саморъчно написани признания
За последващата орис на най-младия маршал има няколко версии:
1. Отмъщение на вожда. Сталин постоянно се е боял от генералите, издигнали се по времето на Гражданската война. Това била единствената мощ, която е можела да заплаши по някакъв метод диктатора. Със гибелта на Киров, и изпращането в емиграция на Троцки, Сталин е разчистил съперниците си вътре в партията. Останали военните. Тухачевски бил прекомерно известен и приветлив освен във военните среди, само че и измежду народа. В последвалите процеси против елита на армията, едни от най-често срещаните обвинявания са, че офицерите са хора на Троцки (по време на революцията Лев Троцки е един от създателите на Червената армия) или че готвят контрареволюция, тъй като като някогашни царски офицери поддържат връзки с бялата емиграция. От друга страна Тухачевски неведнъж е упреквал Сталин, Ворошилов и Будьони за неуспеха в Съветско-полската война от 1920г.
2. Вътрешен прелом. За спора с Ворошилов и " първоконниците " към този момент стана дума. Сталин постоянно е залагал на некадърни и безволеви ръководители, като по този метод елементарно е можел да се разправи с тях на по-късен стадий.
3. Истински скрит план. Историците, поддържайки тази версия са разграничени на две:
Заговор против Сталин. През 30-те години ЧК стартира да търси из царските архиви компромати и сведения за сегашни висши функционери в партията, че са служили на тайните царски служби. По време на търсенето един чекист на име Щейн намира доказателства, че Сталин е бил агент-провокатор на царската охранка. Информацията стига до наркома на вътрешните работи на Украйна Балицки, а оттова през командващият Киевския боен окръг Якир и ръководителя на Централен комитет на Украинската комунистическа партия Касиор до заместител наркома Тухачевски. Така се зародила концепцията за свалянето на Сталин по време на огромно заседание на командния състав. Но, до диктатора достигнала информация и той нанесъл изпреварващ удар.
Заговор против Ворошилов. Идеята била събаряне на Ворошилов и заемане на поста нарком на защитата от Тухачевски.
4. Cherchez la femme (търсете жената). Според тази версия Тухачевски е имал връзка с Вера Давидова. Давидова е известна оперна прима на Болшой спектакъл, лауреат на три сталински награди първа степен, неведнъж награждавана с ордени и медали. Коронната и роля била на Кармен. През 1934 година на вечер в памет на Дзержински в клуба на ГПУ се срещнала с Тухачевски и скоро станала негова държанка. Според тази доктрина, по едно и също време е имала и връзка със Сталин, траяла цели 19 години. След неколкократни предизвестия от страна на Вожда на руските нации да приключи връзката си с маршала, тя била изпратена на дълго турне във Финландия. Завръщайки се в Москва научила за гибелта на пълководеца.
5. Игра на службите. През 20-те години ОГПУ(съветската загадка работа за външно разузнаване и контраразузнаване) реализира интервенцията с кодово име " Тръст ". Тя е ориентирана против емигрантските организации на запад за тяхното намаляване и разтрошаване, а също по този начин и с внедряване на руски сътрудници в съветските среди в емиграция. Операция " Тръст " е последвана от аналогични интервенции с названия " Синдикат 1,2,3 и 4 ". Като част от руската измама е било и разпространението на клюки на запад, че в Червената войска има съществени брожения
и се готви скрит план против режима
Така при започване на 1937 година посредством двойния сътрудник белогвардейския военачалник Скоблин живеещ в Париж, в ръцете на шефа на държавна сигурност на Третия райх Райнхард Хайдрих попадат документи за битие на съпротива против Сталин от редовете на Червената войска. От своя страна Хайдрих желал да ревизира връзките на Съветите с немския генералитет и срещнал Хитлер с документите. Фюрерът решил да не разкрива връзките на руските офицери с немците и решил да прати документите на Сталин, с цел да го убеди че в РККА съществува фашистки скрит план за свалянето му и определяне на прогермански режим в Москва. За по-голяма меродавност били инсценирани нощни прониквания в архимите на Вермахта и Абвера. Изфабрикуваните документи били подхвърлени на чехословашкото военно аташе в Париж, който незабавно предал " находката " в Прага. Посредник станал президентът на Чехословакия Едвард Бенеш, който собственоръчно написал писмо до Сталин за немските документи. Така в израз на благосклонност чехословашкият президент предал изфабрикуваните от Абвера документи на Сталин в които се описвали тесните контакти на Тухачевски с немският военачалник Вернер декор Фрич. По-късно металургичният магнат Фриц Тисен написа: " Фрич постоянно е поддържал концепцията за съюз с Русия, въпреки и не със руска Русия. Бяха направени опити да се откри връзка сред Фрич и съветския маршал Тухачевски. Те желаеха да смъкват диктатурите в страните си. "
По-нататък следва развой, " свидетелски показания ", саморъчно написани " признания ", с други думи както е по сюжета на Сталин. Списъкът на обвиняванията включва:
В интервала 1932-35 година предаване на немския Генерален щаб на значими сведения от боен темперамент
През 1935г. разработка на обстоен действен проект за проваляне на Червената войска по главните посоки на вероятно нахлуване на немската или полска армии
Подготовка на терористични актове срещу членове на Политбюро на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз и руското държавно управление
Подготовка за въоръжено завладяване на Кремъл и арест на ръководителите на партията и държаватаСлед това дело се дава началото на Голямата чистка в редовете на Червената войска. В последна сметка е
погубен елитът на въоръжените сили
на Съюз на съветските социалистически републики. Разстреляни са:
От 5 маршала на Съветския съюз - 3
От 4 командарма 1ви сан - 2
От 12 командарма 2ри сан - 12
От 2 флагмани (адмирали) на флота 1ви сан - 2
От 2 флагмани на флота 2ри сан - 2
От 67 командири на корпуси - 60
От 199 командири на дивизии - 136
От 397 командири на бригади - 221
По политически аргументи са уволнени близо 29 000 офицери. Няколко години по-късно когато Хитлер разисква с генералите си нападението над Съюз на съветските социалистически републики на възраженията, че Германия още не е подготвена, фюрерът дава отговор: " 80% от командните фрагменти на Червената войска са унищожени. Тя е обезглавена и отслабена и това е основният фактор за моето решение. Трябва да водиме война до момента в който не са израсли нови фрагменти ".
В 23,35 ч. на 11 юни 1937 година Специалното правосъдно наличие на Върховния съд на Съюз на съветските социалистически републики произнася присъда произнася страшна присъда. Това е специфичният правосъден състав на Върховния съд на Съюз на съветските социалистически републики, който се занимава с каузи от изключителна значимост, засягащи две или повече съюзни републики, а също по този начин и с каузи на членове на Централния Изпълнителен Комитет на Съюз на съветските социалистически републики и на Совнаркома.
Специалното наличие признава обвинените Тухачевски, Уборевич, Якир, Корка, Фелдман, Ейдеман, Примаков и Путна за отговорни за шпионаж, измяна на родината и подготовка на терористични актове. Те са наказани на висшето наказване
- разстрел без право на опрощение и пролонгация на присъдата. Присъдата е приведена в осъществяване в мазето на Военната гилдия на Върховния съд на Съюз на съветските социалистически републики. За публична дата на разстрела историографите одобряват 12 юни, макар че има догатки, че разстрелът е извършен преди 12 часа през нощта. Но, това са детайлности от процеса, сложил началото на репресиите в РККА (Работническо-селска Червена Армия) в интервала 1937-38 година, които в действителност обезглавили Червената войска. В всеобщата просвета този развой е прочут още и като делото на Тухачевски.Кой е Михаил Николаевич Тухачевски? Роден е на 16 февруари 1893 година в фамилията на потомствен Смоленски дворянин. След първичното си обучение постъпва в кадетския корпус, а след това в Александровското военно учебно заведение, което приключва през 1914 година като един от първенците на випуска. През Първата международна война се бие в състава на Първа гвардейска дивизия, като единствено за половин година получава 5 ордена за проявена смелост. През 1915 година попада в немски плен и е изпратен в лагер в Инголщадт, където се среща и другарува с Шарл де Гол.Френският офицер Реми Рур, който лежи с него в лагера, по-късно го разказва с думите: " Той, не просто беше нечовечен - просто той нямаше жал ". Прави
четири несполучливи опита за бягство
на петия през 1917 година съумява и през Швейцария се завръща в Русия. На идната година постъпва в Червената войска и е назначен за боен комисар на Москва. По-нататък командва Първа руска войска, която се пробва да завземе заетия от белите Симбирск. Според военни теоретици е посочил " ловко потребление на решителни маневри в хода на интервенцията, храброст и устремност на дейностите, верен избор на основния удар ".През декември 1918 година Ленин дефинира южното направление за най-важно и Тухачевски е назначен за асистент на командващия Южния фронт, а по-късно управлява 8-ма войска на Южния фронт. През 1919 година управлява 5-та войска, която е изправена пред войските на адмирал Колчак. След серия от сполучливи интервенции армиите на Колчак били изтласкани. На идната година Тухачевски поема командването на Кавказкия фронт против силите на военачалник Деникин. След серия от добре планувани бойни интервенции по думите на самия Деникин: " Северо-Кавказките стратегически настъпателни интервенции доведоха до окончателния погром на основната формация на Въоръжените сили на Русия ". През 1920 година полският Юго-източен фронт минава в нахлуване в Украйна против руския Юго-западен фронт и завладява Киев. Така стартира Съветско-полската война. Сергей Каменев, главнокомандващ Червената войска рапортува на Ленин, че назначава Тухачевски за командващ Западния фронт. След многочислени сражения с изменчив триумф, част от съветските войски са взети в плен в борбата за Варшава. По-късно за неуспеха
Тухачевски ще вини Сталин и Будьони
а те от своя страна 27-годишния пълководец. В последна сметка провалянето на Западния Фронт във Варшавската интервенция и разногласието за отговорността за изхода на борбата повлияват на ориста на Тухачевски през 1937 г.През 1921 година Тухачевски е назначен за пълководец на 7-ма войска, изпратена да потуши въстанието на гарнизона в Кронщат. След няколко щурма градът е овладян от болшевиките, като по публични данни са разстреляни над 2100 въстаници, а над 6000 са наказани на разнообразни периоди затвор. Същата година Съюз на съветските социалистически републики е обзет от антисъветски протести, като най-големият е Селското въстание в Тамбовска губерния. Политбюро на Централен комитет вярно прави оценка заплахата на въстанието и изпраща Тухачевски със задачата да го потуши в най-кратки периоди. В битката си със селските отряди, младият офицер употребява артилерия, авиация и химическо оръжие. По това време потреблението на химическо оръжие към момента не е закононарушение. Женевският протокол, забраняващ използването му е подписан през 1925 година, като влиза във мощ през 1928. Също по този начин при потушаването на метежа Тухачевски прибягва до взимане и разстрелване на заложници. В Заповед №116 от 23 юни 1921 година на Пълномощната комисия на ВЦИК се споделя: " Опитът демонстрира огромната склонност на бърз способ за изчистване от бандитизма по следния прийом. Набелязват се най-бандитски настроените селища. Там се насочат силите предопределени за осъществяване на интервенцията като блокират целия регион. Отделят се 60-100 заложника и се събира популацията. На жителите се дават 2 часа да предадат бунтовниците и оръжието, в противоположен случай заложниците ще бъдат разстреляни. След приключване на периода
популацията още веднъж се събира и заложниците се разстрелват пред очите им
След това се отделят нови заложници и се дава нов период от 2 часа. Тези, които откликнат да дадат сведения се отделят в групи дружно с останалото население и всяка група минава през разпит от спецотдела. Всеки арестуван би трябвало да даде показания, като не се приема отговор " Не знам ". В случай на твърдоглавие се създават нови разстрели и така нататък ".След потушаването на протестите Тухачевски е назначен поредно за шеф на Военната академия на РККА, командващ Западния фронт и в през 1925г. става шеф щаб на Червената войска. По това време стартира да написа военно-научни писания, публикации, монографии и докладни до управлението на страната, в които показва мнение, че армията се нуждае от превъоръжаване и създаване на нова военна теория. Издига теорията за изпреварващи настъпателни интервенции против вероятен съперник и засищане на въоръжените сили на страната с нова техника. Следва спор с наркома на защитата Климент Ворошилов, а Сталин го упреква в опити за основаване на " червен милитаризъм ". Вследствие на това Тухачевски подава доклад за овакантяване и е преназначен за командващ Ленинградския боен окръг.В началото на 1931 година външнополитическата конюнктура към този момент е изменена и Сталин документално се извинява на Тухачевски, по тази причина че погрешно е оценил предлагането му и го връща още веднъж в Москва на длъжността шеф на въоръжението на РККА, след това го прави и заместник-председател на Реввоенсъвета на Съюз на съветските социалистически републики и заместител нарком по воените и морски въпроси. През 1935 година са създадени първите петима маршали вЧервената войска. Сред тях е и Тухачевски дружно с Блюхер, Будьони, Ворошилов и Егоров. На всички заемани длъжности Тухачевски смятал за своя основна задача подготовката на армията за война. В отчет до Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз предлага увеличение на дивизиите до 250, производството на 100 000 танка и 3000 самолета всяка година. Критически се отнася към потреблението на линкори в морските сражения и упорства за развиване и строителство на самолетоносачи. През 1933 година основава Реактивния научно-изследователски институт, който стартира да се занимава с създаването на ракетно оръжие. Стига до заключението, че за разлика от Първата международна война, танковете и авиацията няма да са спомагателни средства за водене на пехотно-артилерийски сражения, а ще доведат до нови способи и способи на водене на бойните дейности. Издава над 120 труда по въпросите на тактиката, оперативното изкуство, тактиката и подготовката на персоналния състав. Прави значими разработки в " теорията на дълбокия пердах " и " теорията на непрестанните интервенции в едно стратегическо направление ". Разработва тактики за дейности на механизирани съединения, като съществени сили в бъдеща война. По отношение подготовката на войските
пази единоначалието, само че насърчава инициативността
дори и в най-малките подразделения, като подлага на критика позицията на изчакване на заповеди от горе. Но, активността на Тухачевски и неговите единомишленици - Уборевич, Гамарник, Якир и други по реформирането на Червената войска се сблъскват със съпротивата на наркома на защитата Ворошилов, подкрепят от " Първоконниците " (така са наричали висшите офицери издигнали се от редовете на 1-ва конна войска по времето на Гражданската война) - Тимошенко, Кулик и Будьони. В спомените си бъдещият маршал Жуков споделя следния епизод: " По мотив създаването на Устава, Тухачевски като ръководител на комисията рапортува на Ворошилов като нарком. По една от точките Ворошилов изрази несъгласието си и даде друго предложение. Изслушвайки го Тухачевски сподели със своя спокоен глас:- Другарю нарком, комисията не може да одобри поправките ви.- Защо? - попита Ворошилов.- Защото поправките ви са некомпетентни, другарю нарком. " През април 1936 година младият маршал е назначен за първи заместител нарком по защитата. Отношенията на опълчване се обострят през същата година, когато пред Сталин съперниците на Ворошилов желаят неговата оставка като нарком. По-нататък ориста на Тухачевски към този момент е предрешена. На 10 май 1937 година Тухачевски е свален от поста заместител нарком по защитата и преназначен като командващ Приволжкия боен окръг. На 22 май е задържан в Куйбишев, а на 24 май е доведен в Москва. Следват
разпити и саморъчно написани признания
За последващата орис на най-младия маршал има няколко версии:
1. Отмъщение на вожда. Сталин постоянно се е боял от генералите, издигнали се по времето на Гражданската война. Това била единствената мощ, която е можела да заплаши по някакъв метод диктатора. Със гибелта на Киров, и изпращането в емиграция на Троцки, Сталин е разчистил съперниците си вътре в партията. Останали военните. Тухачевски бил прекомерно известен и приветлив освен във военните среди, само че и измежду народа. В последвалите процеси против елита на армията, едни от най-често срещаните обвинявания са, че офицерите са хора на Троцки (по време на революцията Лев Троцки е един от създателите на Червената армия) или че готвят контрареволюция, тъй като като някогашни царски офицери поддържат връзки с бялата емиграция. От друга страна Тухачевски неведнъж е упреквал Сталин, Ворошилов и Будьони за неуспеха в Съветско-полската война от 1920г.
2. Вътрешен прелом. За спора с Ворошилов и " първоконниците " към този момент стана дума. Сталин постоянно е залагал на некадърни и безволеви ръководители, като по този метод елементарно е можел да се разправи с тях на по-късен стадий.
3. Истински скрит план. Историците, поддържайки тази версия са разграничени на две:
Заговор против Сталин. През 30-те години ЧК стартира да търси из царските архиви компромати и сведения за сегашни висши функционери в партията, че са служили на тайните царски служби. По време на търсенето един чекист на име Щейн намира доказателства, че Сталин е бил агент-провокатор на царската охранка. Информацията стига до наркома на вътрешните работи на Украйна Балицки, а оттова през командващият Киевския боен окръг Якир и ръководителя на Централен комитет на Украинската комунистическа партия Касиор до заместител наркома Тухачевски. Така се зародила концепцията за свалянето на Сталин по време на огромно заседание на командния състав. Но, до диктатора достигнала информация и той нанесъл изпреварващ удар.
Заговор против Ворошилов. Идеята била събаряне на Ворошилов и заемане на поста нарком на защитата от Тухачевски.
4. Cherchez la femme (търсете жената). Според тази версия Тухачевски е имал връзка с Вера Давидова. Давидова е известна оперна прима на Болшой спектакъл, лауреат на три сталински награди първа степен, неведнъж награждавана с ордени и медали. Коронната и роля била на Кармен. През 1934 година на вечер в памет на Дзержински в клуба на ГПУ се срещнала с Тухачевски и скоро станала негова държанка. Според тази доктрина, по едно и също време е имала и връзка със Сталин, траяла цели 19 години. След неколкократни предизвестия от страна на Вожда на руските нации да приключи връзката си с маршала, тя била изпратена на дълго турне във Финландия. Завръщайки се в Москва научила за гибелта на пълководеца.
5. Игра на службите. През 20-те години ОГПУ(съветската загадка работа за външно разузнаване и контраразузнаване) реализира интервенцията с кодово име " Тръст ". Тя е ориентирана против емигрантските организации на запад за тяхното намаляване и разтрошаване, а също по този начин и с внедряване на руски сътрудници в съветските среди в емиграция. Операция " Тръст " е последвана от аналогични интервенции с названия " Синдикат 1,2,3 и 4 ". Като част от руската измама е било и разпространението на клюки на запад, че в Червената войска има съществени брожения
и се готви скрит план против режима
Така при започване на 1937 година посредством двойния сътрудник белогвардейския военачалник Скоблин живеещ в Париж, в ръцете на шефа на държавна сигурност на Третия райх Райнхард Хайдрих попадат документи за битие на съпротива против Сталин от редовете на Червената войска. От своя страна Хайдрих желал да ревизира връзките на Съветите с немския генералитет и срещнал Хитлер с документите. Фюрерът решил да не разкрива връзките на руските офицери с немците и решил да прати документите на Сталин, с цел да го убеди че в РККА съществува фашистки скрит план за свалянето му и определяне на прогермански режим в Москва. За по-голяма меродавност били инсценирани нощни прониквания в архимите на Вермахта и Абвера. Изфабрикуваните документи били подхвърлени на чехословашкото военно аташе в Париж, който незабавно предал " находката " в Прага. Посредник станал президентът на Чехословакия Едвард Бенеш, който собственоръчно написал писмо до Сталин за немските документи. Така в израз на благосклонност чехословашкият президент предал изфабрикуваните от Абвера документи на Сталин в които се описвали тесните контакти на Тухачевски с немският военачалник Вернер декор Фрич. По-късно металургичният магнат Фриц Тисен написа: " Фрич постоянно е поддържал концепцията за съюз с Русия, въпреки и не със руска Русия. Бяха направени опити да се откри връзка сред Фрич и съветския маршал Тухачевски. Те желаеха да смъкват диктатурите в страните си. "
По-нататък следва развой, " свидетелски показания ", саморъчно написани " признания ", с други думи както е по сюжета на Сталин. Списъкът на обвиняванията включва:
В интервала 1932-35 година предаване на немския Генерален щаб на значими сведения от боен темперамент
През 1935г. разработка на обстоен действен проект за проваляне на Червената войска по главните посоки на вероятно нахлуване на немската или полска армии
Подготовка на терористични актове срещу членове на Политбюро на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз и руското държавно управление
Подготовка за въоръжено завладяване на Кремъл и арест на ръководителите на партията и държаватаСлед това дело се дава началото на Голямата чистка в редовете на Червената войска. В последна сметка е
погубен елитът на въоръжените сили
на Съюз на съветските социалистически републики. Разстреляни са:
От 5 маршала на Съветския съюз - 3
От 4 командарма 1ви сан - 2
От 12 командарма 2ри сан - 12
От 2 флагмани (адмирали) на флота 1ви сан - 2
От 2 флагмани на флота 2ри сан - 2
От 67 командири на корпуси - 60
От 199 командири на дивизии - 136
От 397 командири на бригади - 221
По политически аргументи са уволнени близо 29 000 офицери. Няколко години по-късно когато Хитлер разисква с генералите си нападението над Съюз на съветските социалистически републики на възраженията, че Германия още не е подготвена, фюрерът дава отговор: " 80% от командните фрагменти на Червената войска са унищожени. Тя е обезглавена и отслабена и това е основният фактор за моето решение. Трябва да водиме война до момента в който не са израсли нови фрагменти ".
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ