Иисус Христос разказва притчата за талантите, като пророкува бъдещата съдба

Иисус Христос споделя притчата за гениите, като пророкува бъдещата орис на Йерусалим - с опожаряването и разрушаването на Йерусалимския храм от римските легиони под командването на бъдещия римски император Тит.

Вторият ден от Страстната седмица - Велики вторник напомня притчата на Спасителя за 10-те девойки, като с това се подсказва, че хората би трябвало да бъдат богати на положителни каузи в очакване на бъдещия съд.

На Велики понеделник Иисус Христос, влизайки в Йерусалимския храм, се разгневил на събралата се навалица. Храмът за молебствия бил трансфорат в пазарище и в гнева си Божият наследник прекатурил масите на търговците. Затова на Велики вторник Иисус прекарал в нравствени упътвания, а съгласно църковния канон денят е предназначен за примирение.

На Велики вторник Иисус Христос споделя притчата за гениите, като пророкува бъдещата орис на Йерусалим - с опожаряването и разрушаването на Йерусалимския храм от римските легиони под командването на бъдещия римски император Тит.

Във Велики вторник от Страстната седмица в църквата се чете с изключение на притчата за гениите, тази за десетте девици.

В тази алегория се приказва за пет мъдри и пет неразумни девици, а се подразбира пет мъдри и пет неразумни човешки души. Мъдрите имали чисти светилници и заветен елей, а неразумните - единствено чисти светилници. Светилниците в тази алегория символизират телата, а маслото (елей) - милостта. На гръцки език " благосклонност " се произнася " елеос ". Оттук е пристигнала и думата " полиелей ", което значи " многомилостив ".

Поуката от притчата е да бъдем постоянно подготвени да посрещнем Небесния Жених Господ Иисус Христос при второто Му славно пришествие, тъй като не знаем по кое време то ще стане. Особено е належащо духовно да бодърствуваме в тия дни на Господните премеждия. Онзи, който не поставя грижи да поддържа в редовност своята духовна лампада с задоволителен ресурс от елей, т. е. оня, който не демонстрира благосклонност към своите страдащи братя, той няма да влезе в Небесното царство.

Притчата за девиците припомня на вярващите да бъдат подготвени да посрещнат Спасителя със запалени светилници в душите си, тъй като той ще пристигна ненадейно и ненадейно, и припомня, че сега на гибелта всеки се изправя пред Него на съд.

Притчата за гениите пък приканва всеки християнин да обработва с старание равнищата на душата си и по този начин да усилва дарованията – т. е. гениите, с които го е дарил Бог.

На празничната утреня освещаването на църквата се усилва от запалването на свещите и елея, когато се пеят псалмите за многото милости Божии към определения народ и доста пъти се повтаря: " да бъде милостта Му безконечна, алилуя! "

Последната седмица преди Възкресение Христово е наречена Страстна седмица, защото на славянски думата " пристрастеност " значи страдалчество. Затова седмицата е отдадена на възпоменанията на последните дни от земния живот на Спасителя - на неговите премеждия, кръстна гибел и заравяне.

В богослуженията през Страстната седмица живо и последователно се възпроизвежда историята на страданията на Спасителя, както и на неговите последни Божествени директиви. Цялото наличие на богослужебните последования е ориентирано към това, с четения и песнопения християните да се приближат към Иисус Христос, да станат способни духовно да съзерцават тайнството на изкуплението, за чието възпоменание се готвят.

Традиционно Страстната седмица за мнозина християни е мотив изключително да се замислят за своите грехове, за подвига, осъществен от Спасителя, за жертвата, която той е принесъл за всички нас. Последните дни на Великия пост е време да изпитаме себе си, да се замислим какво сме се научили от Иисус Христос, до каква степен сме се доближили към него и на какво още би трябвало да се учим.

Според православния календар всеки ден от тази седмица е Велик.

Затова всяка година православните християни чакат със примирение Страстната седмица, с цел да захранят вярата си, да укрепят мира и да защитят единството. През тази седмица Спасителят изкупва човешките грехове посредством жертва - в страдалчество, болежка и обич, и го демонстрира посредством възкресение.