Официалните данни на НАП показват, че почти 100 хиляди души

Официалните данни на Национална агенция за приходите демонстрират, че съвсем 100 хиляди души у нас имат повече от едно заявено трудово правно отношение. Експерти обаче считат, че това е единствено върхът на айсберга, защото огромна част от спомагателната претовареност остава отвън статистиката и се прави в сивия бранш.

Темата беше разисквана в предаването „ Социална мрежа “ по NOVA NEWS с Георги Първанов от Българската конфедерация по заетостта. Според него записаните 100 000 по-скоро са хора, които работят на три места, а освен на две. „ Реалният брой евентуално е най-малко двойно, даже тройно по-голям “, разяснява той.
Работещите небогати – главната причина за втора работа
Ниските приходи и инфлацията тласкат от ден на ден хора към спомагателна претовареност. По данни на Евростат към 12% от работещите в България попадат в категорията „ работещи небогати “, а съгласно синдикални оценки делът доближава до 24%.

„ Когато 1500–1600 лв. са границата на работещата беднотия, в огромен град тези пари едвам стигат за наем, сметки и храна. Именно тези хора най-често поемат втора или трета работа “, изясни Първанов.

Най-разпространените спомагателни действия са таксиметрови услуги, гледане на деца, частни уроци и разнообразни услуги, постоянно без публична регистрация.

Работата на няколко места има съществени последици. Хората страдат от липса на сън, понижена централизация и спад в успеваемостта. Според специалиста чиновниците постоянно дават цялостния си потенциал единствено на едно от работните места.

Пример за това е самотна майка, която работи като оператор денем и сервитьор вечер – натоварване, което прави салдото сред персонален и професионален живот съвсем неосъществим. След пандемията и инфлационната вълна наклонността към трета работа се ускорява.
Сивият бранш и тромавите правила
Значителна част от вторичната претовареност остава нерегламентирана. Една от аргументите е, че за спомагателна работа постоянно се изисква единодушието на главния шеф. Това, съгласно специалиста, тласка хората и бизнеса към заплащания „ на ръка “.

В други страни се ползва така наречен fractional work – легална работа на няколко места с частична претовареност. Този модел е публикуван в Нидерландия, Полша, Румъния и Северна Македония, само че у нас към момента мъчно намира място.

Средно 5% от работещите в Европейски Съюз имат спомагателна работа. В по-богатите страни този дял е 1–2%, до момента в който в страни с по-нисък стандарт е доста по-висок.

Претоварването води до бърнаут, който все по-често се дефинира като „ новата пандемия “, а работохолизмът стартира да се преглежда като сериозен здравословен проблем.
Ролята на изкуствения интелект
Изкуственият разсъдък към този момент трансформира пазара на труда и води до съкращения в някои компании. Според Първанов обаче това няма да значи всеобщо изгубване на специалности.

„ Както при компютрите и обществените мрежи – ще има промяна. Част от позициите ще изчезнат, само че ще се появят доста нови “, счита той.

Общата картина демонстрира, че спомагателната претовареност се трансформира в механизъм за оцеляване, само че носи съществени опасности за здравето, успеваемостта и дълготрайната резистентност на пазара на труда.