За кого са агросубсидиите и как родиха гиганти
Зърненият бранш и земята в България са свръх окрупнени, а това роди компании-гиганти, които канализират дотациите към себе си. Само 50-те най-големи да вземем за пример получават 100 млн лева годишно или 7-8% от всички директни заплащания, които се разпределят другояче сред над 52 хил земеделци Вина за разрастването на концентрацията има и страната, която години наред си затваряше очите
Земеделският бизнес не е бизнес като всички останали. Неговите артикули също се продават на пазарите, само че преди да стигнат до тях, себестойността им към този момент е доста понижена от десетките милиарди евро, които европейските данъкоплатци заплащат всяка година, с цел да разполагат с налична и качествена храна. Става дума за прословутите директни дотации за агросектора - главният инструмент на Общата селскостопанска политика на Европейски Съюз. Тези средства вършат по този начин, че даже в бурни пазарни времена фермерите да могат да покрият базовите си разноски и да имат обезпечен приход. Или казано другояче - земеделците в Европейски Съюз кардинално плуват в предпазени заливи, а не в дълбоки открити води.
Тези средства не са разпределени еднообразно. Исторически огромната част от дотациите са свързани със земята - колкото повече земя обработваш или ползваш, толкоз повече средства получаваш. Така най-печеливши от схемата са огромните производители, а в България това са точно зърнопроизводителите. Този бранш в последните 15 години се окрупни извънредно доста и на процедура няколкостотин така наречен зърнари всяка година получават големия дял от директните заплащания в България, които в акция 2022 доближават 1.6 милиарда лева, а за актуалната година ще са към 2 милиарда лева
Точно тези " фермери ", обединени в няколко политически доста авторитетни асоциации, а някои от тях и показали разточителен метод на живот, през днешния ден са в сърцето на митингите против свалянето на възбраната за евтиния украински импорт: макар дотациите и макар големите облаги, които мнозина направиха в първите месеци на войната, когато цените на интернационалните пазари бяха галактически. Затова и митингът на " онеправданите " едри зърнопроизводители в този момент звучи толкоз надменно, че мнозина са склонни да виждат в него други аргументи - да вземем за пример политически.Още повече че да увеличи цената на локалната продукция.
Реклама Окрупняването прави силата
Един отчет на земеделското министерство от края на предходната година разкрива притеснителните темпове на окрупняването на земя. Според него 75% от цялата употребена земеделска повърхност в България е в ръцете на едвам 7600 стопанства. А 65% от нея са засети със зърнени и маслодайни култури.
Тенденцията е видяна и от Брюксел. а половината от цялата сума на земеделските дотации отива при едвам 1600 сдружения - от общо над 55 хиляди подпомагани аграрни стопанства в България. По тези индикатори страна ни е " водач " в Европейски Съюз. На база на този отчет Европейският парламент изиска от страната ни ограничения.
Тогавашните ръководещи от ГЕРБ изимитираха такива, като вкараха таван на дотациите - до 300 хиляди евро на стопанство. Правилото бе с толкоз доста пробойни, че всички едри фермери елементарно го заобиколиха, като раздробиха официално сдруженията си и използваха други комфортно оставени малки врати. А получаваните от тях суми съвсем не се трансформираха макар тавана.
Всъщност Бойко Борисов постоянно е бил мощно благоразположен към земеделския бранш (най-вече едрия), в който политиката даже по време на 12-годишната надмощие на ГЕРБ обичайно се определяше от Движение за права и свободи. През 2013 г недоволни фермери докараха трактори (закупени също с европейски субсидии) и ремаркета с свине на жълтите павета. Борисов бързо научи урока си и по-късно всеки намек за съществени митинги бързо бе потушаван с още средства - къде европейски, къде национални. От години да вземем за пример страната е решила да освободи от данък горивата бранша (такава мярка въпреки всичко има и в други страни от Европейски Съюз като Франция, Гърция, Италия, Германия, Чехия, Словакия, като данъчните облекчения ги има и в САЩ). Само тази отстъпка коства на българския бюджет 100 млн. лева годишно. Или в случай че обобщим - в изкривена от дотации среда на крупните български " фермери " в последните 10 години не им се и постановяваше да работят като обичайните бизнеси.
Реклама
Едва през предходната година бе дадена по-съществена поръчка за промяна, когато кабинетът " Петков " разписа нов и нови правила - сякаш без " малки врати ". Те обаче ще влязат в действие за заплащанията в новия програмен интервал, т.е. ще работят за пръв път при дотациите за актуалната година. Така занапред ще се види имат ли резултат, или едрите земеделци са намерили нови способи да ги заобиколят.
Шепа изключително печеливши
Поглед към настоящите данни на фонд " Земеделие " за най-големите получатели на директни дотации за предходната година не изненадва. (виж таблицата). Списъкът постоянно е масирано доминиран от зърнопроизводители и наклонността се задълбочава - през 2022 г към този момент 19 от 20 компании са от този бранш (при 17 от 20 година по-рано). Расте и сумата, която си поделят тези 20 компании - към 65 млн. лева през предходната година, или с 4 млн. лева повече, макар мощно нарасналите облаги на някои от тях.
Само за образец - общата облага на петте сдружения на групата " Октопод " на Светлозар Дичевски, най-голямата субсидирана група с близо 28 млн. лева годишно, е скочила до 48 млн. лева през 2022 година при 42 млн. лева година по-рано. Субсидията на самостоятелния водач в топ 20 - " Златия агро ", пък се е нараснала с към половин милион и към този момент доближава 8.8 млн. лева при облага за предходната година от над 40 млн. лева
От зърнения бранш са и 90% от фирмите в топ 50, които годишно получават към 100 млн. лева - това е към 7% от цялата годишна сума за непосредствено подкрепяне на бранша, в случай че тези компании са под 0.1% от всички субсидирани фермери, сочат данните. А неотдавнашен разбор на " Капитал " сподели, че и взимат 4% от дотациите в този интервал, въпреки да съставляват едвам 0.02% от всички подпомагани фермери.
Земеделският бизнес не е бизнес като всички останали. Неговите артикули също се продават на пазарите, само че преди да стигнат до тях, себестойността им към този момент е доста понижена от десетките милиарди евро, които европейските данъкоплатци заплащат всяка година, с цел да разполагат с налична и качествена храна. Става дума за прословутите директни дотации за агросектора - главният инструмент на Общата селскостопанска политика на Европейски Съюз. Тези средства вършат по този начин, че даже в бурни пазарни времена фермерите да могат да покрият базовите си разноски и да имат обезпечен приход. Или казано другояче - земеделците в Европейски Съюз кардинално плуват в предпазени заливи, а не в дълбоки открити води.
Тези средства не са разпределени еднообразно. Исторически огромната част от дотациите са свързани със земята - колкото повече земя обработваш или ползваш, толкоз повече средства получаваш. Така най-печеливши от схемата са огромните производители, а в България това са точно зърнопроизводителите. Този бранш в последните 15 години се окрупни извънредно доста и на процедура няколкостотин така наречен зърнари всяка година получават големия дял от директните заплащания в България, които в акция 2022 доближават 1.6 милиарда лева, а за актуалната година ще са към 2 милиарда лева
Точно тези " фермери ", обединени в няколко политически доста авторитетни асоциации, а някои от тях и показали разточителен метод на живот, през днешния ден са в сърцето на митингите против свалянето на възбраната за евтиния украински импорт: макар дотациите и макар големите облаги, които мнозина направиха в първите месеци на войната, когато цените на интернационалните пазари бяха галактически. Затова и митингът на " онеправданите " едри зърнопроизводители в този момент звучи толкоз надменно, че мнозина са склонни да виждат в него други аргументи - да вземем за пример политически.Още повече че да увеличи цената на локалната продукция.
Реклама Окрупняването прави силата
Един отчет на земеделското министерство от края на предходната година разкрива притеснителните темпове на окрупняването на земя. Според него 75% от цялата употребена земеделска повърхност в България е в ръцете на едвам 7600 стопанства. А 65% от нея са засети със зърнени и маслодайни култури.
Тенденцията е видяна и от Брюксел. а половината от цялата сума на земеделските дотации отива при едвам 1600 сдружения - от общо над 55 хиляди подпомагани аграрни стопанства в България. По тези индикатори страна ни е " водач " в Европейски Съюз. На база на този отчет Европейският парламент изиска от страната ни ограничения.
Тогавашните ръководещи от ГЕРБ изимитираха такива, като вкараха таван на дотациите - до 300 хиляди евро на стопанство. Правилото бе с толкоз доста пробойни, че всички едри фермери елементарно го заобиколиха, като раздробиха официално сдруженията си и използваха други комфортно оставени малки врати. А получаваните от тях суми съвсем не се трансформираха макар тавана.
Всъщност Бойко Борисов постоянно е бил мощно благоразположен към земеделския бранш (най-вече едрия), в който политиката даже по време на 12-годишната надмощие на ГЕРБ обичайно се определяше от Движение за права и свободи. През 2013 г недоволни фермери докараха трактори (закупени също с европейски субсидии) и ремаркета с свине на жълтите павета. Борисов бързо научи урока си и по-късно всеки намек за съществени митинги бързо бе потушаван с още средства - къде европейски, къде национални. От години да вземем за пример страната е решила да освободи от данък горивата бранша (такава мярка въпреки всичко има и в други страни от Европейски Съюз като Франция, Гърция, Италия, Германия, Чехия, Словакия, като данъчните облекчения ги има и в САЩ). Само тази отстъпка коства на българския бюджет 100 млн. лева годишно. Или в случай че обобщим - в изкривена от дотации среда на крупните български " фермери " в последните 10 години не им се и постановяваше да работят като обичайните бизнеси.
Реклама
Едва през предходната година бе дадена по-съществена поръчка за промяна, когато кабинетът " Петков " разписа нов и нови правила - сякаш без " малки врати ". Те обаче ще влязат в действие за заплащанията в новия програмен интервал, т.е. ще работят за пръв път при дотациите за актуалната година. Така занапред ще се види имат ли резултат, или едрите земеделци са намерили нови способи да ги заобиколят.
Шепа изключително печеливши
Поглед към настоящите данни на фонд " Земеделие " за най-големите получатели на директни дотации за предходната година не изненадва. (виж таблицата). Списъкът постоянно е масирано доминиран от зърнопроизводители и наклонността се задълбочава - през 2022 г към този момент 19 от 20 компании са от този бранш (при 17 от 20 година по-рано). Расте и сумата, която си поделят тези 20 компании - към 65 млн. лева през предходната година, или с 4 млн. лева повече, макар мощно нарасналите облаги на някои от тях.
Само за образец - общата облага на петте сдружения на групата " Октопод " на Светлозар Дичевски, най-голямата субсидирана група с близо 28 млн. лева годишно, е скочила до 48 млн. лева през 2022 година при 42 млн. лева година по-рано. Субсидията на самостоятелния водач в топ 20 - " Златия агро ", пък се е нараснала с към половин милион и към този момент доближава 8.8 млн. лева при облага за предходната година от над 40 млн. лева
От зърнения бранш са и 90% от фирмите в топ 50, които годишно получават към 100 млн. лева - това е към 7% от цялата годишна сума за непосредствено подкрепяне на бранша, в случай че тези компании са под 0.1% от всички субсидирани фермери, сочат данните. А неотдавнашен разбор на " Капитал " сподели, че и взимат 4% от дотациите в този интервал, въпреки да съставляват едвам 0.02% от всички подпомагани фермери.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ