Управляващите усърдно вършат работата на опозицията - дестабилизират собствената си власт
Заради безхаберието си четворната коалиция ще изгуби Народното събрание
Помните ли парламентите еднодневки от предходната година? И двата изтраяха по към месец, преди да се разхлабен. В тях участваха относително нови за политическия живот обединения – Има Такъв Народ, Демократична България и ИБГНИ. Те пристигнаха със поръчки за дълбоки промени, но си останаха единствено с политиканстване. Едно от извиненията за неуспеха им беше, че „ партиите на статуквото” – ГЕРБ, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия, оставаха прекомерно мощни. Добре, да речем, че това беше задоволително правдоподобно опрощение – за оня миг, написа Людмил Илиев във вестник.
Сега към този момент не е. С пренареждането на политическата сцена, последвало изборите през ноември 2021 година, Народното събрание се снабди с ясно обособено ръководещо болшинство. В него влязоха 134 депутати от Политическа партия, Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ и Демократична България – не напълно внушителна численост, само че задоволителна, с цел да може новата четворна коалиция да поддържа надзор върху Народното събрание. Само количество обаче не беше задоволително. Трябваше и добра съгласуваност сред ръководещите обединения, непрекъснат разговор и отчитане на прекомерно другите им идеологии и полезности. Накратко казано – трябваше същинска съдружна просвета, за която политиците у нас доста обичат да приказват, но малко на брой са склонни да я практикуват. Вече наподобява, че и самите ръководещи влизат по-скоро в последната категория.
Само последните няколко седмици дадоха значителни доказателства в тази посока. Първо пристигна безобразието, разиграло се към несполучливия избор на шеф на Българска народна банка. Процедурата трябваше да стане мотив за един необятен спор за бъдещето на националните финанси. А вместо това страната беше принудена да следи един противоположен спектакъл, в който Политическа партия и Има Такъв Народ се надлъгваха коя от тях да прилапа поста, а с него и голямата власт, произлизаща от контрола върху централната банка.
От боричкането им не произтече нищо и отпред на Българска народна банка остана досегашният шеф Димитър Радев, преди време определен с гласовете на ГЕРБ и Движение за права и свободи. Е, видя се, че връзките в четворката са обтегнати като корабни въжета; че участниците в нея мъчно се понасят едни други; че са склонни да си вършат мръсни номера.
А опозицията получи мотив да победи, въпреки че даже не беше взела кой знае какво присъединяване в борбата – ръководещите сами свършиха нейната работа.
Същото се случи и при редом развиващия се проблем с големите отговорности на страната към пътностроителните компании. Така и не се разбра кой е крив, кой е прав. Самият случай беше цялостен призрачен сън от юридическа позиция, с увиснали върху него заплащания за повече от един милиард лв.. А ръководещите го направиха и политически проблем, като го замесиха в битката за Българска народна банка. И тук, както стана с избора на гуверньора, още веднъж решение не беше постигнато; още веднъж въпросът беше отсрочен във времето; още веднъж опозицията беше задоволена, че четворката сама си стъжни живота.
Политическите последствия от бъркотиите, в които ръководещите се въвличат, към този момент стартират да проличават. Публичното съмнение към тях внезапно нарасна; отслабват очакванията на жителите, че властта може да позволи проблемите на страната; някогашните ръководещи от ГЕРБ-СДС постоянно се появяват в социологическите сондажи като първа политическа мощ. И освен това – безредието, което царува измежду ръководещите, ги заплашва да изгубят контрола над Народното събрание.
Герберите надушват, че нещата вървят в тази посока. За това подсказва възходящото самочувствие, с което се обръщат към ръководещите, с цел да им заявят, че се нуждаят от опозицията, в случай че желаят да реализират каквото и да било. Работата е там, че това е правилно. Както във връзка с Българска народна банка, по този начин и на задълженията за пътно строителство четворката се разцепи. И внезапно гласовете на по-малобройната съпротива внезапно усилиха тежестта си. Неслучайно преди гласуването за гуверньор публицистите и анализаторите следяха под лупа изказванията на ГЕРБ-СДС, Движение за права и свободи и „ Възраждане”. От тях зависеше накъде ще се наклонят везните. Опозицията го знаеше и използваше това, с цел да ускори така и така страшното напрежение измежду ръководещите.
Затова в този момент депутатите на Бойко Борисов потриват ръце в очакване на идващия проблем, който ще разцепи четворната коалиция. Защото тогава още веднъж ще могат да показват повишената си мощ. Както и да посочат ръководещите и да ги подиграят пред българите: „ Вижте ги, за нищо не стават.”
Най-неприятното е, че обединенията в четворката сами ще подарят на герберите тази мощ. Ето, хората на Слави Трифонов, гневни поради загубата на играта за Българска народна банка, желаеха да се откри парламентарен контрол над огромните министерски разходи – като имаха поради ведомствата, следени от Политическа партия. И дори позволиха, че комисията, упражняваща този контрол, би трябвало да се оглави от народен представител от опозицията. Нали си представяте под каква преса ще се озоват част от министрите, в случай че сходен инструмент попадне в ръцете на ГЕРБ-СДС, Движение за права и свободи или „ Възраждане”?
И нещо друго, което още повече усложнява ситуацията на ръководещите. Наскоро те извършиха първия си сериозен избирателен ангажимент – да закрият профилираните съд и прокуратура. Това обаче беше единствено първата и най-лесна стъпка в поредицата от промени, които дадоха обещание да създадат. Най-тежката следва – това е конституционната смяна. Тук опозиционните обединения ще бъдат нужни, с цел да се събере нужното 2/3 болшинство в Народното събрание.
Затова съпредседателят на Демократична България Христо Иванов неотдавна предложи на политическите си съперници – политиците от двата лагера да се откажат от взаимните обвинявания и да се обединят за продължение на промените. Герберите обаче, заредени с пораснало самочувствие, реагираха в жанр „ Извини се, бе!” – желаеха първо да бъдат обществено оправдани за всички нападки и обвинявания, а по-късно да приказват за единодушие. Е, има ли някакво подозрение, че когато пристигна време за тези промени (ако изобщо се стигне до това), хората на Бойко Борисов ще употребяват мотива, с цел да оказват политически напън?
Но от опозицията, по този начин или другояче, не можем да чакаме прояви на алтруизъм и на национална отговорност. Тя желае да надмогне над своите съперници – и толкоз. Смайваща е обаче лекотата, с която ръководещите сдават контрола си върху Народното събрание. Да разполагаш с болшинство и да не можеш да го задействаш по този начин, че да работи дейно – това е образец за политическо безхаберие.
А нещата няма да стават по-лесни за ръководещите. Тепърва ще има доста други мотиви за разпри: дали да се изпрати оръжие в Украйна; да бъде ли изпъден съветският дипломат в София; по какъв начин да се позволи разногласието със Северна Македония; какво да се прави по набъбващите вътрешни кавги за ръководството на горите, за ориста на машинното гласоподаване и така нататък Приказките, които идват от мандатоносителя Политическа партия, че ще се сътвори „ работещ механизъм за взимане на решения” в обединението, звучат напълно несериозно. Че нали и в този момент има съдружен съвет? А настрана от него и експертни препоръки (цели 18 броя съгласно съдружното споразумение). Доколкото е известно, тези органи се събират постоянно, с цел да разискват политическите и практическите въпроси на ръководството. Пък резултатът от работата им е напряко жалък.
Засега четворката не демонстрира, че има волята и силите, с цел да преодолее хаоса в редиците си и партийния нарцисизъм. Случаи като сполучливото разформироване на спецправосъдието, са по-скоро изключението, в сравнение с правилото в работата на обединението. Опозицията несъмнено демонстрира по-добра координация в дейностите си, тъй като знае какво желае – неуспеха на ръководещите. А последните сами старателно се трудят, с цел да й оказват помощ.
Помните ли парламентите еднодневки от предходната година? И двата изтраяха по към месец, преди да се разхлабен. В тях участваха относително нови за политическия живот обединения – Има Такъв Народ, Демократична България и ИБГНИ. Те пристигнаха със поръчки за дълбоки промени, но си останаха единствено с политиканстване. Едно от извиненията за неуспеха им беше, че „ партиите на статуквото” – ГЕРБ, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия, оставаха прекомерно мощни. Добре, да речем, че това беше задоволително правдоподобно опрощение – за оня миг, написа Людмил Илиев във вестник.
Сега към този момент не е. С пренареждането на политическата сцена, последвало изборите през ноември 2021 година, Народното събрание се снабди с ясно обособено ръководещо болшинство. В него влязоха 134 депутати от Политическа партия, Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ и Демократична България – не напълно внушителна численост, само че задоволителна, с цел да може новата четворна коалиция да поддържа надзор върху Народното събрание. Само количество обаче не беше задоволително. Трябваше и добра съгласуваност сред ръководещите обединения, непрекъснат разговор и отчитане на прекомерно другите им идеологии и полезности. Накратко казано – трябваше същинска съдружна просвета, за която политиците у нас доста обичат да приказват, но малко на брой са склонни да я практикуват. Вече наподобява, че и самите ръководещи влизат по-скоро в последната категория.
Само последните няколко седмици дадоха значителни доказателства в тази посока. Първо пристигна безобразието, разиграло се към несполучливия избор на шеф на Българска народна банка. Процедурата трябваше да стане мотив за един необятен спор за бъдещето на националните финанси. А вместо това страната беше принудена да следи един противоположен спектакъл, в който Политическа партия и Има Такъв Народ се надлъгваха коя от тях да прилапа поста, а с него и голямата власт, произлизаща от контрола върху централната банка.
От боричкането им не произтече нищо и отпред на Българска народна банка остана досегашният шеф Димитър Радев, преди време определен с гласовете на ГЕРБ и Движение за права и свободи. Е, видя се, че връзките в четворката са обтегнати като корабни въжета; че участниците в нея мъчно се понасят едни други; че са склонни да си вършат мръсни номера.
А опозицията получи мотив да победи, въпреки че даже не беше взела кой знае какво присъединяване в борбата – ръководещите сами свършиха нейната работа.
Същото се случи и при редом развиващия се проблем с големите отговорности на страната към пътностроителните компании. Така и не се разбра кой е крив, кой е прав. Самият случай беше цялостен призрачен сън от юридическа позиция, с увиснали върху него заплащания за повече от един милиард лв.. А ръководещите го направиха и политически проблем, като го замесиха в битката за Българска народна банка. И тук, както стана с избора на гуверньора, още веднъж решение не беше постигнато; още веднъж въпросът беше отсрочен във времето; още веднъж опозицията беше задоволена, че четворката сама си стъжни живота.
Политическите последствия от бъркотиите, в които ръководещите се въвличат, към този момент стартират да проличават. Публичното съмнение към тях внезапно нарасна; отслабват очакванията на жителите, че властта може да позволи проблемите на страната; някогашните ръководещи от ГЕРБ-СДС постоянно се появяват в социологическите сондажи като първа политическа мощ. И освен това – безредието, което царува измежду ръководещите, ги заплашва да изгубят контрола над Народното събрание.
Герберите надушват, че нещата вървят в тази посока. За това подсказва възходящото самочувствие, с което се обръщат към ръководещите, с цел да им заявят, че се нуждаят от опозицията, в случай че желаят да реализират каквото и да било. Работата е там, че това е правилно. Както във връзка с Българска народна банка, по този начин и на задълженията за пътно строителство четворката се разцепи. И внезапно гласовете на по-малобройната съпротива внезапно усилиха тежестта си. Неслучайно преди гласуването за гуверньор публицистите и анализаторите следяха под лупа изказванията на ГЕРБ-СДС, Движение за права и свободи и „ Възраждане”. От тях зависеше накъде ще се наклонят везните. Опозицията го знаеше и използваше това, с цел да ускори така и така страшното напрежение измежду ръководещите.
Затова в този момент депутатите на Бойко Борисов потриват ръце в очакване на идващия проблем, който ще разцепи четворната коалиция. Защото тогава още веднъж ще могат да показват повишената си мощ. Както и да посочат ръководещите и да ги подиграят пред българите: „ Вижте ги, за нищо не стават.”
Най-неприятното е, че обединенията в четворката сами ще подарят на герберите тази мощ. Ето, хората на Слави Трифонов, гневни поради загубата на играта за Българска народна банка, желаеха да се откри парламентарен контрол над огромните министерски разходи – като имаха поради ведомствата, следени от Политическа партия. И дори позволиха, че комисията, упражняваща този контрол, би трябвало да се оглави от народен представител от опозицията. Нали си представяте под каква преса ще се озоват част от министрите, в случай че сходен инструмент попадне в ръцете на ГЕРБ-СДС, Движение за права и свободи или „ Възраждане”?
И нещо друго, което още повече усложнява ситуацията на ръководещите. Наскоро те извършиха първия си сериозен избирателен ангажимент – да закрият профилираните съд и прокуратура. Това обаче беше единствено първата и най-лесна стъпка в поредицата от промени, които дадоха обещание да създадат. Най-тежката следва – това е конституционната смяна. Тук опозиционните обединения ще бъдат нужни, с цел да се събере нужното 2/3 болшинство в Народното събрание.
Затова съпредседателят на Демократична България Христо Иванов неотдавна предложи на политическите си съперници – политиците от двата лагера да се откажат от взаимните обвинявания и да се обединят за продължение на промените. Герберите обаче, заредени с пораснало самочувствие, реагираха в жанр „ Извини се, бе!” – желаеха първо да бъдат обществено оправдани за всички нападки и обвинявания, а по-късно да приказват за единодушие. Е, има ли някакво подозрение, че когато пристигна време за тези промени (ако изобщо се стигне до това), хората на Бойко Борисов ще употребяват мотива, с цел да оказват политически напън?
Но от опозицията, по този начин или другояче, не можем да чакаме прояви на алтруизъм и на национална отговорност. Тя желае да надмогне над своите съперници – и толкоз. Смайваща е обаче лекотата, с която ръководещите сдават контрола си върху Народното събрание. Да разполагаш с болшинство и да не можеш да го задействаш по този начин, че да работи дейно – това е образец за политическо безхаберие.
А нещата няма да стават по-лесни за ръководещите. Тепърва ще има доста други мотиви за разпри: дали да се изпрати оръжие в Украйна; да бъде ли изпъден съветският дипломат в София; по какъв начин да се позволи разногласието със Северна Македония; какво да се прави по набъбващите вътрешни кавги за ръководството на горите, за ориста на машинното гласоподаване и така нататък Приказките, които идват от мандатоносителя Политическа партия, че ще се сътвори „ работещ механизъм за взимане на решения” в обединението, звучат напълно несериозно. Че нали и в този момент има съдружен съвет? А настрана от него и експертни препоръки (цели 18 броя съгласно съдружното споразумение). Доколкото е известно, тези органи се събират постоянно, с цел да разискват политическите и практическите въпроси на ръководството. Пък резултатът от работата им е напряко жалък.
Засега четворката не демонстрира, че има волята и силите, с цел да преодолее хаоса в редиците си и партийния нарцисизъм. Случаи като сполучливото разформироване на спецправосъдието, са по-скоро изключението, в сравнение с правилото в работата на обединението. Опозицията несъмнено демонстрира по-добра координация в дейностите си, тъй като знае какво желае – неуспеха на ръководещите. А последните сами старателно се трудят, с цел да й оказват помощ.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ