Защо буксува руското настъпление в Украйна
Започнатата от Русия война в Украйна мина в " дълготраен " етап, считат украинските и западните военни. Според тях мащабът на съветските военни цели се е съкратил до оперативно-тактическо равнище. Съветникът на украинския президент Алексей Арестович написа в своя телеграм канал, че " на съвсем всички линии на фронта съветските военни започнаха да се окопават и да се готвят за защита ". Как ще се промени войната в тази фаза?
Войната, която стартира на 24 февруари, условно може да се раздели на два стадия. В хода на първия Русия се опита да превземе Киев и стартира нахлуване по едно и също време по четири посоки на юг и на юго-изток в Украйна. Украинската столица не беше завладяна. На 22 април зам.командващият войските на съветския Централен боен окръг Рустам Минекаев изненадващо заяви, че стартира втората фаза на войната, задачата на която е " определяне на цялостен надзор над Донбас и южна Украйна ". Киев твърди, че в този момент и тази фаза е приключена, а съветското нахлуване е спряно от украинската защита. Все отново всеки ден се появява информация за боеве и напредване на съветските войски. Придвижването не е бързо, само че е рано да приказваме и за окопна война. Западните специалисти обаче са съгласни с украинците, че съветското нахлуване е най-малкото мощно забавено. За това оповестява на 15 май военното разузнаване на Англия: " Настъплението на Русия в Донбас загуби движение и доста изостава от графика. Независимо от неголемите първични триумфи, за последния месец Русия не съумя значително да се придвижи напред и понасе съществени загуби. Това закъснение евентуално ще се задълбочи поради загубата на сериозно значими средства за поръчителство като потонни мостове и разследващи дронове ".
Къде в този момент е основният удар?
Според израелския боен специалист Давид Хенделман, след извеждането на съветските сили от северна Украйна - Киевска, Черниговска и Сумска области, всички старания са съсредоточени на изток и юг, на фронта в Луганска област. " Само в региона на Изюм, Северодонецк и Лисичанск, Авдеевска и Запорожкото направление към момента подхващат опити за нахлуване ", разказва обстановката на фронта и Алексей Арестович, консултант на украинския президент Володимир Зеленски.
На южния фронт настъплението е в Запорожието, към Гуляйполе, Николаев и Кривой Рог. Но съгласно Хенделман " на някои сектори напредването на съветските войски е минимално, постепенно, а някъде и въобще го няма ". Той счита, че отстъплението на съветските елементи в региона на Харков, където украинските войски стигнаха до границата с Русия, е тактическо. " Руснаците очевидно са решили да създадат това, което и в Черниговска и Сумска области. Те просто извеждат своите елементи оттова. Но по харковското направление така и така имаше неголяма група - до 5 батальонно-тактически групи ", споделя той. Целта е да се редуцира фронтът, само че в случай че руснаците се оттеглен прекалено много от Харков, ще се оголи десният фланг на изюмската формация.
Готова ли беше съветската войска за тази война?
Трудно е да се дефинира до каква степен сериозен е неуспехът на съветската войска на първия и втория стадий, тъй като военните цели на тази " специфична военна интервенция " въобще не бяха оповестени. Каква би могла да е задачата на съветските войски може да се съди само по характера на техните дейности и посоката настъплението.
Съдейки по това, че съветската атака след сраженията по границата се придвижваше с оптимално бързи темпове към Киев и огромните градове в южна Украйна, Русия е имала желание в къси периоди да превземе столицата и да сложи надзор над южната част на Донецка област, да излезе в Харков и може би - да обкръжи украинските войски в Донбас. Но замисълът се провали - десантът на киевското летище Гостомел не съумя, а колоната с бронетехника, която трябваше да се придвижи от Беларус към Киев, по този начин и не стигна до крайната си цел. В резултат на това в края на март съветските войски отстъпиха от Киев на север и северо-изток, концентрирайки силите си в южна Украйна и Донбас. Но и там напредването е с мудни темпове.
За мнозина в Русия този процес се оказа цялостна изненада. Години наред в страната се постановяваше облик на армията, която може сполучливо да води огромни сухопътни настъпателни интервенции. Сега мнозина считат това за ПР.
Според Хенделман казусът е, че съветските въоръжени сили са се готвили за друга война, а за тая са се оказали напълно неподготвени. " След чеченските войни съветската войска си поставяше за цел подготовката за краткосрочни войни. Като тази в Грузия през 2008 година За пет дни - и толкоз. Когато това не се получи в Украйна, акцията забуксува. Видяха се всички обичайно присъщи на съветската войска проблеми - както с логистиката, по този начин и с връзката, разузнаването и взаимоотношението. При краткосрочна война те просто нямаше да имат време да се проявят ", счита той.
Колко заплашителен беше съперникът на съветската войска?
Образът на украинската войска в съветската преса до началото на войната не беше изключително ласкателен и това евентуално е повлияло на решението въобще да се нахлува в Украйна. Но съпротивата на укаринците принуди мнозина да си трансформират мнението. Много военни специалисти отбелязват гъвкавата система на командване на украинската войска, умеенето да се употребяват всички модерни средства за водене на война, както и съществуването на таково въоръжение в арсенала й.
Според Хенделман обаче основният фактор, който е повлиял на хода на бойните дейности, е размерът на украинските въоръжени сили. " Руските сили се сблъскаха с толкоз огромна войска, че физически забуксуваха. Виждаме, че както постоянно - размерът има значение. Въоръжените сили на Украйна, териториалната защита и доброволците - по цифров състав превъзхождат доста съветската войска ", счита той.
И украинската, и съветската страна крият точната бройка на войските си на фронта. Преди началото на войната, по разнообразни оценки, общата бройка на силите на Русия и въоръжените формирования на ДНР и ЛНР е била от 150 до 200 хиляди души. Според украинския министър на защитата числеността на въоръжените сили на Украйна е 261 000 души, само че има още 100 000 в отрядите на териториалната защита.
Сътрудникът в Изследователския институт по външна политика на Съединени американски щати Роб Ли отбелязва, че за сполучливо нахлуване не е задоволително да имаш единствено числено предимство, само че би трябвало да имаш и сразяващ превес на съответно място, а украинското командване не е разрешило на Русия да реализира това. Според него, в Донбас да вземем за пример Русия би могла да реализира превес, само че приблизително съотношението на настъпващи и отбраняващи се сили в региона надали надвишава 1:1. Още повече, че Украйна е добре подготвила за защита точно този регион и в този момент свободно маневрира, прехвърляйки подразделения към застрашените сектори, което усложнява дейностите на Русия.
Нужна ли е готовност?
За нуждата да се посилят войските на фронта към този момент намерено се приказва от проруски блогъри и специалисти, които поддържат войната. Те считат, че с цел да победи Украйна, Русия би трябвало да вкара военно състояние и да разгласи всеобща мобилизация. На процедура към този момент тече скрита готовност - военните комитети разпращат " предложения за боен доклад ", рекламата за краткосрочна работа по контракт с положително възнаграждение става все по-мощна. Работодатели търсят експерти, които могат да се приготвят за " активност във военно време ", някои се стараят да " предпазят " скъпите си сътрудници, с цел да не ги изпратят в окопите, когато тайната готовност стане очевидна.
В самопровъзгласилите си ЛНР и ДНР към този момент тече всеобща готовност, която се е изродила до същински лов на мъже по улиците, които се хвърлят в пердах без подготовка и дори без въоръжение. Частни военни компании наемат хора в обществените мрежи.
Според Хенделман, в Русия е комплицирано да се разгласи готовност по няколко аргументи. Първо, това е непопулярна стъпка от вътрешнополитическа позиция. Второ, системата за готовност в постсъветска Русия към този момент е разрушена, тъй като страната не се е готвила за огромни войни. " Това е парадоксална обстановка. Исторически видяно, основният плюс, преимуществото на съветската и руската армии постоянно е била опцията да се хвърлят на фронта големи маси хора и техника. Всички останали проблеми - логистика, връзки, разузнаване, взаимоотношение, са обичайни, те са заложени в характера на самата военна машина. Но в този момент те не могат да създадат готовност. И има единствено минуси ", изяснява той.
В началото на май доста се дискутираше информацията, че на 9 май президентът на Русия Владимир Путин ще разгласи публично война на Украйна, което ще разреши всеобща готовност. Това обаче не се случи. Не е изключено върху решението да е повлиял и фактът, че механизмът за всеобща готовност в Русия не е открит. Трябва не просто да се разпратят повиквателни, само че и да се провежда извозването на мобилизираните, образованието им по разнообразни военни специалности - даже и тези, които към този момент са служили в армията, се нуждаят от освежаване на знанията и навиците. А за това са нужни полигони, стрелбища, инструктури, които сега се намират на фронта. Отделно е изхранването, обличането и настаняването на мобилизираните в казарми.
Тази комплицирана логистика е основното затруднение пред оповестяването на всеобща готовност, счита професорът от Европейския университет в Санкт Петербург Григорий Голосов. " През есента на предходната година Русия се опита да провежда всеобщо броене на популацията и дори това не съумя да направи. А мобилизацията е доста по-сложна и скъпа процедура и проблемите биха били колосални ", разяснява той. Москва и сега има проблем със снабдяването на фронта, а би трябвало дълго време да се е готвила за войната.
От своя страна, Украйна към този момент организира готовност и се готви да усили доста размера на въоръжените си сили. Защото в случай че Украйна реши да организира настъпателни интервенции против отбраняващите се съветски войски, тя също ще се нуждае от сразяващ превес на армията. На 8 май министърът на защитата разгласи, че общото число на военнослужещи и сътрудници на силовите ведомства в Украйна към този момент надвишава 1 милион - 261 000 военнослужещи, 100 000 членове на териториалната защита, 45 000 граничари, 45 000 в националната армия, 90 000 служители на реда, както и работещи в службите за сигурност и разузнаването.
По закон Русия има щатен състав от 1 013 628 души, като всички сътрудници на силовите ведомства са два пъти повече. Според изданието " Проект " /което е оповестено в Русия за нежалана организация/ през февруари 2020 година в Русия е имало към 2.6 млн. заети в силовите ведомства. Като освен това самата войска е по традиция недоокомплектована и в нея има към оня миг 794 000 военнослужещи.
Какво е смисъла на актуалното оръжие?
В спокойно време публичното мнение към войната се образува значително от изявленията в пресата и репортажите, описващи актуалното оръжие. В действителна война с равносилен съперник актуалното оръжие не се използва постоянно - поради неналичието на сходни спорове. По време на интервенцията в Сирия съветските военни тестваха в бойни условия най-новите военни системи като зенитния комплекс " Панцир " и изтребителя от пето потомство Су-57. Но там се воюваше с отряди на сирийската съпротива и групи от ислямски бойци, а не с постоянна войска, оборудвана със модерно оръжие, като в Украйна.
" Украйна на процедура няма Военновъздушни сили, нейната противовъздушна защита е много остаряла. Там е преимуществото на Русия. Но персоналното снаряжение е по-добро при украинците - това са оптика, принадлежности за нощно виждане, персонално въоръжение. И артилерия, доставена от Съединени американски щати. Ако получат верните муниции, украинците ще имат доста предимство ", споделя Роб Ли.
Контролът на въздушното пространство е един от основните фактори в актуалните войни. Независимо от регулярните рапорти на съветското министерство на защитата за голям брой свалени украински бойни самолети и вертолети, Русия по този начин и не съумя да наложи предимство във въздуха. Украинската система за Противовъздушна отбрана, за която надменно се изказваха в Русия преди войната, продължава сполучливо да пречи на дейностите на съветската авиация. Ако се съди по множеството клипове в Интернет и мнения в обществените мрежи, съветските самолети и вертолети се стремят или да летят доста ниско, с цел да избегнат радарите, или нападат укранските позиции зад линията на фронта. " Основният опит през последните години на съветската авиация е в Сирия. Това бяха противопартизански дейности, нямаше сериозна Противовъздушна отбрана, нито вражеска авиация. Това са курортни условия. Действа се като на полигон. Но тук към този момент имаме същинска бойна конюнктура, която изисква опитни водачи. Затова и Русия изпраща основно водачи със звание майор, полковник ", споделя Хенделман.
Украинската авиация работи също толкоз колебливо, само че защото по принцип има по-малко самолети и вертолети, загубите, които носи от съветските Противовъздушна отбрана и Военновъздушни сили, са по-малко чувствителни. Киев по този начин и не съумя да убеди западните страни да му дадат бойна авиация. Украйна получи единствено вертолети Ми-17, въпреки че разчиташе на изтребители МиГ-29 от Полша. В средата на април украинските Военновъздушни сили получиха при посредничеството на Съединени американски щати аварийни елементи за самолети и съумяха да вдигнат още няколко МиГ-а, само че какъв брой тъкмо, не е известно.
Заради украинската Противовъздушна отбрана Русия употребява за удари по инфраструктурата основно крилати ракети, само че и тяхната активност с времето понижа. Във видеозаписите се вижда, че Русия все по-често употребява по-скъпите въздушни и брегови ракетни комплекси, в сравнение с обичайните крилати ракети " Калибър ". Не може да се реши какъв брой ефикасни са тия удари, тъй като Украйна крие резултатите от попаденията. Но много постоянно те поразяват не военни, а цивилен обекти. " Русия просто няма запаси да удари голяма страна като Украйна. Ако това беше Грузия, със същото количество ракети можеше да се сковават всички военни и промишлени структури на страната. Но Украйна е прекомерно огромен залък ", обобщава Хенделман.
Как ще се развие войната?
Никой не се наема да предвижда сигурно. Според Ли, времето е на страната на украинците, които получават военна помощ от чужбина и потокът от оръжия занапред ще нараства. От друга страна, Украйна изпитва големи проблеми с стопанската система си, която е доста потърпевша поради войната, и те единствено ще се усилват. Ако се съди по скоростта, с която се придвижват съветските войски там, където могат, украинците не са застрашени от неочакван поврат - имат време да приготвят отбранителните позиции и да трансферират запасите в нужните посоки.
Войната, която стартира на 24 февруари, условно може да се раздели на два стадия. В хода на първия Русия се опита да превземе Киев и стартира нахлуване по едно и също време по четири посоки на юг и на юго-изток в Украйна. Украинската столица не беше завладяна. На 22 април зам.командващият войските на съветския Централен боен окръг Рустам Минекаев изненадващо заяви, че стартира втората фаза на войната, задачата на която е " определяне на цялостен надзор над Донбас и южна Украйна ". Киев твърди, че в този момент и тази фаза е приключена, а съветското нахлуване е спряно от украинската защита. Все отново всеки ден се появява информация за боеве и напредване на съветските войски. Придвижването не е бързо, само че е рано да приказваме и за окопна война. Западните специалисти обаче са съгласни с украинците, че съветското нахлуване е най-малкото мощно забавено. За това оповестява на 15 май военното разузнаване на Англия: " Настъплението на Русия в Донбас загуби движение и доста изостава от графика. Независимо от неголемите първични триумфи, за последния месец Русия не съумя значително да се придвижи напред и понасе съществени загуби. Това закъснение евентуално ще се задълбочи поради загубата на сериозно значими средства за поръчителство като потонни мостове и разследващи дронове ".
Къде в този момент е основният удар?
Според израелския боен специалист Давид Хенделман, след извеждането на съветските сили от северна Украйна - Киевска, Черниговска и Сумска области, всички старания са съсредоточени на изток и юг, на фронта в Луганска област. " Само в региона на Изюм, Северодонецк и Лисичанск, Авдеевска и Запорожкото направление към момента подхващат опити за нахлуване ", разказва обстановката на фронта и Алексей Арестович, консултант на украинския президент Володимир Зеленски.
На южния фронт настъплението е в Запорожието, към Гуляйполе, Николаев и Кривой Рог. Но съгласно Хенделман " на някои сектори напредването на съветските войски е минимално, постепенно, а някъде и въобще го няма ". Той счита, че отстъплението на съветските елементи в региона на Харков, където украинските войски стигнаха до границата с Русия, е тактическо. " Руснаците очевидно са решили да създадат това, което и в Черниговска и Сумска области. Те просто извеждат своите елементи оттова. Но по харковското направление така и така имаше неголяма група - до 5 батальонно-тактически групи ", споделя той. Целта е да се редуцира фронтът, само че в случай че руснаците се оттеглен прекалено много от Харков, ще се оголи десният фланг на изюмската формация.
Готова ли беше съветската войска за тази война?
Трудно е да се дефинира до каква степен сериозен е неуспехът на съветската войска на първия и втория стадий, тъй като военните цели на тази " специфична военна интервенция " въобще не бяха оповестени. Каква би могла да е задачата на съветските войски може да се съди само по характера на техните дейности и посоката настъплението.
Съдейки по това, че съветската атака след сраженията по границата се придвижваше с оптимално бързи темпове към Киев и огромните градове в южна Украйна, Русия е имала желание в къси периоди да превземе столицата и да сложи надзор над южната част на Донецка област, да излезе в Харков и може би - да обкръжи украинските войски в Донбас. Но замисълът се провали - десантът на киевското летище Гостомел не съумя, а колоната с бронетехника, която трябваше да се придвижи от Беларус към Киев, по този начин и не стигна до крайната си цел. В резултат на това в края на март съветските войски отстъпиха от Киев на север и северо-изток, концентрирайки силите си в южна Украйна и Донбас. Но и там напредването е с мудни темпове.
За мнозина в Русия този процес се оказа цялостна изненада. Години наред в страната се постановяваше облик на армията, която може сполучливо да води огромни сухопътни настъпателни интервенции. Сега мнозина считат това за ПР.
Според Хенделман казусът е, че съветските въоръжени сили са се готвили за друга война, а за тая са се оказали напълно неподготвени. " След чеченските войни съветската войска си поставяше за цел подготовката за краткосрочни войни. Като тази в Грузия през 2008 година За пет дни - и толкоз. Когато това не се получи в Украйна, акцията забуксува. Видяха се всички обичайно присъщи на съветската войска проблеми - както с логистиката, по този начин и с връзката, разузнаването и взаимоотношението. При краткосрочна война те просто нямаше да имат време да се проявят ", счита той.
Колко заплашителен беше съперникът на съветската войска?
Образът на украинската войска в съветската преса до началото на войната не беше изключително ласкателен и това евентуално е повлияло на решението въобще да се нахлува в Украйна. Но съпротивата на укаринците принуди мнозина да си трансформират мнението. Много военни специалисти отбелязват гъвкавата система на командване на украинската войска, умеенето да се употребяват всички модерни средства за водене на война, както и съществуването на таково въоръжение в арсенала й.
Според Хенделман обаче основният фактор, който е повлиял на хода на бойните дейности, е размерът на украинските въоръжени сили. " Руските сили се сблъскаха с толкоз огромна войска, че физически забуксуваха. Виждаме, че както постоянно - размерът има значение. Въоръжените сили на Украйна, териториалната защита и доброволците - по цифров състав превъзхождат доста съветската войска ", счита той.
И украинската, и съветската страна крият точната бройка на войските си на фронта. Преди началото на войната, по разнообразни оценки, общата бройка на силите на Русия и въоръжените формирования на ДНР и ЛНР е била от 150 до 200 хиляди души. Според украинския министър на защитата числеността на въоръжените сили на Украйна е 261 000 души, само че има още 100 000 в отрядите на териториалната защита.
Сътрудникът в Изследователския институт по външна политика на Съединени американски щати Роб Ли отбелязва, че за сполучливо нахлуване не е задоволително да имаш единствено числено предимство, само че би трябвало да имаш и сразяващ превес на съответно място, а украинското командване не е разрешило на Русия да реализира това. Според него, в Донбас да вземем за пример Русия би могла да реализира превес, само че приблизително съотношението на настъпващи и отбраняващи се сили в региона надали надвишава 1:1. Още повече, че Украйна е добре подготвила за защита точно този регион и в този момент свободно маневрира, прехвърляйки подразделения към застрашените сектори, което усложнява дейностите на Русия.
Нужна ли е готовност?
За нуждата да се посилят войските на фронта към този момент намерено се приказва от проруски блогъри и специалисти, които поддържат войната. Те считат, че с цел да победи Украйна, Русия би трябвало да вкара военно състояние и да разгласи всеобща мобилизация. На процедура към този момент тече скрита готовност - военните комитети разпращат " предложения за боен доклад ", рекламата за краткосрочна работа по контракт с положително възнаграждение става все по-мощна. Работодатели търсят експерти, които могат да се приготвят за " активност във военно време ", някои се стараят да " предпазят " скъпите си сътрудници, с цел да не ги изпратят в окопите, когато тайната готовност стане очевидна.
В самопровъзгласилите си ЛНР и ДНР към този момент тече всеобща готовност, която се е изродила до същински лов на мъже по улиците, които се хвърлят в пердах без подготовка и дори без въоръжение. Частни военни компании наемат хора в обществените мрежи.
Според Хенделман, в Русия е комплицирано да се разгласи готовност по няколко аргументи. Първо, това е непопулярна стъпка от вътрешнополитическа позиция. Второ, системата за готовност в постсъветска Русия към този момент е разрушена, тъй като страната не се е готвила за огромни войни. " Това е парадоксална обстановка. Исторически видяно, основният плюс, преимуществото на съветската и руската армии постоянно е била опцията да се хвърлят на фронта големи маси хора и техника. Всички останали проблеми - логистика, връзки, разузнаване, взаимоотношение, са обичайни, те са заложени в характера на самата военна машина. Но в този момент те не могат да създадат готовност. И има единствено минуси ", изяснява той.
В началото на май доста се дискутираше информацията, че на 9 май президентът на Русия Владимир Путин ще разгласи публично война на Украйна, което ще разреши всеобща готовност. Това обаче не се случи. Не е изключено върху решението да е повлиял и фактът, че механизмът за всеобща готовност в Русия не е открит. Трябва не просто да се разпратят повиквателни, само че и да се провежда извозването на мобилизираните, образованието им по разнообразни военни специалности - даже и тези, които към този момент са служили в армията, се нуждаят от освежаване на знанията и навиците. А за това са нужни полигони, стрелбища, инструктури, които сега се намират на фронта. Отделно е изхранването, обличането и настаняването на мобилизираните в казарми.
Тази комплицирана логистика е основното затруднение пред оповестяването на всеобща готовност, счита професорът от Европейския университет в Санкт Петербург Григорий Голосов. " През есента на предходната година Русия се опита да провежда всеобщо броене на популацията и дори това не съумя да направи. А мобилизацията е доста по-сложна и скъпа процедура и проблемите биха били колосални ", разяснява той. Москва и сега има проблем със снабдяването на фронта, а би трябвало дълго време да се е готвила за войната.
От своя страна, Украйна към този момент организира готовност и се готви да усили доста размера на въоръжените си сили. Защото в случай че Украйна реши да организира настъпателни интервенции против отбраняващите се съветски войски, тя също ще се нуждае от сразяващ превес на армията. На 8 май министърът на защитата разгласи, че общото число на военнослужещи и сътрудници на силовите ведомства в Украйна към този момент надвишава 1 милион - 261 000 военнослужещи, 100 000 членове на териториалната защита, 45 000 граничари, 45 000 в националната армия, 90 000 служители на реда, както и работещи в службите за сигурност и разузнаването.
По закон Русия има щатен състав от 1 013 628 души, като всички сътрудници на силовите ведомства са два пъти повече. Според изданието " Проект " /което е оповестено в Русия за нежалана организация/ през февруари 2020 година в Русия е имало към 2.6 млн. заети в силовите ведомства. Като освен това самата войска е по традиция недоокомплектована и в нея има към оня миг 794 000 военнослужещи.
Какво е смисъла на актуалното оръжие?
В спокойно време публичното мнение към войната се образува значително от изявленията в пресата и репортажите, описващи актуалното оръжие. В действителна война с равносилен съперник актуалното оръжие не се използва постоянно - поради неналичието на сходни спорове. По време на интервенцията в Сирия съветските военни тестваха в бойни условия най-новите военни системи като зенитния комплекс " Панцир " и изтребителя от пето потомство Су-57. Но там се воюваше с отряди на сирийската съпротива и групи от ислямски бойци, а не с постоянна войска, оборудвана със модерно оръжие, като в Украйна.
" Украйна на процедура няма Военновъздушни сили, нейната противовъздушна защита е много остаряла. Там е преимуществото на Русия. Но персоналното снаряжение е по-добро при украинците - това са оптика, принадлежности за нощно виждане, персонално въоръжение. И артилерия, доставена от Съединени американски щати. Ако получат верните муниции, украинците ще имат доста предимство ", споделя Роб Ли.
Контролът на въздушното пространство е един от основните фактори в актуалните войни. Независимо от регулярните рапорти на съветското министерство на защитата за голям брой свалени украински бойни самолети и вертолети, Русия по този начин и не съумя да наложи предимство във въздуха. Украинската система за Противовъздушна отбрана, за която надменно се изказваха в Русия преди войната, продължава сполучливо да пречи на дейностите на съветската авиация. Ако се съди по множеството клипове в Интернет и мнения в обществените мрежи, съветските самолети и вертолети се стремят или да летят доста ниско, с цел да избегнат радарите, или нападат укранските позиции зад линията на фронта. " Основният опит през последните години на съветската авиация е в Сирия. Това бяха противопартизански дейности, нямаше сериозна Противовъздушна отбрана, нито вражеска авиация. Това са курортни условия. Действа се като на полигон. Но тук към този момент имаме същинска бойна конюнктура, която изисква опитни водачи. Затова и Русия изпраща основно водачи със звание майор, полковник ", споделя Хенделман.
Украинската авиация работи също толкоз колебливо, само че защото по принцип има по-малко самолети и вертолети, загубите, които носи от съветските Противовъздушна отбрана и Военновъздушни сили, са по-малко чувствителни. Киев по този начин и не съумя да убеди западните страни да му дадат бойна авиация. Украйна получи единствено вертолети Ми-17, въпреки че разчиташе на изтребители МиГ-29 от Полша. В средата на април украинските Военновъздушни сили получиха при посредничеството на Съединени американски щати аварийни елементи за самолети и съумяха да вдигнат още няколко МиГ-а, само че какъв брой тъкмо, не е известно.
Заради украинската Противовъздушна отбрана Русия употребява за удари по инфраструктурата основно крилати ракети, само че и тяхната активност с времето понижа. Във видеозаписите се вижда, че Русия все по-често употребява по-скъпите въздушни и брегови ракетни комплекси, в сравнение с обичайните крилати ракети " Калибър ". Не може да се реши какъв брой ефикасни са тия удари, тъй като Украйна крие резултатите от попаденията. Но много постоянно те поразяват не военни, а цивилен обекти. " Русия просто няма запаси да удари голяма страна като Украйна. Ако това беше Грузия, със същото количество ракети можеше да се сковават всички военни и промишлени структури на страната. Но Украйна е прекомерно огромен залък ", обобщава Хенделман.
Как ще се развие войната?
Никой не се наема да предвижда сигурно. Според Ли, времето е на страната на украинците, които получават военна помощ от чужбина и потокът от оръжия занапред ще нараства. От друга страна, Украйна изпитва големи проблеми с стопанската система си, която е доста потърпевша поради войната, и те единствено ще се усилват. Ако се съди по скоростта, с която се придвижват съветските войски там, където могат, украинците не са застрашени от неочакван поврат - имат време да приготвят отбранителните позиции и да трансферират запасите в нужните посоки.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ