Очертанията на войната: Западните танкове и поредните червени линии на Русия
Западни танкове и източни червени линии
Войната в Украйна, в случай че съдим по събитията от последните дни, очевидно ще трае дълго. Става въпрос, несъмнено, за прословутите американски и немски танкове, които май в действителност ще тръгнат към бойното поле. Става въпрос и за опитите на Русия да разшири фронта на своето нахлуване и най-много за от време на време идващите сигнали от Москва, че няма желание да отстъпва от „ кардиналните си позиции “. Оттам непрестанно изясняват за начертани червени линии, които, в случай че се пристъпят... Преди такава алена линия бяха газопроводите, след това Кримският мост, след това системите за противоракетна защита. Последната им алена линия бяха настъпателните оръжия и най-много танковете. Но всички те бяха прекрачвани, а по-късно нищо не се случваше с изключение на следващата словесна буря от телевизионните екрани и в интернет. И настъпваше нов ден, животът си продължаваше и по този начин ще бъде и на следващия ден, и в другиден. Вече съвсем никой не се опасява от Русия, никой не се стряска от декларациите на Кремъл и заканите на пропагандаторите и май точно това е най-големият проблем за Путин, обкръжението му и истеричните Z-патриоти. Те си карат постарому. Старите рефлекси към този момент не работят, заканите се изтъркаха, а естествените хора по света просто се приспособиха към новите действителности, колкото и неприятни да са те. Кой при започване на предходната година би позволил че съществува живот без съветски петрол и газ, без съветски туристи и олигарси, че в случай че в Москва заплашат, че ще завладеят някаква територия за няколко дни това няма по какъв начин да не се случи. Но не щеш ли неприятно натрапчивото съветско енергийно и „ културно “ наличие изчезна като неприятен сън, а страховитата съветска войска яде огромен пердах по бойните полета на Украйна. Колко чудноват е животът от време на време.
Танкове и червени линии
Голямата въпросителна от предходната седмица – ще получи ли ЗСУ съвременни западни танкове – най-сетне откри своя отговор и той е изрично „ да “. В сряда на практика по едно и също време Шолц и Байдън споделиха, че страните им ще изпратят, надлежно, 14 Леопарда и 31 Ейбръмса и по този начин още едно мълчешком табу бе нарушено и още една алена линия бе премината. Бе начертана и нова такава – оттатък нея към този момент се намират ударните хеликоптери, модерните реактивни изстребители и високоточните оръжия с радиус на деяние 150 и дори 300 км. Украинците демонстрират необикновено твърдоглавие, с цел да се снабдяват с все по-модерни и ефикасни оръжия и нищо чудно в близко бъдеще да забележим на бойното поле и някои от гореизброените системи.
Сравнение на трите съществени модела западни танкове, които ще постъпят на въоръжение на ЗСУ
Преди време писах, че на ЗСУ не им трябват западни танкове, тъй като са скъпи и ще изискват съществени усиля за поддържането им. Също по този начин писах, че Украйна нормално получава от сътрудниците си това което й е належащо, само че в никакъв случай не получава това което в действителност й би трябвало. За да не ви комплицирам в допълнение незабавно ще направя някои разяснения. Ако Западът бе положил същите старания да въоръжи украинците през лятото, каквито поставят в този момент, то контраофанзивата на ЗСУ през есента, която докара до освобождението на Изюм, Лиман и Херсон, щеше да е доста по огромна, пълноценна и резултатна. Тогава съветските агресори бяха на края на силите си и щяха да бъдат пометени и с наличните руски мостри танкове, с които войските на военачалник Залужни по този начин или другояче разполагаха. Същото се получи и с доста други неща. Президентът Зеленски, министрите му и съветниците му от дълго време навиваха Запада да им даде системи за Противовъздушна отбрана „ Пейтриът “ (и други подобни), само че ги получиха едвам когато Украйна бе на път да остане изобщо без електрическа енергия вследствие на постоянните удари по електроцентралите. Същата е в този момент и обстановката с танковете. За тях се приказва от дълго време, само че украинците получиха прочут брой едвам когато стана ясно че руснаците са се окопали толкоз дълбоко и са докарали на фронта толкоз доста запаси, че могат да бъдат изтласкани от позициите си само посредством титанични военни старания. А можеше изобщо да не се стига до сегашната патова обстановка. За страдание, обаче, у някои политици в европейските столици и оттатък океана от време на време към момента работят старите рефлекси и стандарти във връзка с Москва и те, като че ли инстинктивно, не престават да се плашат от някаква страховита съветска ответна реакция. Имам възприятието че в техните очи и мозъци империята на Путин е чудовищно мощна, приканваща към послушание, всесилна и непрощаваща, т.е. всичко това която тя от много време не е в положение да бъде.
Танкове Ейбрамс предопределени за Украйна
Какви танкове ще получи Украйна ? Засега са оповестени три западни модела – английските „ Челинджър “ (14 машини), американските „ Ейбръмс “ (31) немските „ Леопард “ (14 от Германия и незнаен брой от други страни). Всички те имат сходни характерности и тъй като са проектирани по единни НАТО-вски стандарти, ще могат без проблем да си взаимодействат на бойното поле. Идеята е да се образуват най-малко два танкови батальона от по три роти всеки (една рота по щат би трябвало да има 14 танка), т.е. всеки батальон да има към 50 танка. По всичко проличава, че единият от батальоните ще бъде със разбъркан състав (британски „ Челинджъри “ и американски „ Ейбръмси “), а другият ще бъде напълно снабден с немски „ Леопарди “. Голямата въпросителна сега остава какъв брой Леопарда ще се откъснат от сърцата на другите страни, които ги имат в арсеналите си. Засега Испания заявява подготвеност да даде 53, а към петдесетина машини се чакат от Швеция, която ги създава по лиценз. Ако това стане факт, броят на танковите батальони ще доближи най-малко четири. При това положителните вести за военачалник Залужни не свършват дотук. В четвъртък полският министър председател Моравецки съобщи, че в допълнение към обещаните към този момент 14 Леопарда, страната му ще даде в допълнение и 60 танка ПТ-91, което се явява мощно осъвременена версия на класическия руски танк Т-72. Както към този момент загатнах в предходния материал, танкове съветско/руско произвеждане се чакат и от Чехия, и от Мароко, като на наскоро състоялия се в Давос международен стопански конгрес последната се е съгласила да усили авансово обещаните бройки (срещу съответните облаги, схваща се).
Украйна ще получи 14 английски танка „ Челънджър “ до края на март
Кога ще ги забележим на фронта ? Подготовката на екипажите за английските „ Челинджъри “ и немските „ Леопард “ стартира тези дни и ще трае към два месеца, което значи, че първите батальони ще могат да встъпят в пердах към началото на април. „ Ейбръмсите “, обаче, най-вероятно ще създадат своя дебют по-късно, тъй като американците желаят да изградят наоколо до Украйна солидна база за логистика и поддръжка с цел да са сигурни, че напъните им няма да отидат напразно. Усвояването на новите машини няма да е лека работа и аз съм уверен, че ЗСУ са изпратили в съответните страни най-хубавите екипажи. Освен пукотевица, придвижване, маневриране и обикновена поддръжка, танкистите ще би трябвало да усвоят и боравенето с огромен брой електронни устройства, които управляват на практика всеки един развой, от ръководството и прицелването, до охлаждането и връзките.
Какви преимущества ще дадат западните танкове на ЗСУ и с какви проблеми ще се сблъска украинската страна при използването им?
Във всяко едно отношение въпросните немски, английски и американски машини са цяла класа над съветските/руските съперници. Това включва освен въоръжението и бронирането, само че и връзката, работата на мотора и ходовата част, да не приказваме за комфорта на екипажа. Освен това те са основани по НАТО-вски стандарти, което значи унифицирани средства за връзка и най-много въоръжение. Това от своя страна дава обещание безпроблемно доставяне със 120-мм снаряди, които се намират в на практика неограничени количества в целия свят. Дебелината и качеството на бронята, пък, подсигурява че в случай че се случи най-лошото загубите измежду екипажа ще са много по-малки в сравнение с понастоящем.
Германските бронетранспортьори „ Мардер “ са създадени с цел да транспортират пехота, която да взаимодейства с танковете „ Леопард “ по време на пердах
Новите танкове ще доведат и до коренна смяна в тактиката на ЗСУ на бойното поле. Тъй като те са много по-тежки от съветско-руските си еквиваленти (60-70 тона против 45), военачалник Залужни не трябва да разчита повече на стремителни бързи пробиви в жанр „ блицкриг “, а ще би трябвало да заложи на точно взаимоотношение на всички родове войски. Казано по-просто, по време на багра танкове, пехота, артилерия и наблюдаващи ще би трябвало да работят в синхрон, сходен на този на най-хубавите тимове по художествена гимнастика. В никакъв случай не трябва да се позволяват безразсъдни офанзиви без авансово разузнаване по открита околност, тъй като модерните западни машини ще станат лесна плячка на съветските противотанкови екипи. Поради същата причина те не трябва да бъдат употребявани рисковано и в улични боеве, където ще изгубят на практика всичките си преимущества. Като се има в поради, че украинското основно командване няма някакъв необикновен опит в ръководството на огромни механизирани обединения, на мен ми се коства, че най-вероятно първоначално Леопардите, Ейбръмсите и прочие ще бъдат употребявани в относително дребни групи и постоянно ще бъдат придружавани от съответния брой добре въоръжени верижни бронетранспортьори, които ще транспортират пехотата. Именно от това до каква степен добре ще бъде усвоено взаимоотношението сред танковете и пехотинците ще зависи по кое време първите ще оправдаят канските старания положени от толкоз доста хора за изпращането им на фронта.
Недостатъците . Те не са малко, само че в множеството случаи са отстраними. Да стартира с това, че няма неунищожим танк и рано или късно, за огромен кеф на съветската агитация, от бойните полета ще се появят фрагменти на взривени и горящи машини, създадени на запад. Въпросът е на първо място в салдото – каква вреда те ще съумеят да нанесат на нашествениците преди да излязат от строя за дълго или вечно. Ако са им предизвикали тежки загуби, то значи напъните са били оправдани, все пак.
НАТО-вските танкове залагат на първо място на качеството, а не както при руснаците - на количеството. Това значи най-много чудесно готови екипажи, които по време на пердах, като се изключи че би трябвало да работят в синхрон, би трябвало да наблюдават и огромен брой индикатори на машината, както и непрестанно да се ориентират в обстановката на открито. Едно погрешно придвижване може да докара до затъване на 70-тонната машина, както и до непростим разход на гориво и смазочни материали. Страховитият железен звяр може да излезе от строя и поради някоя дефектна платка, проблематично кабелче или някаква тръбичка. Всичко това изисква извънредно безпроблемно боравене с всички уреди.
Скъпите танкове изискват надлежно им техническото обслужване да бъде на най-високо равнище. по тази причина се колебая, че за момента екипите на ЗСУ ще бъдат в положение да поемат обслужването им и най-вероятно за дълго към тях ще бъдат командировани експерти от съответните фирми-производители. Няма подозрение, че в прилежащи на Украйна страни-членки на НАТО ще бъдат построени съответните сервизни центрове, още повече че такива към този момент съществуват с цел да поддържат западните артилерийски системи. Това доста ще облекчи работата на украинските механически екипи, които освен че не имат нужния опит в логистиката, само че към този момент са станали напряко разногледи от непрестанно възходящото многообразие от западна техника, която постъпва при тях и за чиято редовност те носят отговорност.
Ситуацията дори е още по-комплицирана в сравнение с я описах, тъй като с изключение на танковете на фронта ще дойдат и съответните специфични машини, които са неотменна съставна част от всяка бронирана част. Така да вземем за пример, дружно с 31-те американски танка „ Ейбръмс “ би трябвало да дойдат и 8 ремонтно-евакуационни трактора М88, които отдалеко наподобяват съвсем като танкове, с тази разлика че вместо купол с оръдие имат кран за евакуиране на развалени танкове. С други думи, на всеки четири Ейбръмса се пада по един трактор да ги тегли на буксир когато са неизправни. Предполагам, че при Леопардите съотношението танкове/трактори ще бъде сходно. И това не е всичко – при положение, че се наложи танковете да прекосяват някой канал или неголяма река, в деяние влизат мостостроителни машини. И те наподобяват на пръв взор като бойните си събратя, само че вместо оръдеен купол от горната страна им е инсталиран автоматизирано разгъващ се мост.
Обявените доставки на западно въоръжение, ускорява упованията за огромна победа на ЗСУ през тази година. Това си проличава от завоалираните и дори директните изявления на западни политици, по този начин и от някой мнения в известни медии. Сякаш всички споделят на военачалник Залужни „ Ето, получаваш си танковете. Хайде да забележим какво ще направиш с тях откакто толкоз настояваше да ги имаш. “ Подхвърлят се и разнообразни хрумвания по какъв начин би било най-разумно командването в Киев да постъпи – дали да предприеме изненадваща мощна атака или да изчака първо руснаците да нападат и по-късно да им нанесе пагубен контраудар. Пределно ясно е, че очакванията за дефинитивна победа на ЗСУ през последните дни набъбнаха неимоверно и по тази причина в тази обстановка е извънредно значимо военачалник Залужни да резервира самообладание и да не взима прибързани решения поради външен напън. Ако идващият му огромен ход се окаже сполучлив, то това най-вероятно ще докара и до превъзмогването на следващата алена линия. А тя би трябвало да е много дебела, тъй като оттатък нея май се намират в действителност страховити оръжия – ударни хеликоптери и реактивни изтребители.
Американските изстребители Ф-16 се обрисуват като следващата алена линия, която украинците не би трябвало да пресичат.
Фронтът се уголемява
На фронта от началото на седмицата настъпиха някои промени, които ясно демонстрират, че военачалник Герасимов, новият съветски главнокомандващ се пробва последователно да подвига оборотите. Неговата концепция не е доста сложна за разгадаване – посредством интензивни офанзиви на нов сектор и без да стопира настъплението в Донбас, да прикове повече украински сили и по този начин да принуди Киев да хвърля в багра запасите си, с цел да мо осуети подготовката за вероятно контранастъпление. Тъй като и военачалник Залужни, главнокомандващият на ЗСУ (украинските въоръжени сили) явно следва сходна тактика, то аз съм уверен, че до настъпването на пролетта ще станем очевидци на една жестока борба на безсилие, която, за жалост, ще отнесе още доста човешки животи. На картата на бойните дейности надали ще настъпят съществени промени, само че, все пак, е прекомерно евентуално да станем очевидци на някоя друга високоволтова драма като тази в Соледар.
Новият сектор, където сраженията се възобновиха с висока степен на активност, е линията плоска земя на север от Азовско море, чиято дължина е към 170 км. Непосредствени цели на съветската офанзива са три неголеми града, всеки с довоенно население от към 15 хиляди души, които ЗСУ от дълго време са трансформирали в замъци – Орихив, Хуляйполе и Вухледар . За момента агресорите са постигнали само дребен напредък в региона на най-източния от трите градчета, Вухледар, където доближиха до южните покрайнини. Но при офанзивите на другите два, те претърпяха такива ужасни загуби, че се наложи да ги прекратят.
Сражението за Вухледар през погледа на дрон.
В доста връзки новоразразилата се борба на север от Азовско море не се разграничава от тази, която сега продължава в Донбас . ЗСУ имаха месеци, с цел да изградят позициите си в региона, в това число да минират подстъпите към тях. А и трите упоменати основни града са построени върху възвишения и както прилича на солидни замъци, управляват равнините към тях. Подобно на Донбас, руснаците нападат най-вече с дребни пехотни щурмови групи (10-15 души), които се пробват неусетно да се приближат до украинските окопи, само че доста постоянно биват разкривани и безжалостно унищожавани.
Руски източници оповестяват за тежки лични загуби освен в Донбас, само че и по на север, в региона на Сватове
Има, несъмнено, и някои разлики. Основната е може би тази, че в този регион няма и помен от „ вагнеровците “ на Пригожин, а съветската формация се състои от съвсем равни съотношения постоянни войски и „ опълченци “ от така наречен Донецка Народна Република (ДНР). Първите са най-вече неотдавна мобилизирани резервисти с съвсем никакъв военен опит, а вторите обичайно са недобре екипирани и неособенно ефикасни. Именно това изяснява „ чудовищните “ (според украински военни кореспонденти) загуби претърпени от руснаците по време на безуспешните им офанзиви против Орихив и Хуляйполе. Дроновете на ЗСУ бързо разкрива напредването им по откритите пространства, след което мигновено следва мощен, артилерийски, заграден огън, а за похлупак на всичко попадат и на минни полета.
Ситуацията на фронта сред Вухледар и Соледар
Доста по-различна е обстановката в региона на Вухледар , където, както загатнах нагоре, руснаците съумяха да стигнат до южните му покрайнини. Тук в багра са хвърлени елитни съветски елементи – тихоокеанска бригада морска пехота и въздушно-десантни войски (ВДВ) – които се борят с много по-голямо озлобление от събраните от прът и въже “частично “ мобилизирани резервисти и „ опълченци “. Освен това в хода на багра показват висок професионализъм и умения, десантчиците получават забележителна артилерийска поддръжка, подсигурена с грамадни количества амуниции. Това е много неприятна вест и за бранителите на „ крепостта “, и за тези от локалните, които към момента не са напуснали региона, тъй като значи, че руснаците за следващ път ще приложат обичаната си „ тактичност “ – да срутен всяка постройка попаднала пред погледа им, с цел да попречат на ЗСУ да я отбраняват. Така се получи и в Мариупол, и в Северодонецк, и в Соледар, и къде ли още не. Колкото и да ми е мъчно да го напиша, само че най-вероятно идва ред и Вухледар да бъде срутен до основи от дулата на нашествениците.
Така наподобява Соледар след „ освобождението “ му от руснаците
Вухледар играе основна роля в стратегическите проекти и на двете страни . В Москва, в щаба на военачалник Герасимов се надяват, че завладяването на града ще им помогне по-бързо да завладеят Донбас, да изтласкат фронтовата линия на север и в допълнение да обезопасят сухопътният кулоар, свързващ Крим с Русия. В Киев пък военачалник Залужни и офицерите му имат съществени учредения да считат, че Вухледар ще се окаже следващата гробница за съветски елитни елементи, които даже и да съумеят да го овладеят ще са платили извънредно висока цена. Още повече, че през есента същата тази тихоокеанска бригада към този момент опита един взлом, само че той пропадна, откакто при преодоляването на едно от селата на югозапад от градчето загуби към 300 души. Засега ЗСУ съумяват да задържат главната част на Вухледар, като в четвъртък, след изненадваща контратака, подкрепена от танкове, съумяха да изтласкат съветските десантчици от някои от основните им позиции в покрайнините.
Украинците унищожават танк и бронетранспортьор край Вухледар
В самия Донбас кървавата беритба продължава със страшна мощ . Руснаците не стопират с опитите си да обкръжат Бахмут, като съчетават напъните си да го обходят от север и от юг с директни офанзиви от изток. Опитите на нашествениците да напреднат от север към този момент приключват без триумф, само че за сметка на това от юг всеки ден напредват по-малко даже това да е с цената на невиждани загуби. Заради този напредък, те към този момент държат под обстрел единия от двата основни снабдителни пътища на града и по този начин принуждават ЗСУ да употребяват по-малките (т.нар. селски) пътища. Но да се приказва за идно рухване на изстрадалия Бахмут в съветски ръце е прекомерно рано. Още повече, че преди дни от украинския Генерален щаб обявиха, че даже и врагът да успее с артилерия да унищожи всички здания, бранителите на града, в случай че би трябвало, ще заемат позиции в мазетата и ще продължат да се съпротивляват оттова.
Руска разследваща група попада под украински обстрел в Бахмут
Директният взлом на Бахмут продължава да бъде „ бизнес “ на ЧВК „ Вагнер “. Наемниците на Пригожин към този момент съумяха да обхванат в източната му външна страна, само че даже и да напреднат по-навътре, действително няма да стигнат доста надалеч, тъй като през града тече река. И точно тя най-вероятно ще се окаже следващата сериозна бариера на пътя на руснаците. Иначе в чисто тактически проект „ доброволците “ от ЧВК-то не демонстрират някакво изключително усъвършенстване по отношение на дейностите им по време на щурма на Соледар. Отново напред вървят тези с минимум военен опит и с най-ниско равнище на подготовка (т.е. най-вече помилвани затворници). Те, по предписание, нямат съвсем никакви шансове за оцеляване и на тях се разчита най-много да завземат някоя друга позиция. Зад тях и по-фланговете, обаче, работят елитните експерти на Пригожин и точно те основават най-вече главоболия на ЗСУ.
Тази седмица публично завърши борбата за Соледар, откакто от Генералния щаб в Киев обявиха, че дефинитивно са се изтеглили отвън чертите на града. Това не е някаква особена вест, защото беше станало факт още преди към половин месец. Тъжното в тази ситуация е какво се е случило с дребното миньорско градче. В резултат на сраженията то е сринато до основи и на процедура към този момент не съществува като обитаемо място.
Отново за ракетите и електрическата енергия
И тази седмица на украинците не бе спестена и следващата „ порция “ ракети и дронове. Рано в четвъртък, 26 януари, руснаците изстреляха 24 ирански дрона, всичките от които бяха свалени . Няколко часа по-късно, към разнообразни градове в Украйна полетяха крилати ракети изстреляни от самолети и кораби в Черно море. Украинското Противовъздушна отбрана смъкна 47 от 55, т.е. успеваемостта му от 90% е на път да сложи нов връх. За страдание, и този път няколко ракети доближиха задачите си и още веднъж бяха извадени от строя електростанции. Загинаха и няколко души. Пряк очевидец на ударите по един от градовете – Одеса, стана френският външен министър Катрин Колона, която бе на посещаване там дружно със своя украински сътрудник Дмитрий Кулеба. Едва ли прекарването е било изключително прелестно... При това се оказва, че май руснаците за следващ път са сменили тактиката – те не разчитат повече на дроновете като средство за нанасяне на директни удари, а се надяват с тях най-много да объркват украинското Противовъздушна отбрана.
Френската външна министърка се оказа в Одеса по време на следващия съветски ракетен обстрел
С огромен интерес чакам да видя резултата от увеличението на броя на системите на украинското Противовъздушна отбрана и най-много по какъв начин ще се показват прословутите американски батареи „ Пейтриът “, за които се подвигна толкоз доста звук в последно време. Дали успеваемостта на противоракетчиците на ЗСУ ще се вдигне още повече? Засега не се вижда някаква наклонност за стабилно увеличение на броя на съветски ракети, в противен случай, следи се една дразнеща цикличност почти на всеки две седмици, агресорите да изстрелват някъде към 60-70. Явно те нямат опция да създават някакви съществени размери, освен това се следи известна наклонност към спестовност, тъй като от време на време сменят моделите, в това число и някои много остарели мостри.
И с цел да завърша тематиката с ракетните удари, е редно за следващ път да отбележа, че западните сътрудници на Киев ползват съществени старания освен във връзка с въоръжаването на ЗСУ със забележителен брой съвременни противоракетни системи и радари, само че и във връзка с бързото възобновяване на украинската енергосистема. Те към този момент осигуриха генератори, експертни ремонтни звена и аварийни елементи, а тази седмица бяха подхванати още стъпки в това направление. Турция, да вземем за пример, ще даде плаващи електроцентрали (кораби), които ще бъдат в положение да обезпечат ток за към един милион семейства.
За да не попадат под ударите на съветските нашественици, те ще бъдат закотвени в пристанища на Молдова и Румъния, като за задачата към този момент се водят съответните договаряния. Пак заради същата причина – недостижимост за съветските удари – в Полша ще бъде построен енергиен хъб (реално – склад), където ще се поддържат наличия от порядъка на хиляда генератора.
Войната в Украйна, в случай че съдим по събитията от последните дни, очевидно ще трае дълго. Става въпрос, несъмнено, за прословутите американски и немски танкове, които май в действителност ще тръгнат към бойното поле. Става въпрос и за опитите на Русия да разшири фронта на своето нахлуване и най-много за от време на време идващите сигнали от Москва, че няма желание да отстъпва от „ кардиналните си позиции “. Оттам непрестанно изясняват за начертани червени линии, които, в случай че се пристъпят... Преди такава алена линия бяха газопроводите, след това Кримският мост, след това системите за противоракетна защита. Последната им алена линия бяха настъпателните оръжия и най-много танковете. Но всички те бяха прекрачвани, а по-късно нищо не се случваше с изключение на следващата словесна буря от телевизионните екрани и в интернет. И настъпваше нов ден, животът си продължаваше и по този начин ще бъде и на следващия ден, и в другиден. Вече съвсем никой не се опасява от Русия, никой не се стряска от декларациите на Кремъл и заканите на пропагандаторите и май точно това е най-големият проблем за Путин, обкръжението му и истеричните Z-патриоти. Те си карат постарому. Старите рефлекси към този момент не работят, заканите се изтъркаха, а естествените хора по света просто се приспособиха към новите действителности, колкото и неприятни да са те. Кой при започване на предходната година би позволил че съществува живот без съветски петрол и газ, без съветски туристи и олигарси, че в случай че в Москва заплашат, че ще завладеят някаква територия за няколко дни това няма по какъв начин да не се случи. Но не щеш ли неприятно натрапчивото съветско енергийно и „ културно “ наличие изчезна като неприятен сън, а страховитата съветска войска яде огромен пердах по бойните полета на Украйна. Колко чудноват е животът от време на време.
Танкове и червени линии
Голямата въпросителна от предходната седмица – ще получи ли ЗСУ съвременни западни танкове – най-сетне откри своя отговор и той е изрично „ да “. В сряда на практика по едно и също време Шолц и Байдън споделиха, че страните им ще изпратят, надлежно, 14 Леопарда и 31 Ейбръмса и по този начин още едно мълчешком табу бе нарушено и още една алена линия бе премината. Бе начертана и нова такава – оттатък нея към този момент се намират ударните хеликоптери, модерните реактивни изстребители и високоточните оръжия с радиус на деяние 150 и дори 300 км. Украинците демонстрират необикновено твърдоглавие, с цел да се снабдяват с все по-модерни и ефикасни оръжия и нищо чудно в близко бъдеще да забележим на бойното поле и някои от гореизброените системи.
Сравнение на трите съществени модела западни танкове, които ще постъпят на въоръжение на ЗСУ
Преди време писах, че на ЗСУ не им трябват западни танкове, тъй като са скъпи и ще изискват съществени усиля за поддържането им. Също по този начин писах, че Украйна нормално получава от сътрудниците си това което й е належащо, само че в никакъв случай не получава това което в действителност й би трябвало. За да не ви комплицирам в допълнение незабавно ще направя някои разяснения. Ако Западът бе положил същите старания да въоръжи украинците през лятото, каквито поставят в този момент, то контраофанзивата на ЗСУ през есента, която докара до освобождението на Изюм, Лиман и Херсон, щеше да е доста по огромна, пълноценна и резултатна. Тогава съветските агресори бяха на края на силите си и щяха да бъдат пометени и с наличните руски мостри танкове, с които войските на военачалник Залужни по този начин или другояче разполагаха. Същото се получи и с доста други неща. Президентът Зеленски, министрите му и съветниците му от дълго време навиваха Запада да им даде системи за Противовъздушна отбрана „ Пейтриът “ (и други подобни), само че ги получиха едвам когато Украйна бе на път да остане изобщо без електрическа енергия вследствие на постоянните удари по електроцентралите. Същата е в този момент и обстановката с танковете. За тях се приказва от дълго време, само че украинците получиха прочут брой едвам когато стана ясно че руснаците са се окопали толкоз дълбоко и са докарали на фронта толкоз доста запаси, че могат да бъдат изтласкани от позициите си само посредством титанични военни старания. А можеше изобщо да не се стига до сегашната патова обстановка. За страдание, обаче, у някои политици в европейските столици и оттатък океана от време на време към момента работят старите рефлекси и стандарти във връзка с Москва и те, като че ли инстинктивно, не престават да се плашат от някаква страховита съветска ответна реакция. Имам възприятието че в техните очи и мозъци империята на Путин е чудовищно мощна, приканваща към послушание, всесилна и непрощаваща, т.е. всичко това която тя от много време не е в положение да бъде.
Танкове Ейбрамс предопределени за Украйна
Какви танкове ще получи Украйна ? Засега са оповестени три западни модела – английските „ Челинджър “ (14 машини), американските „ Ейбръмс “ (31) немските „ Леопард “ (14 от Германия и незнаен брой от други страни). Всички те имат сходни характерности и тъй като са проектирани по единни НАТО-вски стандарти, ще могат без проблем да си взаимодействат на бойното поле. Идеята е да се образуват най-малко два танкови батальона от по три роти всеки (една рота по щат би трябвало да има 14 танка), т.е. всеки батальон да има към 50 танка. По всичко проличава, че единият от батальоните ще бъде със разбъркан състав (британски „ Челинджъри “ и американски „ Ейбръмси “), а другият ще бъде напълно снабден с немски „ Леопарди “. Голямата въпросителна сега остава какъв брой Леопарда ще се откъснат от сърцата на другите страни, които ги имат в арсеналите си. Засега Испания заявява подготвеност да даде 53, а към петдесетина машини се чакат от Швеция, която ги създава по лиценз. Ако това стане факт, броят на танковите батальони ще доближи най-малко четири. При това положителните вести за военачалник Залужни не свършват дотук. В четвъртък полският министър председател Моравецки съобщи, че в допълнение към обещаните към този момент 14 Леопарда, страната му ще даде в допълнение и 60 танка ПТ-91, което се явява мощно осъвременена версия на класическия руски танк Т-72. Както към този момент загатнах в предходния материал, танкове съветско/руско произвеждане се чакат и от Чехия, и от Мароко, като на наскоро състоялия се в Давос международен стопански конгрес последната се е съгласила да усили авансово обещаните бройки (срещу съответните облаги, схваща се).
Украйна ще получи 14 английски танка „ Челънджър “ до края на март
Кога ще ги забележим на фронта ? Подготовката на екипажите за английските „ Челинджъри “ и немските „ Леопард “ стартира тези дни и ще трае към два месеца, което значи, че първите батальони ще могат да встъпят в пердах към началото на април. „ Ейбръмсите “, обаче, най-вероятно ще създадат своя дебют по-късно, тъй като американците желаят да изградят наоколо до Украйна солидна база за логистика и поддръжка с цел да са сигурни, че напъните им няма да отидат напразно. Усвояването на новите машини няма да е лека работа и аз съм уверен, че ЗСУ са изпратили в съответните страни най-хубавите екипажи. Освен пукотевица, придвижване, маневриране и обикновена поддръжка, танкистите ще би трябвало да усвоят и боравенето с огромен брой електронни устройства, които управляват на практика всеки един развой, от ръководството и прицелването, до охлаждането и връзките.
Какви преимущества ще дадат западните танкове на ЗСУ и с какви проблеми ще се сблъска украинската страна при използването им?
Във всяко едно отношение въпросните немски, английски и американски машини са цяла класа над съветските/руските съперници. Това включва освен въоръжението и бронирането, само че и връзката, работата на мотора и ходовата част, да не приказваме за комфорта на екипажа. Освен това те са основани по НАТО-вски стандарти, което значи унифицирани средства за връзка и най-много въоръжение. Това от своя страна дава обещание безпроблемно доставяне със 120-мм снаряди, които се намират в на практика неограничени количества в целия свят. Дебелината и качеството на бронята, пък, подсигурява че в случай че се случи най-лошото загубите измежду екипажа ще са много по-малки в сравнение с понастоящем.
Германските бронетранспортьори „ Мардер “ са създадени с цел да транспортират пехота, която да взаимодейства с танковете „ Леопард “ по време на пердах
Новите танкове ще доведат и до коренна смяна в тактиката на ЗСУ на бойното поле. Тъй като те са много по-тежки от съветско-руските си еквиваленти (60-70 тона против 45), военачалник Залужни не трябва да разчита повече на стремителни бързи пробиви в жанр „ блицкриг “, а ще би трябвало да заложи на точно взаимоотношение на всички родове войски. Казано по-просто, по време на багра танкове, пехота, артилерия и наблюдаващи ще би трябвало да работят в синхрон, сходен на този на най-хубавите тимове по художествена гимнастика. В никакъв случай не трябва да се позволяват безразсъдни офанзиви без авансово разузнаване по открита околност, тъй като модерните западни машини ще станат лесна плячка на съветските противотанкови екипи. Поради същата причина те не трябва да бъдат употребявани рисковано и в улични боеве, където ще изгубят на практика всичките си преимущества. Като се има в поради, че украинското основно командване няма някакъв необикновен опит в ръководството на огромни механизирани обединения, на мен ми се коства, че най-вероятно първоначално Леопардите, Ейбръмсите и прочие ще бъдат употребявани в относително дребни групи и постоянно ще бъдат придружавани от съответния брой добре въоръжени верижни бронетранспортьори, които ще транспортират пехотата. Именно от това до каква степен добре ще бъде усвоено взаимоотношението сред танковете и пехотинците ще зависи по кое време първите ще оправдаят канските старания положени от толкоз доста хора за изпращането им на фронта.
Недостатъците . Те не са малко, само че в множеството случаи са отстраними. Да стартира с това, че няма неунищожим танк и рано или късно, за огромен кеф на съветската агитация, от бойните полета ще се появят фрагменти на взривени и горящи машини, създадени на запад. Въпросът е на първо място в салдото – каква вреда те ще съумеят да нанесат на нашествениците преди да излязат от строя за дълго или вечно. Ако са им предизвикали тежки загуби, то значи напъните са били оправдани, все пак.
НАТО-вските танкове залагат на първо място на качеството, а не както при руснаците - на количеството. Това значи най-много чудесно готови екипажи, които по време на пердах, като се изключи че би трябвало да работят в синхрон, би трябвало да наблюдават и огромен брой индикатори на машината, както и непрестанно да се ориентират в обстановката на открито. Едно погрешно придвижване може да докара до затъване на 70-тонната машина, както и до непростим разход на гориво и смазочни материали. Страховитият железен звяр може да излезе от строя и поради някоя дефектна платка, проблематично кабелче или някаква тръбичка. Всичко това изисква извънредно безпроблемно боравене с всички уреди.
Скъпите танкове изискват надлежно им техническото обслужване да бъде на най-високо равнище. по тази причина се колебая, че за момента екипите на ЗСУ ще бъдат в положение да поемат обслужването им и най-вероятно за дълго към тях ще бъдат командировани експерти от съответните фирми-производители. Няма подозрение, че в прилежащи на Украйна страни-членки на НАТО ще бъдат построени съответните сервизни центрове, още повече че такива към този момент съществуват с цел да поддържат западните артилерийски системи. Това доста ще облекчи работата на украинските механически екипи, които освен че не имат нужния опит в логистиката, само че към този момент са станали напряко разногледи от непрестанно възходящото многообразие от западна техника, която постъпва при тях и за чиято редовност те носят отговорност.
Ситуацията дори е още по-комплицирана в сравнение с я описах, тъй като с изключение на танковете на фронта ще дойдат и съответните специфични машини, които са неотменна съставна част от всяка бронирана част. Така да вземем за пример, дружно с 31-те американски танка „ Ейбръмс “ би трябвало да дойдат и 8 ремонтно-евакуационни трактора М88, които отдалеко наподобяват съвсем като танкове, с тази разлика че вместо купол с оръдие имат кран за евакуиране на развалени танкове. С други думи, на всеки четири Ейбръмса се пада по един трактор да ги тегли на буксир когато са неизправни. Предполагам, че при Леопардите съотношението танкове/трактори ще бъде сходно. И това не е всичко – при положение, че се наложи танковете да прекосяват някой канал или неголяма река, в деяние влизат мостостроителни машини. И те наподобяват на пръв взор като бойните си събратя, само че вместо оръдеен купол от горната страна им е инсталиран автоматизирано разгъващ се мост.
Обявените доставки на западно въоръжение, ускорява упованията за огромна победа на ЗСУ през тази година. Това си проличава от завоалираните и дори директните изявления на западни политици, по този начин и от някой мнения в известни медии. Сякаш всички споделят на военачалник Залужни „ Ето, получаваш си танковете. Хайде да забележим какво ще направиш с тях откакто толкоз настояваше да ги имаш. “ Подхвърлят се и разнообразни хрумвания по какъв начин би било най-разумно командването в Киев да постъпи – дали да предприеме изненадваща мощна атака или да изчака първо руснаците да нападат и по-късно да им нанесе пагубен контраудар. Пределно ясно е, че очакванията за дефинитивна победа на ЗСУ през последните дни набъбнаха неимоверно и по тази причина в тази обстановка е извънредно значимо военачалник Залужни да резервира самообладание и да не взима прибързани решения поради външен напън. Ако идващият му огромен ход се окаже сполучлив, то това най-вероятно ще докара и до превъзмогването на следващата алена линия. А тя би трябвало да е много дебела, тъй като оттатък нея май се намират в действителност страховити оръжия – ударни хеликоптери и реактивни изтребители.
Американските изстребители Ф-16 се обрисуват като следващата алена линия, която украинците не би трябвало да пресичат.
Фронтът се уголемява
На фронта от началото на седмицата настъпиха някои промени, които ясно демонстрират, че военачалник Герасимов, новият съветски главнокомандващ се пробва последователно да подвига оборотите. Неговата концепция не е доста сложна за разгадаване – посредством интензивни офанзиви на нов сектор и без да стопира настъплението в Донбас, да прикове повече украински сили и по този начин да принуди Киев да хвърля в багра запасите си, с цел да мо осуети подготовката за вероятно контранастъпление. Тъй като и военачалник Залужни, главнокомандващият на ЗСУ (украинските въоръжени сили) явно следва сходна тактика, то аз съм уверен, че до настъпването на пролетта ще станем очевидци на една жестока борба на безсилие, която, за жалост, ще отнесе още доста човешки животи. На картата на бойните дейности надали ще настъпят съществени промени, само че, все пак, е прекомерно евентуално да станем очевидци на някоя друга високоволтова драма като тази в Соледар.
Новият сектор, където сраженията се възобновиха с висока степен на активност, е линията плоска земя на север от Азовско море, чиято дължина е към 170 км. Непосредствени цели на съветската офанзива са три неголеми града, всеки с довоенно население от към 15 хиляди души, които ЗСУ от дълго време са трансформирали в замъци – Орихив, Хуляйполе и Вухледар . За момента агресорите са постигнали само дребен напредък в региона на най-източния от трите градчета, Вухледар, където доближиха до южните покрайнини. Но при офанзивите на другите два, те претърпяха такива ужасни загуби, че се наложи да ги прекратят.
Сражението за Вухледар през погледа на дрон.
В доста връзки новоразразилата се борба на север от Азовско море не се разграничава от тази, която сега продължава в Донбас . ЗСУ имаха месеци, с цел да изградят позициите си в региона, в това число да минират подстъпите към тях. А и трите упоменати основни града са построени върху възвишения и както прилича на солидни замъци, управляват равнините към тях. Подобно на Донбас, руснаците нападат най-вече с дребни пехотни щурмови групи (10-15 души), които се пробват неусетно да се приближат до украинските окопи, само че доста постоянно биват разкривани и безжалостно унищожавани.
Руски източници оповестяват за тежки лични загуби освен в Донбас, само че и по на север, в региона на Сватове
Има, несъмнено, и някои разлики. Основната е може би тази, че в този регион няма и помен от „ вагнеровците “ на Пригожин, а съветската формация се състои от съвсем равни съотношения постоянни войски и „ опълченци “ от така наречен Донецка Народна Република (ДНР). Първите са най-вече неотдавна мобилизирани резервисти с съвсем никакъв военен опит, а вторите обичайно са недобре екипирани и неособенно ефикасни. Именно това изяснява „ чудовищните “ (според украински военни кореспонденти) загуби претърпени от руснаците по време на безуспешните им офанзиви против Орихив и Хуляйполе. Дроновете на ЗСУ бързо разкрива напредването им по откритите пространства, след което мигновено следва мощен, артилерийски, заграден огън, а за похлупак на всичко попадат и на минни полета.
Ситуацията на фронта сред Вухледар и Соледар
Доста по-различна е обстановката в региона на Вухледар , където, както загатнах нагоре, руснаците съумяха да стигнат до южните му покрайнини. Тук в багра са хвърлени елитни съветски елементи – тихоокеанска бригада морска пехота и въздушно-десантни войски (ВДВ) – които се борят с много по-голямо озлобление от събраните от прът и въже “частично “ мобилизирани резервисти и „ опълченци “. Освен това в хода на багра показват висок професионализъм и умения, десантчиците получават забележителна артилерийска поддръжка, подсигурена с грамадни количества амуниции. Това е много неприятна вест и за бранителите на „ крепостта “, и за тези от локалните, които към момента не са напуснали региона, тъй като значи, че руснаците за следващ път ще приложат обичаната си „ тактичност “ – да срутен всяка постройка попаднала пред погледа им, с цел да попречат на ЗСУ да я отбраняват. Така се получи и в Мариупол, и в Северодонецк, и в Соледар, и къде ли още не. Колкото и да ми е мъчно да го напиша, само че най-вероятно идва ред и Вухледар да бъде срутен до основи от дулата на нашествениците.
Така наподобява Соледар след „ освобождението “ му от руснаците
Вухледар играе основна роля в стратегическите проекти и на двете страни . В Москва, в щаба на военачалник Герасимов се надяват, че завладяването на града ще им помогне по-бързо да завладеят Донбас, да изтласкат фронтовата линия на север и в допълнение да обезопасят сухопътният кулоар, свързващ Крим с Русия. В Киев пък военачалник Залужни и офицерите му имат съществени учредения да считат, че Вухледар ще се окаже следващата гробница за съветски елитни елементи, които даже и да съумеят да го овладеят ще са платили извънредно висока цена. Още повече, че през есента същата тази тихоокеанска бригада към този момент опита един взлом, само че той пропадна, откакто при преодоляването на едно от селата на югозапад от градчето загуби към 300 души. Засега ЗСУ съумяват да задържат главната част на Вухледар, като в четвъртък, след изненадваща контратака, подкрепена от танкове, съумяха да изтласкат съветските десантчици от някои от основните им позиции в покрайнините.
Украинците унищожават танк и бронетранспортьор край Вухледар
В самия Донбас кървавата беритба продължава със страшна мощ . Руснаците не стопират с опитите си да обкръжат Бахмут, като съчетават напъните си да го обходят от север и от юг с директни офанзиви от изток. Опитите на нашествениците да напреднат от север към този момент приключват без триумф, само че за сметка на това от юг всеки ден напредват по-малко даже това да е с цената на невиждани загуби. Заради този напредък, те към този момент държат под обстрел единия от двата основни снабдителни пътища на града и по този начин принуждават ЗСУ да употребяват по-малките (т.нар. селски) пътища. Но да се приказва за идно рухване на изстрадалия Бахмут в съветски ръце е прекомерно рано. Още повече, че преди дни от украинския Генерален щаб обявиха, че даже и врагът да успее с артилерия да унищожи всички здания, бранителите на града, в случай че би трябвало, ще заемат позиции в мазетата и ще продължат да се съпротивляват оттова.
Руска разследваща група попада под украински обстрел в Бахмут
Директният взлом на Бахмут продължава да бъде „ бизнес “ на ЧВК „ Вагнер “. Наемниците на Пригожин към този момент съумяха да обхванат в източната му външна страна, само че даже и да напреднат по-навътре, действително няма да стигнат доста надалеч, тъй като през града тече река. И точно тя най-вероятно ще се окаже следващата сериозна бариера на пътя на руснаците. Иначе в чисто тактически проект „ доброволците “ от ЧВК-то не демонстрират някакво изключително усъвършенстване по отношение на дейностите им по време на щурма на Соледар. Отново напред вървят тези с минимум военен опит и с най-ниско равнище на подготовка (т.е. най-вече помилвани затворници). Те, по предписание, нямат съвсем никакви шансове за оцеляване и на тях се разчита най-много да завземат някоя друга позиция. Зад тях и по-фланговете, обаче, работят елитните експерти на Пригожин и точно те основават най-вече главоболия на ЗСУ.
Тази седмица публично завърши борбата за Соледар, откакто от Генералния щаб в Киев обявиха, че дефинитивно са се изтеглили отвън чертите на града. Това не е някаква особена вест, защото беше станало факт още преди към половин месец. Тъжното в тази ситуация е какво се е случило с дребното миньорско градче. В резултат на сраженията то е сринато до основи и на процедура към този момент не съществува като обитаемо място.
Отново за ракетите и електрическата енергия
И тази седмица на украинците не бе спестена и следващата „ порция “ ракети и дронове. Рано в четвъртък, 26 януари, руснаците изстреляха 24 ирански дрона, всичките от които бяха свалени . Няколко часа по-късно, към разнообразни градове в Украйна полетяха крилати ракети изстреляни от самолети и кораби в Черно море. Украинското Противовъздушна отбрана смъкна 47 от 55, т.е. успеваемостта му от 90% е на път да сложи нов връх. За страдание, и този път няколко ракети доближиха задачите си и още веднъж бяха извадени от строя електростанции. Загинаха и няколко души. Пряк очевидец на ударите по един от градовете – Одеса, стана френският външен министър Катрин Колона, която бе на посещаване там дружно със своя украински сътрудник Дмитрий Кулеба. Едва ли прекарването е било изключително прелестно... При това се оказва, че май руснаците за следващ път са сменили тактиката – те не разчитат повече на дроновете като средство за нанасяне на директни удари, а се надяват с тях най-много да объркват украинското Противовъздушна отбрана.
Френската външна министърка се оказа в Одеса по време на следващия съветски ракетен обстрел
С огромен интерес чакам да видя резултата от увеличението на броя на системите на украинското Противовъздушна отбрана и най-много по какъв начин ще се показват прословутите американски батареи „ Пейтриът “, за които се подвигна толкоз доста звук в последно време. Дали успеваемостта на противоракетчиците на ЗСУ ще се вдигне още повече? Засега не се вижда някаква наклонност за стабилно увеличение на броя на съветски ракети, в противен случай, следи се една дразнеща цикличност почти на всеки две седмици, агресорите да изстрелват някъде към 60-70. Явно те нямат опция да създават някакви съществени размери, освен това се следи известна наклонност към спестовност, тъй като от време на време сменят моделите, в това число и някои много остарели мостри.
И с цел да завърша тематиката с ракетните удари, е редно за следващ път да отбележа, че западните сътрудници на Киев ползват съществени старания освен във връзка с въоръжаването на ЗСУ със забележителен брой съвременни противоракетни системи и радари, само че и във връзка с бързото възобновяване на украинската енергосистема. Те към този момент осигуриха генератори, експертни ремонтни звена и аварийни елементи, а тази седмица бяха подхванати още стъпки в това направление. Турция, да вземем за пример, ще даде плаващи електроцентрали (кораби), които ще бъдат в положение да обезпечат ток за към един милион семейства.
За да не попадат под ударите на съветските нашественици, те ще бъдат закотвени в пристанища на Молдова и Румъния, като за задачата към този момент се водят съответните договаряния. Пак заради същата причина – недостижимост за съветските удари – в Полша ще бъде построен енергиен хъб (реално – склад), където ще се поддържат наличия от порядъка на хиляда генератора.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ