Просвещението
Замисляли ли сте се какъв е оптималният интервал на човешкия живот? Е отговора, е че той може да бъде от 120 до 150 години, заключили група геронтолози, които построили модел на възрастовите промени, основани на разнообразни индикатори за човешко здраве. Изследователите са пресметнали, че с напредването на възрастта тялото става по-трудно да се върне в устойчиво положение след съмнения, породени от стрес. След 120-150 години, съгласно техните калкулации, стабилизирането ще стане изцяло невероятно, в случай че, не се появят нови медикаменти срещу стареене.
За рекордьор по дълготрайност
на живота измежду хората публично се счита французойката Жана Калман, която съгласно документите е умряла на 122 години. Много геронтолози са разтревожени, че този връх е към този момент съвсем 25-годишен, никой не е съумял да го счупи. И това би могло да се чака, като се има поради, че междинната дълготрайност на живота както в света като цяло, по този начин и в развитите страни не стопира да пораства.
Има доста способи да се изясни, за какво никой не е съумял да надмине Жана Калман. Някой построява тайни теории, съгласно които документите ѝ са били подправени, а в действителност не е имало никакви записи. Други откриватели подозират, че има безспорен най-много на човешкия живот, „ таван “, до който Калман се е доближила и който никой не може да пробие. Максималната дълготрайност на живота на хората пораства доста по-бавно от междинното. Накрая, представителите на третата позиция споделят, че този скептицизъм се дължи на неналичието на записи за превратностите на статистиката, т.е. има прекомерно малко свръхдълголетие и инцидентните “отклонения ” от общия модел са прекомерно редки, с цел да се впишат в хармоничната крива.
Група учени от Сингапур, Русия и Съединени американски щати, водени от Петър Федичев, се пробвали да подходят към казуса от друг ъгъл. Вместо да прегледат оптималната дълготрайност на живота на актуалните хора, откривателите се пробвали да изчислят степента на тяхното стареене и да изчислят до какъв миг „ срокът на валидност “ на човек би трябвало да изтече по този начин или другояче.
Те избрали като биологичен маркер на стареенето, елементарен симптом, който се мери всякога, когато човек подарява кръв за разбор. Събирайки данни за 471 473 души от английската база данни (UK Biobank) и 72 925 участници в американското дълготрайно изследване (NHANES), създателите на работата приложили метода за разбор на главните съставни елементи към тях. В резултат те получили три съставния елемент – съотношението на концентрацията на еднородни детайли и ги комбинирали в динамичен знак за положението на организма (DOSI).
За да тестват, че новият биомаркер
– DOSI – в действителност отразява скоростта на стареене, откривателите тествали, по какъв начин се трансформира той с възрастта. Оказва се, че цената на DOSI нараства от раждането до 20 годишнината, по-късно минава интервал на платото, а след 50 години стартира да пораства още веднъж. Сред пушачите DOSI бил приблизително по-висок от тези, които в никакъв случай не са пушили или към този момент са отказали цигарите. Всичко това, заключават създателите на работата, демонстрира, че изведеният от тях параметър е подобаващ за ролята на маркер на стареенето.
След това те мерят, по какъв начин DOSI се трансформира в течение на живота на съответен човек. Авторите на работата изхождат от обстоятелството, че човешкото тяло може да се преглежда като екосистема и да се оцени неговата непоклатимост. Тъй като човешкото здраве може да варира доста през целия живот според от заболяване, стрес или промени във външните условия, откривателите допускат, че не е значима цената на самия маркер, а скоростта, с която се връща към постоянна стойност.
За да преценяват, по какъв начин тази скорост се трансформира с възрастта, откривателите взели в работата си още един набор от данни – резултатите от разбори на 141 мъже и 266 дами, които били относително здрави. Оказало се, че времето, належащо за избледняване на DOSI трептенията, се усилва с възрастта. По този метод, колкото по-възрастен става човек, толкоз по-трудно е тялото му да се стабилизира след излагане на външен или вътрешен стрес. Може да се одобри, че рано или късно тялото изцяло ще загуби способността да се върне в положение на баланс. Екстраполирайки данните си (в извадката няма хора на възраст над 90 години), учените получили предел от 120 години, след което салдото не се възвръща.
Авторите на работата
се пробвали да повторят своите калкулации с различен параметър – равнището на физическа интензивност, което те пресметнали от данните на фитнес тракерите при 3032 дами и 1783 мъже. Тенденцията се оказала безусловно същата, с единствената разлика, че оптималната дълготрайност на живота достигнала до 150 години.
Въз основа на своите калкулации откривателите дефинирали своята визия за стареенето. Те предложили да се преглеждат пространството на положенията на организма като низина с два басейна на привличане (т.е. набори от положения, в които организмът се стреми да дойде). Единият басейн е здрав, другият е неустойчив. Басейните са разграничени с преграда (аналог на силата на активиране при химични реакции), която предотвратява незабавното плъзгане на тялото от първия към втория. Всеки стрес (болест, смяна в условията) предизвиква съмнения в здравословното положение, които избледняват в първия басейн, до момента в който не са прекомерно мощни, с цел да трансферират тялото в идващия басейн, където съмненията към този момент не отслабват, а го доближават до гибелта.
Остаряването в този модел е намаляването на бариерата сред двата басейна. Колкото повече време минава, толкоз по-лесно е да се трансферира тялото от положение, което е елементарно да се стабилизира, в положение, което не може да се стабилизира.
Авторите вършат два значими заключения от това определение. Първият е, че актуалните медикаменти, които в този момент се употребяват за битка с обвързваните с възрастта болести (например противовъзпалителни лекарства), ще работят по друг метод според от възрастта. При относително младежите те няма да имат видим резултат (тъй като съмненията в тяхното положение бързо изчезват), а единствено краткотрайно ще отсрочат по-сериозните здравословни проблеми. А за възрастните хора такива медикаменти би трябвало да работят по-добре и доста да удължат живота им.
В същото време второто умозаключение на откривателите е, че такива медикаменти няма да разрешат да пробият „ тавана “ от 120-150 години, защото те работят единствено върху амплитудата на трептенията. За да се приказва за коренно удължение на човешкия живот, заключават създателите на публикацията, са нужни други медикаменти, които ще работят върху „ корена “ на стареенето, т.е. намалявайки бариерата сред нормализирани и нестабилизирани положения. Какви медикаменти могат да бъдат, създателите не оповестяват – те единствено акцентират, че техните проучвания не разрешават да се направи умозаключение за това какви физиологични процеси обезпечават тази преграда. От друга страна, в предпоследното изречение на публикацията създателите показват многозначително, че не познават „ никакви естествени закони “, които вършат невероятно основаването на такива медикаменти.
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
