Кулинарка изписа стогодишна къща и я превърна в галерия
Замъците в Ница въодушевили колоритната пловдивчанка Йорданка Павлова да има свое артмясто в Стария град
Под звуците на виртуоза на цигулката Иван Паскалев отвори порти новото украшение на Пловдив - Винарна и изложба Pavlova art and wine. Стилно коктейл празненство с жива музика на електрическо пиано и цигулка събра гостите на колоритната пловдивчанка Йорданка Павлова, която владее в елементи обслужването а ла фуршет.
Дамата, учила тънкостите на занаята в фамозната школа по туризъм към „ Балкантурист ”, отвори свое заведение под тепетата.
Преди време Йорданка Павлова лети до град Ез във Франция по покана на писателя Боби Кастеелс. На Лазурния бряг, покрай Ница и Монако, тя гостува и на графиня Галимард, наследничка на остарял благороден жанр, който води началото си от далечната 1700 година. Мястото е остаряло шато, издигнато в скалите. Замъкът се споделя „ Дивата коза ”.
„ Ще го запомня като едно от най-красивите места, които съм виждала в живота си. Така се възпламених по стила на старите къщи, превърнати във винарни. Виждала съм ги в Монако и в Ница - дребни крепости, запазили духа на една антична ера и градежа с натурален камък и тухла. Често градени подземен, те поддържат съвършената температура, която резервира виното, а тя е 18 градуса. Така се роди фантазията ми да имам моето артмясто в Стария град на обичания ми Пловдив. Исках то да е подчинено на концепцията винарна и изложба в едно. Замислила съм много забавни тематични вечери тук - с бутикови виновност измежду картините “, споделя Йорданка Павлова.
За да го сътвори, избира подземието на 100-годишна къща, строена през 1924 година, при започване на ул. „ Съборна “. Йорданка открива мястото в зарязан тип, нуждаещо се от ремонт. За броени месеци обаче го трансформира в същинско украшение. След цялостната му смяна, тук ценителите на положителното вино ще дегустират защити български виновност от родните мазета от региона на Тракия и ще се любуват на картини, рисувани от надарената собственичка: с пейзажи от Пирин призори, Ропотамо и Бяла река, както и прелестни платна, с изображения на Маслен нос, до Приморско.
„ Запазих старите зидове от градежа ѝ. Камъкът по стените е какъвто е бил преди време. Първото нещо, което ме впечатли, когато влязох тук, беше тази ниша “, дамата ни води към една от стените навътре в заведението.
И изяснява по какъв начин сама довършва фреските в стената и рисува върху тях къщите от Стария град на Пловдив. „ Имах възприятието, че в случай че продължа тази улица от стената, тя ще се влее в минаващата около къщата „ Съборна “, смее се Йорданка. Камъкът е забележим сред багрите на надарената дама, а зеленото стръкче на стената самоуверено излиза отдолу под него.
„ Всичко тук е мое „ произвеждане “. Дори снимах клип до момента в който работех, с цел да го покажа на невярващите, които ми повтарят че е неприсъщо една жена да се занимава с реставрации. Казах им: този път съм без дантелена рокля и токчета, само че вижте какво мога да върша с изцапани с багра ръце “, смее се пловдивчанката.
В своята артвинарна тя е запазила остаряло 100-годишно буре за вино - то е завещание от прародител ѝ - гвардеец от времето на цар Борис III. „ Като него и аз обичам българската история. Семейството ми има афинитет към великите персони, градили България. От тях са ми останали и тези столове във виенски жанр “ - ни кани да приседнем общителната дама Йорданка Павлова.
С школовката на „ Балкантурист “
„ Най-важно в наше време е експертът, който подготвя храната, да е и притежател на заведението. Готвач не е уважавана специалност у нас, само че аз се гордея с нея. Важно е да знаеш законите на химията и технологията. Ако си спазил точната технология на едно ядене, няма по какъв начин то да не ти се получи ”, твърди Йорданка Павлова. Тя е приключила Техникума по публично хранене под тепетата, а по-късно и школата по туризъм към „ Балкантурист ”.
През април 1985 година Йорданка Павлова стартира работа „ по систематизиране ” в Новотела, като стажант - млад експерт. От 1 септември същата година работи в парк-хотел „ Ленинград ". По-късно приключва още една компетентност - „ Технология на храната ”, а от 2002 година развива частен бизнес. Любимата ѝ манджа е печена пуйка с кисело зеле и сарми. Учила я да готви баба ѝ от Куртово Конаре, но след години Йорданка я приготвяла и за видни чужденци със синя кръв, които идвали на лов по нашите ширини.
Цар Симеон сред воини и книжовници
В една от нишите на това арткътче ще видите обичаното платно на Йорданка - картината „ Азбуката и България на три морета ”.
Дамата рисува платното преди време, приготвя го, с цел да взе участие в конкурс на Историческия парк в село Неофит Рилски край Варна. Картината пресъздава забавен миг от българската история - цар Симеон Велики държи свитък с буквите от двете ни писмености - кирилица и глаголица, само че върху бойния му шлем има бяло перо - знак на властта, само че и на готовността му постоянно да пази територията на страната.
„ Цар Симеон е знаков държател в историята на българите - разсъждава дамата художничка. - От една страна той уголемява територията на страната ни на три морета, само че се грижи и за българската просвета. Неслучайно времето на властта му е известна като „ Златният век ” в нашата история. Затова го изобразих сред воините и книжовниците.
Снимки от Валентина Биларева
Под звуците на виртуоза на цигулката Иван Паскалев отвори порти новото украшение на Пловдив - Винарна и изложба Pavlova art and wine. Стилно коктейл празненство с жива музика на електрическо пиано и цигулка събра гостите на колоритната пловдивчанка Йорданка Павлова, която владее в елементи обслужването а ла фуршет.
Дамата, учила тънкостите на занаята в фамозната школа по туризъм към „ Балкантурист ”, отвори свое заведение под тепетата.
Преди време Йорданка Павлова лети до град Ез във Франция по покана на писателя Боби Кастеелс. На Лазурния бряг, покрай Ница и Монако, тя гостува и на графиня Галимард, наследничка на остарял благороден жанр, който води началото си от далечната 1700 година. Мястото е остаряло шато, издигнато в скалите. Замъкът се споделя „ Дивата коза ”.
„ Ще го запомня като едно от най-красивите места, които съм виждала в живота си. Така се възпламених по стила на старите къщи, превърнати във винарни. Виждала съм ги в Монако и в Ница - дребни крепости, запазили духа на една антична ера и градежа с натурален камък и тухла. Често градени подземен, те поддържат съвършената температура, която резервира виното, а тя е 18 градуса. Така се роди фантазията ми да имам моето артмясто в Стария град на обичания ми Пловдив. Исках то да е подчинено на концепцията винарна и изложба в едно. Замислила съм много забавни тематични вечери тук - с бутикови виновност измежду картините “, споделя Йорданка Павлова.
За да го сътвори, избира подземието на 100-годишна къща, строена през 1924 година, при започване на ул. „ Съборна “. Йорданка открива мястото в зарязан тип, нуждаещо се от ремонт. За броени месеци обаче го трансформира в същинско украшение. След цялостната му смяна, тук ценителите на положителното вино ще дегустират защити български виновност от родните мазета от региона на Тракия и ще се любуват на картини, рисувани от надарената собственичка: с пейзажи от Пирин призори, Ропотамо и Бяла река, както и прелестни платна, с изображения на Маслен нос, до Приморско.
„ Запазих старите зидове от градежа ѝ. Камъкът по стените е какъвто е бил преди време. Първото нещо, което ме впечатли, когато влязох тук, беше тази ниша “, дамата ни води към една от стените навътре в заведението.
И изяснява по какъв начин сама довършва фреските в стената и рисува върху тях къщите от Стария град на Пловдив. „ Имах възприятието, че в случай че продължа тази улица от стената, тя ще се влее в минаващата около къщата „ Съборна “, смее се Йорданка. Камъкът е забележим сред багрите на надарената дама, а зеленото стръкче на стената самоуверено излиза отдолу под него.
„ Всичко тук е мое „ произвеждане “. Дори снимах клип до момента в който работех, с цел да го покажа на невярващите, които ми повтарят че е неприсъщо една жена да се занимава с реставрации. Казах им: този път съм без дантелена рокля и токчета, само че вижте какво мога да върша с изцапани с багра ръце “, смее се пловдивчанката.
В своята артвинарна тя е запазила остаряло 100-годишно буре за вино - то е завещание от прародител ѝ - гвардеец от времето на цар Борис III. „ Като него и аз обичам българската история. Семейството ми има афинитет към великите персони, градили България. От тях са ми останали и тези столове във виенски жанр “ - ни кани да приседнем общителната дама Йорданка Павлова.
С школовката на „ Балкантурист “
„ Най-важно в наше време е експертът, който подготвя храната, да е и притежател на заведението. Готвач не е уважавана специалност у нас, само че аз се гордея с нея. Важно е да знаеш законите на химията и технологията. Ако си спазил точната технология на едно ядене, няма по какъв начин то да не ти се получи ”, твърди Йорданка Павлова. Тя е приключила Техникума по публично хранене под тепетата, а по-късно и школата по туризъм към „ Балкантурист ”.
През април 1985 година Йорданка Павлова стартира работа „ по систематизиране ” в Новотела, като стажант - млад експерт. От 1 септември същата година работи в парк-хотел „ Ленинград ". По-късно приключва още една компетентност - „ Технология на храната ”, а от 2002 година развива частен бизнес. Любимата ѝ манджа е печена пуйка с кисело зеле и сарми. Учила я да готви баба ѝ от Куртово Конаре, но след години Йорданка я приготвяла и за видни чужденци със синя кръв, които идвали на лов по нашите ширини.
Цар Симеон сред воини и книжовници
В една от нишите на това арткътче ще видите обичаното платно на Йорданка - картината „ Азбуката и България на три морета ”.
Дамата рисува платното преди време, приготвя го, с цел да взе участие в конкурс на Историческия парк в село Неофит Рилски край Варна. Картината пресъздава забавен миг от българската история - цар Симеон Велики държи свитък с буквите от двете ни писмености - кирилица и глаголица, само че върху бойния му шлем има бяло перо - знак на властта, само че и на готовността му постоянно да пази територията на страната.
„ Цар Симеон е знаков държател в историята на българите - разсъждава дамата художничка. - От една страна той уголемява територията на страната ни на три морета, само че се грижи и за българската просвета. Неслучайно времето на властта му е известна като „ Златният век ” в нашата история. Затова го изобразих сред воините и книжовниците.
Снимки от Валентина Биларева
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ