Съдът в Страсбург разби българското законодателство за следене и подслушване |
Законите в България, които уреждат подслушването и следенето, не са качествени и не могат да подсигуряват, че намесата в персоналния живот на жителите дава отговор на критериите в едно демократично общество.
Тази констатация прави Европейският съд по правата на индивида в свое решение освен за законодателството у нас, само че и за практиките за потребление на специфични разследващи средства (СРС), заяви. Решението е наситено с образци за кавги и злоупотреби със СРС от последните 10 година А откакто е направил обзор на Закона за СРС и на Закона за електронните известия, съдът в Страсбург стига до унищожителното за страната ни умозаключение, че " законите, уреждащи тайното наблюдаване в България, прилагани на процедура, към момента не дават отговор на минималните гаранции против произвол и корист " .
Делото пред Европейски съд по правата на човека заведоха двама юристи – Михаил Екимджиев (заедно с Асоциацията за европейска интеграция и права на човека) и Александър Кашъмов (Програма достъп до информация). Това е вторият път, в който Екимджиев се обръща към съда в Страсбург поради злоупотребите с подслушването и следенето у нас. През 2007 година по негова тъжба Европейски съд по правата на човека установи съществени проблеми при съхранението на данните, събрани със СРС, както и неналичието на механизъм човек да откри дали е бил нелегално подслушван или наблюдаван. Именно поради това първо решение след дълги премеждия бе основано Бюрото за надзор на СРС.
Сега Екимджиев и Кашъмов желаеха от съда да направи обзор на целия развой – от нормативната му уредба, през настояванията за потребление на СРС, разрешенията на съдилищата до инспекцията на Бюрото за надзор на СРС и опцията за търсене на обезщетение в случаите на нелегално подслушване.
Ето какво гласи днешният извод на съда в Страсбург:
" Макар и доста усъвършенствани, откакто бяха прегледани от Съда по искане на Асоциацията за европейска интеграция и права на индивида и Екимджиев, законите, уреждащи тайното наблюдаване в България, прилагани на процедура, към момента не дават отговор на минималните гаранции против произвол и корист, изисквана според член 8 от Конвенцията в следните връзки:
а) вътрешните правила, уреждащи съхранението и унищожаването на материали, получени посредством СРС, не са налични за обществеността;
б) терминът „ обекти “ в член 12, алинея 1 от Закона от 1997 година не е дефиниран по метод, който да подсигурява, че не може да служи като основа за безсистемно потребление на СРС. (Тук съдът в Страсбург напомня случая с наказаната някогашна председателка на Софийския градски съд Владимира Янева, която позволи потребление на СРС по отношение на осведомителна система на Министерство на вътрешните работи. Янева не беше наказана поради това, а поради нахвърляща позволената от закона дълготрайност на разрешенията за СРС. Според Европейски съд по правата на човека образецът е индикативен, че българските съдилища поясняват прекомерно необятно понятието „ обект на СРС “.);
в) несъразмерната дълготрайност на първичното позволение за наблюдаване от съображения за национална сигурност – 2 година, доста отслабва правосъдния надзор, на който е подложено такова наблюдение;
г) процедурата за предоставяне на позволение за потребление на СРС, както работи на процедура, не е в положение да подсигурява, че се прибягва до наблюдаване единствено когато е „ належащо в едно демократично общество “;
д) съществуват редица пропуски в законовите разпореждания, уреждащи съхраняването, достъпа, инспекцията, потреблението, съобщаването и унищожаването на данни от наблюдение;
е) системата за контрол, както е проведена сега, не дава отговор на условията за задоволителна самостоятелност, подготвеност и правомощия;
ж) изискванията за известяван на жителите, че по отношение на тях са употребявани СРС, са прекомерно тесни
з) специфичното средство за отбрана – искът по член 2, алинея 1, т. 7 от Закона за отговорността на страната и общините за вреди, на процедура не може да се приложи във всички вероятни сюжети, не подсигурява инспекция на обосновката на всеки случай на приложимост на СРС, не е отворен за юридически лица и е стеснен във връзка с обезвредата.
Тези дефекти в правния режим наподобява са оказали фактически влияние върху действието на системата за скрито наблюдаване в България.
Повтарящите се кавги, свързани с тайното наблюдаване, допускат съществуването на злоупотреби, които наподобява най-малко отчасти се дължат на несъответстващите правни гаранции. "
Тази констатация прави Европейският съд по правата на индивида в свое решение освен за законодателството у нас, само че и за практиките за потребление на специфични разследващи средства (СРС), заяви. Решението е наситено с образци за кавги и злоупотреби със СРС от последните 10 година А откакто е направил обзор на Закона за СРС и на Закона за електронните известия, съдът в Страсбург стига до унищожителното за страната ни умозаключение, че " законите, уреждащи тайното наблюдаване в България, прилагани на процедура, към момента не дават отговор на минималните гаранции против произвол и корист " .
Делото пред Европейски съд по правата на човека заведоха двама юристи – Михаил Екимджиев (заедно с Асоциацията за европейска интеграция и права на човека) и Александър Кашъмов (Програма достъп до информация). Това е вторият път, в който Екимджиев се обръща към съда в Страсбург поради злоупотребите с подслушването и следенето у нас. През 2007 година по негова тъжба Европейски съд по правата на човека установи съществени проблеми при съхранението на данните, събрани със СРС, както и неналичието на механизъм човек да откри дали е бил нелегално подслушван или наблюдаван. Именно поради това първо решение след дълги премеждия бе основано Бюрото за надзор на СРС.
Сега Екимджиев и Кашъмов желаеха от съда да направи обзор на целия развой – от нормативната му уредба, през настояванията за потребление на СРС, разрешенията на съдилищата до инспекцията на Бюрото за надзор на СРС и опцията за търсене на обезщетение в случаите на нелегално подслушване.
Ето какво гласи днешният извод на съда в Страсбург:
" Макар и доста усъвършенствани, откакто бяха прегледани от Съда по искане на Асоциацията за европейска интеграция и права на индивида и Екимджиев, законите, уреждащи тайното наблюдаване в България, прилагани на процедура, към момента не дават отговор на минималните гаранции против произвол и корист, изисквана според член 8 от Конвенцията в следните връзки:
а) вътрешните правила, уреждащи съхранението и унищожаването на материали, получени посредством СРС, не са налични за обществеността;
б) терминът „ обекти “ в член 12, алинея 1 от Закона от 1997 година не е дефиниран по метод, който да подсигурява, че не може да служи като основа за безсистемно потребление на СРС. (Тук съдът в Страсбург напомня случая с наказаната някогашна председателка на Софийския градски съд Владимира Янева, която позволи потребление на СРС по отношение на осведомителна система на Министерство на вътрешните работи. Янева не беше наказана поради това, а поради нахвърляща позволената от закона дълготрайност на разрешенията за СРС. Според Европейски съд по правата на човека образецът е индикативен, че българските съдилища поясняват прекомерно необятно понятието „ обект на СРС “.);
в) несъразмерната дълготрайност на първичното позволение за наблюдаване от съображения за национална сигурност – 2 година, доста отслабва правосъдния надзор, на който е подложено такова наблюдение;
г) процедурата за предоставяне на позволение за потребление на СРС, както работи на процедура, не е в положение да подсигурява, че се прибягва до наблюдаване единствено когато е „ належащо в едно демократично общество “;
д) съществуват редица пропуски в законовите разпореждания, уреждащи съхраняването, достъпа, инспекцията, потреблението, съобщаването и унищожаването на данни от наблюдение;
е) системата за контрол, както е проведена сега, не дава отговор на условията за задоволителна самостоятелност, подготвеност и правомощия;
ж) изискванията за известяван на жителите, че по отношение на тях са употребявани СРС, са прекомерно тесни
з) специфичното средство за отбрана – искът по член 2, алинея 1, т. 7 от Закона за отговорността на страната и общините за вреди, на процедура не може да се приложи във всички вероятни сюжети, не подсигурява инспекция на обосновката на всеки случай на приложимост на СРС, не е отворен за юридически лица и е стеснен във връзка с обезвредата.
Тези дефекти в правния режим наподобява са оказали фактически влияние върху действието на системата за скрито наблюдаване в България.
Повтарящите се кавги, свързани с тайното наблюдаване, допускат съществуването на злоупотреби, които наподобява най-малко отчасти се дължат на несъответстващите правни гаранции. "
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ