Барикадиралият се полицай, убил родителите си в Пловдив, получи доживотна присъда
Доживотен затвор за някогашния служител на реда, барикадирал се в Пловдив. Той е упрекнат за убийството на родителите си.
Решението е дефинитивно. Това оповестяват от Върховен касационен съд.
Във Върховен касационен съд е получено съобщение от прокурор за подхванати дейности по осъществяване на наложеното наказване и правосъдното решение е оповестено.
Делото е формирано по касационни тъжби на Венцеслав Караджов и на бранителя му.
С присъда Окръжен съд – Пловдив подсъдимият е приет за отговорен за това, че на 15 май 2016 година в гр. Пловдив преднамерено умъртвил родителите си с особена свирепост и с користна цел. Наложено му е наказването „ пожизнен затвор “.
От наказването е приспаднато времето, през което е бил арестуван.
Съдебният състав на Върховен касационен съд приема касационните тъжби за неоснователни.
В претекстовете си висшите съдии установяват, че въз основа на всички изложени доказателства въззивната инстанция е достигнала до разумния извод, че родителите на подсъдимия са убити след 19,00 ч. на 15 май 2016 година Установявайки времето на осъществяване на действието, апелативният съд е приел, че негов създател е Венцеслав Караджов и че е оборено алибито му за времето от 19,00 ч. до 22,00 ч. на 15.05.2016 година До този извод въззивната инстанция е достигнала след изчерпателен, акуратен и справедлив разбор на показанията на брачната половинка на подсъдимия и неговата тъща, както и на направени материални доказателствени средства, получени при потребление на специфични разследващи средства, и по-конкретно записи на диалози, извършени сред двете свидетелки, някои от тях и с присъединяване на малолетния наследник на подсъдимия.
Верни са и изводите на въззивния съд, че подсъдимият е познавал навиците на родителите си и е знаел, че след 19,00 часа те се прибират в къщата си, с цел да вечерят и гледат телевизия, и че нормално по това време не ги посещават съседи и другари, които биха го заварили на мястото на престъплението.
Обоснован е изводът за това, че при реализиране на убийството е употребен ауспух, подложен на револвера. „ Установяването на посоченото събитие е от значително значение, защото потвърждава, че причинителят авансово се е подготвил за осъществяване на закононарушението, като си е набавил средство за попречване на опцията някой от съседите или от работещите в подстанцията, граничеща с парцела на потърпевшите, да чуе изстрелите, а това обосновава извода, че действието е авансово квалифицирано, т. е. то е преднамерено “, пишат висшите съдии.
Според тях се открива съществуването на разнообразни благоприятни условия подсъдимият да се достави с патрони от типа на употребяваните за убийството, като от голяма важност е най-много фактът, че такива са открити в дома му. Това събитие вярно и разумно е преценено от въззивния съд като част от веригата от косвени доказателства, обосноваващи обвиняването по повод авторството на действието.
Правилно и законосъобразно въззивният съд е достигнал до заключението, че откритият на местопроизшествието „ кози крайник “ принадлежи на подсъдимия, като е употребявал за доказателствена основа показанията на съдружника на Караджов в общата им компания, която предоставяла дърводелски услуги. Логичен е изводът на въззивния съд, че отсъствието на следи от подсъдимия на местопроизшествието, включително и по щангата „ кози крайник “, с която е разрушена вратата, и по катинара, може да бъде обяснено с това, че същият авансово е взел ограничения да не остави такива, които биха го уличили в осъществяването на действието.
От друга страна, предварителното подготвяне на металната щанга е индиция за това, че причинителят е бил добре осведомен с типа и материала, от който е направена входната врата на жилището, с метода на заключването ѝ, а предвид на това е бил наясно с опцията тя да бъде елементарно разрушена с „ кози крайник “. Според висшите съдии логически е и изводът, че подсъдимият, въпреки и единствен правоприемник на потърпевшите, не е бил подготвен да чака откриването на наследството по натурален път и доказателство за това са напъните му в годините по всевъзможен метод (чрез завеждане на цивилен и наказателни каузи, сигнали до административни органи, непрекъснати кавги и разправии и т. н.) да принуди потърпевшите да го признаят за едноличен притежател на целия парцел.
В решението на Върховен касационен съд се обобщава, че апелативният съд, анализирайки задълбочено и в цялост доказателствената цялост, е достигнал до законосъобразния извод, че подсъдимият освен е имал претекст да реализира действието, само че е разполагал и с справедлива опция да го извърши, подготвил се е за това и е осъществил закононарушението. Законосъобразни са и изводите на въззивната инстанция по отношение на съществуването на всички квалифициращи детайли от състава на закононарушението.
Според касационния състав наложеното наказване „ пожизнен затвор “ дава отговор на условията за законоустановеност и правдивост. Отчетено е събитието, че подсъдимият е осъществил едно от най-тежките закононарушения, планувани в Наказателен кодекс – съзнателно умъртвяване на човешко създание, като в съответния случай лишените от живот са две лица.
Извършеното действие е и най-морално укоримата човешка демонстрация – ликвидиране на родителите, хората, които са основали и отгледали подсъдимия, обезпечили са му опция за приемане на обучение, помогнали са му да сътвори комфортно и пространно жилище за личното си семейство, пренебрегнали са своите потребности пред неговите, примирили се да живеят в мизерни условия, което се е оказало незадоволително за техния наследник. Особената тежест на съответното действие е обусловена и от подбудите и претекстовете на подсъдимия за неговото осъществяване – напълно финансови. Начинът, по който са умъртвени жертвите – с изпразване в телата им на целия пълнител на револвера, с последни контролни изстрели от упор в лицето на майката и шията на бащата, основателно охарактеризиран от предходните съдилища като екзекуция, самичък по себе си разкрива високата степен на социална заплаха освен на действието, само че и на самия деятел. Фактът, че причинителят е полицейски чиновник, предназначен да съблюдава закона и да пази жителите от закононарушения, също дефинира действието като извънредно тежък случай на ликвидиране. Използването от подсъдимия на професионалните му умения и познания като служител на реда, в прорез със отговорностите му като страж на законността, главно с цел да приготви закононарушението, да го извърши и да прикрие следите си, го характеризира като изключително рисков за обществото субект.
Решението е дефинитивно. Това оповестяват от Върховен касационен съд.
Във Върховен касационен съд е получено съобщение от прокурор за подхванати дейности по осъществяване на наложеното наказване и правосъдното решение е оповестено.
Делото е формирано по касационни тъжби на Венцеслав Караджов и на бранителя му.
С присъда Окръжен съд – Пловдив подсъдимият е приет за отговорен за това, че на 15 май 2016 година в гр. Пловдив преднамерено умъртвил родителите си с особена свирепост и с користна цел. Наложено му е наказването „ пожизнен затвор “.
От наказването е приспаднато времето, през което е бил арестуван.
Съдебният състав на Върховен касационен съд приема касационните тъжби за неоснователни.
В претекстовете си висшите съдии установяват, че въз основа на всички изложени доказателства въззивната инстанция е достигнала до разумния извод, че родителите на подсъдимия са убити след 19,00 ч. на 15 май 2016 година Установявайки времето на осъществяване на действието, апелативният съд е приел, че негов създател е Венцеслав Караджов и че е оборено алибито му за времето от 19,00 ч. до 22,00 ч. на 15.05.2016 година До този извод въззивната инстанция е достигнала след изчерпателен, акуратен и справедлив разбор на показанията на брачната половинка на подсъдимия и неговата тъща, както и на направени материални доказателствени средства, получени при потребление на специфични разследващи средства, и по-конкретно записи на диалози, извършени сред двете свидетелки, някои от тях и с присъединяване на малолетния наследник на подсъдимия.
Верни са и изводите на въззивния съд, че подсъдимият е познавал навиците на родителите си и е знаел, че след 19,00 часа те се прибират в къщата си, с цел да вечерят и гледат телевизия, и че нормално по това време не ги посещават съседи и другари, които биха го заварили на мястото на престъплението.
Обоснован е изводът за това, че при реализиране на убийството е употребен ауспух, подложен на револвера. „ Установяването на посоченото събитие е от значително значение, защото потвърждава, че причинителят авансово се е подготвил за осъществяване на закононарушението, като си е набавил средство за попречване на опцията някой от съседите или от работещите в подстанцията, граничеща с парцела на потърпевшите, да чуе изстрелите, а това обосновава извода, че действието е авансово квалифицирано, т. е. то е преднамерено “, пишат висшите съдии.
Според тях се открива съществуването на разнообразни благоприятни условия подсъдимият да се достави с патрони от типа на употребяваните за убийството, като от голяма важност е най-много фактът, че такива са открити в дома му. Това събитие вярно и разумно е преценено от въззивния съд като част от веригата от косвени доказателства, обосноваващи обвиняването по повод авторството на действието.
Правилно и законосъобразно въззивният съд е достигнал до заключението, че откритият на местопроизшествието „ кози крайник “ принадлежи на подсъдимия, като е употребявал за доказателствена основа показанията на съдружника на Караджов в общата им компания, която предоставяла дърводелски услуги. Логичен е изводът на въззивния съд, че отсъствието на следи от подсъдимия на местопроизшествието, включително и по щангата „ кози крайник “, с която е разрушена вратата, и по катинара, може да бъде обяснено с това, че същият авансово е взел ограничения да не остави такива, които биха го уличили в осъществяването на действието.
От друга страна, предварителното подготвяне на металната щанга е индиция за това, че причинителят е бил добре осведомен с типа и материала, от който е направена входната врата на жилището, с метода на заключването ѝ, а предвид на това е бил наясно с опцията тя да бъде елементарно разрушена с „ кози крайник “. Според висшите съдии логически е и изводът, че подсъдимият, въпреки и единствен правоприемник на потърпевшите, не е бил подготвен да чака откриването на наследството по натурален път и доказателство за това са напъните му в годините по всевъзможен метод (чрез завеждане на цивилен и наказателни каузи, сигнали до административни органи, непрекъснати кавги и разправии и т. н.) да принуди потърпевшите да го признаят за едноличен притежател на целия парцел.
В решението на Върховен касационен съд се обобщава, че апелативният съд, анализирайки задълбочено и в цялост доказателствената цялост, е достигнал до законосъобразния извод, че подсъдимият освен е имал претекст да реализира действието, само че е разполагал и с справедлива опция да го извърши, подготвил се е за това и е осъществил закононарушението. Законосъобразни са и изводите на въззивната инстанция по отношение на съществуването на всички квалифициращи детайли от състава на закононарушението.
Според касационния състав наложеното наказване „ пожизнен затвор “ дава отговор на условията за законоустановеност и правдивост. Отчетено е събитието, че подсъдимият е осъществил едно от най-тежките закононарушения, планувани в Наказателен кодекс – съзнателно умъртвяване на човешко създание, като в съответния случай лишените от живот са две лица.
Извършеното действие е и най-морално укоримата човешка демонстрация – ликвидиране на родителите, хората, които са основали и отгледали подсъдимия, обезпечили са му опция за приемане на обучение, помогнали са му да сътвори комфортно и пространно жилище за личното си семейство, пренебрегнали са своите потребности пред неговите, примирили се да живеят в мизерни условия, което се е оказало незадоволително за техния наследник. Особената тежест на съответното действие е обусловена и от подбудите и претекстовете на подсъдимия за неговото осъществяване – напълно финансови. Начинът, по който са умъртвени жертвите – с изпразване в телата им на целия пълнител на револвера, с последни контролни изстрели от упор в лицето на майката и шията на бащата, основателно охарактеризиран от предходните съдилища като екзекуция, самичък по себе си разкрива високата степен на социална заплаха освен на действието, само че и на самия деятел. Фактът, че причинителят е полицейски чиновник, предназначен да съблюдава закона и да пази жителите от закононарушения, също дефинира действието като извънредно тежък случай на ликвидиране. Използването от подсъдимия на професионалните му умения и познания като служител на реда, в прорез със отговорностите му като страж на законността, главно с цел да приготви закононарушението, да го извърши и да прикрие следите си, го характеризира като изключително рисков за обществото субект.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ