Софийски потайности: късно ли е да бъде спасена Захарна фабрика?
Захарната фабрика в София. Сградата, която е дала името на едноименния квартал е един от 150-те монументи на културата с категория “национално значение” в столицата. Образец е на европейската индустриалната архитектура от края на предишния век, само че се разрушава. Бавно и безпощадно.
От главната постройка е останал единствено нейният скелет, както и стени, които подлежат на възобновяване. Останалите индустриални здания от комплекса са окончателно изгубени.
Миналото
Захарната фабрика е първото огромно индустриално дружество в България. Открита е на 28 ноември 1898 година. Комплексът е построен на повърхност от 14 000 кв.м. от белгийската компания " Български захарни заводи и рафинерии ". След това постройките се употребявани за хранилища. След приватизацията парцелът неведнъж сменя притежателя си, а Столична община спорадично се пробва да накара следващия от тях да възвърне най-малко главната постройка.
В непосредственост има 12 двуетажни жилищни здания с по осем жилището, издигнати през 1922 година от БДЖ. Част от тях в този момент са жилища са обществено слаби. През 1941 година стартира строителството на 350 работен жилището в квартала – с пари от фонд „ Обществени осигуровки “ и върху общинска земя. Тогава е издигната и постройката, употребена от администрацията на регион “Илинден”, данъчните управляващи и спешния център за краткотрайно настаняване. Сградата на общината и част от жилищните блокове в близост са били база на немските военновъздушни сили по време на Втората международна война.
Настоящето
След митинги, спешният център, в който са настанени 35 фамилии с 80 деца, ще бъде затворен. Според локалните, по-голямата част от настанените в центъра са подвластни от алкохол и опиати, измежду тях има психологично заболели и нападателни, а наличието им трансформира квартала в гето.
От арка под постройката на общината стартира ларгото на квартала, което неотдавна е било ремонтирано, а част от блокчетата са санирани преди 2 години. Усещането обаче е за изоставеност и безпорядък. За това спомагат " подобренията ", които съсобствениците са правили в в миналото китните блокчета. Един е поставил външна изолираност в “смел” цвят, различен е усвоил тераса, а трети е вдигнал мансарден етаж на покрива – без да се преценява със стила и историческия интервал на сградите…
Бъдещето
Захарна фабрика е на 2 километра от идеалния център на София. На метри от него е и вторият по величина парк в София - Западен парк. С ниското си строителство и зелените пространства сред постройките кварталът би могъл да бъде един от най-хубавите за живеене в София.
Ларгото на Захарна фабрика
Ларгото на Захарна фабрика
Пазарът на парцели в разрастващата се българска столица неизбежно ще докара бизнесмените и купувачите и до него. Въпросът е дали най-малко главната постройка, която има висока историческа и архитектурна стойност, ще остане под някаква форма или ще се “самосрути”, а на нейно място ще изникне следващата съвременна и лъскава офис постройка.
Сгради, които към този момент ги няма
Съдбата на Захарна фабрика и на квартала следва други сходни. Съборените исторически здания и в София, и в цяла България не са една и две.
През 2017 година беше съборена “Двойната къща” на бул. " Левски ", строена през 1907 година – след пожар и “самосрутване”. Статутът ѝ на културен монумент беше лишен след мнение на Националния институт за недвижимо културно завещание (НИНКН) и с подписа на тогавашния министър на културата Вежди Рашидов. Сега там се издига бизнес постройка, издигната от Кирил Киров-Японеца.
Жилищните здания, строени през 1922 година от БДЖ
Жилищните здания, строени през 1922 година от БДЖ
Само скелет стърчи от вилата на Александър Стамболийски в “Модерно предградие”, която е монумент от “национално значение”...
Сгради, които скоро няма да ги има
Не са една и две и постройките, които са на път да бъдат разрушени. Сред тях са Царските конюшни на “Дондуков”. През 2018 покривът на една от постройките в комплекса пламтя, а съсобственици в него са частни лица и държавни институции, които спорят в съда.
“Къщата с ягодите” на “Сан Стефано” се саморазрушава от години. От 2004 година тя е благосъстоятелност на някогашния шеф на „ Лукойл” Валентин Златев.
Сградата на някогашния спектакъл Възраждане се разпада, на нейно място може да изникне хотел
Сградата на някогашния спектакъл " Възраждане " се разпада, на нейно място може да изникне хотел
По пътя на разрухата върви и постройката на някогашния спектакъл „ Ренесанс ", позната последно като клуб " Син Сити ". От 2016 година е оставена да се разпада, като някой услужливо отстранява елементи от покрива и дограмата. Собственикът на постройката Красимир Георгиев счита да строи на мястото петзвезден хотел.
Малко оптимизъм
Добрата вест: както наподобява, в Столична община въпреки всичко са прочели отчета на датския урбанист Ян Геел " София - град за хората ", и беше стартирана програмата " Културно наследство”. Тя би трябвало да подкрепя притежателите на недвижими културни полезности за тяхното запазване, реституция, консервация и тяхната социализация.
Дали обаче към този момент не е станало прекомерно късно?
От главната постройка е останал единствено нейният скелет, както и стени, които подлежат на възобновяване. Останалите индустриални здания от комплекса са окончателно изгубени.
Миналото
Захарната фабрика е първото огромно индустриално дружество в България. Открита е на 28 ноември 1898 година. Комплексът е построен на повърхност от 14 000 кв.м. от белгийската компания " Български захарни заводи и рафинерии ". След това постройките се употребявани за хранилища. След приватизацията парцелът неведнъж сменя притежателя си, а Столична община спорадично се пробва да накара следващия от тях да възвърне най-малко главната постройка.
В непосредственост има 12 двуетажни жилищни здания с по осем жилището, издигнати през 1922 година от БДЖ. Част от тях в този момент са жилища са обществено слаби. През 1941 година стартира строителството на 350 работен жилището в квартала – с пари от фонд „ Обществени осигуровки “ и върху общинска земя. Тогава е издигната и постройката, употребена от администрацията на регион “Илинден”, данъчните управляващи и спешния център за краткотрайно настаняване. Сградата на общината и част от жилищните блокове в близост са били база на немските военновъздушни сили по време на Втората международна война.
Настоящето
След митинги, спешният център, в който са настанени 35 фамилии с 80 деца, ще бъде затворен. Според локалните, по-голямата част от настанените в центъра са подвластни от алкохол и опиати, измежду тях има психологично заболели и нападателни, а наличието им трансформира квартала в гето.
От арка под постройката на общината стартира ларгото на квартала, което неотдавна е било ремонтирано, а част от блокчетата са санирани преди 2 години. Усещането обаче е за изоставеност и безпорядък. За това спомагат " подобренията ", които съсобствениците са правили в в миналото китните блокчета. Един е поставил външна изолираност в “смел” цвят, различен е усвоил тераса, а трети е вдигнал мансарден етаж на покрива – без да се преценява със стила и историческия интервал на сградите…
Бъдещето
Захарна фабрика е на 2 километра от идеалния център на София. На метри от него е и вторият по величина парк в София - Западен парк. С ниското си строителство и зелените пространства сред постройките кварталът би могъл да бъде един от най-хубавите за живеене в София.
Ларгото на Захарна фабрика
Ларгото на Захарна фабрика
Пазарът на парцели в разрастващата се българска столица неизбежно ще докара бизнесмените и купувачите и до него. Въпросът е дали най-малко главната постройка, която има висока историческа и архитектурна стойност, ще остане под някаква форма или ще се “самосрути”, а на нейно място ще изникне следващата съвременна и лъскава офис постройка.
Сгради, които към този момент ги няма
Съдбата на Захарна фабрика и на квартала следва други сходни. Съборените исторически здания и в София, и в цяла България не са една и две.
През 2017 година беше съборена “Двойната къща” на бул. " Левски ", строена през 1907 година – след пожар и “самосрутване”. Статутът ѝ на културен монумент беше лишен след мнение на Националния институт за недвижимо културно завещание (НИНКН) и с подписа на тогавашния министър на културата Вежди Рашидов. Сега там се издига бизнес постройка, издигната от Кирил Киров-Японеца.
Жилищните здания, строени през 1922 година от БДЖ
Жилищните здания, строени през 1922 година от БДЖ
Само скелет стърчи от вилата на Александър Стамболийски в “Модерно предградие”, която е монумент от “национално значение”...
Сгради, които скоро няма да ги има
Не са една и две и постройките, които са на път да бъдат разрушени. Сред тях са Царските конюшни на “Дондуков”. През 2018 покривът на една от постройките в комплекса пламтя, а съсобственици в него са частни лица и държавни институции, които спорят в съда.
“Къщата с ягодите” на “Сан Стефано” се саморазрушава от години. От 2004 година тя е благосъстоятелност на някогашния шеф на „ Лукойл” Валентин Златев.
Сградата на някогашния спектакъл Възраждане се разпада, на нейно място може да изникне хотел
Сградата на някогашния спектакъл " Възраждане " се разпада, на нейно място може да изникне хотел
По пътя на разрухата върви и постройката на някогашния спектакъл „ Ренесанс ", позната последно като клуб " Син Сити ". От 2016 година е оставена да се разпада, като някой услужливо отстранява елементи от покрива и дограмата. Собственикът на постройката Красимир Георгиев счита да строи на мястото петзвезден хотел.
Малко оптимизъм
Добрата вест: както наподобява, в Столична община въпреки всичко са прочели отчета на датския урбанист Ян Геел " София - град за хората ", и беше стартирана програмата " Културно наследство”. Тя би трябвало да подкрепя притежателите на недвижими културни полезности за тяхното запазване, реституция, консервация и тяхната социализация.
Дали обаче към този момент не е станало прекомерно късно?
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ