Какво е погубило цивилизацията на Великденския остров?
Загадъчната цивилизация от Великденския остров, оставила след себе си голям брой каменни великани, надали е изчезнала вследствие на боен спор.
За това приказва анализът на накрайници на обсидианови копия от острова, настояват археолози в публикация, оповестена в сп. Antiquity.
„ Практически всяка движимост може да се употребява като копие и съвсем всеки предмет може да стане оръжие на ликвидиране. Но когато водите война, то вашето оръжие би трябвало да подхожда на някакви критерии – същинското оръжие постоянно е приспособено за решение на една задача – убийството на съперника. Копията „ мата’а “ от Великденския остров елементарно могат да ранят човек, само че не и да го убият “, споделя Карл Липо (Carl Lipo) от университета в Бингхемптън, Англия.
Великденският остров е едно от най-загадъчните места на Земята, където преди към две хилядолетия е съществувала странна цивилизация на полинезийци, оставила след себе си многочислени следи във тип на великански великани – моаи, които съгласно учените съставляват обожествени фигури на предците и роднините на античните поданици на острова.
Рixabay.com Тази цивилизация е изчезнала от лицето на острова още преди тук да дойде индивида, а като аргументи се считат две неща – изтощените запаси вследствие на хищническо избиване на горите и животните от полинезийците и свързаната с това война сред другите племена туземци.
Преди идването на европейците те са довели до цялостно изгубване на културата на моаите и замяната ѝ с много войнствената и примитивна просвета на „ птицехора “. Окончателно останките от цивилизацията на Великденския остров са били унищожени в средата на XIX век, когато островът в действителност е бил окупиран от търговци на плебеи. Благодарение на заличаването на културата неповторимата система от книжовност на острова до момента не е разшифрована от учените.
Липо и сътрудниците му са открили, че войната не е била основната причина за изгубването на цивилизацията на острова, като изучили четиристотин „ мата’а “ – хипотетични накрайници на бойни копия от вулканично стъкло, които са употребени от античните поданици на острова.
Рixabay.com Както посочил анализът, „ мата’а “ надали са били основен инструмент за водене на война сред племената на острова. По своите „ тактическо-технически характерности “ тези оръдия на труда са отстъпвали мощно даже на най-примитивните каменни принадлежности, защото просто не са били приспособени за оптимално дейно умъртвяване на съперника.
Според учените „ мата’а “ не са били бойни принадлежности, а оръдия на труда за култивиране на земята и един от инструментите за нанасяне на татуировки или обработка на храна. Такова пояснение добре се вписва във обстоятелството, че тези обсидианови накрайници се откриват от учените в действителност по цялата територия на острова.
Всичко това, както счита Липо, приказва, че жителите на остров Пасха не са водили огромни и непрекъснати военни спорове между тях. Очевидно залезът на тяхната цивилизация е бил обвързван с други аргументи, евентуално с изчерпването на запаси и идването на първите европейци на Великденския остров.
РИА Новости
