Просвещението
Задавали ли сте си въпроса дали могат в действителност мислите, желанията и страстите да въздействат на физическия свят?
Много хора имат вяра, че класическата физика е постигнала огромни крачки в разбирането на физическата природа на Вселената, само че този светоглед допуска, че действителността е лимитирана от материята.
Това прави класическата физика неспособна да мери или количествено да дефинира нефизическите феномени. Това довело до прекосяване към пост-материалната просвета. Ако изпитвате вътрешен глас и други нефизически феномени, ще се радвате да знаете, че науката стартира да утвърждава това царство. Ще бъдете въодушевени да изследвате квантовите способи, по които сте свързани с цялата галактика.
Духовните практики като медитация,
чигонг и йога се смятат за форми на просвета доста преди Нютон да въодушеви класическата физика. Квантовата физика флиртува с области на мистерията, които обичайно са били непокътнати за мистиците. Няма потребност да оставате настрана като наблюдаващ, тъй като има доста забавни проучвателен планове, протичащи в пресечната точка на науката и духовността, които ще разгледаме по-долу.
Класическата нютонова физика е фокусирана основно върху материалния свят, само че проучването на съзнанието е една от най-модерните области на научните проучвания. Това изисква нова парадигма, която ще ни разреши приемането на мозъка, съзнанието и нематериалните явления в уравнението на действителността, както и намирането на съответни средства за тяхното проучване и количествено установяване.
През 2014 година водеща група от уважавани учени се събрали и показали Манифеста на постматериалистическата просвета като решение на провокациите, подбудени от рестриктивните мерки на класическата физика. Както всяка нова област на проучване, това не минало без несъгласия и провокирало неодобрение измежду някои представители на научното статукво.
Как науката стигна до прага на духовността
Първите отзвуци на нуждата от нова парадигма, която взема поради нефизическата действителност, идват от устата на Айнщайн при започване на 30-те години. В хода на своето проучване той забелязал нещо толкоз необичайно, че не можел да повярва на това, което вижда. Той нарекъл това „ призрачно деяние от разстояние “, което по-късно се трансформирало в двете съществени концепции, изучавани в науките за квантовата информация, известни като усложнение и нелокалност.
Заплитането поражда, когато две частици са толкоз тясно свързани (чрез квантово поле), че една парченце може незабавно (т.е. по-бързо от скоростта на светлината) да повлияе на другата, даже на огромни дистанции. Това значи, че физическото разстояние сред частиците няма значение, което е квантов скок в нашето схващане за това какво е допустимо.
Манифеста на постматериалистичната просвета
Въпреки че това събитие не е изцяло разбрано, то се приема в квантовата механика.
Бил Тилър, помощник на Американската академия за прогрес на науката и почетен ръководител на науката за материалите в Станфордския университет, прекарал 34 години в университетските среди след девет години като физик съветник в изследователските лаборатории на Уестингхаус. Публикувал е над 250 стандартни научни публикации, 3 книги и няколко патента. Като прочут академик, той също е деен последовател на медитацията, нефизическите науки и духовността. Той вкарва термина „ психоенергийна просвета “, с цел да опише работата си, която съчетава схващане и просвета.
Тилър е уверен, че желанието може да повлияе на физическите вещества като той е създал кристална силиконова технология, която може да улавя и съхранява желанието, изпратено от група медитиращи. Това енергийно желание резонира на периодичност, която може да бъде записана или излъчена, с цел да се реализира избран резултат при хората.
Ранните проучвания на тази технология в неговата лаборатория в Станфорд, както и тези в Лондон и Берлин, посочили способността на ориентираното човешко желание да покачва или намалява pH на водата с 1 пункт, да усилва скоростта на напредък на ларвите с 30% и да убива бактерии с 30%. Това допуска някакъв тип нефизическа, нелокална връзка сред желанието и тези физически субстанции.
Борба със скептицизма
Както при всяка нова област в проучванията, има триумфи и неуспехи. Учените са обект на слабостите, които всички споделяме. Отричане на обстоятелства, пристрастност към потвърждението, опозиция против новите хрумвания и други Това са проблемите, които учените от остарялата и новата парадигма ще би трябвало да решат. Активните проучвания могат да бъдат скъпи и може да бъде мъчно да се откри финансиране за нетрадиционните теории.
Точно както Айнщайн бил заинтригуван и песимистичен по отношение на личните си наблюдения на заплитането, по този начин и всички ние можем да открием, че нашите предразсъдъци са опровергани и преобърнати от това нововъзникващо поле на нематериалната просвета.
Какво да кажем за любовта?
Ние всички съществуваме в едно по-голямо поле от сила, наречено – квантовото поле. Може би в това мистериозно поле са преплетени любовта, желанията и страстите? Имаме способността да доближаваме до разнообразни вътрешни положения на съзнанието посредством медитация и осъзнаване, които можем да променим със обществените си взаимоотношения и евентуално можем да създадем разлика в световен мащаб.
Може би най-сетне ще стартираме да виждаме научно удостоверение на невидимите сфери, които доста от нас интуитивно усещат. Да се надяваме, че ще стартираме да усещаме и квантовите промени в света към нас, когато нашето схващане се задълбочи. Ние не сме сами и границите, където започваме или свършваме като физически, прочувствени и електрически същества, непрестанно се предефинират от науката. Съзнанието е теоретичен закон, който чака да бъде открит…
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
