Просвещението
Задавали ли сте си въпроса – Защо експедициите до Южния полюс са били обгърнати в такава тайнственост и за какво толкоз доста учени са починали при мистериозни условия?
Събитието, което се било провело през февруари 2012 година, може да се съпостави по значимост като с първия полет в космоса с водачи. След 20 години работа съветските откриватели на Антарктида били пробили съвсем 4-километрова дебелина лед и били достигнали повърхността на подледниковото езеро Восток. Учените се били надявали, че в езерото, което не е било в контакт с околния земен свят от милиони години, ще даде опция да се открият отговорите за многото секрети на ледения континент и Земята.
50-те години на XX век.
За Антарктида се знае прекомерно малко, да не кажем, че за този интервал съвсем нищо не се знае. От шестимата полярни откриватели, които тръгнали към полюса от станция Мирни, единствено двама били успяли да се върнат. Според формалната версия хората са били починали заради мощна стихия и измръзване. Но в реалност това не е било по този начин.
За случилото се по време на този драматичен преход е бил разказал на света руският полярник Юрий Ефремович Коршунов, който по знамение бил оживял в Антарктида по време на прословутата експедиция до Южния полюс в края на 50-те години на предишния век.
Убийствени топки
Тази история на полярния откривател Юрий Коршунов е била оповестена в един от американските вестници.
Какво било това, което е нападнало учените?
Следващата група откриватели, която била отишла до Южния магнитен полюс, била американска експедиция, която била тръгнала от станция Midway. Това се случва през 1962 година. Американците били взели поради тъжния опит на руските си сътрудници като били взели най-модерното си съоръжение. 17 души взели участие в експедицията на три теренни транспортни средства, които били поддържали непрекъсната радиовръзка един с различен.
Никой не е бил умрял в тази експедиция. Но хората се били върнали единствено с една оживяла кола и на ръба на лудостта. Всички неотложно били евакуирани в родината си. Много малко се знаело за случилото се до момента. Няколко публикации във вестници и две публикации в научни списания. Всичките тези събития били неотложно класифицирани.
След завръщането в родината си, съвсем половината от участниците в акцията се били озовали в психиатрични клиники. Следователно може да допусна, че без интригите на загадъчните „ чудовища “ въпросът не свършва до тук. Предполагало се, че участниците в първата експедиция до Южния полюс също са се били срещнали с топките-убийци по пътя си.
Както знаете, първият бил американският откривател Робърт Сокол Скот през 1912 година. По пътя към полюса експедицията била изгубила тогава единствено един човек. След като сложили знамето, откривателите потеглили на връщане и… умряли. Според формалната версия Скот и другарите му са били починали, тъй като са изгубили пътя си, оставяйки без храна и замръзнали. Съществуват обаче съмнения, че в допълнение към естествените стихии и неприятното време, полярните откриватели няколко пъти са се били сблъсквали с някои необясними аномалии, вследствие на което те починали един след различен.
Досега не е било допустимо
да се изясни феноменът, следен от полярните откриватели. През 1966 година откривателите дали на топките-убийци името Плазмозавър. Американският физик Рой Кристофър изразил мнението, че тези антарктически чудовища са били някакъв тип електрифицирани живи същества, плазмени съсиреци.
Според американския откривател плазмозаврите можели да провокират халюцинации у хората и да ги шокират с електрически разряди. Кристофър ги бил класифицирал като живи същества, зародили в природата още преди органичните форми на живот да се появят на Земята. Разбира се, това е единствено версия.
Смятало се, че плазмозаврите са били най-древните от всички живи същества на Земята. Това е просто не органически живот, а енергийна субстанция. Академик В. Казначеев бил предположил, че те имали зачатъците на разсъдъка.
Друг академик – Константин Циолковски – написа още по-рано, че „ изхвърленият енергиен живот е по-древен от протеините, тъй като материята не се появява незабавно толкоз плътна, колкото в този момент “.
Плазмоидите са били следени
освен в Антарктида, само че и на елементарни места. Имало градски фотографии, на които отнякъде са се били появили странни топки.
Може би с течение на времето това мистериозно събитие ще престане да бъде загадка. Кой знае, може би с помощта на последните триумфи на съветските откриватели в Антарктика, мистерията на плазмозаврите също ще бъде разгадана.
Kryons се опасяват от топлота
Заедно с ефемерните плазмозаври на Антарктида, са били срещнали и други много материални същества. Kryons. Тези страшни бели същества са били като прилепи, единствено няколко пъти по-големи и по-опасни. Наричат ги още чудовищата на Хорвица. Кръстени на Исак Хорвиц, който за първи път разказва срещата им.
През лятото на 1960 година полярният откривател е бил на експедиция до Южния полюс. След като разкрил, че магнитологът Стопард е бил липсващ. Следвайки стъпките му, Хорвиц стигнал до цепнатина в леда, в която се бил спуснал в тъмнината със здрави въжета. В дълбините видял тялото на другаря, само че до него имало големи следи, сходни на плъхове. Малко по-далеч в тъмнината имало две светлини – очите на чудовището. Горвиц не бил споделил на никого за това, което бил видял, с цел да не го счетат за вманиачен. Но скоро по-късно още двама полярни откриватели били изчезнали. Изядените им тела били открити няколко дни по-късно на към километър от мястото. В останките им нямало кости.
Исак си спомнил за чудовището и по-късно се срещнал с него онлайн. Веднъж били излезли с негов сътрудник, където работели, и видяли нещо, което наподобявало голям бял прилеп. Хорвиц бил стрелял по него и съумял да го рани.
След това кръвта на този прилеп била изследвана от учените. Оказало се, че кръвта не е била единствено кръв. По състав тази течност била наподобявала антифриз, който не замръзва при ниски температури. Очевидно е било, че този тип прилепи живеели единствено в студа. При минус 30 или даже минус 40 те можели да умрат, тъй като за тях това е било прекомерно горещо.
Скептиците назовават всички тези истории цялостни измислици. Но нито една от страните нямала неопровержими доказателства.
Лед, който пее
Малко повече от половин век е било належащо за науката с цел да стартират непрестанно да учат Антарктида.
Наскоро да вземем за пример били разкрили, че в антична Антарктида, която е била тропически континент, е живял в миналото един от най-тежките динозаври (с тегло 15 тона!) – Елазмозаври. Палеонтолозите били разкрили това морско създание с дълго гърло на антарктическия остров Сеймур още през 1989 година, само че успяли да завършат разкопките едвам през 2017 година Елазмозавърът е бил наименуван чудовището от Лох Нес на Антарктида.
Континентът може да опише доста освен за Антарктида, само че и за Земята. Тук е бил най-старият лед в света. Учените казвали, че то е по-ценен даже от златото и го наричали „ машината на времето “. Този лед също по този начин можел да пее.
Хората не чуват звуци с периодичност от пет херца, само че специфични датчици го били уловили. Това “пеене ” карало вятъра да се движи по леда, споделили американски откриватели. Песента се трансформира леко, когато ледът се стопи. „ Все едно някой свири на флейта “, споделя Жулиен Чапут, геофизик от Държавния университет в Колорадо.
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
