За първи път от много време започна да се вдига

За първи път от доста време стартира да се подвига мъглата към съдбовната повреда, за която Narod.bg пръв писа, че е съзнателно провокирана, която извади изцяло и задълго от строя ПАВЕЦ „ Чаира “. Уникалната по мащаби и значение за националната електроенергийна система помпено-акумулираща Водноелектрическа централа „ катастрофира “ през март 2022 година при странни условия – по време на пусков тест след завършил главен ремонт на един от четирите хидроагрегата.

Пораженията се оказаха толкоз съществени, че от този момент цялата централа не работи, текат инспекции, следствия и разбори, които още не престават. Но в четвъртък в Народното събрание министърът на енергетиката Румен Радев разкри потресаващи обстоятелства, обясняващи за какво се е стигнало до тежкия случай. Радев бе извикан на чуване, с цел да запознае депутатите със обстановката, написа „ Сега “.

Оказва се, че ПАВЕЦ „ Чаира “ е била грубо експлоатирана през годините, като е работила в режими на свръхнатоварване, с цел да „ балансира “ множащите се ВЕИ централи – слънчеви и вятърни. Тази мощна подземна водна електроцентрала, изпълнена по неповторим реформаторски план на японската „ Тошиба “ и пусната в употреба през 90-те години на предишния век, в действителност е била замислена най-много като „ заместител “ на АЕЦ „ Козлодуй “ (при планови поправки и спешни спирания), а не да се употребява като буфер при честите промени в производството на фотоволтаици и перки. „ Изстискването “ на опциите на ПАВЕЦ „ Чаира “ е било изключително интензивно в интервала 2016-2019 година (когато имаше взрив на присъединение на ВЕИ мощности). Това стана ясно от думите на министъра.

Още предшественикът му от служебния кабинет Росен Христов твърдеше, че една от вероятните аргументи за тежката повреда при пуска на рехабилитирания четвърти хидроагрегат е „ отмалялост на метала “. На процедура и сегашният министър удостоверява тази версия. Каква „ отмалялост “ – знае се, че изполваният в ПАВЕЦ „ Чаира “ метал би трябвало да има 60 години живот, а не 30, изрази удивление народен представител. Точно в тази връзка Румен Радев разясни, че евентуално поради несъразмерното натоварнане на централата металът предварително се е износил и тук-там по „ статорните колони “ се са отворили големи пукнатини.

Министър Радев разкри и различен поразителен факт – наложителните периодически съществени прегледи и поправки на ПАВЕЦ „ Чаира “ са били прескачани и бавени с петилетки. Пуснатите през 90-те години мощности е трябвало да бъдат проверявани и рехабилитирани на всеки 12 години. Вместо това първото огромно по размер и обсег проучване е било извършено през 2013 година, а ремонто-възстановителните работи са тръгнали чак през 2019 година, изясни Румен Радев пред депутатите.

След тежкия случай от март 2022 година са били извършени огледи и диалози с голям брой компании и специалисти, включително с представители на „ Тошиба “,  на застрахователя на плана и енергийни консултанти. Всички били на мнение, че повредата в ПАВЕЦ „ Чаира “ е без казус и че би трябвало да се търсят софтуерни решения, които до момента на никое място не са били прилагани, описа още министърът.

Изнесените от Радев детайлности прибавят към подозренията за корупция при ремонтите и за бойкот на работата на централата и различен колорит –  до повредата се е стигнало поради дългогодишно незаконно безхаберие на хората, които са управлявали българската енергетика, НЕК и самата ПАВЕЦ. Спецслужбите ревизират всевъзможни версии, само че и до момента не е известно какво са открили.

На депутатски въпрос има ли данни, че до повредата се е стигнало поради сгрешен програмен продукт и кой е писал стратегиите, министърът сподели, че не е квалифициран да отговори и ще ревизира в допълнение. Запитан за какво рехабилитацията, почнала през 2019 година при ръководството на ГЕРБ, е била предоставена не на производителя на оборудването „ Тошиба “, а на „ румънска гаражна компания “,  той изясни, че е имало социална поръчка, извоювана от консорциума ABB&VoIth Hydro, и цялата процедура е протекло под контрола на Международния фонд „ Козлодуй “ и Европейската банка за възобновяване и развиване, които са взели участие във финансирането.

Радев въпреки всичко внесе и доза оптимизъм  в мрачната картина – разгласи, че към този момент има пътна карта за ремонтите на всеки от елементите и че идната седмица се чака швейцарската компания, която проучва аргументите и събитията към повредата, да показа отчета и заключенията си.

За четвърти елемент обаче ще се наложи доставка на ново съоръжение.

Реклама

Прогнозата на министъра за нужните средства изненада народните представители. Според него нужната сума за ремонтите  плюс новото съоръжение ще е под 100 млн. лв., до момента в който по-рано служебният министър Росен позволи, че ще трябват към 2 милиарда лв..

Пътната карта

Първи стадий, хидроагрегат 1

Ремонтно-възстановителните действия ще бъдат осъществени от „ Тошиба “, като се чака компанията да подаде обвързваща оферта. (Между НЕК и представители на компанията са извършени работни срещи и визити на място. Обсъдени са опциите за възобновяване на турбината и обсегът на нужните ремонтни действия.)

Втори стадий, хидроагрегат 2

Сключен е анекс към главния контракт за рехабилитация и в ход създаване на техническо изследване за трансформация на елемента, което ще разреши връщането му в работа за лимитиран интервал от време.

Трети стадий, хидроагрегат 3

Рехабилитацията му е приключена по настоящия контракт, с преминати частични проби на системите и оборудванията. Въпреки това, дейностите са спрени до определяне на повода за повредата с хидроагрегат 4 от март предходната година. При триумф на модификацията на втори елемент тя ще се приложи и за трети.

Четвърти стадий, хидроагрегат 4

Извършва се „ root cause “ – разбор за установяване на главната причина за случая от 22 март 2022 година Проби от метала са изпратени в лицензирана лаборатория по металознание към Технически университет в Щутгарт, Германия. До момента са извършени проучвания за състава и якостните индикатори на материала от статорните колони, направен е дигитален модел и са оценени хидравличните процеси в хидроагрегата. Проведени са проби за ниско-циклова отмалялост на материала с следена дисторция.