За народен представител да може да бъде избран български гражданин,

За депутат да може да бъде определен български жител, който има и друго поданство.   Условието е да е живял последните 18 месеца в страната.   Това реши дефинитивно Народното събрание с признати на второ четене промени в Конституцията, заяви Българска телеграфна агенция.    „ За “ бяха 163 народни представители от ГЕРБ-СДС, „ Продължаваме промяната-Демократична България “ (ПП-ДБ) и Движение за права и свободи, 20 – „ срещу “ от „ Българска социалистическа партия за България “.   " За основаване на дълбока институционална връзка сред държавата-майка и диаспората има надграждане. Дадохме опция българите отвън страната да гласоподават. Друга степен на основаване на връзка имаме в страни като Франция, Испания - асамблеи, където директно определени представители взимат решения.

Дошъл е моментът да овластим жителите с двойно поданство - по този начин политическата ни система ще получи късмет в нея да влязат хора с опит от други страни ", съобщи Антоанета Цонева от ПГ на ПП-ДБ, представена от Българска национална телевизия.

  От Българска социалистическа партия и самостоятелният Радостин Василев гласоподаваха " срещу ".   " Говорите за българи, които живеят в чужбина и ще дойдат да ни ръководят по-добре. Не се случи с последния опит ", съобщи Кристиан Вигенин от ПГ на " Българска социалистическа партия за България ".   " Ние не сме наясно какъв брой българи живеят в чужбина и имат двойно поданство. Дали с този избор няма да сложим под въпрос националния интерес на страната ", попита Мая Димитрова от ПГ на Българска социалистическа партия.   " Надявам се най-малко по този параграф в сътрудниците от ГЕРБ да има морал и да гласоподават " срещу ". Българското общество има горчив опит с един човек с двойно поданство. 18 месеца уседналост са две бременности или две ротации ", уточни Радостин Василев.

Досега за народен представител се изискваше претендентът да няма друго поданство, с изключение на българско, добавя Българска телеграфна агенция.

Кой ще бъде избиран за длъжностен министър-председател

Парламентът одобри още, че ръководителят на Върховния касационен съд (ВКС) няма да е измежду кръга от лица всред, които президентът да може да избира за длъжностен министър-председател. Редакцията направи националният представител Надежда Йорданова от " Продължаваме Промяната - Демократична България ".

  Редакционната корекция беше гласувана със 166 гласа " за ", " срещу " - 15 и без въздържали се.

В текста, който бе признат, беше планувано за " длъжностен министър-председател да се назначава всред ръководителя на Народното събрание, шефа или подуправителя на Българската национална банка, ръководителя и заместник-председателя на Сметната палата и омбудсмана или негов заместител ".    Основната задача на служебното държавно управление е да провежда почтени и свободни избори. Ограничения в пълномощията на служебното държавно управление могат да бъдат планувани и в закон, гласят още признатите разпореждания.