Безнравствеността се е превърнала в евтина стока, която всеки излага на показ | Хосе Ортега-и-Гасет
За неналичието на морал и опасността да си друг, споделено от огромния испански мъдрец, есеист и социолог в есето му „ Бунтът на масите ”
Характерното на момента е, че елементарният човек, като знае, че е елементарен, се осмелява да утвърждава правото на обикновеност и да го постанова на всички места. Както се споделя в Северна Америка, да си друг е непристойно. Масата премазва всичко, което е друго, популярно, самостоятелно, квалифицирано и отбрано. Онзи, който не е като всички, рискува да бъде погубен. А е ясно, че това „ всички ”, не е „ всички ”. Обикновено в предишното под „ всички ” се разбираше комплицираното единение от маса и отличаващи се, специфични малцинства. Сега всички е единствено масата. Това е ужасното събитие на нашето време, разказано, без да затулям бруталния му външен тип.
Същността на въпроса е, че Европа е останала без морал. Не желая да кажа, че индивидът – маса захвърля старомодния морал и обръща взор към различен, покълващ морал, а че построява своето битие върху устрема да живее, без да се подчинява на никакъв морал. Не вярвайте нито дума на младите, когато приказват за „ новия морал ”. Категорично отхвърлям опцията през днешния ден в някое кътче от континента да съществува група, която да показва нов ethos, който да прилича морал. Да се приказва за „ новия морал ”, значи да се проповядва порочност и да се търси най-удобното средство да се правят беззакония.
Поради тази причина би било прекомерно наивно от наша страна да кажем в лицето на днешния човек, че му липсва морал. Обвинението ще го направи нехаен или даже ще го поласкае. Безнравствеността се е трансформирала в евтина стока, която всеки излага на показ.
Ако оставим настрани групите, които са останки от предишното – християни, „ идеалисти ”, остарели либерали и така нататък – измежду всички тези, които съставляват актуалната ера, няма да открием нито един, чието отношение към живота да не се свежда до убеждението, че има всички права и никакво обвързване. В деяние или безучастие, било под маската на консерватор или бунтовник, в края на краищата това е човек, незнаещ никакво обвързване и със самочувствието на персона с неограничени права.
Каквото и семе да бъде засято в почвата на такава психика, плодът, който ще се роди, ще бъде еднакъв и ще се трансформира в предлог за неподчинение… Ако се показва за консерватор и антилиберал, то ще е, с цел да твърди, че спасението на родината, на страната, дава право да бъдат разрушени всички останали правила и близък да бъде потискан, изключително в случай че той е възвишена персона.
Но същото е и с революционера: привидната му обич към служащия, бедняка и обществената правдивост е маскарад и средство да отхвърли от себе си отговорности като вежливост, преданост и най-много – уважението към по-висшия. Познавам не един човек, постъпил в редиците на една или друга работническа партия единствено и единствено да си извоюва правото да не зачита интелигентността и да не се церемони с нея. Що се отнася до останалите диктатури, доста добре знаем по какъв начин те величаят човека-маса.
С цялостната липса на отговорност ненапълно се изяснява едно колкото смешно, толкоз и скандално модерно събитие: основаването на платформа на „ младежта ”. Това може би е най-гротескната линия на нашето време. Смешно е, че хората се пишат за „ млади ”, тъй като знаят, че младият има повече права, в сравнение с отговорности и може да отсрочва безсрочно осъществяването на тези отговорности. Младият постоянно мисли, че е освободен от дълга да върши или вече да е извършил подвизи. Винаги живее на заем. Това е в природата на индивида. Нещо като подправено право, изпълнено с подигравка и деликатност, което не-младите признават на младежите. Но удивително е, че това право през днешния ден се приема за фактически единствено и единствено възрастните да си припишат заслугата, че към този момент са направили нещо.
Колкото и погрешно да ни се коства, младежта е превърната в chantage (шантаж, изнудване). В реалност живеем във време на повсеместен chantage, който се демонстрира в две взаимно допълващи се форми: шантажът на насилието и шантажът на хумора. И в двата случая задачата е една и съща: низшият, елементарният човек, да се усеща освободен от задължението да се подчинява.
Ето за какво е безсмислено да придаваме доблестен темперамент на актуалната рецесия, представяйки я като спор сред два морала или две цивилизации: едната западаща, а другата – в сиянието на своята зора. Човекът-маса просто е лишен от морал, който в действителност е възприятие за послушание, схващане за дълг. Но може би е неточност да се каже „ просто ”. Въпросът не е единствено в това, че този тип схващане е лишено от морал. Нека да не опростяваме толкоз нещата. Така, без причина, не можем да бъдем лишени от морал. Думата, наречена аморалност е нещо, което не съществува.
Ако не желаеме да се подчиняваме на никаква норма, то velis nolis (искаш не искаш – лат.) ние би трябвало да се подчиняваме на нормата да отхвърляме всевъзможен морал: това не е аморално, а безнравствено. Това е негативен морал, който резервира формата на другия, само че към този момент лишен от наличие.
Как се е стигнало до убеждението, че животът е безсрамен? Несъмнено заради обстоятелството, че цялата ни просвета и модерна цивилизация ни дават доказателство за това. Днес Европа изживява тежките последици от духовното си държание. Тя безусловно се беше отдала на чудесна просвета, само че без корени.
От „ Бунтът на масите ”, Университетско издателство „ Св. Кл. Охридски ”, 1993 година (Габриела Николова, превод от испански)
Снимка: elnacional.cat
