За книгоиздаване винаги се говори малко трудно. Защото това е

За книгоиздаване постоянно се приказва малко мъчно. Защото това е характерен артикул, който в никакъв случай не коства парите си. Има книги, които трансформират целия ни живот и някак все ми се желае и ние да променяме живота на книгите към по-добро. Жаклин Вагенщайн, Директор " Стратегии, Комуникации и Авторски права " на издателство Colibri е онази човек, който постоянно има какво да показа за битието на книгите. Вече 20 години Colibri издава голямо количество заглавия, а сега всяка седмица 2-3 нови техни книги излизат на пазара. Невероятният труд по съгласуваност на планове се пада на Жаки, която дава отговор за огромна част от преводната литература, главно френски и британски, а също и детската литература, някои книги от раздела логика на психиката и някои български създатели, а също и оказва помощ на сътрудниците, виновни за другите раздели да осъществят не едно заглавие у нас. Понякога процесът на превод, редакция, промяна, предпечат и разпространяване трае съвсем три години (повече от любовта:) и когато книгата се появи на пазара, настава редът на читателите да я оценят. Точно за тази оценка, за навиците на четене и поддръжката от страната в тази културна борба си поговорихме с Жаки.

Животът ти несъмнено е претъпкан с книги.

Да, по този начин е. В офиса ни идват купища книги. Когато се вземе решение за издаване на дадена книга, тя поема по път изпълнен с завършения, като че ли има личен живот. Веригата от хора, които ще се трудят по всяко едно заглавие е доста дълга и е цялостна с всевъзможни изненади. А най-големите изненади идват откакто книгата стигне до читателите – някои имат страховит и непредвиден триумф макар че в целия свят са минали неусетно и противоположното – огромни международни шлагери не провокират никакъв интерес у нас. Но тъжното е, че даже при най-утвърдените бестселъри тиражите в България остават рекордно ниски спрямо доста други европейски страни.

Как си обясняваш това?

Четенето е цялостна политика – то е създаване на табиет още от детска възрастта. Но е и плод на обучение, покупателна дарба, книгоразпространение…

Мислиш ли, че идващото потомство ще бъде по-четящо?

Надявам се най-малко настоящето равнище да се задържи. Наблюдавам, че детските ни книги се продават добре. Децата имат връзка с книгите и обичат да четат, само че изниква въпросът дали ще запазят този интерес откакто пораснат и попаднат в учебно заведение и в университета. 
Въпреки че четенето се възпитава вкъщи, е нужна постоянна държавна политика в тази област.Франция да вземем за пример отделя огромен бюджет за просвета, придружен с цялостна, поредна политика, която се отплаща след време, само че се отплаща добре. Вече 20 години работим по разнообразни планове дружно с Френския културен институт в България и за това време сме издали към 200 френски заглавия, поканили сме повече от 15 френски писатели в България. Така с помощта на едно взаимно съдействие в по-дългосрочен интервал се основават усети, навлизат понятия, хората учат една просвета, разпознават нейните създатели. След това пътуват към Франция, стават франкофони, учат езика. Т.е. инвестирайки в културата, страната влага и в други браншове и работи за цялостния си имидж пред света, както и за равнището на начетеност и бодрост на своето население. Какво по-ценно от това? В този смисъл в България не виждам постоянна културна политика от доста години. Да не приказваме за такива изтъркани тематики като ДДС-то върху книгата, което е скандално. Както знаете нито една друга страна не полза книгите, по този начин като полза всички други артикули. Изниква въпросът на кого въобще от нашите управници му пука за книгата и има ли той интерес популацията да е будно и образовано или лека по лека всички ще станем герои на Биг Брадър?

Какво се случва с процеса за унищожаване на ДДС-то?
Не може книгите да се таксуват като мебелите или алкохола.Издателствата се сплотяват и желаят унищожаване на ДДС-то. Вече 23 години какво ли не се прави в тази посока, само че резултат няма. Сега се чака Европейска инструкция, която да го наложи законодателно. Не може книгите да се таксуват като мебелите или алкохола. Убедена съм, че в случай че понижим цените на всички книги с 20% това ще притеглим повече читатели и ще облекчим крайния консуматор. Затова и алегорично от нашия уебсайт всички книги се продават с 20% отстъпка.

 

Но четенето не е единствено въпрос на политика, а и на привички.
Именно, когато човек познава удоволствието от това да прочетеш книга, той си дава сметка по какъв начин тя може да го обогати и да възбуди въображението му. Всеки, който желае да се развива, да бъде с необятно отворени очи и да попива от света, ще стигне до този извод. Но с цел да го разбере, той би трябвало да има първия контакт с книгата. Не всичко идва от единствено себе си – въпреки всичко четенето не е инстинкт, а табиет, който би трябвало да бъде основан.

Представяла ли си в миналото, че ще се занимаваш с нещо друго с изключение на с книги?

О, да, несъмнено. Аз се интересувам от доста други сфери на културата като киното, театъра, фотографията. С наслаждение бих се занимавала с планове, които са сред две или повече изкуства. Когато работиш с книги, ти хрумват ужасно доста хрумвания. През ръцете ти минават извънредно разнообразни сюжети и обстоятелства от международен мащаб. А и всички хора, които работят в тази област са доста любопитни, артистични и интелигентни и контактът с тях е необикновено скъп. Всяко нещо, което ти се случва в света на книгите, непроменяемо те обогатява.