За жалост по света има доста хора, които са парализирани

За жал по света има много хора, които са парализирани по една или друга причина. Това обаче, не значи, че са се отказали от живота или че техните близки са ги изоставили.

В тази публикация ще ви разкажем за един татко, който оказва помощ на сина си неработоспособен. Последният не може да върви, само че баща му му дава късмет да почувства насладата от това още веднъж да се движи.

Веднъж попитали сина на индивида, за който ще ви разкажем, какво би направил, в случай че по някаква щастлива случайност стане знамение и той проходи още веднъж. Момчето, което се казвало Рик, дало отговор посредством своя компютър, че първото нещо, за което си помислил, е да излезе на открито да тича или да играе бейзбол.

Вдъхновяващата история на Рич Хойт за това, че няма невъзможни неща

Но в действителност, той желал да стане от количката, с цел да може татко му да седне в нея и той да го повози в нея. През далечната 1962 година, Ричард Хойт Младши се ражда, само че се задушава, тъй като пъпната му шнур се е омотала към врата му. Това, от своя страна, пречи до мозъка да стига кръв. В разследване на това, детето е диагностицирано с церебрална парализа, която, за жал, го приковава в инвалидна колична за цялостен живот - не може нито да приказва, нито да се движи, нито да има надзор над тялото си.

Историята, която ще прочетете по-долу, води началото си от това, че бащата на това дете - Дик, не може да одобри, че неговото дете ще живее във физически и душевен страдания.

Бащата дава всичко от себе си, с цел да може животът на рожбата му да стане по-добър и по-лек. Още в първите месеци, откакто се е родил, Дик почнал да чете на детето, по-късно го научава на писмеността, без да знае какво ще се получи най-после.

След като детето навършва 10 години, благодарение на инжинери получава компютър-комуникатор. На него детето може да написа думи, като натиска един бутон благодарение на тила си. В този миг, дребният Рик демонстрира, че е неразбираемо какво се случва към него, също така знае доста думи и е доста образован.

Бащата на Рич не стопира единствено с компютъра, наумява си, че синът му би трябвало да изпита насладата от това да се движи.

Първоначално разхожда сина си на тил измежду природата, също и на планински преходи, дори двамата се изкачват до един от върховете на Колорадо.

След като към този момент е навършил 15 години, момчето моли своят татко дружно да вземат присъединяване в 8-километрово тичане, което е за благотворителна идея. Баща му с наслада се съгласява и с голям възторг бута количката, само че приключват на предпоследно място.

Това съревнование буди в момчето нови усеща. След надпреварата момчето изписва на компютъра, че когато се състезава, не се усеща сакат. Тези думи дават сили на бащата на Рич и той се състезава с времето и физическите закони, с цел да може синът му да се усеща пълностоен.

Дик тренира всеки ден като бяга по 5 часа дневно, 5 пъти седмично, като бута Рич в специфична инвалидна количка.

През 1981-ва година татко и наследник се записват на съревнование под името " Тим Хойт ". На това съревнование двамата побеждават съвсем половината от участниците. След това те се състезават в най-различни атлетически надпревари, включително маратони и триатлони.

След като към този момент е пораснал, Ричард приключва освен гимназия, само че и университет в Бостън и има добре платена работа в лаборатория. Въпреки своя кусур, Рич е видял съвсем всяка част на Америка и с образеца си е дал вяра на доста хора с увреждания по целия свят.

А огромната мощ на бащината обич, давайки криле и преодолява всевъзможни физически закони е увековечена с бронзова скулптура на Тим Хойт, доста покрай мястото, където се е провеждал Бостънският маратон.

Бащата на Ричард почива на 17-ти март, 2021 г.

Тази история е разтърсваща и демонстрира, че каквито и компликации да ни сервира ориста, постоянно има метод да се оправим, колкото и да е тежко.

Вижте още:

- 30 мъдрости от Китай ще ви вдъхновят;

- Вдъхновяващото писмо на Ейбрахам Линкъл до учителя на сина му.