Стоян Михайловски написва химна Върви, народе възродени
За Химн на българската култура е оповестена песента " Върви, народе възродени " по стихове на Стоян Михайловски и музика – Панайот Пипков.
Първите български химни, прославящи науката и образованието, са написани в град Елена още в средата на 19-ти век. Първият е на просветителя и книжовника Стоян Робовски и се носи заглавието " Български звезди от Солун ". Вторият е на Иван Момчилов, създател на класното учебно заведение в Елена, наречено след това от един от възпитаниците си, Петко Славейков, " даскалоливница ". Има още два химна: на Йордан Ненов, още веднъж преподавател в това учебно заведение, и на Иван Кършовски, ученик на учебното заведение.
Петият, най-успешният и всенародно приет химн, също принадлежи на потомствен еленчанин, ученик на еленското класно учебно заведение и наследник на един от неговите най-видни преподаватели Никола Михайловски.
На 15 май 1892 година преподавателят по френски език в Русенската мъжка гимназия Стоян Михайловски написва възторженото стихотворение " Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи " с първи стих " Върви, народе възродени… ".
Девет години по-късно, през 1901 година, на преподавателя по музика в ловешкото учебно заведение Панайот Пипков е предоставено да напише нова ария,която учениците да изпеят на наближаващият църковен празник на Кирил и Методи на 11 май. Той все не намира подобаващ текст и непрекъснато отсрочва. Един ден вижда, че едно от момчетата концентрирано чете стихотворение в неговия час, взема книжката му и се зачита. Преди да стигне половината от стихотворението, в главата му към този момент се ражда музиката за поръчаната ученическа ария. Взема тебешира и стартира да записва нотите върху дъската. За 15 минути съчинява мелодията, а до края тутакси учениците му я разучават и запяват. На учебния празник я запява цялото учебно заведение.
На 11 май 1901 година песента " Върви, народе възродени " е изпълнена за пръв път в Ловеч като празничен химн за прослава на делото на Кирил и Методи и на българската култура. През 1902 година за Деня на българската култура и просвета и на славянската книжовност песента се подема и запява от всички учебни заведения в страната.
След идването на тоталитарната власт върху песента са нанесени наложителните идеологически промени. Сменени са някои редове, отстранени са куплети, в които се загатва за Бога и апостолите. Цели куплети са изцяло отстранени от читанките.
Едва през 90-те години на 20-ти век, след демократичните промени в страната, е възобновен истинският текст. Но по традиция по ученическите празници не престават да се извършват първите 6 куплета от общо 14-те на стихотворението.
Източник: Уикипедия
Първите български химни, прославящи науката и образованието, са написани в град Елена още в средата на 19-ти век. Първият е на просветителя и книжовника Стоян Робовски и се носи заглавието " Български звезди от Солун ". Вторият е на Иван Момчилов, създател на класното учебно заведение в Елена, наречено след това от един от възпитаниците си, Петко Славейков, " даскалоливница ". Има още два химна: на Йордан Ненов, още веднъж преподавател в това учебно заведение, и на Иван Кършовски, ученик на учебното заведение.
Петият, най-успешният и всенародно приет химн, също принадлежи на потомствен еленчанин, ученик на еленското класно учебно заведение и наследник на един от неговите най-видни преподаватели Никола Михайловски.
На 15 май 1892 година преподавателят по френски език в Русенската мъжка гимназия Стоян Михайловски написва възторженото стихотворение " Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи " с първи стих " Върви, народе възродени… ".
Девет години по-късно, през 1901 година, на преподавателя по музика в ловешкото учебно заведение Панайот Пипков е предоставено да напише нова ария,която учениците да изпеят на наближаващият църковен празник на Кирил и Методи на 11 май. Той все не намира подобаващ текст и непрекъснато отсрочва. Един ден вижда, че едно от момчетата концентрирано чете стихотворение в неговия час, взема книжката му и се зачита. Преди да стигне половината от стихотворението, в главата му към този момент се ражда музиката за поръчаната ученическа ария. Взема тебешира и стартира да записва нотите върху дъската. За 15 минути съчинява мелодията, а до края тутакси учениците му я разучават и запяват. На учебния празник я запява цялото учебно заведение.
На 11 май 1901 година песента " Върви, народе възродени " е изпълнена за пръв път в Ловеч като празничен химн за прослава на делото на Кирил и Методи и на българската култура. През 1902 година за Деня на българската култура и просвета и на славянската книжовност песента се подема и запява от всички учебни заведения в страната.
След идването на тоталитарната власт върху песента са нанесени наложителните идеологически промени. Сменени са някои редове, отстранени са куплети, в които се загатва за Бога и апостолите. Цели куплети са изцяло отстранени от читанките.
Едва през 90-те години на 20-ти век, след демократичните промени в страната, е възобновен истинският текст. Но по традиция по ученическите празници не престават да се извършват първите 6 куплета от общо 14-те на стихотворението.
Източник: Уикипедия
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ