За деветмесечието финансовият резултат на системата надхвърля този за цялата

За деветмесечието финансовият резултат на системата надвишава този за цялата 2020 година Основен мотор са по-малкото обезценки, само че има и растеж в приходите от лихви и от такси Банките пробват да компенсират свиващите се маржове с ускорено кредитиране, което носи риск
Здравната рецесия може и да не е отминала, само че до финансова по този начин и в никакъв случай не се стигна. Такъв първосигнален извод може да се направи от отчетните данни за българската банкова система към септември.

Наистина несигурността на 2020 година докара до засилено провизиране на опасности, което преполови облагата на бранша. Първоначално тя беше оповестена над 800 млн. лева, а след неотдавна оповестените одитирани доклади на държавната Българска банка за развиване (ББР) към този момент действително цифрата е по-скоро под 700 млн. лева Но единствено за първите девет месеца на 2021 година тези равнища са към този момент съществено надхвърлени с регистрираните съвсем 1.1 милиарда лева в банковата система. Дори при мощно последно тримесечие резултатът за цялата година надали ще надвиши рекордните равнища от 2018 и 2019 година от близо 1.68 милиарда лева, само че и надали ще е доста надалеч.

Възстановяването на банките естествено е добра вест, защото проблемите в този бранш имат податливост да са не по-малко рисково заразни. Оживлението се усеща по съвсем всички основни линии на доходи и разноски за банките, само че най-много при следения истински взрив при ипотечните заеми. То обаче също крие и своите опасности.

" Въпреки че в кратковременен проект усилването на кредитната интензивност може да окаже удобен резултат върху финансовия резултат на банковия бранш, продължителното опазване на настоящите равнища на кредитен напредък основават предпоставки за повишаване на задлъжнялостта и за струпване на циклични опасности, които могат да се материализират при стопански спад под формата на нарастване на необслужваните заеми и на обезценките ", предизвестява Българска народна банка в последното си издание " Банките в България ".
Добре подхранена облага
Печалбата на бранша, като се изключи че е с близо 400 млн. лева над равнището за същия интервал на 2020 година, е и на практика повсеместна. Загуби регистрират единствено ББР, Общинска банка и неотдавна почналият работа клон на естонската цифрова банка BigBank. При първата това е предстоящо, като се дължи на композиция от провизиране на държавните антиковид ограничения през нея (безлихвени заеми и фирмени гаранции) и обезценки на рисковия й портфейл от огромни експозиции, подхванати от замененото й управление. А при Общинска банка това също не е изненадващо, като тя от приватизацията си през 2018 година е непрестанно оперативно губеща с помощта на странната си тактика да съхранява над половината си балансово число на депозит в Българска народна банка при негативна рента.

Друг позитивен миг е, че мощният резултат за деветмесечието стъпва на много необятна основа, а не се дължи единствено на един фактор. Логично най-важен принос за растежа на облагата имат по ниските разноски за амортизация. За деветмесечието те са 396 млн. лева, което е с 37% под равнището за същия интервал, което единствено по себе си генерира 232 млн. лева повече облага. Част от обяснението за това е, че при неяснотата при започване на пандемията някои банки консервативно провизираха по-големи загуби, а друга част - в снадки мораториум. Все още съвсем по 9 милиарда лева кредитни експозиции не се вършат вноски, без това да ги трансформира автоматизирано в необслужвани и да постанова хранителни запаси. От Българска народна банка също регистрират това като риск, като предизвестяват, че при кредитополучателите с изминал мораториум необслужваните заеми са с по-висок дял.

Извън това обаче за разлика от 2020 година банките съумяват да извлекат облага и от растеж в чистия лихвен приход. За януари-септември той се повишава на годишна база с 3.2% (или 63 млн. лева.) до 2.036 милиарда лева Като цяло маржовете не престават да се свиват поради спадащите лихви по заемите, само че индикаторът пораства поради увеличаващите се размери с помощта на новоотпуснатите заеми.

Но несъмнено по-съществен плюс носи чистият приход от такси и комисиони, които доближават 904 млн. лева за интервала. Това е с 19%, или 145 млн. лева над равнището от 2020 година, което е обикновено поради огромните интервали на замръзнала икономическа интензивност при започване на коронакризата. Но индикаторът надвишава сензитивно и равнищата от 2019 година, тъй че очевидно посредством повишаване на такси банките компенсират загубен приход по други линии.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Медийна сергия 2 Вечерни вести 3 Ритейл 1 Вечерни вести 2 Свят 3 Икономика 1 Ритейл 2 Икономика 3 Медийна сергия
Друг бонус за към 140 млн. лева към резултата са и по-ниските вноски за гаранционни схеми тази година. При влизането на страната в Банковия съюз стана ясно, че в националния фонд за преструктуриране на банките има събран повече запас от нужната вноска, тъй че вноските за 2021 година, а евентуално и за идващите най-малко една-две години ще могат да се вършат от него, без да се удържат суми от банките.

Като цяло единственото значително перо, влияещо отрицателно на облагата, са покачващите се административни разноски, които са обясними при растящите заплати в страната.

Най-голяма облага - от 342 млн. лева, регистрира ДСК, която като се изключи че е 145% над тази за деветмесечието на 2020 година, е и напълно малко под предкризисните 351 млн. лева за цялата 2019 година Така че до края на годината евентуално втората по-активи банка ще регистрира и нов връх даже и откакто се прибавят данните на влялата се в нея Експресбанк.