За да заемеш и най-малкото място под слънцето, се изискват

За да заемеш и най-малкото място под слънцето , се изискват доста изпити, само че всеки може единствено за един ден да бъде назначен за педагог. А задачата на възпитателя е да докара до самопознаване, до истината и до уравновесеността.

Можем да дадем единствено това образование, което самите ние сме получили. Това става автоматизирано. Следователно би трябвало да търсим у самите нас смисъла на живота, това, което ни тласка да се опознаем и да се освободим от редовен брой нездравословни условности. Човек постоянно вижда нещата през личната си позиция, което е изцяло естествено. За задачата е належащо неговият „ Аз “ да бъде като транспарантно стъкло, а не като мътно скъкло, през което не могат да проникват слънчеви лъчи. В противоположен случай желаеме детето да стане не това, което е, а това, което ни се желае да бъде…

Много хора са закостенели в метода си на мислене и на живот. Причината за това е непълното им или несполучливо образование. За мнозина всеки ден съставлява механично повтаряне на предходния. Първо, тъй като са възпитани по подобен метод, по-късно, тъй като отклоненията, изтласкванията, комплексите им са обрасли с хиляди вкаменелости. В подобен случай те живеят по силата на умствени „ тикове “, на остарели мухлясали наставления (които им носят заблуда за сигурност, само че които за жалост те ползват по отношение на децата си.) Страшно ми става от време на време, като чувам „ директивите “, давани от някои бащи… Като че ли са извадили някакъв износен документ от дъното на скрина… Той съставлява техният „ опит “, тяхната „ мъдрост “… Случва се нещо? Отварят скрина, измъкват няколко сентенции, няколко кухи и обикновени изречения.

Случва се нещо друго? Посягат към друго чекмедже и по този начин нататък. А става въпрос за хора, които биха могли да гледат трезво на нещата и най-много рационално. Ето по какъв начин, достигнали зрелост, те хлопват вратата, смятайки надали не живота си за завършил и характера си за изграден… Още повече, че животът ги носи по течението. „ Нямам време “ е пожеланото им опрощение. Не отделят даже десетина минути дневно, с цел да се опознаят и да се усъвършенстват. А когато са го правили, са се надвесвали над черна дупка, която ги е плашила и са бързали да я покрият…

Всичко това е добре, само че ето идва детето с любопитния си и отворен за всичко ново разум. Трябва да го възпитаваме, т.е. да запазим мозъка му колкото е допустимо по-широко отворен. От една страна, е детето, готово да обича всичко, да разбере всичко, да обгърне всичко. От друга, възпитателят  – „ вцепенен “, некадърен повече да схваща, кадърен да обгърне единствено няколко хоризонта, отговарящи на насъбраните вкаменелости у него…

Този педагог е престанал да се развива и не щеш ли пред него застава едно създание, което желае само това. Как би могъл да научи другиго да живее, в случай че самичък той е мъртъв интелектуално?

Защо имате дете?

Преди да възпитаваме детето, би трябвало да го създадем. Това значи да създадем живот, чиято цел ще бъде да мисли, да усеща, да страда, да се смее, да осъзнава. Това е доста сериозна задача. Една от най-сериозните действия в живота ни. Тук не мога да се стърпя и да не предам най-често получените отговори на въпроса ми: „ Защо желаете да имате дете? “

Това е животът, не е ли по този начин?

Защото обичам децата.

Мъжът ми не искаше, само че аз желаех.

Искам да имам пет, ни повече, ни по-малко.

Имам към този момент три дъщери, само че желая наследник.

Не зная…

За да продължи специалността ми, имам хубава специалност, само че към този момент запада.

их предпочела да изчакам, само че откакто вече…

За да се продължи името ми.

За да заздравя брака си.

За да не се усещам толкоз самотна.

О, по неточност!

Жена ми искаше момиче, аз желаех момче. Дойде момиче, какво да се прави… Но отново го обичам.

Мъжът ми желае.

Жена ми искаше.

Жена, която няма дете, не е жена. Впрочем въпросът въобще не се слага, когато става въпрос за същинска обич.

То е удостоверение на любовта ни. Дете, родено от любовта, би трябвало да бъде щастливо.

Защото смятах, че съм в положително здраве и много уравновесен… Надявам се, че съм основал създание, което ще бъде предостатъчно и ще прави добрини на близките.

Ето виждате… Единствено трите последни отговора са положителни сами по себе си. Що се отнася до останалите… Не може да се назова нарцисизъм, а по-скоро отчасти или цялостно неблагоразумие. Тези хора ще станат „ възпитатели “. Но какво ще възпитават? И по какъв метод? С какви знания? Дават ли си ясна сметка? И най-много с каква обич? Сърцето изтръпва, в случай че най-обикновеният разсъдък към този момент не го е сторил…

Често пъти възпитанието значи ограничение . По простата причина, че болшинството от възпитателите са умствено лимитирани. Те стават такива от момента, в който се задоволяват с дефинитивни отзиви.

Самият факт, че принадлежиш към избрана раса, имаш избрана народност, част си от избрана обществена класа, постанова към този момент предубеждения и ограничавания, от които е доста мъчно да се освободиш. Въпреки всичко, належащо е човек да отхвърли тези предубеждения, в случай че желае да се развие хармонично, както и да разбере вярно концепцията на възпитанието. Още повече, че десетки милиони хора гравитират към комплексите, изтласкванията, страховете и мненията си. Всичко това автоматизирано води до появяването на подготвени хрумвания и несъзнателни привички. Това е явно. Поучава се нещо като обръч, задушаващ умствените качества. Човечеството се състои от обособени килийки, всяка от които се дели на хиляди елементи . Както се вижда, възпитанието се прави, изхождайки от сходни великански ограничавания!

Да вземем един благородник, който не е нищо друго с изключение на благородник, т.е. не е кадърен да одобри никакви различен схващания с изключение на аристократичните. Той е препълнен с предразсъдъците си на благородник, с враждите и концепциите за толерантност или непоносимост, принадлежащи на кастата му. Той е умствено „ профилиран “. Следователно възпитанието, което ще даде, ще бъде аристократично и никакво друго. В същото време ще прати детето си да учи в заведение, където ще получи аристократично образование. Детето ще бъде умствено канализирано в съответната посока. Ще замязя на хилядите младежи преди него;  ще има същата походка, същата дикция, ще се облича по същия метод и така нататък Ще му надянат същата умствена униформа, мощно ограничавайки общите му склонности и спонтанността му. Несъмнено ще бъде „ добре учтив “, като усъвършенствана машина, само че единствено това.

Да забележим в този момент образец с буржоа, който не може да бъде различен с изключение на буржоа. Тук ще се повтори същото. Така човечеството се дели на милиони килийки, цялостни с джунджурии, които нямат нищо общо с дрънкулките на съседа.

Милиони хора са в плен на персоналния си стеснен опит, остават в цялостно незнание по отношение на опита на съседа и са неспособни да създадат и минимум изпитание да го схванат.

Възпитанието е нещо напълно друго. То би трябвало да освободи мозъка, а не да го лимитира и да го облича в униформа.

Задачата му е да реализира цялостно развиване и подем на качествата . Трябва да предотврати появяването на предубеждения и подготвени предписания, да защищити от закостенялостта и страха. Вместо да постановяваме на детето приказен общ брой от познания, по-добре би било да му посветим повече време, с цел да го научим да познава единствено себе си. Вместо да го тласкаме да стане „ прочут човек “, по-добре да му помогнем да стане „ нещо “. Дали е боклукчия или министър председател, не трансформира нищо значително.

Резултатът от възпитанието доста постоянно е някаква машина , дресирана да работи. Да не забравяме големия брой невротизирани хора, които постановат неправилни способи на образование тъкмо заради неврозата си.

Вместо да ограничаваме мозъка, би трябвало да го отваряме за всичко. Много от възпитанията попречват разцвета, пораждат боязън от живота, неприязън, предпочитание за търсене на леговище в неврозите, агресивността и прочие А същите тези възпитатели са толкоз нещастни, когато избухне война и раздруса планетата.

Възпитанието би трябвало да гради, а не да разрушава , прекъсвайки умствените качества. Питам още веднъж: какъв е смисълът да разполагаш с голям орган, а да можеш да изсвириш единствено няколко ноти, даже в случай че преди този момент си направил усещане с изтънчено целуване на ръка?

magnifisonz.com /