Разведох се с жена ми и се ожених за сестра й
За да стигнете до същината на моята история, би трябвало да я опиша през цялото време. Преди 15 години срещнах благо и прелестно момиче. Запознахме се на едно студентско празненство и започнахме да се виждаме. В нашата двойка тя явно беше тази, която обичаше повече. Просто ми харесваха нейните грижа и вежливост. Тя е доста виновна, а също и добра стопанка. Беше комфортно да бъда към нея.
Тогава ми се струваше, че няма да намеря по-добра жена. Въпреки че не е любовта на живота ми, с нея мога да изградя мощно семейство. Затова взех решение да не отсрочвам и незабавно й предложих да се оженим. Тя се съгласи. Имахме спокоен и спокоен живот. Докато сестрата на Елена не се появи.
Марина беше на продан в чужбина за една година. И тогава тя просто се върна. Елена реши да ни запознае. Когато я видях за първи път, разбрах, че това е дамата за мен. Тя беше тази, която търсех: красива, величествена, с небесносини очи. Опитвах се да не мисля за нея. Но не устоях и й писах. Тя ми отговори. И по този начин стартира нашия романс.
Знаех, че би трябвало да кажа на Елена всичко, само че не желаех да я нараня. Все отново тя е добър човек. Случи се по този начин, че тя сама разбра. Не подвигна скандал. Тя просто сподели, че обича и мен, и Марина и по тази причина ни пожелава благополучие. След това, тя небрежно подаде молба за бракоразвод и отпътува за чужбина. Никога повече не се прибра.
Скоро с Марина се оженихме. Родиха ни се две деца. Сега синът ми е на 12, а щерка ми е единствено на 5. Бяхме доста щастливи, само че преди година Марина умря. Тя претърпя случай, лекарите не можаха да я спасят. Бях грохнал. Ако не бяха децата, нямаше да се оправя.
Майка ми оказва помощ доста. Но разбирам, че децата имат потребност от майка, изключително щерка ми. Още е напълно дребна, има потребност от женски грижи. Сега от ден на ден мисля за Елена. Спомням си какъв брой грижовна беше. Тя може да бъде добра майка на децат ми. Намерих я в обществените мрежи. Съдейки по фотосите, няма брачен партньор и деца. Може би тя не би отказала още веднъж да ми стане жена.
Не постъпих добре с нея, само че към този момент минаха доста години. А децата са нейни лични племенници. Мисля, че тя може би ще се съгласи.
Мислите ли, че си заслужава да я потърся?
