Макароните са изобретени в Древен Египет
За да извлечем най-много изгода и усет от макароните, би трябвало да знаем кой тип защо е предопределен. Макароните, съгласно предания, са измислени още от античните египтяни.
След гибелта на египтянин околните му слагали до тленните му остатъци нещо като юфка, с цел да има с какво да се храни в царството на мъртвите. Според друга версия макароните са се появили в Япония или Китай.
И през днешния ден в Япония на Нова година се сервират доста дълги тестени сушени произведения, с цел да бъде животът на всички участници в празника по-дълъг. Според някои историци появяването на макароните в Европа изискуем на Марко Поло, който ги донесъл от Китай.
Много експерти пък са уверени, че европейците сами са измислили макароните. Факт е, че появяването на доста типове макарони, както и на сосовете, с които се сервират, изискуем на италианците.
Вкусните тестени произведения, които постоянно би трябвало да се варят, са потребни за настроението, тъй като съдържат витамини от групата В. Така те оказват помощ да се оправим със стрес и с главоболие.
А аминокиселината триптофан, която се съдържа в спагетите, оказва помощ на тялото ни да се оправи елементарно с меланхолия. Витамин Е, който се съдържа в макароните, защищава от бръчки.
И по този начин, какви са типовете макарони? На първо място са спиралите. Това са ротини, които съставляват доста къси спиралки, като дребни пружинки. Консумират се студени и топли с гъсти сосове и в салати.
Фузили – по дълги спирали, които могат да се прибавят в чорба и да се сервират с всички типове сос. Кухите макарони са показани най-много от диталини. Това са дребни, доста къси тръбички, на италиански значат „ напръстник ”.
Използват се за супи и салати. Канелони – едри тръби, които се пълнят с месни плънки и се пекат, откакто са заляти със сос. Печутеле – дълги, тънки кухи макарони, които могат да заменят спагетите.
От дългите макарони най-популярни са капелини – доста дълги и доста тънки. Понякога ги назовават благ коси. Сервират се единствено горещи, с лек сос, бульон или единствено със зехтин и сварени зеленчуци.
Фетучини – дълги, плоски и необятни макарони, които се сервират горещи или студени, наложително с гъст сос. Спагети – в превод значат „ дребни въженца ” и се сервират горещи с всевъзможни сосове.
Лазаня – дълги и доста необятни макарони, като листове. Редят се на пластове, сред които се поставя плънка и сос, след което се запичат. Невъзможно е да сервирате макарони без сос.
Италианците употребяват за изработката на сосове всичко, което имат подръка – месо, морски блага, зеленчуци, зехтин, сметана. Но би трябвало да се съблюдава правилото – колкото са по-дълги и по-тънки макароните, толкоз по-рядък би трябвало да е сосът.
Сред сосовете има известни в целия свят, без които не може да си представим спагетите. Това са сос болонезе, изработен от кайма и домати. Следва го сос карбонара, подготвен от сметана, бекон и бяло вино.
Сос фрути ди маре е с морски блага, а диабло е пикантен. Салса ди помидоро е доматен сос, който се подготвя на муден огън от домати, в които се прибавя най-после малко босилек.
Кашкавалът и сиренето са подобаваща добавка за всички типове макарони с изключение на за тези, които се сервират с морски блага. Кашкавалът за горещи макарони и спагети би трябвало да е корав, като класическия пармезан.
