Банките в бурите на прехода
За близо 35 години от края на социализма банките еволюират от държавен монопол до доминиран от непознати капитали постоянен бранш. Началото е безредно, с неразбираемо по какъв начин раздадени лицензи от Българска народна банка, което води до цялостен провал през 1996-1997 година Другият огромен контролен провел е банкрутът на КТБ през 2014 година, след което централната банка би трябвало да възвръща репутацията си. След две огромни инспекции през днешния ден България е в европейския банков съюз и надзорът над най-големите банки е в ръцете на ЕЦБ. Капитал 30: Големите темиПрез 2023 година " Капитал " навърши 30 години. Вестникът помни първите стъпки на България в пазарната стопанска система и демокрацията в опитите да ги сътвори и опази. И надлежно - в неуспехите. По случай годишнината като публицисти ще създадем опит да напомним кои бяха героите и злодеите на тези десетилетия, какви сюжети се развиваха, по какъв начин стигнахме дотук и можеше ли и по-далеч. Всеки месец екипът ще се рови в архива на " Капитал " по определена огромна тематика и ще пробва да опише най-малко забележителна част от историята й в границите на поредицата " Капитал 30: Големите тематики ".
Ако се съпостави отправната точка на българската банкова система при започване на прехода с настоящата картина над 30 години по-късно, развиването е несъмнено. От държавен монопол и на практика заличени обичаи в пазарното кредитиране, подчинено главно на плановата стопанска система, през днешния ден имаме един жив бранш, доминиран от частни задгранични капитали. От цялостна липса на законодателна рамка през днешния ден България е в банковия съюз на Европейски Съюз и основна част от надзора е в ръцете на ЕЦБ, а регулациите са изцяло съпоставими с европейските. От партийно подчинена централна банка, обслужваща напълно държавното ръководство, през днешния ден Българска народна банка е в огромна степен самостоятелна и ползваща се с много по-високо публично доверие от парламент, държавно управление или правосъдна власт.
Реклама
Зад тази обща картина на сполучлива промяна обаче се крият доста елементи и линии. Всъщност преходът надалеч не е толкоз равен и през годините банковата система минава през няколко големи труса. Банковата рецесия от 1996 година опустошава голяма част от бранша, като Българска народна банка слага под необикновен контрол 18 институции, които съставляват към 1/4 от активите на системата. Повечето от тях поемат към несъстоятелността. Световната финансова рецесия от 2008 година замразява кредитирането и създава вълна от неприятни заеми, чието почистване продължава при някои банки към десетилетие. А в по-новата история банкрутът на КТБ през 2014 година основава заплаха от болест из системата и даже страната е на ръба на банкова почивка.
Някои от катаклизмите са провокирани от неточности на растежа, а някои са добре планувани корупционни схеми. Но общото е, че всеки от тях генерира големи финансови вреди, измерващи се в проценти от Брутният вътрешен продукт, които като извънредно се покриват директно или индиректно от цялото общество. 1989 - 1994: Другари, назначавам ви за банкери
България влиза в демократичните промени с напълно централизиран финансов бранш от вид монобанка. По време на социализма сърцето на системата е Българска народна банка, която не е просто централна банка, а и комерсиална, доколкото финансира държавните предприятия. Извън нея има ДСК, която обслужва семействата, и Българска външнотърговска банка (Булбанк), която работи с експортните компании. От 1981 е основана и самобитна капиталова банка - Минералбанк, а 1987 година се вършат първи опити за промяна към децентрализация с обособяването на седем отраслови банки, които да обслужват съществени посоки на стопанството. Те обаче нямат мрежа в страната и де факто оперират през клоновете на Българска народна банка.
Само година след рухването на системата пейзажът е тотално друг и в края на 1990 година в страната към този момент оперират 70 банки. В огромната си част това са въпросните клонове на Българска народна банка, които са преоформени в акционерни сдружения с концепцията дялове в тях да бъдат препоръчани за изкупуване. Не е ясно имало ли е някаква тактика зад това - множеството от тях са извънредно дребни и мъчно биха могли да са жизнеспособни независимо. В годишния доклад на Българска народна банка четем: " Като се придържаше към възприетите правила за предоставяне на по-голяма автономия на банките и ограничение на вмешателството на централната банка в работата им единствено в границите на делегираните ѝ с нормативни документи права, Българската национална банка разгласи за всеобща ликвидация дяловото си присъединяване в капитала на комерсиалните банки. Докато първоначално като акционери се допускаха единствено държавни компании, през есента се предложи да бъдат осъществени промени в уставите на банките, с цел да се позволи включването и на частен акционерен капитал. "
Реклама
А също и: " Поради липса на проведен пазар на скъпи бумаги разпродажбата на акциите се извършваше по номинална стойност, т.е. въз основата на балансовата стойност на уставния капитал на банките към датата на основаването им. " Скоро обаче Българска народна банка стопира безредното раздържавяване поради ускорената инфлация с желание да се направи преоценка и след това да се разгласят търгове.
Венцислав Йосифов и Валентин Моллов са двете основни лица при основаването на Първа частна банка, от която произлизат още Агробизнесбанк, Банка " Моллов " и Първа капиталова банка. Само последната оцелява при рецесията 1996-7 година Фотограф: Живко Ангелов
Но може би по-ключово е, че през същата година - 1990 година, в цялостен законов и регулаторен вакуум се ражда и Първа частна банка (ПЧБ). Нейното забременяване в този миг тъне в мъглата на общата икономическа и политическа рецесия, посред митинги по площадите и кръгла маса. А повече изясненост по какъв начин тя е замислена още преди формалната промяна на режима ще изплува години по-късно. През 1996 година в разбор след затварянето на ПЧБ " Капитал " обрисува първите й крачки и главните лица зад възхода и падението й. А те надалеч не се изчерпват с първичните акционери и ръководители на управителния съвет Венцислав Йосифов и на надзорния Валентин Моллов. Тук попадат и тогавашният министър председател Андрей Луканов, одобряван за неин настойник, както и " Емил Хърсев, Асен Друмев, Стоян Александров, съвсем целият директорски съвет на Българска народна банка под управлението на проф. Вълчев и на първо място забележителната роля на шефа на " Валутни интервенции " в Българска народна банка Стоян Шукеров и шефа на " Банков контрол " Камен Тошков ".
В материала на Галя Тодорова (по-късно Прокопиева) четем:
" В края на 1989 или в първия месец на идната година Валентин Моллов докара Венцислав Йосифов, като го показа като индивида, който ще направи банката ", описват учредители на появилия се два месеца преди тази преживелица Съюз за стопанска самодейност на жителите (ССИГ). Идеята за самия съюз съгласно сегашния почетен ръководител на ПЧБ и един от създателите й, юриста Христо Маринов, се родила още през лятото на 1989 година " Тогава в Дома на техниката в София се срещнах с Валентин Моллов и Александър Черпоков, с Илко Ескенази се познавахме отпреди това ", споделя той. " В Указ 56 към този момент имаше текст, съгласно който се позволяват групови сдружения на компании за формиране на организации за отбрана на ползите им. " Юристи, взели участие в писането на самия декрет (повече от година преди това), си спомнят, че особено този текст бил донесен подготвен на екипа и в последна сметка влезнал без никакви корекции. Формалното основаване на ССИГ става след публикация, оповестена във вестник " Труд " през октомври 1989 година С учредяването на съюза, пресгрупа " 168 часа ", ПЧБ очевидци в този момент свързват най-вече Валентин Моллов. " Той докара през ноември 1989 Петьо Блъсков, с цел да създадем " 168 часа " като орган на ССИГ, след това Венцислав Йосифов за банката. Странно е по какъв начин всички тези хрумвания се осъществяваха. Моллов единствено споделяше: умерено, всичко ще се уреди ", разясняват близки до идейния кръг. "
Ако се съпостави отправната точка на българската банкова система при започване на прехода с настоящата картина над 30 години по-късно, развиването е несъмнено. От държавен монопол и на практика заличени обичаи в пазарното кредитиране, подчинено главно на плановата стопанска система, през днешния ден имаме един жив бранш, доминиран от частни задгранични капитали. От цялостна липса на законодателна рамка през днешния ден България е в банковия съюз на Европейски Съюз и основна част от надзора е в ръцете на ЕЦБ, а регулациите са изцяло съпоставими с европейските. От партийно подчинена централна банка, обслужваща напълно държавното ръководство, през днешния ден Българска народна банка е в огромна степен самостоятелна и ползваща се с много по-високо публично доверие от парламент, държавно управление или правосъдна власт.
Реклама
Зад тази обща картина на сполучлива промяна обаче се крият доста елементи и линии. Всъщност преходът надалеч не е толкоз равен и през годините банковата система минава през няколко големи труса. Банковата рецесия от 1996 година опустошава голяма част от бранша, като Българска народна банка слага под необикновен контрол 18 институции, които съставляват към 1/4 от активите на системата. Повечето от тях поемат към несъстоятелността. Световната финансова рецесия от 2008 година замразява кредитирането и създава вълна от неприятни заеми, чието почистване продължава при някои банки към десетилетие. А в по-новата история банкрутът на КТБ през 2014 година основава заплаха от болест из системата и даже страната е на ръба на банкова почивка.
Някои от катаклизмите са провокирани от неточности на растежа, а някои са добре планувани корупционни схеми. Но общото е, че всеки от тях генерира големи финансови вреди, измерващи се в проценти от Брутният вътрешен продукт, които като извънредно се покриват директно или индиректно от цялото общество. 1989 - 1994: Другари, назначавам ви за банкери
България влиза в демократичните промени с напълно централизиран финансов бранш от вид монобанка. По време на социализма сърцето на системата е Българска народна банка, която не е просто централна банка, а и комерсиална, доколкото финансира държавните предприятия. Извън нея има ДСК, която обслужва семействата, и Българска външнотърговска банка (Булбанк), която работи с експортните компании. От 1981 е основана и самобитна капиталова банка - Минералбанк, а 1987 година се вършат първи опити за промяна към децентрализация с обособяването на седем отраслови банки, които да обслужват съществени посоки на стопанството. Те обаче нямат мрежа в страната и де факто оперират през клоновете на Българска народна банка.
Само година след рухването на системата пейзажът е тотално друг и в края на 1990 година в страната към този момент оперират 70 банки. В огромната си част това са въпросните клонове на Българска народна банка, които са преоформени в акционерни сдружения с концепцията дялове в тях да бъдат препоръчани за изкупуване. Не е ясно имало ли е някаква тактика зад това - множеството от тях са извънредно дребни и мъчно биха могли да са жизнеспособни независимо. В годишния доклад на Българска народна банка четем: " Като се придържаше към възприетите правила за предоставяне на по-голяма автономия на банките и ограничение на вмешателството на централната банка в работата им единствено в границите на делегираните ѝ с нормативни документи права, Българската национална банка разгласи за всеобща ликвидация дяловото си присъединяване в капитала на комерсиалните банки. Докато първоначално като акционери се допускаха единствено държавни компании, през есента се предложи да бъдат осъществени промени в уставите на банките, с цел да се позволи включването и на частен акционерен капитал. "
Реклама
А също и: " Поради липса на проведен пазар на скъпи бумаги разпродажбата на акциите се извършваше по номинална стойност, т.е. въз основата на балансовата стойност на уставния капитал на банките към датата на основаването им. " Скоро обаче Българска народна банка стопира безредното раздържавяване поради ускорената инфлация с желание да се направи преоценка и след това да се разгласят търгове.
Венцислав Йосифов и Валентин Моллов са двете основни лица при основаването на Първа частна банка, от която произлизат още Агробизнесбанк, Банка " Моллов " и Първа капиталова банка. Само последната оцелява при рецесията 1996-7 година Фотограф: Живко Ангелов
Но може би по-ключово е, че през същата година - 1990 година, в цялостен законов и регулаторен вакуум се ражда и Първа частна банка (ПЧБ). Нейното забременяване в този миг тъне в мъглата на общата икономическа и политическа рецесия, посред митинги по площадите и кръгла маса. А повече изясненост по какъв начин тя е замислена още преди формалната промяна на режима ще изплува години по-късно. През 1996 година в разбор след затварянето на ПЧБ " Капитал " обрисува първите й крачки и главните лица зад възхода и падението й. А те надалеч не се изчерпват с първичните акционери и ръководители на управителния съвет Венцислав Йосифов и на надзорния Валентин Моллов. Тук попадат и тогавашният министър председател Андрей Луканов, одобряван за неин настойник, както и " Емил Хърсев, Асен Друмев, Стоян Александров, съвсем целият директорски съвет на Българска народна банка под управлението на проф. Вълчев и на първо място забележителната роля на шефа на " Валутни интервенции " в Българска народна банка Стоян Шукеров и шефа на " Банков контрол " Камен Тошков ".
В материала на Галя Тодорова (по-късно Прокопиева) четем:
" В края на 1989 или в първия месец на идната година Валентин Моллов докара Венцислав Йосифов, като го показа като индивида, който ще направи банката ", описват учредители на появилия се два месеца преди тази преживелица Съюз за стопанска самодейност на жителите (ССИГ). Идеята за самия съюз съгласно сегашния почетен ръководител на ПЧБ и един от създателите й, юриста Христо Маринов, се родила още през лятото на 1989 година " Тогава в Дома на техниката в София се срещнах с Валентин Моллов и Александър Черпоков, с Илко Ескенази се познавахме отпреди това ", споделя той. " В Указ 56 към този момент имаше текст, съгласно който се позволяват групови сдружения на компании за формиране на организации за отбрана на ползите им. " Юристи, взели участие в писането на самия декрет (повече от година преди това), си спомнят, че особено този текст бил донесен подготвен на екипа и в последна сметка влезнал без никакви корекции. Формалното основаване на ССИГ става след публикация, оповестена във вестник " Труд " през октомври 1989 година С учредяването на съюза, пресгрупа " 168 часа ", ПЧБ очевидци в този момент свързват най-вече Валентин Моллов. " Той докара през ноември 1989 Петьо Блъсков, с цел да създадем " 168 часа " като орган на ССИГ, след това Венцислав Йосифов за банката. Странно е по какъв начин всички тези хрумвания се осъществяваха. Моллов единствено споделяше: умерено, всичко ще се уреди ", разясняват близки до идейния кръг. "
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ