Председателството като първи учебен ден
За българския министър председател Бойко Борисов председателството ще бъде опция за голям брой фотоси с балкански и европейски водачи
© Спас Спасов Tози текст е част от специфичното издание World Review на New York Times, издадено на български от " Капитал ". Всички текстове по тематиката може да откриете тук. Още по тематиката
За първи път специфичното издание World Review на New York Times ще бъде издадено на български от " Капитал "
Автори в World Review са имена като Джо Байдън, Джими Картър, Михаил Ходорковски, Елиф Шафак, Мозес Наим. А " Капитал " прибавя локален взор към събитията в България и района с текстове на анализатори и политици
8 дек 2017
Великобалкания, или Доктрината " Борисов "
България ненадейно се заинтересува още веднъж от Западните Балкани преди председателството. Ако желае резултати обаче, този интерес би трябвало да е много по-дълготраен от шестте месеца отпред на Европейски Съюз
23 ное 2017
Бойко Борисов в страната на интернационалното състояние
Българският министър председател показа визията си за инфраструктурното обединяване на Балканите, потребността от положителни връзки с Турция и миграцията пред студенти в УНСС
20 ное 2017
Слабото място на Борисов
Желанието на ръководещите да употребяват председателството на Европейски Съюз за звезден PR, го трансформира в слабост
10 ное 2017 Преди години в учебно заведение имаше дежурни по клас. Техните отговорности бяха при започване на часа в образователната стая да има ред, черната дъска да е почистена, а учениците да посрещнат учителя със ставане на крайници. Всеки по реда си ставаше дежурен за една седмица в двойка с различен. Ние го приемахме като опция да те виждат и да покажеш някакви умения – създавахме си възприятието, че надали не от теб зависят значими неща.
Нещо сходно е и председателството на Съвета на Европейския съюз. Съветът е един от органите на Европейски Съюз – този, в който заседават националните държавни управления. Всяко от тях по реда си поема председателството за шест месеца. Както в учебно заведение едно време. Председателството не е шеф, не слага задания, не насърчава и не санкционира. То се занимава с това механизмът да продължи да се движи. И колкото повече работа отхвърли, толкоз по-добре.
Представителят на страната ръководител е представител на държавното управление, който управлява съвещанията и работата в съответния формат – на държавни и държавни ръководители, на министри или на специалисти. Секретариатът на съвета прави цялата техническа работа, само че въпреки всичко не е редно представител на администрацията да води съвещания на страните членки. Това прави ротационният ръководител.
Този механизъм стартира да се трансформира след подписването на Лисабонския контракт. Тогава беше решено, че не е здравословно и не е дейно толкоз постоянно да се сменят председателстващите на значими междуправителствени формати. Така беше основан непрекъснатият пост на ръководител на Европейския съвет – там, където се срещат министър-председателите. Той е лице на институцията и понастоящем това е някогашният полски министър председател Доналд Туск. Постоянен е и ръководителят на Съвета по външна политика – форумът на външните министри – Федерика Могерини. С измененията в еврозоната се чака да има и непрекъснат ръководител на Съвета по стопански и финансови въпроси. Освен това се одобри председателствата да се групират по три и да показват общи цели за година и половина. Всички тези ограничения са, с цел да не се оставят значими европейски въпроси в ръцете на политическата обстановка на една от страните членки.
Защо тогава при отслабващите функционалности на председателството прожекторите са ориентирани към всеки, на който следва да поеме щафетата? Защото от тази страна зависи значително по кои въпроси ще се реализира единодушие. Съветът дружно с Европейския парламент е законодателен орган, и то доста мощен. По значими въпроси, какъвто е бюджетът да вземем за пример, е нужен консенсус. При шест страни основателки това е било по-лесно, само че при 28
От ръководителя зависи ритъмът на работа и умеенето да се реализира единодушие сред всички. Постигането на единодушие сред равни по глас, само че разнообразни по въздействие страни не е елементарно. Особено по деликатни тематики. Но такава е ориста на всяка страна членка и това, което тя може да направи, до момента в който ръководи, е да бъде ефикасна. Да реализира единодушие по разнообразни тематики.
Бившият зам.-министър на външните работи на Кипър, в този момент основен договарящ по обединяването на страната, Андреас Мавроянис, който беше моторът зад първото кипърско председателство, един път ми сподели: " Другите ни одобряват за пълностоен член едвам откакто видят по какъв начин се оправяме с председателството. " Опитният посланик Андреас е доста прав – председателството демонстрира функционалния потенциал на една страна да подкрепи общата работа, да огледа на Европейски Съюз откъм интереса на 28-те, а не да пази единствено личната си позиция, което прави всекидневно. Може би по тази причина дребните страни постоянно са доста ефикасни като ръководители. Първо, те най-силно осъзнават изгодите от това да принадлежат към общността и, второ, те нормално не декларират супер амбициозни проекти, каквито огромните страни намират за въпрос на чест и авторитет да вършат.
В България треската преди председателството е като преди първия образователен ден на първокласник. Или по-точно – като преди явяване на конкурс за хубост. Ние доста се вълнуваме какво усещане ще създадем пред сътрудниците от Европейски Съюз. Затова приказваме за ремонт на улици, зали – всичко, обвързвано с външната, показна част. Разбира се, че е значимо да изглеждаме обичайно – това основава също част от облика на страната.
Но, говорейки за НДК и естакадата от летището, както и броя чужденци, които се чакат София, това няма по какъв начин да стигне до хората. Председателството си остава някаква грижа на министрите, за която ще се похарчат доста пари. Какво визира това елементарния жител с изключение на удоволствието след това да мине по естакадата от летището, направена за непознатите посетители? Ако има път към летището, несъмнено. Или мантрата за политическа непоклатимост. Никой не се интересува кой ръководи страната, стига тя да си прави дейно работата на ръководител. Чехия изкара председателството си на служебно държавно управление. И то не беше неприятно.
Вярно е, че в България непрестанно се стремим да въвличаме външни фактори във вътрешните си политически битки – търсим някой да ни похвали или да ни се скара и това звучи по-авторитетно. Затова има комични обстановки с българи, които чакат, в случай че може, Европейски Съюз на ни ръководи директно, до момента в който служителите там се чудят нямаме ли си демократични механизми за ръководство в страната и за какво желаеме интервенция там, където всеки различен би се възмутил. " Защото при нас не става " – ще каже някой. Ами, като не става – какво търсим в една общественост с високи демократични полезности? Да вървим при тези, където ръководството е по-централизирано и безалтернативно.
Председателството на България е значимо с това, което ще реализираме като решения по политики. Имаме шест месеца, в които страната ни ще има по-особена роля и ще би трябвало да се грижи на интереса на целия Европейски съюз. Това, а не залите за срещи може да бъде доста потребно и на българските жители. Мирът и съдействието, европейската посока на развиване на Западните Балкани са несъмнено значими за всички нас и за Европа. Правилно този въпрос беше изведен като приоритет и една мощна политическа декларация от София, която удостоверява вероятността и помощта за нашите съседи на Запад, ще бъде отличен резултат. Важно е да потърсим пътища и за понижаване на напрежението в Черно море. При нашето председателство съветът ще навлезе в интензивна фаза на разискване на бъдещето на Европейски Съюз. На масата са сложени няколко сюжета и има едно ясно нещо – Европейски Съюз няма да продължи в този си тип. България може да построи престиж с търсене на единодушие към промени, които понижават сегашните напрежения при вземането на сложни решения като икономическата рецесия и миграцията, само че в същото време резервират единството на съюза и не придвижват институционалното съдействие в по-малки формати – било то еврозоната или други скорости.
По време на българското председателство ще бъде показан бюджетът на Европейски Съюз след 2020 година и ние ще организираме първата реакция. И тук не стига да си настояваме за кохезионните средства. България може да реализира нещо доста по-значимо – да сложи диалога за европейския бюджет на плоскостта на политиките, а не на фискалните прехвърляния. Този въпрос би трябвало да надвиши гледната точка на националните бюджети, която разделя безумно европейските страни на донори и получатели. Трябва да наложим диалог за политики, за цели на Европейски Съюз, за успеваемост и бистрота на средствата, за отбрана на общите европейски полезности и за това къде европейският бюджет работи по-добре от парите, изхарчени на национално ниво.
Именно приносът към горещия спор за бъдещето на Европейски Съюз в другите негови аспекти ще дефинира триумфа на българското председателство. Горещите тематики не си избират председателството. Ние би трябвало да погледнем през призмата на общите ползи и да ги съвместим с ползите на българските жители като част от 500-те милиона европейци. Тези жители се интересуват в Европа да има мир и съдействие, да се съблюдават демократичните полезности, да имат право на свободно напредване, да имат вероятност като основатели и участници на най-голямата стопанска система в света. По-малко гръмовни упоритости и лозунги ще бъдат потребни. Нека стартираме по-скромно, а след това да изненадаме прелестно с добър резултат.
Ивайло Калфин е някогашен външен министър (2005 - 2009 г.), обществен министър (2014 - 2016 г.), евродепутат и зам.-председател на бюджетната комисия на Европейския парламент (2009 - 2014 г.). В момента е специфичен консултант на еврокомисаря по бюджета и човешките запаси Гюнтер Йотингер.
© Спас Спасов Tози текст е част от специфичното издание World Review на New York Times, издадено на български от " Капитал ". Всички текстове по тематиката може да откриете тук. Още по тематиката
За първи път специфичното издание World Review на New York Times ще бъде издадено на български от " Капитал "
Автори в World Review са имена като Джо Байдън, Джими Картър, Михаил Ходорковски, Елиф Шафак, Мозес Наим. А " Капитал " прибавя локален взор към събитията в България и района с текстове на анализатори и политици
8 дек 2017
Великобалкания, или Доктрината " Борисов "
България ненадейно се заинтересува още веднъж от Западните Балкани преди председателството. Ако желае резултати обаче, този интерес би трябвало да е много по-дълготраен от шестте месеца отпред на Европейски Съюз
23 ное 2017
Бойко Борисов в страната на интернационалното състояние
Българският министър председател показа визията си за инфраструктурното обединяване на Балканите, потребността от положителни връзки с Турция и миграцията пред студенти в УНСС
20 ное 2017
Слабото място на Борисов
Желанието на ръководещите да употребяват председателството на Европейски Съюз за звезден PR, го трансформира в слабост
10 ное 2017 Преди години в учебно заведение имаше дежурни по клас. Техните отговорности бяха при започване на часа в образователната стая да има ред, черната дъска да е почистена, а учениците да посрещнат учителя със ставане на крайници. Всеки по реда си ставаше дежурен за една седмица в двойка с различен. Ние го приемахме като опция да те виждат и да покажеш някакви умения – създавахме си възприятието, че надали не от теб зависят значими неща.
Нещо сходно е и председателството на Съвета на Европейския съюз. Съветът е един от органите на Европейски Съюз – този, в който заседават националните държавни управления. Всяко от тях по реда си поема председателството за шест месеца. Както в учебно заведение едно време. Председателството не е шеф, не слага задания, не насърчава и не санкционира. То се занимава с това механизмът да продължи да се движи. И колкото повече работа отхвърли, толкоз по-добре.
Представителят на страната ръководител е представител на държавното управление, който управлява съвещанията и работата в съответния формат – на държавни и държавни ръководители, на министри или на специалисти. Секретариатът на съвета прави цялата техническа работа, само че въпреки всичко не е редно представител на администрацията да води съвещания на страните членки. Това прави ротационният ръководител.
Този механизъм стартира да се трансформира след подписването на Лисабонския контракт. Тогава беше решено, че не е здравословно и не е дейно толкоз постоянно да се сменят председателстващите на значими междуправителствени формати. Така беше основан непрекъснатият пост на ръководител на Европейския съвет – там, където се срещат министър-председателите. Той е лице на институцията и понастоящем това е някогашният полски министър председател Доналд Туск. Постоянен е и ръководителят на Съвета по външна политика – форумът на външните министри – Федерика Могерини. С измененията в еврозоната се чака да има и непрекъснат ръководител на Съвета по стопански и финансови въпроси. Освен това се одобри председателствата да се групират по три и да показват общи цели за година и половина. Всички тези ограничения са, с цел да не се оставят значими европейски въпроси в ръцете на политическата обстановка на една от страните членки.
Защо тогава при отслабващите функционалности на председателството прожекторите са ориентирани към всеки, на който следва да поеме щафетата? Защото от тази страна зависи значително по кои въпроси ще се реализира единодушие. Съветът дружно с Европейския парламент е законодателен орган, и то доста мощен. По значими въпроси, какъвто е бюджетът да вземем за пример, е нужен консенсус. При шест страни основателки това е било по-лесно, само че при 28
От ръководителя зависи ритъмът на работа и умеенето да се реализира единодушие сред всички. Постигането на единодушие сред равни по глас, само че разнообразни по въздействие страни не е елементарно. Особено по деликатни тематики. Но такава е ориста на всяка страна членка и това, което тя може да направи, до момента в който ръководи, е да бъде ефикасна. Да реализира единодушие по разнообразни тематики.
Бившият зам.-министър на външните работи на Кипър, в този момент основен договарящ по обединяването на страната, Андреас Мавроянис, който беше моторът зад първото кипърско председателство, един път ми сподели: " Другите ни одобряват за пълностоен член едвам откакто видят по какъв начин се оправяме с председателството. " Опитният посланик Андреас е доста прав – председателството демонстрира функционалния потенциал на една страна да подкрепи общата работа, да огледа на Европейски Съюз откъм интереса на 28-те, а не да пази единствено личната си позиция, което прави всекидневно. Може би по тази причина дребните страни постоянно са доста ефикасни като ръководители. Първо, те най-силно осъзнават изгодите от това да принадлежат към общността и, второ, те нормално не декларират супер амбициозни проекти, каквито огромните страни намират за въпрос на чест и авторитет да вършат.
В България треската преди председателството е като преди първия образователен ден на първокласник. Или по-точно – като преди явяване на конкурс за хубост. Ние доста се вълнуваме какво усещане ще създадем пред сътрудниците от Европейски Съюз. Затова приказваме за ремонт на улици, зали – всичко, обвързвано с външната, показна част. Разбира се, че е значимо да изглеждаме обичайно – това основава също част от облика на страната.
Но, говорейки за НДК и естакадата от летището, както и броя чужденци, които се чакат София, това няма по какъв начин да стигне до хората. Председателството си остава някаква грижа на министрите, за която ще се похарчат доста пари. Какво визира това елементарния жител с изключение на удоволствието след това да мине по естакадата от летището, направена за непознатите посетители? Ако има път към летището, несъмнено. Или мантрата за политическа непоклатимост. Никой не се интересува кой ръководи страната, стига тя да си прави дейно работата на ръководител. Чехия изкара председателството си на служебно държавно управление. И то не беше неприятно.
Вярно е, че в България непрестанно се стремим да въвличаме външни фактори във вътрешните си политически битки – търсим някой да ни похвали или да ни се скара и това звучи по-авторитетно. Затова има комични обстановки с българи, които чакат, в случай че може, Европейски Съюз на ни ръководи директно, до момента в който служителите там се чудят нямаме ли си демократични механизми за ръководство в страната и за какво желаеме интервенция там, където всеки различен би се възмутил. " Защото при нас не става " – ще каже някой. Ами, като не става – какво търсим в една общественост с високи демократични полезности? Да вървим при тези, където ръководството е по-централизирано и безалтернативно.
Председателството на България е значимо с това, което ще реализираме като решения по политики. Имаме шест месеца, в които страната ни ще има по-особена роля и ще би трябвало да се грижи на интереса на целия Европейски съюз. Това, а не залите за срещи може да бъде доста потребно и на българските жители. Мирът и съдействието, европейската посока на развиване на Западните Балкани са несъмнено значими за всички нас и за Европа. Правилно този въпрос беше изведен като приоритет и една мощна политическа декларация от София, която удостоверява вероятността и помощта за нашите съседи на Запад, ще бъде отличен резултат. Важно е да потърсим пътища и за понижаване на напрежението в Черно море. При нашето председателство съветът ще навлезе в интензивна фаза на разискване на бъдещето на Европейски Съюз. На масата са сложени няколко сюжета и има едно ясно нещо – Европейски Съюз няма да продължи в този си тип. България може да построи престиж с търсене на единодушие към промени, които понижават сегашните напрежения при вземането на сложни решения като икономическата рецесия и миграцията, само че в същото време резервират единството на съюза и не придвижват институционалното съдействие в по-малки формати – било то еврозоната или други скорости.
По време на българското председателство ще бъде показан бюджетът на Европейски Съюз след 2020 година и ние ще организираме първата реакция. И тук не стига да си настояваме за кохезионните средства. България може да реализира нещо доста по-значимо – да сложи диалога за европейския бюджет на плоскостта на политиките, а не на фискалните прехвърляния. Този въпрос би трябвало да надвиши гледната точка на националните бюджети, която разделя безумно европейските страни на донори и получатели. Трябва да наложим диалог за политики, за цели на Европейски Съюз, за успеваемост и бистрота на средствата, за отбрана на общите европейски полезности и за това къде европейският бюджет работи по-добре от парите, изхарчени на национално ниво.
Именно приносът към горещия спор за бъдещето на Европейски Съюз в другите негови аспекти ще дефинира триумфа на българското председателство. Горещите тематики не си избират председателството. Ние би трябвало да погледнем през призмата на общите ползи и да ги съвместим с ползите на българските жители като част от 500-те милиона европейци. Тези жители се интересуват в Европа да има мир и съдействие, да се съблюдават демократичните полезности, да имат право на свободно напредване, да имат вероятност като основатели и участници на най-голямата стопанска система в света. По-малко гръмовни упоритости и лозунги ще бъдат потребни. Нека стартираме по-скромно, а след това да изненадаме прелестно с добър резултат.
Ивайло Калфин е някогашен външен министър (2005 - 2009 г.), обществен министър (2014 - 2016 г.), евродепутат и зам.-председател на бюджетната комисия на Европейския парламент (2009 - 2014 г.). В момента е специфичен консултант на еврокомисаря по бюджета и човешките запаси Гюнтер Йотингер.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ