Защо имаме нужда от политически партии
Бразилия може и да е млада народна власт, само че жителите й не трябва да бъдат подценявани. С повишаването на недоволството от ден на ден хора показват неодобрението си към държавното управление и стачкуват против водачите, които са ги разочаровали прекомерно постоянно
© Miguel Schincariol/Agence France-Presse — Getty Image Tози текст е част от специфичното издание World Review на New York Times, издадено на български от " Капитал ". Всички текстове по тематиката може да откриете тук. Още по тематиката
Как да опазим изборите в цифровата епоха
Изборите са по-трудни за хакване тогава, когато има народна власт и човешки права.
28 дек 2017
Дистопията Big Data
Автоматизирани логаритми към този момент диктуват нашето бъдеще – и независимост
26 дек 2017
Мечта за независимост, превърната в призрачен сън
Може ли ЮАР да преживее патронажа и корупцията
26 дек 2017
World Review
Политика, напредък, разцвет
15 дек 2017
Един по-съвършен съюз
15 дек 2017
Колко рискови са неверните стъпки
Кофи Анан предизвестява, че дребни хора на високи постове не схващат рисковете.
15 дек 2017
За първи път специфичното издание World Review на New York Times ще бъде издадено на български от " Капитал "
Автори в World Review са имена като Джо Байдън, Джими Картър, Михаил Ходорковски, Елиф Шафак, Мозес Наим. А " Капитал " прибавя локален взор към събитията в България и района с текстове на анализатори и политици
8 дек 2017 За по-малко от десетилетие светът мина от паники за финансови сривове към паники за сриващи се демокрации.
През 2008 година треперехме коя ще бъде следващата рухваща стопанска система и дали идната банкова рецесия ще опустоши спестяванията на хората. Но Голямата криза не се оказа толкоз продължителна, колкото се страхувахме – най-тежко ударените стопански системи още веднъж стъпиха на крайници или са на път да го създадат.
Това, което не се върна към предкризисната си форма, е политиката. Днес политическите партии – значителен детайл на мощните демократични системи – се трансформират в нещо като заплашен тип.
Последствията от икономическия провал отвориха пътя за триумфа на нетрадиционни политически водачи като Доналд Тръмп и направиха действителни до неотдавна невъобразими хрумвания като Brexit.
Мозес Наим е старши помощник на Carnegie Endowment for International Peace, някогашен министър на търговията и промишлеността на Венецуела и създател на няколко книги, последната които е The End of Power: From Boardrooms to Battlefields and Churches to States, Why Being in Charge Isn’t What It Used to Be ( " Краят на властта: От директорските бордове до бойните полета и от църквите до страните, или за какво да се отпред към този момент не е каквото беше " ).
Дългосрочните трендове се затвърдиха още по-силно на Запад. На фона на стагниращите и даже спадащи заплати в Съединени американски щати, Англия и други стопански развити страни притиснатата междинна класа стартира да упреква автоматизацията и глобализацията. Имиграцията и интернационалната търговия към този момент се виждат като скъпи дефекти на интернационалната интеграция.
Изненадващо, даже нововъзникващи пазари с бързо растящи стопански системи и блестящи триумфи в изваждането на хора от бедността като Бразилия се изправят пред провокации на гневни жители, разочаровани от държавните управления си и овластени от обществените медии и други нови технологии.
В разрастващите се страни е всекидневно упованията на хората да нарастват с по-бързо движение от потенциала на страната да ги посрещне. Парите в никакъв случай не доближават, а обществените институции постоянно са неефективни. Така, въпреки животът на стотици милиони в Азия, Латинска Америка и Африка да се усъвършенства, това не значи, че хората са удовлетворени. И излиза наяве, че икономическият прогрес и разцвет не всеки път купуват политическа непоклатимост.
Глобалната вълна от политически яд, помитаща както небогати, по този начин и богати страни, е подхранвана и от новооткрита непоносимост към корупцията. През последното десетилетие общества, където корупцията беше считана за житейски факт, развиха мощна назадничавост към обществените обири и прогониха в миналото недосегаеми политици. В Бразилия и Индия, Русия и Испания хората излязоха на улицата, с цел да отхвърлят корупцията измежду тези на власт.
Твърде постоянно тези на власт са и водачи на обичайни политически партии. И когато биват хванати да крадат, това е още едно леке върху партиите, чиито авторитет и прелест са в непрекъснат крах. В наши дни политическите партии не са считани за естествени хабитати за идеалисти, а за бързо говорещи и лицемерни опортюнисти и кариеристи.
Презрението към политиката както до момента – а оттова и към партиите, оковани в статуквото – е надълбоко, всеобщо и световно. Ето за какво антиполитиката, отхвърлянето на обичайна политика и тези, които я практикуват, е толкоз повсеместен инстинкт през днешния ден.
Случаят с Тиририка е ослепителен образец за това. През 2010 година Еверардо Оливейра Силва, прочут с професионалния си псевдоним като смешник Тиририка, се кандидатира за бразилския Конгрес и води акция в театралния си костюм. Посланието му е почтено и непосредствено: " Аз не зная какво прави един представител в Конгреса, само че в случай че ме изпратите там, ще ви кажа. " Той също по този начин изяснява, че задачата му е " да помогне на хората в потребност в тази страна... само че най-много на фамилията ми ".
Към оня миг беше елементарно да се омаловажи кандидатирането на Тиририка като краен антиполитически жест, който може да се случи единствено в буйна млада народна власт като бразилската. Но към този момент не. Нагласите, които изведоха Тиририка до победа, са сходни на тези, довели до политическия триумф на комика Бепе Грило в Италия или на риалити тв звездата Доналд Тръмп.
И двамата съумяват да подкопаят могъществото на доминантните партии. Докато придвижването " Пет звезди " на Грило се стреми да обезсили италианската политическа машина, като се нарежда в ролята на коренен външен състезател, Тръмп нападна обичайна политика като коренен вътрешен състезател, извършвайки враждебно придобиване на Републиканската партия.
Апелът на Тръмп да " пресуши блатото " във Вашингтон. Унищожителното изобличаване на " кастата ", която съгласно Грило е свалила Италия на колене. Лозунгите по митингите в Бразилия, подканващи гласоподавателите " да изхвърлят всички ". Тези образци резонират по подобен метод.
В днешно време апелите за нов политически ред нормално изискват прогонването на политическите партии и определените водачи. В доста случаи – с съображение. Корумпираните и неефективни организации би трябвало да бъдат сменени от ефикасни.
Но доста деятели живеят с неправилното разбиране, че отговорът се крие в неправителствени организации или в нестройни придвижвания без подчиненост.
Само че демокрациите се нуждаят от политически партии. Имаме потребност от непрекъснати организации, които печелят политическа власт и ръководят, които са принудени да показват разнообразни ползи и гледни точки, които могат да притеглят и развиват бъдещи държавни водачи и които надзирават тези, които към този момент са на власт.
Недоверието към обичайна партийна политика пораства в доста страни. Скептицизмът към откритите политици отваря опция нетрадиционни претенденти като италианския комедиант Бепе Грило да наберат скорост
Фотограф: Marco Bertorello/ Agence France-Presse — Getty Images
Политическите водачи би трябвало да имат позиция за предучилищното образование и нуклеарните оръжия, за опазването на здравето и селското стопанство и да оферират добре артикулирани възгледи за битката против тероризма и регулирането на банките, както и по още безчет политически въпроси. А политическите партии са подготвителните лагери за тези водачи.
За да оцелеят, политическите партии би трябвало да възвърнат способността си да въодушевяват и активизират хората – изключително младите – които другояче може да презрат политиката или да предпочетат да канализират политическата си сила през групи, занимаващи се единствено с една тематика. Партиите би трябвало да имат предпочитание да преобразят изоснови своите структури, метод на мислене и способи, с цел да се приспособяват към новия свят. Нужно е също по този начин да създадем обновяването на партиите водеща тематика във всяка полемика за актуалната политика.
В десетилетието след финансовата рецесия съвсем всичко, което вършим – хранене, четене, извършване на покупки, кокетничене, пътешестване и другарство – беше пренаредено от нови технологии и нововъведения. Всъщност всичко с изключение на метода, по който се управляваме.
Имаме потребност от пренареждаща иновация, която да вкара демократичните партии в XXI век.
© 2017 Moises Naim. Distributed by The New York Times Syndicate.
© Miguel Schincariol/Agence France-Presse — Getty Image Tози текст е част от специфичното издание World Review на New York Times, издадено на български от " Капитал ". Всички текстове по тематиката може да откриете тук. Още по тематиката
Как да опазим изборите в цифровата епоха
Изборите са по-трудни за хакване тогава, когато има народна власт и човешки права.
28 дек 2017
Дистопията Big Data
Автоматизирани логаритми към този момент диктуват нашето бъдеще – и независимост
26 дек 2017
Мечта за независимост, превърната в призрачен сън
Може ли ЮАР да преживее патронажа и корупцията
26 дек 2017
World Review
Политика, напредък, разцвет
15 дек 2017
Един по-съвършен съюз
15 дек 2017
Колко рискови са неверните стъпки
Кофи Анан предизвестява, че дребни хора на високи постове не схващат рисковете.
15 дек 2017
За първи път специфичното издание World Review на New York Times ще бъде издадено на български от " Капитал "
Автори в World Review са имена като Джо Байдън, Джими Картър, Михаил Ходорковски, Елиф Шафак, Мозес Наим. А " Капитал " прибавя локален взор към събитията в България и района с текстове на анализатори и политици
8 дек 2017 За по-малко от десетилетие светът мина от паники за финансови сривове към паники за сриващи се демокрации.
През 2008 година треперехме коя ще бъде следващата рухваща стопанска система и дали идната банкова рецесия ще опустоши спестяванията на хората. Но Голямата криза не се оказа толкоз продължителна, колкото се страхувахме – най-тежко ударените стопански системи още веднъж стъпиха на крайници или са на път да го създадат.
Това, което не се върна към предкризисната си форма, е политиката. Днес политическите партии – значителен детайл на мощните демократични системи – се трансформират в нещо като заплашен тип.
Последствията от икономическия провал отвориха пътя за триумфа на нетрадиционни политически водачи като Доналд Тръмп и направиха действителни до неотдавна невъобразими хрумвания като Brexit.
Мозес Наим е старши помощник на Carnegie Endowment for International Peace, някогашен министър на търговията и промишлеността на Венецуела и създател на няколко книги, последната които е The End of Power: From Boardrooms to Battlefields and Churches to States, Why Being in Charge Isn’t What It Used to Be ( " Краят на властта: От директорските бордове до бойните полета и от църквите до страните, или за какво да се отпред към този момент не е каквото беше " ).
Дългосрочните трендове се затвърдиха още по-силно на Запад. На фона на стагниращите и даже спадащи заплати в Съединени американски щати, Англия и други стопански развити страни притиснатата междинна класа стартира да упреква автоматизацията и глобализацията. Имиграцията и интернационалната търговия към този момент се виждат като скъпи дефекти на интернационалната интеграция.
Изненадващо, даже нововъзникващи пазари с бързо растящи стопански системи и блестящи триумфи в изваждането на хора от бедността като Бразилия се изправят пред провокации на гневни жители, разочаровани от държавните управления си и овластени от обществените медии и други нови технологии.
В разрастващите се страни е всекидневно упованията на хората да нарастват с по-бързо движение от потенциала на страната да ги посрещне. Парите в никакъв случай не доближават, а обществените институции постоянно са неефективни. Така, въпреки животът на стотици милиони в Азия, Латинска Америка и Африка да се усъвършенства, това не значи, че хората са удовлетворени. И излиза наяве, че икономическият прогрес и разцвет не всеки път купуват политическа непоклатимост.
Глобалната вълна от политически яд, помитаща както небогати, по този начин и богати страни, е подхранвана и от новооткрита непоносимост към корупцията. През последното десетилетие общества, където корупцията беше считана за житейски факт, развиха мощна назадничавост към обществените обири и прогониха в миналото недосегаеми политици. В Бразилия и Индия, Русия и Испания хората излязоха на улицата, с цел да отхвърлят корупцията измежду тези на власт.
Твърде постоянно тези на власт са и водачи на обичайни политически партии. И когато биват хванати да крадат, това е още едно леке върху партиите, чиито авторитет и прелест са в непрекъснат крах. В наши дни политическите партии не са считани за естествени хабитати за идеалисти, а за бързо говорещи и лицемерни опортюнисти и кариеристи.
Презрението към политиката както до момента – а оттова и към партиите, оковани в статуквото – е надълбоко, всеобщо и световно. Ето за какво антиполитиката, отхвърлянето на обичайна политика и тези, които я практикуват, е толкоз повсеместен инстинкт през днешния ден.
Случаят с Тиририка е ослепителен образец за това. През 2010 година Еверардо Оливейра Силва, прочут с професионалния си псевдоним като смешник Тиририка, се кандидатира за бразилския Конгрес и води акция в театралния си костюм. Посланието му е почтено и непосредствено: " Аз не зная какво прави един представител в Конгреса, само че в случай че ме изпратите там, ще ви кажа. " Той също по този начин изяснява, че задачата му е " да помогне на хората в потребност в тази страна... само че най-много на фамилията ми ".
Към оня миг беше елементарно да се омаловажи кандидатирането на Тиририка като краен антиполитически жест, който може да се случи единствено в буйна млада народна власт като бразилската. Но към този момент не. Нагласите, които изведоха Тиририка до победа, са сходни на тези, довели до политическия триумф на комика Бепе Грило в Италия или на риалити тв звездата Доналд Тръмп.
И двамата съумяват да подкопаят могъществото на доминантните партии. Докато придвижването " Пет звезди " на Грило се стреми да обезсили италианската политическа машина, като се нарежда в ролята на коренен външен състезател, Тръмп нападна обичайна политика като коренен вътрешен състезател, извършвайки враждебно придобиване на Републиканската партия.
Апелът на Тръмп да " пресуши блатото " във Вашингтон. Унищожителното изобличаване на " кастата ", която съгласно Грило е свалила Италия на колене. Лозунгите по митингите в Бразилия, подканващи гласоподавателите " да изхвърлят всички ". Тези образци резонират по подобен метод.
В днешно време апелите за нов политически ред нормално изискват прогонването на политическите партии и определените водачи. В доста случаи – с съображение. Корумпираните и неефективни организации би трябвало да бъдат сменени от ефикасни.
Но доста деятели живеят с неправилното разбиране, че отговорът се крие в неправителствени организации или в нестройни придвижвания без подчиненост.
Само че демокрациите се нуждаят от политически партии. Имаме потребност от непрекъснати организации, които печелят политическа власт и ръководят, които са принудени да показват разнообразни ползи и гледни точки, които могат да притеглят и развиват бъдещи държавни водачи и които надзирават тези, които към този момент са на власт.
Недоверието към обичайна партийна политика пораства в доста страни. Скептицизмът към откритите политици отваря опция нетрадиционни претенденти като италианския комедиант Бепе Грило да наберат скорост
Фотограф: Marco Bertorello/ Agence France-Presse — Getty Images
Политическите водачи би трябвало да имат позиция за предучилищното образование и нуклеарните оръжия, за опазването на здравето и селското стопанство и да оферират добре артикулирани възгледи за битката против тероризма и регулирането на банките, както и по още безчет политически въпроси. А политическите партии са подготвителните лагери за тези водачи.
За да оцелеят, политическите партии би трябвало да възвърнат способността си да въодушевяват и активизират хората – изключително младите – които другояче може да презрат политиката или да предпочетат да канализират политическата си сила през групи, занимаващи се единствено с една тематика. Партиите би трябвало да имат предпочитание да преобразят изоснови своите структури, метод на мислене и способи, с цел да се приспособяват към новия свят. Нужно е също по този начин да създадем обновяването на партиите водеща тематика във всяка полемика за актуалната политика.
В десетилетието след финансовата рецесия съвсем всичко, което вършим – хранене, четене, извършване на покупки, кокетничене, пътешестване и другарство – беше пренаредено от нови технологии и нововъведения. Всъщност всичко с изключение на метода, по който се управляваме.
Имаме потребност от пренареждаща иновация, която да вкара демократичните партии в XXI век.
© 2017 Moises Naim. Distributed by The New York Times Syndicate.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ