Защо пропагандата днес е по-силна
През 1976 година Джордж Вашингтон приканва американците да бъдат " непрекъснато нащрек " за риск от външно въздействие
© Timothy A. Clary/Agence France-Presse Tози текст е част от специфичното издание World Review на New York Times, издадено на български от " Капитал ". Всички текстове по тематиката може да откриете тук. Още по тематиката
Как да опазим изборите в цифровата епоха
Изборите са по-трудни за хакване тогава, когато има народна власт и човешки права.
28 дек 2017
Дистопията Big Data
Автоматизирани логаритми към този момент диктуват нашето бъдеще – и независимост
26 дек 2017 Когато Джордж Вашингтон изнася прощалната си тирада през 1796 година, той приканва американския народ " да бъде непрекъснато нащрек " за риска от задгранично въздействие. На фона на съветската интервенция в американските избори през 2016 година предизвестието на президента придобива нов, вцепеняващ резонанс.
Дебатът в Съединени американски щати за външната интервенция се концентрира върху това кой какво е направил, с цел да повлияе на миналогодишните избори, и върху потребността демокрациите да засилят киберсигурността във връзка с имейли, сериозно значима инфраструктура и платформи за гласоподаване. Но би трябвало да обърнем доста по-голямо внимание на друго уязвимо място – опитите на нашите неприятели да разрушават устоите на демократичните ни процеси, като обстрелват с лъжи огромни групи от популацията. И то освен по време на избори.
Саманта Пауър е някогашен непрекъснат представител на Съединени американски щати в Организация на обединените нации (2013 година – януари 2017 г.)
В ерата на студената война руските опити за интервенция в американската народна власт са значително несполучливи. През 1982 година Юрий Андропов, тогава началник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), разпорежда на офицерите от външното разузнаване на Русия да включат интервенциите по дезинформация – така наречен дейни мероприятия за дискредитиране на съперници и въздействие върху публичното мнение – в общоприетата си работа. Целта им е амбициозна – да предотвратят преизбирането на Роналд Рейгън.
Съветските сътрудници са инструктирани да инфилтрират партийните и предизборни екипи в Съединени американски щати в търсене на компрометираща информация, която да пуснат в пресата, до момента в който руските пропагандисти прокарват набор от анти-Рейгън опорни точки в западните медии. В края на краищата те не съумяват да повлияят на изборите – президентът Рейгън побеждава Уолтър Ф. Мондейл, печелейки в 49 щата. Маргарет Тачър, която е таргетирана по сходен метод, също се преборва за преизбиране с огромна преднина.
Какво тъкмо се е трансформирало от този момент, че през днешния ден задграничната агитация е надалеч по-опасна?
По време на студената война множеството американци получават вести и информация от медийни платформи. Репортери и редактори, изпълняващи ролята на професионални " стражи ", имат съвсем цялостен надзор върху това, което се появява в медиите. Чуждестранен съперник, който желае да доближи до американската аудитория, няма особени шансове да заобиколи тези медиатори. И съветската дезинформация рядко съумява да проникне.
Докато малкия екран остава главен източник на вести за множеството американци, феновете през днешния ден са склонни да избират канал в унисон с политическите си желания. И което е по-важно - проучване на Pew Research Center открива, че две трети от американците получават най-малко част от информацията си от обществените медии.
След изборите близо 84% от сондираните от Pew американци разказват себе си като най-малко ненапълно сигурни в способността си да разграничават същинските от подправените вести. Тази самонадеяност може би е неоправдана.
Самото количество споделяния, които получават подвеждащи истории във Фейсбук, е зашеметяващо. Използвайки база данни със 156 свързани с изборите вести, избрани като подправени от уебсайтовете за инспекция на обстоятелства, икономисти от New York University и Stanford University установяват, че тези погрешни истории са били споделени от американски консуматори на обществени медии 38 млн. пъти в трите месеца преди президентските избори през 2016 година
Русия ловко употребява обстоятелството, че от ден на ден се осланяме на новите медии – и отсъствието на същински " стражи ". Миналата година съветското държавно управление добави възходящия обсег на своите държавни англоезични медии – RT и Sputnik – с наемането на мрежа от тролове, ботове и хиляди подправени сметки в Twitter и Фейсбук, които да засилят разпространяването на компрометиращи истории за Хилъри Клинтън.
Русия, наподобява, е приложила сходни ограничения в Европа. Опитите на хакери да повлияят на изхода на изборите във Франция и Германия получиха доста внимание, само че намесата не се изчерпва с това. В България Централната изборна комисия беше обект на хакерска атака, за която се счита, че идва от Русия. В Швеция финансирани от Кремъл медии бяха упрекнати във производство на истории, които да настроят публичното мнение против участие в НАТО. Русия имаше време да рафинира тези свои тактики в постоянно подценяваните дезинформационни акции, съпътствали военните нашествия в Грузия и Украйна. И в този момент към този момент познатият микс от тролове, ботове и държавно финансирани медии беше употребен в това число за опити отговорността за свалянето на злощастния полет 17 на Malaysia Airlines да бъде трансферирана към Съединени американски щати.
В Съединени американски щати уязвимостта към външни намеси се изостря от раздялите в политическия хайлайф. По време на студената война по-голямата борба против комунизма беше основала консенсус по повод това какво поддържа и отхвърля Америка. Днес обществото ни е инфектирано от злокачествения вид " партийност ", поразила както демократите, по този начин и републиканците. Тази поляризирана среда може да направи медиите по-податливи на повторение и разпространение на лъжи.
Днес стените на нашите медийни ехтене стаи са толкоз звуконепроницаеми, че даже след добре документираната интервенция на президента Владимир Путин в изборите в Съединени американски щати и множеството му закононарушения в Украйна и Сирия известността му измежду републиканците е повишена доста - от 12% до 32% сред 2015 година и времето на встъпването в служба на Тръмп.
Най-тревожното е, че доста американци слагат под въпрос освен дали получават справедливи обстоятелства – 60% имат вяра, че новините през днешния ден са " постоянно неточни ", което е важен скок по отношение на 34% през 1985 година, демонстрира изследване на Gallup – само че и дали справедливи обстоятелства въобще съществуват. Това чувство за епистемологично разграждане открива опция за достъп на всички.
Друга причина за паника е, че през 2017 година всеки добре подплатен финансово състезател – политически акции, компании, задгранични държавни управления – може да събира данни (местоположение, възраст, пол, желания, споделяния) за аудиторията, в която се цели, да персонализира послания, тъй че да са по усета на тези, до които се пробва да доближи, и да употребява тази агитация " по размер " за деформиране на политическия спор. Свързани с Кремъл реклами са достигнали евентуално милиони американци и част от тях са прицелени географски.
Заради вниманието към съветската интервенция в миналогодишните избори съществува риск оттук насетне да сме склонни " да водим последната война " - да активизираме всичките си защитни механизми с фокус върху Русия по време на идващия избирателен цикъл. Но би трябвало да сме нащрек по отношение на всичките си съперници във всеки миг.
Фейсбук беше подложена на критика за ролята си в разпространяването на дезинформация по време на президентските избори през 2016 година Социалната мрежа, която има над 2 милиарда консуматори, взе ограничения за идентифициране и маркиране на подправените вести
В пика на военните си триумфи " Ислямска страна в Ирак и Леванта " (ИДИЛ) пускаше по 38 новинарски и пропагандни изявления на ден в обществените мрежи. Множеството от тях бяха за привличане на евентуални попълнения посредством лъжливо, само че безапелационно описване на утопичния живот в подчинените на ИДИЛ територии.
Междувременно надпартийният Съюз за отбрана на демокрацията стартира да наблюдава и изобличава настоящите интензивни дезинформационни старания на Русия. Например съюзът документира по какъв начин в същия ден през август, когато господин Тръмп подписва закон за налагане на значими наказания против Русия, топ новината, промотирана от съветските профили в Twitter, е за връзките на Хилъри Клинтън с продажбите на оръжие в чужбина. По-скорошни образци за разкритията на съюза са по какъв начин свързани с Русия сметки популяризират alt-right (алтернативно дясно – бел. ред.) конспирации за насилието в Шарлъствил, а също и истории, очернящи тези като сенатор Джон Маккейн, които подлагаха на критика двусмислената реакция на Тръмп.
Дейността на съюза прилича серията специфични отчети на Държавния департамент на Съединени американски щати, които през 80-те целят да подкопаят опитите на Москва да повлияе на американското общество посредством руски подправени вести.
Показателно за нашето време е, че през днешния ден е немислимо Държавният департамент – а още по-малко президентът – да посочат обществено разпространението на дезинформация. Но в този момент, когато е надвиснала действителна заплаха от непознати сили, които " практикуват изкуството на съблазняването, с цел да подведат публичното мнение " (по израза на Джордж Вашингтон), отговорността да изострим бдителността си се пада на всички нас.
© 2017 Samantha Power. Distributed by The New York Times Syndicate.
© Timothy A. Clary/Agence France-Presse Tози текст е част от специфичното издание World Review на New York Times, издадено на български от " Капитал ". Всички текстове по тематиката може да откриете тук. Още по тематиката
Как да опазим изборите в цифровата епоха
Изборите са по-трудни за хакване тогава, когато има народна власт и човешки права.
28 дек 2017
Дистопията Big Data
Автоматизирани логаритми към този момент диктуват нашето бъдеще – и независимост
26 дек 2017 Когато Джордж Вашингтон изнася прощалната си тирада през 1796 година, той приканва американския народ " да бъде непрекъснато нащрек " за риска от задгранично въздействие. На фона на съветската интервенция в американските избори през 2016 година предизвестието на президента придобива нов, вцепеняващ резонанс.
Дебатът в Съединени американски щати за външната интервенция се концентрира върху това кой какво е направил, с цел да повлияе на миналогодишните избори, и върху потребността демокрациите да засилят киберсигурността във връзка с имейли, сериозно значима инфраструктура и платформи за гласоподаване. Но би трябвало да обърнем доста по-голямо внимание на друго уязвимо място – опитите на нашите неприятели да разрушават устоите на демократичните ни процеси, като обстрелват с лъжи огромни групи от популацията. И то освен по време на избори.
Саманта Пауър е някогашен непрекъснат представител на Съединени американски щати в Организация на обединените нации (2013 година – януари 2017 г.)
В ерата на студената война руските опити за интервенция в американската народна власт са значително несполучливи. През 1982 година Юрий Андропов, тогава началник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), разпорежда на офицерите от външното разузнаване на Русия да включат интервенциите по дезинформация – така наречен дейни мероприятия за дискредитиране на съперници и въздействие върху публичното мнение – в общоприетата си работа. Целта им е амбициозна – да предотвратят преизбирането на Роналд Рейгън.
Съветските сътрудници са инструктирани да инфилтрират партийните и предизборни екипи в Съединени американски щати в търсене на компрометираща информация, която да пуснат в пресата, до момента в който руските пропагандисти прокарват набор от анти-Рейгън опорни точки в западните медии. В края на краищата те не съумяват да повлияят на изборите – президентът Рейгън побеждава Уолтър Ф. Мондейл, печелейки в 49 щата. Маргарет Тачър, която е таргетирана по сходен метод, също се преборва за преизбиране с огромна преднина.
Какво тъкмо се е трансформирало от този момент, че през днешния ден задграничната агитация е надалеч по-опасна?
По време на студената война множеството американци получават вести и информация от медийни платформи. Репортери и редактори, изпълняващи ролята на професионални " стражи ", имат съвсем цялостен надзор върху това, което се появява в медиите. Чуждестранен съперник, който желае да доближи до американската аудитория, няма особени шансове да заобиколи тези медиатори. И съветската дезинформация рядко съумява да проникне.
Докато малкия екран остава главен източник на вести за множеството американци, феновете през днешния ден са склонни да избират канал в унисон с политическите си желания. И което е по-важно - проучване на Pew Research Center открива, че две трети от американците получават най-малко част от информацията си от обществените медии.
След изборите близо 84% от сондираните от Pew американци разказват себе си като най-малко ненапълно сигурни в способността си да разграничават същинските от подправените вести. Тази самонадеяност може би е неоправдана.
Самото количество споделяния, които получават подвеждащи истории във Фейсбук, е зашеметяващо. Използвайки база данни със 156 свързани с изборите вести, избрани като подправени от уебсайтовете за инспекция на обстоятелства, икономисти от New York University и Stanford University установяват, че тези погрешни истории са били споделени от американски консуматори на обществени медии 38 млн. пъти в трите месеца преди президентските избори през 2016 година
Русия ловко употребява обстоятелството, че от ден на ден се осланяме на новите медии – и отсъствието на същински " стражи ". Миналата година съветското държавно управление добави възходящия обсег на своите държавни англоезични медии – RT и Sputnik – с наемането на мрежа от тролове, ботове и хиляди подправени сметки в Twitter и Фейсбук, които да засилят разпространяването на компрометиращи истории за Хилъри Клинтън.
Русия, наподобява, е приложила сходни ограничения в Европа. Опитите на хакери да повлияят на изхода на изборите във Франция и Германия получиха доста внимание, само че намесата не се изчерпва с това. В България Централната изборна комисия беше обект на хакерска атака, за която се счита, че идва от Русия. В Швеция финансирани от Кремъл медии бяха упрекнати във производство на истории, които да настроят публичното мнение против участие в НАТО. Русия имаше време да рафинира тези свои тактики в постоянно подценяваните дезинформационни акции, съпътствали военните нашествия в Грузия и Украйна. И в този момент към този момент познатият микс от тролове, ботове и държавно финансирани медии беше употребен в това число за опити отговорността за свалянето на злощастния полет 17 на Malaysia Airlines да бъде трансферирана към Съединени американски щати.
В Съединени американски щати уязвимостта към външни намеси се изостря от раздялите в политическия хайлайф. По време на студената война по-голямата борба против комунизма беше основала консенсус по повод това какво поддържа и отхвърля Америка. Днес обществото ни е инфектирано от злокачествения вид " партийност ", поразила както демократите, по този начин и републиканците. Тази поляризирана среда може да направи медиите по-податливи на повторение и разпространение на лъжи.
Днес стените на нашите медийни ехтене стаи са толкоз звуконепроницаеми, че даже след добре документираната интервенция на президента Владимир Путин в изборите в Съединени американски щати и множеството му закононарушения в Украйна и Сирия известността му измежду републиканците е повишена доста - от 12% до 32% сред 2015 година и времето на встъпването в служба на Тръмп.
Най-тревожното е, че доста американци слагат под въпрос освен дали получават справедливи обстоятелства – 60% имат вяра, че новините през днешния ден са " постоянно неточни ", което е важен скок по отношение на 34% през 1985 година, демонстрира изследване на Gallup – само че и дали справедливи обстоятелства въобще съществуват. Това чувство за епистемологично разграждане открива опция за достъп на всички.
Друга причина за паника е, че през 2017 година всеки добре подплатен финансово състезател – политически акции, компании, задгранични държавни управления – може да събира данни (местоположение, възраст, пол, желания, споделяния) за аудиторията, в която се цели, да персонализира послания, тъй че да са по усета на тези, до които се пробва да доближи, и да употребява тази агитация " по размер " за деформиране на политическия спор. Свързани с Кремъл реклами са достигнали евентуално милиони американци и част от тях са прицелени географски.
Заради вниманието към съветската интервенция в миналогодишните избори съществува риск оттук насетне да сме склонни " да водим последната война " - да активизираме всичките си защитни механизми с фокус върху Русия по време на идващия избирателен цикъл. Но би трябвало да сме нащрек по отношение на всичките си съперници във всеки миг.
Фейсбук беше подложена на критика за ролята си в разпространяването на дезинформация по време на президентските избори през 2016 година Социалната мрежа, която има над 2 милиарда консуматори, взе ограничения за идентифициране и маркиране на подправените вести
В пика на военните си триумфи " Ислямска страна в Ирак и Леванта " (ИДИЛ) пускаше по 38 новинарски и пропагандни изявления на ден в обществените мрежи. Множеството от тях бяха за привличане на евентуални попълнения посредством лъжливо, само че безапелационно описване на утопичния живот в подчинените на ИДИЛ територии.
Междувременно надпартийният Съюз за отбрана на демокрацията стартира да наблюдава и изобличава настоящите интензивни дезинформационни старания на Русия. Например съюзът документира по какъв начин в същия ден през август, когато господин Тръмп подписва закон за налагане на значими наказания против Русия, топ новината, промотирана от съветските профили в Twitter, е за връзките на Хилъри Клинтън с продажбите на оръжие в чужбина. По-скорошни образци за разкритията на съюза са по какъв начин свързани с Русия сметки популяризират alt-right (алтернативно дясно – бел. ред.) конспирации за насилието в Шарлъствил, а също и истории, очернящи тези като сенатор Джон Маккейн, които подлагаха на критика двусмислената реакция на Тръмп.
Дейността на съюза прилича серията специфични отчети на Държавния департамент на Съединени американски щати, които през 80-те целят да подкопаят опитите на Москва да повлияе на американското общество посредством руски подправени вести.
Показателно за нашето време е, че през днешния ден е немислимо Държавният департамент – а още по-малко президентът – да посочат обществено разпространението на дезинформация. Но в този момент, когато е надвиснала действителна заплаха от непознати сили, които " практикуват изкуството на съблазняването, с цел да подведат публичното мнение " (по израза на Джордж Вашингтон), отговорността да изострим бдителността си се пада на всички нас.
© 2017 Samantha Power. Distributed by The New York Times Syndicate.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ