Ювал Харари принася науката в жертва на сензационализма, допуска груби

Ювал Харари принася науката в жертва на сензационализма, позволява груби в действителност неточности и показва спекулативното като несъмнено, написа Даршана Нараянан в списание " Current Affairs ". Но може ли да се има вяра на думите ѝ?

Ювал Ноа Харари

за купата на най-четения и издирван интелектуалец в света. Неговите книги са преведени на повече от 50 езика и от тях в целия свят са продадени над 23 милиона екземпляра, а цената за лекциите му има шестцифрено изражение. Той е съветник на величия от калибъра на Марк Зукърбърг и Бил Гейтс.

Може ли този човек да бъде лъжец? Да - в случай че имаме вяра на Даршана Нараянан. В дълга публикация за списание " Current Affairs ", озаглавена " Опасната популистка просвета на Ювал Ноа Харари ", тя твърди, че " той е историк, който в доста връзки е лъжец - най-много във връзка с науката ". Младата американска невробиоложка, с докторат по биология от Принстънския университет, счита, че хората са изкусени от Харари " не заради завладяващата мощ на неговата истина или ерудиция, а поради неговото разказваческо майсторство ". Нараянан споделя, че като академик знае доста добре какъв брой мъчно се излага кратко комплицирана материя на понятен и занимателен език. " Но също по този начин мога да позная, когато науката бива жертвана в името на сензационализма: Ювал Харари е образец за " теоретичен популист ". Това е етикетът, с който авторката дамгосва израелския историк.

" Няма нищо предопределено в ориста на човечеството "
Редакцията предлага
Странно, в действителност, че никой до момента не се е сетил да ревизира фактическата меродавност на работата на Харари. " Научните популисти, също като политическите си сътрудници, са източници на дезинформация " - декларира Нараянан и се пробва да го потвърди посредством деликатен прочит на " Сапиенс ". Тя написа, че спекулациите на Харари се базират на " систематично неприятно познаване на науката ". Неговите предвиждания за нашето биологическо бъдеще изхождат от генетичен привидно за еволюцията, което, съгласно авторката, свежда нещата до прекомерно опростенческо виждане за действителността - " и което е още по-лошо, се отклонява рисково в посока на евгениката ". Тя поддържа обвиняването си със следния откъс от Харари:

" Защо не се върнем на Божията чертожна дъска и не проектираме по-качествени сапиенс? Ако генетичното инженерство е в положение да сътвори гениални мишки, за какво не и гениални хора? Ако аз мога да основа моногамни гризачи, за какво не и хора, програмирани да останат правилни на своите сътрудници? "

Нараянан подлага на сериозен прочит авторовите тези в разнообразни научни сфери - като еволюция, социология, техника, медицина - и с неприкрито наслаждение разнищва всеядните медийни изяви на Харари, особено в подтекста на Ковид пандемията. Особено остра е тя, когато става дума за неговите пояснения, засягащи биологията и прогнозите за бъдещето; области, които били доминирани от идеологията на Силициевата котловина, в лицето на най-видните ѝ представители Лари Пейдж, Бил Гейтс, Илон Мъск, към чиито почитатели авторката зачислява Харари.

Всъщност няма нищо предопределено в ориста на човечеството, написа Нараянан, и тук към този момент минава към атака на необятен фронт против сциентизма и капитализма: " Нашата автономност ерозира не заради някаква галактическа карма, а поради новия стопански модел, изобретен от Google и модернизиран от Facebook - форма на капитализма, която ни манипулира за извличането на облаги ". Научаваме, че този стопански модел е бил наименуван от социоложката Шошана Зубоф " контролен капитализъм " (surveillance capitalism).

Заключителният откъс на инвективата обобщи основните линии на рецензията на Нараянан: " Харари ни изкуси с разказваческото си умеене, само че деликатният прочит на книгите му демонстрира, че той принася науката в жертва на сензационализма, постоянно позволява груби в действителност неточности и показва спекулативното като несъмнено. Основанията за неговите изказвания остават неразбираеми, тъй като той рядко предлага подобаващи бележки под линия и други информации, и е удивително свидлив, когато става дума за изтъкване на мислителите, дефинирали концепциите, които показва за свои. Най-опасно от всичко е, че налива вода в мелницата на надзорните капиталисти, давайки им зелена улица да манипулират държанието ни както устройва най-добре техните комерсиални ползи. За да се спасим от настоящата и бъдещите рецесии пред нас, ние би трябвало изрично да отхвърлим рисковата популистка просвета на Ювал Ноа Харари ".

Силни думи, без подозрение. Но до каква степен може да им се има вяра? Аз също се нервирам от готовността на Харари да се изрича като престиж по всички въпроси под слънцето, на всеки конгрес по света, застанал в смирената поза на актуален оракул, като че ли живо преобразяване на своите древен предшественици. Аргументите на авторката наподобяват безапелационни, само че дано не забравяме, че те също подлежат на сериозен оглед.

Що за списание е " Current Affairs "?

Никога не бях чувал за " Current Affairs " и на пръв взор, съдейки от видяното в интернет, останах сюрпризиран най-много от превъзходното типографско и художествено оформление на това " списание за политика и просвета ". При втория взор бях към този момент отчаян. Издателите показват, че " Current Affairs " е учредено през 2016 с една елементарна задача: " да направи всички останали списания презрени и непотребни, и по този метод да способства за началото на една славна епоха на демократически социализъм… Ние публикуваме умни, неповторими, деликатно обосновани текстове по тематики, с които парцали като " Economist " и " Time " не смеят да се заемат ".

Този горд и леко писклив звук ми е противен, само че това не може да бъде мотив срещу текста на Нараянан. Във всеки случай, аз ще продължа да чета Харари, само че имайки едно мислено.

Darshana Narayanan, The Dangerous Populist Science of Yuval Noah Harari, Current Affairs