Яйца, прясно мляко, кашкавал – това са продукти, които в

Яйца, прясно мляко, кашкавал – това са артикули, които в българските магазини на „ Лидл “ са по-скъпи, в сравнение с в магазините на веригата в Германия. А цените на киселото мляко, слънчогледовото олио, пшеничното брашно, захарта и краставиците в България се приближават до немските. За това заяви предходната седмица самата комерсиална верига. По този метод тя изпревари българските управляващи, които се чака да разгласят предизборно данни за цените. През предходната година те просто проспаха растежа им.

Защо обаче цените в България са толкоз близки до тези в богата Германия, а някои са даже и по-високи? И дали сходна обстановка не е симптом, че целият пазар в България не съумява да действа обикновено? Пред DW Богомил Николов от Асоциация „ Активни консуматори “ разяснява повишаването по този начин: „ Около две трети е импорт на инфлация, а една трета е народен принос. Това, че се развихри подобен публичен спор е радващо, тъй като обществото се пробва да се пребори със личния принос. Като че ли се усеща, че в България не става дума единствено за общата наклонност в Европа и света, а за освен това от това “.

Според Николов голямата част от българите мислят, че казусът с цените най-вероятно е породен от далавера. Експертът обаче счита, че обясненията би трябвало да се търсят другаде. „ Първо, понижа предлагането на артикули по най-различни аргументи, включително и на храните. Насложиха се доста фактори, като се стартира от пандемията, а по-късно и войната. Те доведоха до по-малко произвеждане, скъсани вериги за доставки, неустановеност и комплициране. Резултатът е, че сега има доста по-малко краставици на пазара, в сравнение с през предходната година по същото време “, уточни той.

Другото пояснение за внезапното повишаване на питателните артикули е, че българският пазар не е задоволително свободен и че има картелни съглашения на разнообразни равнища и преобладаващи структури, които диктуват цените. „ Ние не знаем какво става надолу по веригата, преди тази стока да стигне до супермаркетите “, означи Николов.

На фона на рекордното повишаване служебното държавно управление разгласи предишния месец, че ще пусне специфичен уебсайт за настоящи данни за цените от производителя до магазина.

Междувременно в популистката акция против „ спекулантите “ бяха хвърлени Националната организация за приходите и Комисията за отбрана на потребителите, а в последните дни се засилва и прокуратурата, която изиска от няколко институции информация за подхванатите ограничения против повишаването.

Странно е, че измежду тях липсва най-важната за регулацията на пазара Комисия за защита на конкуренцията (КЗК). От 7 години тя се ръководи от Юлия Ненкова, чиято кариера в последните две десетилетия е тясно обвързвана с ГЕРБ и Столична община. Шефката на Комисия за защита на конкуренцията е и майка на дългогодишния народен представител на партията Александър Ненков. В седемчленния регулатор с изключение на представители на ГЕРБ има и на Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи, както и на несъществуващите към този момент Реформаторски блок, Патриотичен фронт и БДЦ-Народен съюз.

„ Не съм видял Комисия за защита на конкуренцията обществено през целия този диалог за цените, който продължава към този момент повече от месец “, показва ръководителят на Асоциация „ Активни консуматори “. (Във вторник комисията заяви, че е е почнала авансово изследване за повишаване на съществени храни – бел. ред.) Единственото, с което институцията се е отчела до момента съгласно него е глобата за „ Лукойл “ от близо 68 млн. лева – от дълго време чакан ход, въпреки и санкцията за съветската компания да е под оторизации от закона оптимален размер.

Реклама

През 2021 година в последните си дни ръководството на Борисов награди членовете на Комисия за защита на конкуренцията за тяхната изпълнителност, като усили мандата им с две години. Президентът Румен Радев, от своя страна, не наложи несъгласие върху решението на депутатите.

„ Ако го беше направил, Народното събрание нямаше да разполага с време за прегласуване на текста и той щеше да остане за идващия парламент “, разяснява някогашен чиновник на Комисия за защита на конкуренцията, който пожела анонимност. Според него казусът е, че Комисия за защита на конкуренцията работи напълно политически, а разполага с потенциал да направи водоравен и отвесен разбор на пазара и да уточни пред обществото къде е казусът с цените.

Политическите зависимости на членовете на Комисия за защита на конкуренцията наскоро докара до невиждан проблем и в телекомуникационния бранш. Преди няколко месеца два от трите телекома в страната взаимно настояха антимонополният регулатор да стартира инспекция и да ограничи разрастването на третия им съперник. Случаят е изключително сензитивен за институцията, защото точно тя стои в основата на този проблем.

Предисторията е следната. През 2018 година Комисия за защита на конкуренцията спря договорката на фонда PPF Group на починалия Петер Келнер с медийната група „ Нова “ със скандални претекстове. След по-малко от година я позволи, само че към този момент за различен покупател – околните до тогавашната власт братя Домусчиеви. При ръководството на новите притежатели високият пазарен дял, който се сочеше от Комисия за защита на конкуренцията като причина за блокирането на договорката с чешкия магнат, набъбна още повече. По това време от телевизионния пазар за пипълметрия по чудноват метод бе изтласкана и интернационалната компания Nielsen в интерес на българската „ ГАРБ “. А след продажбата на медийната група „ Нова “ през 2021 година на United Group, в чиито активи влизаше и най-големият телеком в страната, пазарната агресия, която през 2018 година бе разтревожила антимонополния орган, се задълбочи в допълнение и необезпокоявано с експлицитната му благословия.

Възможно пояснение за сходно държание на Комисия за защита на конкуренцията е, че се поддържат пазарни участници, разполагащи с политически тил, за сметка на други. Медийната история от последните 30 години на България изобилства от случаи на потребление на подставени лица и професионални фидуциари* на крайните притежатели. Последните огромни разбърквания на медийния пазар в България не бяха последвани от приемлив отговор на въпроса кой стои зад тях. Както и дали те имат отношение към листата „ Магнитски “.

Нещата в България в действителност не се разграничават изключително без значение дали става дума за цени на краставици или за медийния пейзаж. Решенията все опират до корумпирани политици, подвластни регулатори и институции без престиж. И никой не трябва да се изненадва, в случай че постоянно нагарча. Независимо дали е от цените в супера или от това, което дават по малкия екран.

*При фидуциарните покупко-продажби се трансферират имуществени права, които приобретателят (фидуциар) се задължава по-късно назад да трансферира на праводателя (фидуциант). За третите лица фидуциарът е собственик на правата, до момента в който във вътрешните връзки сред страните по договорката е единствено шеф.

Димитър Ганев в коментар за „ Дойче веле “, заглавието е на Narod.bg