Как Швейцария стана неутрална завинаги
XVI век бил ера на образуването на национални страни в Европа, на Реформацията, на турската опасност. И на италианските войни.
На 1 януари 1515 година френският престол бил завещан от крал Франциск I – племенник на Луи XII. В Италия се водела „ войната на Камбрейската лига “ – папата, императорът на Свещената Римска империя и испанският крал от едната страна, а от другата – Венеция.
Младият 20-годишен френски крал се оказал куражлия: заявил претенции за Миланското херцогство, събрал войска и тръгнал да си го вземе с меч в ръка. Негов съдружник била Венеция. А враговете му от така наречен „ Свещена лига “ изправили против него 4 огромни армии, които трябвало да лишат французите и венецианците от всевъзможни очаквания за победа.
Главният мотив в спора срещу могъщия френски монарх бил корпусът швейцарски наемници, които отдавна имали другарски връзки с французите. Но в този момент швейцарците се противопоставили на Франциск и трябвало да завоюват победа за Свещената лига.
За войната в Италия френският крал наел повече от 20 000 немски ландскнехти; имал и няколко хиляди души френска пехота, която не била с високо качество, само че можела да държи фронта и да носи гарнизонна работа. Самият крал предвождал похода отпред на 3000 тежки конници- “жандарми “ от т. нар. „ ордонансни роти “ – първите постоянни френски военни елементи. На бойното поле и под стените на Милано войските трябвало да бъдат подкрепяни от артилерия, с която френската войска към този момент била фамозна.
Силите на антифренската коалиция – Свещената лига, съсредоточени в 4 полеви армии, били доста по-многобройни. Те се пробвали да предотвратят нахлуването на французите на територията на Миланското херцогство. Франциск обаче разпределил войските си по няколко планински пътя. Един от неговите отряди съумял да изненада миланския командващ Проспер Колона. Миланците били разрушени, самият Колона – покорен.
Основната антифренска ударна мощ – швейцарците, били принудени да се отдръпват към Милано. Скоро те почнали договаряния с френския крал, тъй като нямали никакво предпочитание да се бият срещу своя остарял съдружник и традиционен работодател.
Французите се договорили швейцарците да изоставен херцогството, владетелят на Милано Масимилиано Сфорца получил земя и титли във Франция за отплата, а Франциск се задължил да остави крепостта Белизона в ръцете на швейцарците и да им плати 1 милион екю – от тях 150 хиляди неотложно.
Обаче, откакто получили парите, швейцарците отказали да изпълнят контракта. Те били насъскани от кардинал Шинер, върл зложелател на французите.
Франциск се озовал в трудно състояние. Обединените папско-испански войски били в Пиаченца, единствено на два дни път от Милано. А той към момента не знаел нищо за коварството на швейцарците и възнамерявал да нападна вражеската войска.
На 13 септември 1515 година швейцарският корпус, командван от херцог Масимилиано Сфорца, се разгърнал в 3 огромни обединения – „ баталии “, и настъпил към лагера на Франциск близо до градчето Мариняно.
Щом научил за предателството на швейцарците, кралят изпратил пощальон до командващия венецианската войска д’Алвиано с искане да се причисли към него допустимо най-бързо.
9000 немски ландскнехти, френската полева артилерия и няколкостотин жандарми поели яростната офанзива на първата швейцарска „ баталия “ – удар, против който изглеждало, че никой не може да издържи. Завързал се яростен бой – германците не отстъпили, артилерията разреждала швейцарските редици, а а жандармската конница ги нападала по фланговете. Самият крал написа: „ По този метод бяха подхванати 30 превъзходни офанзиви “.
Швейцарците въпреки всичко надделели макар, че не успели да довършат сражението – борбата траяла до късна вечер и когато станало прекомерно мрачно, съперниците се настанили за нощувка направо на бойното поле.
На идната заран армиите траяли багра: както и предния ден, швейцарците се построили в три „ баталии “, разгърнати по фронта. Десният френски фланг бил воден от Шарл дьо Бурбон – конетабъл на Франция, левият – от зетя на краля граф д’Алансон, центърът – от самия Франциск I. Въпреки, че имали леко числено предимство, както и уверено преимущество в артилерия и кавалерия, французите изпитали усложнения – швейцарците атакували толкоз обезверено и яростно, че пехотата на Франциск се поколебала. Не било допустимо обаче да се победят французите с един удар: тежката жандармска конница неведнъж се врязвала в редиците на копиеносците и ги принуждавала да стопират, с цел да отблъскват офанзивите. Но швейцарците единствено забавяли темповете на своето нахлуване. Все отново дори това било задоволително за френската артилерия и стрелците да нарушават бойния им строй.
След дълга, свирепа борба швейцарците още веднъж почнали да надвиват – и тъкмо в този миг връхлетели преди малко пристигналите венецианци отпред с д’Алвиано. Една от швейцарските баталии била обкръжена и изцяло унищожена, а другите две се отдръпнали в относителен ред, въпреки да понесли огромни загуби.
Франсоа І стопира своите бойци от гонене на победените швейцарци, картина от Александър Фрагонар (Зала на борбите, Версай). Уикипедия
Така въпреки първоначалния си триумф, швейцарските копиеносци, привикнали да въодушевяват смут със своите победи, претърпели ужасно проваляне: от 200 години насам независима Швейцария не била понасяла по-жесток погром.
Половината от 30 хиляди швейцарци останали на бойното поле при Мариняно. Един от участниците в сражението го нарекъл „ борба на колосите “ – към 5 хиляди правилни синове на Франция също паднали в багра. Но загубите били несравними.
Сфорца капитулирал и отишъл в изгнание, а херцогството му минало към Франциск. На 11 октомври 1515 година той тържествено влезнал в Милано. Швейцарците осъзнали грешката си и сключили мир с краля, като дали обещание да служат единствено на него и да върнат окупираните милански земи. Зашеметени от подобен съдбоносен триумф на своя зложелател, испанците изтеглили войските си на юг, а папа Лъв X и Флоренция на собствен ред сключили мир с Франциск.
След страшния погром при Мариняно Швейцария станала неутрална страна – до ден-днешен.
–
