От майката към дъщерята за храната
Взаимоотношенията майка-дъщеря са от голяма значимост и съставляват голям интерес за разнообразни групи хора. Понякога тези взаимоотношения се възхваляват, различен път се подлагат на критика и очернят, само че определящата им роля постоянно се признава. От момента, в който бременната жена разбере, че ще има щерка, тя стартира да си показва по какъв начин ще съобщи своя женски опит на момиченцето си. Дъщерята по натурален метод наподобява по-позната за майката, изключително в ранна възраст, преди тя да е развила своята лична персона изцяло. Майката с наслада облича дъщеричката си красиво от елементи тъй като детето отразява майката като по-млада и почтена. Майката се гордее с достиженията на щерка си, като че ли те са нейни лични, по тази причина постоянно е мъчно да не наложи своите лични стремежи и фантазии върху това, което пожелава на щерка си. Майката си показва, че дъщерята ще е до нея, даже когато към този момент е стара и има свое лично семейство. Дъщерята е вечно, както споделя една сентенция.
Но още от първите дни на родителството майката изпитва характерни паники, свързани с дъщерята. Тревожи се за сигурността на щерка си, тъй като тя наподобява по-застрашена от избрани рискове. Същата хубост, на която майката толкоз се радва у щерка си, я прави евентуална цел за корист и принуждение в майчините показа. Маниерите и учтивостта, на които майката учи дъщерята, постоянно я попречват да се застъпи за себе си, когато това е належащо. Майката се тревожи и за момента, когато дъщерята ще доближи тийнейджърските години, тъй като знае какъв брой безмилостни могат да бъдат девойките в тази възраст, изключително към майките си.
Ако майката е феминистка, то тогава се надява, че за положителното на щерка й в обществото ще възцари тъждество сред половете и се моли щерка й да среща по-малко сексистка дискриминация спрямо поколенията дами преди нея. Майката постоянно се тревожи за това какъв е светът през днешния ден и дали щерка й ще живее добре в подобен свят. Майката прави всичко по силите си, с цел да се погрижи за щерка си и да я приготви за живота й като здрава и щастлива жена.
Изглежда, че майките са помислили за всеки един аспект значим за децата им. Но макар всичките си старания и усърдие, майките постоянно не съумяват да предпазят дъщерите си от питателните разстройства и отрицателното усещане на личното тяло. Броят на засегнатите от хранителни разстройства е забележителен и в това време рядко се намира жена, която в действителност да харесва и обича тялото си такова, каквото е. Но най-тъжното е, че майките освен, че не се оправят с това да предпазят дъщерите си от тази заплаха, а точно майките предават това рисково обръщение на обичаните си дъщери. Каква е повода питателните разстройства и омразата към личното тяло да са се трансформирали в завет от майките към дъщерите? И още по-важното – какво можем да създадем, с цел да спрем тази зараза?
Преди да се заемем с тези въпроси, дано изясним няколко неща. За питателните разстройства и неприемането на личното тяло способстват голям брой фактори, само че майчиният образец и отношение по тематиката имат огромно значение за дъщерята. Целта на актуалната публикация не е да накара майките да се усещат отговорни и да се самобичуват, а просто да обърнем внимание, че тази тематика е извънредно значима и е належащо да подхождаме с осъзнатост към нея. Освен това тук не отхвърляме обстоятелството, че и момчетата страдат от хранителни разстройства и отрицателно усещане за личното си тяло, както и че бащите също могат да допринесат за развиването на хранително разстройство и отрицателно отношение към личното тяло, т.е. те също е належащо да са съзнателни.
Но тук се фокусираме върху взаимоотношенията майка-дъщеря по три аргументи:
1) Майката е модел за подражателство на дъщерята по метод, по който бащата не може да бъде.
2) Натискът върху девойките и дамите да бъдат слаби и красиви е доста по-голям, което ги прави по-уязвими. Разбира се, този напън не е главната причина за развиването на хранително разстройство или отрицателно отношение към личното тяло, само че несъмнено оказва влияние върху девойките.
3) Тежко е да кажем на майките, че точно те предават неприемането на тялото си и воюването с храната на дъщерите си. Но в случай че желаеме дъщерите да са здрави, щастливи и задоволени членове на обществото, е належащо да се работи с майките за смяна на метода, по който възприемат и приказват по тематиката за храната, тялото и тежестта.
В взаимозависимост от вашето лично отношение към тялото и храната, това може да ви се стори или лесна, или непостижима задача. Колкото повече комплициране и напрежение изпитваме щом се стигне до тези тематики, толкоз по-вероятно е да предадем това отношение на щерка си. Ако майката непрекъснато е на диета, дъщерята ще си намерения, че непрекъснатото ограничение на храната е нещо обикновено за един възрастен човек. Ако майката непрекъснато приказва за дебелите си бедра, целулит или мазнини по ръцете, то вероятността дъщерята да избегне същия натякващ глас в личната си глава, когато се огледа в огледалото, е минимална. Много е евентуално дъщерята да наподобява тъкмо като майка си, когато порасне, само че даже това действително да не е по този начин, майчиният глас е доста всесилен. Той ще оформи останалата част от живота й, тъй че е добре майката да намерения преди да приказва за храна и тегло – това ли е методът, по който желае дъщерята да възприема тялото си и храната?
Дори за майките, които имат положителни взаимоотношения със собсвеното си тяло и с храната, може да се окаже извънредно предизвикателство да се опълчват на непрекъснатия медиен и обществен напън. Бичът на “здравословното хранене ” с неговите непостоянни и ненадеждни послания за това какво е и какво не е положително за нас, непрекъснато се просмуква в всекидневието ни. Освен това на всички места ни заливат фотоси на дами, обработени с фотошоп, което ги кара да наподобяват напълно друго от метода, по който една действителна жена наподобява. Голата манекенка без никакво окосмение, без мазнини и с пъклен доста грим на корицата на най-новото спортно списание, с което популяризират бански, не е запазена марка само за Плейбой – тя е тъкмо там на касата в супермаркета, където всеки може да я види. Днес женското тяло се експлоатира и манипулира повече от когато и да било преди, като хранителната промишленост и промишлеността на отслабването не вършат изключение. Когато могат да се вършат пари на гърба на женската неустановеност по отношение на здравето, тежестта и външния тип, несъмнено, че няма да се вземат ограничения за смяна на тези увреждащи усещания, а ще се употребяват за още по огромна печалба…
Ето за какво е належащо най-малко майките да заемат постоянна позиция по въпроса. И тук не е нужно да се стартира с нещо колосално, дребните крачки постоянно водят до коренна смяна. Към майките, които непрекъснато хулят личния си външен тип или отношението си с храната: Спрете!
Наскоро чух една превъзходна история от майка, която цялостен живот е изпитвала дискомфорт по отношение на тежестта си. Една заран нетипично за нея тя носела долни дрехи пред дребната си щерка. Тогава детето я погледнало и възкликнало: “О, мамо, изглеждаш толкоз особено! ”, след което замълчала за миг и споделила: “Ами да! Решено е, мамо! Това лято ще носиш половинест бански! ”.
Майката потиснала първичния си подтик да каже, че е прекомерно дебела за подобен бански, и вместо това попитала: “Не мислиш ли, че ще наподобявам прекомерно разкрасена? ” Дъщеря й споделила: “О, не! ”. Тогава майката решила: “Така, значи това лято ще нося половинест бански и ще науча и двете ни да си обичаме и одобряваме тялото без значение от формата и размера! ”
Можем да разгледаме горния образец като митинг по отношение на кориците на списанията – майка, на която й е писнало да се усеща “недостатъчно идеална ”, изтощена да крие тялото си, подготвена да носи това, което й се носи сега, (което в тази ситуация е бански с половинки – нещо, което доста дами не си разрешават тъкмо тъй като, няма да наподобяват като манекенки в него). И в случай че сте една от многото дами, които непрекъснато се заливат с рецензия поради тежестта или тялото си, бихте могли да се погрижите за дъщерите си по най-хубавия метод просто като спрете да си причинявате това. Не е нужно да носите бански с половинки в случай че не ви се носи това, само че не и да не го носите, тъй като си мислите, че не заслужавате да го носите. Защото всяка жена има своя неповторима хубост, която не се мери в сантиметри, размери и килограми! Нека научим дъщерите си на това – дамата е красива такава, каквато е!
Тук ще обърнем внимание и на още нещо – децата се повлияват от персоналния образец на майката, само че също по този начин се повлияват извънредно и от отношението на майката към тялото на детето. Въпреки че в основата на коментара: “Маме, стига си яла, тъй като ще станеш дебела! ” е заложена обич и грижа, той има разрушителни последици за душeвността и самооценката на младата жена. И този глас ще кънти в главата й години наред. Разбира се, че майката желае най-хубавото за детето си. И несъмнено, че майката желае да съобщи на щерка си, че е значимо да се грижи за външния си тип. Но дано майката го направи по допустимо най-съзнателния и конструктивен метод, тъй като подобен има! Често майките не осъзнават каква мощ се крие в техните думи и отношение към децата им. И тук не ги упрекваме, просто ги молим да са по-съзнателни, тъй като е доста по-лесно майката да се научи да приказва умишлено на щерка си, в сравнение с след това години наред да се лекуваме с терапия от сходни мнения, като да вземем за пример коментара на майката на момиче, страдащо от анорексия: “Притеснявам се за положението на детето си сега. Искам да оздравее, обаче не желая да стане толкоз дебела, колкото беше преди… ”
Хранителните разстройства имат голям брой аргументи, само че в случай че успеем да отстраняваме даже единствено тези два корена – персоналния образец на майката за смутено хранене и прекомерно сериозно отношение към личното си тяло, както и сериозното отношение и мнения на майката по отношение на тялото на детето й, броят на питателните разстройства би намалял доста.
Заобичайте тялото си такова, каквото е, помирете се с храната, и ще научите дъщерите си на най-важния урок в живота – да се обичат такива, каквито са, и да виждат хубостта в себе си!
За съставянето на тази публикация са употребявани материали от публикацията на Занте Тейлър “Mothers, daughters and food ”, оповестена в psychologytoday.com
