Във вулканите се крие една от тайните на маите
Вулканична пепел, която редовно е попадала върху земите на маите, изяснява мистерията по какъв начин античните метрополиси са просперирали при релативно бедна почва, посредством която са се изхранвали.
Метрополисите на маите са били строени релативно надалеч от вулканите в земите им, само че ново изследване хвърли светлина по въпроса по какъв начин тези градове са се изхранвали, написа " Нешънъл джиографик ".
Империята на маите се е простирала от днешно Южно Мексико през Гватемала до северните елементи на Хондурас и е процъфтявала сред 250 и 900 година от Новата епоха, след което запада.
Неотдавна учени откриха бежов покрит с глина минерал в каналите на археологическата площадка Тикал в Гватемала, където в предишното е бил най-големият град в южните земи на маите.
Този минерал, който е тип смектит, се образува единствено след рухване на вулканична пепел. Учените му създали химичен разбор за определяне на произхода и открили, че смектитът от Тикал произлиза от вулканите на територията на актуалните страни Салвадор, Гватемала, Хондурас и Мексико.
" Минералите приказват за серия от вулканични събития в предишното ", споделя ръководителят на екипа Кен Танкърсли, антрополог от университета в Синсинати.
Града на маите Чалчуапа в Ел Салвадор е бил изгорял до основи при изригването на вулкан през VІ век. Според учените теченията са разнасяли праха и към доста далечните градове на маите.
Образците от вулканичен прахуляк в Тикал са се формирали в дълъг интервал - от 340 година преди Новата епоха до 990 година от Новата епоха.
" Няма метод да се откри броят на изригванията, честотата им или кой тип прахуляк от кой вулкан идва ", сподели Танкърсли.
Новото изобретение се счита за доста значимо, тъй като изяснява тайната на равнинните градове на маите. Почвата към тях е била доста неплодородна. Тя е била формирана най-вече от варовик и не е била подобаваща за изхранването на доста хора. Но все пак по тези места са живели сред 160 и 230 души на квадратна миля. Каквато бройка озадачаваше учените.
Ако в равнинните градове на маите нивите са били засипвани с вулканичен прахуляк на няколко години, или даже на десетилетия, почвата там е била периодичен обогатявана.
След което прахът е подобрявал плодородието на почвата, като е увеличавал нейната водопропускливост и шупливост и по този начин е подобрявал способността да се задържа водата. Вулканичната пепел е и източник на потребни за растенията детайли като желязо и магнезий.
Дори тъничък слой от вулканична пепел, да вземем за пример няколко сантиметра, може да усили плодородието за дълго. Освен това пепелта задушавала някои нездравословни за растенията инсекти.
Маите са считали, че могат да забавят или предотвратят изригванията, като са изпълнявали кървави ритуали и са хранели духовете и божествата, с цел да управляват вулканите.
" Те са строили храмове във формата на вулкани и са имали ритуали, наподобяващи вулканични събития. Вулканите са били неотделима част от живота на маите ", приключва Танкърсли.
