Трънливият зелен път
Втора седмица тече публичното разискване на тактиката по приоритет "Кръгова и нисковъглеродна стопанска система ", залегнал в националната ни стратегия за развиване до 2030 година Основната му цел е да се увеличи енергийната продуктивност, като се следват правилата на кръговата стопанска система и се подтиква внедряването на нисковъглеродни и безотпадни технологии.
Колкото и да е необичайно, все пак конкретика за уговорките на държавното управление и методите, по които които ще се реализиран задачите, сложени от Парижкото съглашение, липсва.
Ето за какво редица хора, дръзнали да основават и развиват екологични технологии се отхвърлят. А дребното, които съумяват, минават през дълъг и бодлив път.
"БАНКЕРЪ " се свърза със съдружие Green Globe Alliance (GGA), което среща бизнесмени и иноватори, с цел да основат дружно екологични технологии и решения в областта на различните енергийни източници, намаляването на въглеродните излъчвания, влагането на биополимери в промишлеността и други
Съвместно с Института по електрохимия и енергийни системи към Българска академия на науките GGA създава оксиводородна апаратура, която в пъти понижава въглеродния отпечатък -
единствената работеща в България.
Приложима е на всички места, където има развой на горене – в мотори, в електрически централи и други Въпросната оксиводородна система е внедрена към оранжерията на бизнесмена Виктор Асенов, отличен с "Млад фермер " за 2018 година
Проучване на Балканския институт за стабилно развиване демонстрира, че с нея разноските за отопление на 6-декаровата му оранжерия понижават с 240 лева за денонощие. Замърсяването с изгорели газове понижава с 15 – 30 %, а твърдите частици – с 5 до 8 пъти.
Оранжерията се затопля от котли, а горивото за тях е слънчогледови пелети. Електролизьорите в инсталацията разделят водата на О2 и водород и смесват детайлите в така наречен браунов газ. Той се вкарва в горивния развой като в допълнение гориво към другия енергоизточник – пелетите. Така по едно и също време се понижава количеството на употребеното гориво и по-бързо се доближава мечтаната температура. Любопитното е, че колкото е по-ниско КПД-то на горивото (пелети, дърва), толкоз повече се ускорява горивният развой благодарение на брауновия газ.
Инвестицията за инсталацията е част от целия план за оранжерия, който е на стойност към 2,5 млн. лева
Тя обаче се възстановява за по-малко от две години,
икономисва бъдещи разноски и обезпечава по-чист въздух. В същото време разноските за CO2 на Топлоелектрическа централа "Марица-изток 2 " за 2018 година надвишаваха 300 млн. лева А за 2019 година - 500 млн. лева
"Свързахме се с енергийното министерство да предложим своето решение за понижаване на въглеродните излъчвания на Топлоелектрическа централа "Марица-изток 2 ", само че в същия интервал страната дерогира новите екологични условия за ТЕЦ-а безсрочно ", споделя създателят на сдружението Симеон Стоилов. Така условието за внедряване на екологична технология в предприятието се отсрочва... въпреки европейските периоди да текат.
Главният проблем пред реализацията на природосъобразни технологии от край време е методът на финансиране. Основно финансиране може да се получи от банките, единствено че естествените хора не могат да покрият 200-300% обезщетение, което те изискват.
За инсталацията на браунов газ, банката желае от Виктор Асенов
да обезпечи двойно цената на целия план.
Той и роднините му залагат безусловно всичко, което имат, с цел да покрият голямата сума. Така цялата политика за помощ на дребни и междинни бизнесмени рухва, изключително когато става дума за нещо рядко и непознато на пазара.
"Доверих се на изследването на Българска академия на науките. И не сбърках ", разяснява за "БАНКЕРЪ " Виктор Асенов. Повечето дребни бизнесмени обаче си икономисват риска и напрежението, като се отхвърлят от начинанието си, даже преди този момент да са получили утвърждение по европрограми.
"Средствата от оперативни стратегии подпомогат избрана активност, само че те са реимбурсиращи - възвръщат пари за към този момент направени разноски. Трудно се обезпечава началното финансиране, с което бенефициентите по европрограми да потърсят възобновяване му ", споделя още Стоилов.
"В някои стратегии има заложен задатък, само че с цел да го вземеш, би трябвало да обезпечиш с банкова гаранция, освен него, а целия план и то в пъти на цялата му стойност ", прибавя още Теодосий Димитров, докторант към Института по електрохимия и енергийни системи към Българска академия на науките за непостижимите условия на финансовите институции.
Този проблем може да бъде редуциран до най-малко,
в случай че на национално равнище ясно се дефинират зоните, в които се търсят решения. Инвеститори, капиталови фондове и банки би трябвало да опознаят потребността на пазара, с цел да вземат решение дали да финансират нечий екологичен план.
Ако по казуса с въглеродните излъчвания страната направи лист с най-големите източници на въглеродни излъчвания в страната и набор от вероятни решения на казуса – посредством пречистване, с смяна на горивния развой или на гориво, то тогава вложителите и банките ще могат елементарно да ревизират дали даден план дава отговор на стратегическите цели на страната. И да преценяват дали има перспективна икономическа ниша, която ще се поддържа с районната и националната политика. При сходни условия не ще е нужна непостижимо високата банкова гаранция и действително ще се удари рамо на бизнесмените.
През януари Еврокомисията показа План за вложения за устойчива Европа, с който ще се финансира Зеления пакт. В него се планува привличането на най-малко 1 трлн. евро обществени и частни вложения през идващото десетилетие. Около половината от финансирането ще пристигна от бюджета на Европейски Съюз, а 25 милиарда евро се чакат от схемата за търговия с излъчвания на Европейски Съюз.
Средствата са големи, само че ще получим достъп до тях единствено в случай че се научим да мислим и работим зелено. Очевидно ни чака сложен път, с цел да го реализираме.
<!--![endif]--> <!--![if-->
Колкото и да е необичайно, все пак конкретика за уговорките на държавното управление и методите, по които които ще се реализиран задачите, сложени от Парижкото съглашение, липсва.
Ето за какво редица хора, дръзнали да основават и развиват екологични технологии се отхвърлят. А дребното, които съумяват, минават през дълъг и бодлив път.
"БАНКЕРЪ " се свърза със съдружие Green Globe Alliance (GGA), което среща бизнесмени и иноватори, с цел да основат дружно екологични технологии и решения в областта на различните енергийни източници, намаляването на въглеродните излъчвания, влагането на биополимери в промишлеността и други
Съвместно с Института по електрохимия и енергийни системи към Българска академия на науките GGA създава оксиводородна апаратура, която в пъти понижава въглеродния отпечатък -
единствената работеща в България.
Приложима е на всички места, където има развой на горене – в мотори, в електрически централи и други Въпросната оксиводородна система е внедрена към оранжерията на бизнесмена Виктор Асенов, отличен с "Млад фермер " за 2018 година
Проучване на Балканския институт за стабилно развиване демонстрира, че с нея разноските за отопление на 6-декаровата му оранжерия понижават с 240 лева за денонощие. Замърсяването с изгорели газове понижава с 15 – 30 %, а твърдите частици – с 5 до 8 пъти.
Оранжерията се затопля от котли, а горивото за тях е слънчогледови пелети. Електролизьорите в инсталацията разделят водата на О2 и водород и смесват детайлите в така наречен браунов газ. Той се вкарва в горивния развой като в допълнение гориво към другия енергоизточник – пелетите. Така по едно и също време се понижава количеството на употребеното гориво и по-бързо се доближава мечтаната температура. Любопитното е, че колкото е по-ниско КПД-то на горивото (пелети, дърва), толкоз повече се ускорява горивният развой благодарение на брауновия газ.
Инвестицията за инсталацията е част от целия план за оранжерия, който е на стойност към 2,5 млн. лева
Тя обаче се възстановява за по-малко от две години,
икономисва бъдещи разноски и обезпечава по-чист въздух. В същото време разноските за CO2 на Топлоелектрическа централа "Марица-изток 2 " за 2018 година надвишаваха 300 млн. лева А за 2019 година - 500 млн. лева
"Свързахме се с енергийното министерство да предложим своето решение за понижаване на въглеродните излъчвания на Топлоелектрическа централа "Марица-изток 2 ", само че в същия интервал страната дерогира новите екологични условия за ТЕЦ-а безсрочно ", споделя създателят на сдружението Симеон Стоилов. Така условието за внедряване на екологична технология в предприятието се отсрочва... въпреки европейските периоди да текат.
Главният проблем пред реализацията на природосъобразни технологии от край време е методът на финансиране. Основно финансиране може да се получи от банките, единствено че естествените хора не могат да покрият 200-300% обезщетение, което те изискват.
За инсталацията на браунов газ, банката желае от Виктор Асенов
да обезпечи двойно цената на целия план.
Той и роднините му залагат безусловно всичко, което имат, с цел да покрият голямата сума. Така цялата политика за помощ на дребни и междинни бизнесмени рухва, изключително когато става дума за нещо рядко и непознато на пазара.
"Доверих се на изследването на Българска академия на науките. И не сбърках ", разяснява за "БАНКЕРЪ " Виктор Асенов. Повечето дребни бизнесмени обаче си икономисват риска и напрежението, като се отхвърлят от начинанието си, даже преди този момент да са получили утвърждение по европрограми.
"Средствата от оперативни стратегии подпомогат избрана активност, само че те са реимбурсиращи - възвръщат пари за към този момент направени разноски. Трудно се обезпечава началното финансиране, с което бенефициентите по европрограми да потърсят възобновяване му ", споделя още Стоилов.
"В някои стратегии има заложен задатък, само че с цел да го вземеш, би трябвало да обезпечиш с банкова гаранция, освен него, а целия план и то в пъти на цялата му стойност ", прибавя още Теодосий Димитров, докторант към Института по електрохимия и енергийни системи към Българска академия на науките за непостижимите условия на финансовите институции.
Този проблем може да бъде редуциран до най-малко,
в случай че на национално равнище ясно се дефинират зоните, в които се търсят решения. Инвеститори, капиталови фондове и банки би трябвало да опознаят потребността на пазара, с цел да вземат решение дали да финансират нечий екологичен план.
Ако по казуса с въглеродните излъчвания страната направи лист с най-големите източници на въглеродни излъчвания в страната и набор от вероятни решения на казуса – посредством пречистване, с смяна на горивния развой или на гориво, то тогава вложителите и банките ще могат елементарно да ревизират дали даден план дава отговор на стратегическите цели на страната. И да преценяват дали има перспективна икономическа ниша, която ще се поддържа с районната и националната политика. При сходни условия не ще е нужна непостижимо високата банкова гаранция и действително ще се удари рамо на бизнесмените.
През януари Еврокомисията показа План за вложения за устойчива Европа, с който ще се финансира Зеления пакт. В него се планува привличането на най-малко 1 трлн. евро обществени и частни вложения през идващото десетилетие. Около половината от финансирането ще пристигна от бюджета на Европейски Съюз, а 25 милиарда евро се чакат от схемата за търговия с излъчвания на Европейски Съюз.
Средствата са големи, само че ще получим достъп до тях единствено в случай че се научим да мислим и работим зелено. Очевидно ни чака сложен път, с цел да го реализираме.
<!--![endif]--> <!--
КОМЕНТАРИ