Иън Бремер: Светът се намира в геополитическа рецесия
Всяка геополитическа история има своя кръг артисти и условия, които движат международната политика. Нишката, която ги сплотява, е неналичието на световен водач, който да поддържа геополитическия баланс.
Светът мина от ерата на „ Pax Americana ”, при която Съединени американски щати използваха своя стопански и боен капацитет за базисна непоклатимост и да координират отговорите на световните проблеми измежду съидейници и съдружници, до „ геополитическа криза ” и разрушение на остарелия световен ред.
През последните 30 години могат да бъдат разграничени четири основни момента, които доведоха света до срив в съществуващата политическа система.
Първият от тях е несъответстващата реакция на Запада по повод разпадането на Съветския съюз от 1991 година След като десетилетия бяха затворени в яростна идеологическа борба със Съветите, западните демокрации отпразнуваха успеха си, посрещнаха някогашния Съюз на съветските социалистически републики в лоното на демократичния капитализъм и по-късно дейно го остави да се грижи за себе си. За някогашния Съветски съюз нямаше проект Маршал, какъвто беше препоръчан на Европа след опустошенията на Втората международна война. Русия се нуждаеше от доста повече помощ и внимание от Запада, в сравнение с получи. Резултатът от това е обхванати от специфични ползи и олигарси индустриални производства, политическо управление, чиято всеобхватна политическа цел е дестабилизирането на западните демокрации чрез акции по дезинформация и тактически провокативни ходове на геополитическата сцена.
Вторият преломен миг бяха офанзивите на 11 септември и свръхреакцията на Запада, който стартира две несполучливи войни в Афганистан и Ирак. Докато войната против Афганистан беше разбираема, поради ясната връзка сред талибаните и „ Ал Кайда “, решението на Съединени американски щати да водят война против Саддам Хюсеин поради подправени учредения остава непростимо и оставя леке върху имиджа на световния водач Съединени американски щати. И двете войни доведоха до съсипия в тези страни, които и през днешния ден изправят района пред съществени провокации във връзка с сигурността. Изключителните разноски за двете войни – изхарчени трилиони долари и хиляди починали, принудиха Съединени американски щати и техните съдружници да внимават да не повторят още веднъж същата неточност. Сега те са доста по-малко заинтригувани да играят ролята на световен служител на реда.
Финансовата рецесия през 2008 година също изигра своята повратна роля. Глобалният отговор за превъзмогването на идния провал на международната финансова система беше последният път, когато се прояви същинско американско водачество. Тогава беше демонстрирано и съдействие сред напредналите индустриални демокрации за справяне с световната рецесия, която заплашваше всички. Това е времето, когато Г-7 работи като едно цяло. Това даде началото на първата среща на Г-20.
Начинът, по който беше избавена финансовата система чрез освобождението от отговорности на огромни банки и финансови институции, употребяващи пари от данъкоплатците, удостовери визията, че тези, които вземат политически решения, са се откъснали от гласоподавателите си. Това повдигна съществени въпроси за това по какъв начин западният капитализъм извършва обществения контракт през ХХI век. Китай по време на бурния си стопански напредък осъзна, че би трябвало да поддържа разнообразни политически и стопански структури, с цел да избегне сходна орис. Движения като „ Окупирай Уолстрийт “ идваха и заминаваха на Запад, само че кардиналният въпрос остана неуреден.
Това докара до четвъртия преломен миг – популисткият скок през 2015-2016 година, поляризирана политическа среда. Това докара до резултата от референдума за Брекзит и избирането на Доналд Тръмп – две събития, които раздрусаха Англия и Съединени американски щати във вътрешнополитически проект и световното съдействие в по-широк.
Това беше последният сигнал за света, че ръководеният от Съединените щати международен ред е завършил. Това докара до набиращото все по-голяма известност измежду обществото разбиране „ всеки народ за себе си “. В комбиниране с упоритостите на Китай, който построява набор от различни интернационалните структури, с цел да се конкурира със Запада. След Втората международна война сходни съществени промени не са се случвали в региона на световната политика.
„ Геополитическата криза “, която претърпяваме сега, няма да продължи постоянно, само че краят на Pax Americana е явен. Въпросът е какво следва. /БГНЕС
Светът мина от ерата на „ Pax Americana ”, при която Съединени американски щати използваха своя стопански и боен капацитет за базисна непоклатимост и да координират отговорите на световните проблеми измежду съидейници и съдружници, до „ геополитическа криза ” и разрушение на остарелия световен ред.
През последните 30 години могат да бъдат разграничени четири основни момента, които доведоха света до срив в съществуващата политическа система.
Първият от тях е несъответстващата реакция на Запада по повод разпадането на Съветския съюз от 1991 година След като десетилетия бяха затворени в яростна идеологическа борба със Съветите, западните демокрации отпразнуваха успеха си, посрещнаха някогашния Съюз на съветските социалистически републики в лоното на демократичния капитализъм и по-късно дейно го остави да се грижи за себе си. За някогашния Съветски съюз нямаше проект Маршал, какъвто беше препоръчан на Европа след опустошенията на Втората международна война. Русия се нуждаеше от доста повече помощ и внимание от Запада, в сравнение с получи. Резултатът от това е обхванати от специфични ползи и олигарси индустриални производства, политическо управление, чиято всеобхватна политическа цел е дестабилизирането на западните демокрации чрез акции по дезинформация и тактически провокативни ходове на геополитическата сцена.
Вторият преломен миг бяха офанзивите на 11 септември и свръхреакцията на Запада, който стартира две несполучливи войни в Афганистан и Ирак. Докато войната против Афганистан беше разбираема, поради ясната връзка сред талибаните и „ Ал Кайда “, решението на Съединени американски щати да водят война против Саддам Хюсеин поради подправени учредения остава непростимо и оставя леке върху имиджа на световния водач Съединени американски щати. И двете войни доведоха до съсипия в тези страни, които и през днешния ден изправят района пред съществени провокации във връзка с сигурността. Изключителните разноски за двете войни – изхарчени трилиони долари и хиляди починали, принудиха Съединени американски щати и техните съдружници да внимават да не повторят още веднъж същата неточност. Сега те са доста по-малко заинтригувани да играят ролята на световен служител на реда.
Финансовата рецесия през 2008 година също изигра своята повратна роля. Глобалният отговор за превъзмогването на идния провал на международната финансова система беше последният път, когато се прояви същинско американско водачество. Тогава беше демонстрирано и съдействие сред напредналите индустриални демокрации за справяне с световната рецесия, която заплашваше всички. Това е времето, когато Г-7 работи като едно цяло. Това даде началото на първата среща на Г-20.
Начинът, по който беше избавена финансовата система чрез освобождението от отговорности на огромни банки и финансови институции, употребяващи пари от данъкоплатците, удостовери визията, че тези, които вземат политически решения, са се откъснали от гласоподавателите си. Това повдигна съществени въпроси за това по какъв начин западният капитализъм извършва обществения контракт през ХХI век. Китай по време на бурния си стопански напредък осъзна, че би трябвало да поддържа разнообразни политически и стопански структури, с цел да избегне сходна орис. Движения като „ Окупирай Уолстрийт “ идваха и заминаваха на Запад, само че кардиналният въпрос остана неуреден.
Това докара до четвъртия преломен миг – популисткият скок през 2015-2016 година, поляризирана политическа среда. Това докара до резултата от референдума за Брекзит и избирането на Доналд Тръмп – две събития, които раздрусаха Англия и Съединени американски щати във вътрешнополитически проект и световното съдействие в по-широк.
Това беше последният сигнал за света, че ръководеният от Съединените щати международен ред е завършил. Това докара до набиращото все по-голяма известност измежду обществото разбиране „ всеки народ за себе си “. В комбиниране с упоритостите на Китай, който построява набор от различни интернационалните структури, с цел да се конкурира със Запада. След Втората международна война сходни съществени промени не са се случвали в региона на световната политика.
„ Геополитическата криза “, която претърпяваме сега, няма да продължи постоянно, само че краят на Pax Americana е явен. Въпросът е какво следва. /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ