4 февруари: Краят – време е да се сбогуваме с Македония
Всичко завърши за три дни – и все едно, че не е било. Телевизионният слугинаж пък отдели повече време за аферистите от НЕКСО, в сравнение с за сбогуването ни с Македония. Оставете скопяните – в действителност, нашите политически бездарници предадоха България. Вече сме нежелани пришълци в Македония. Сега стартира същинската подигравка с Историята ни. И с нас самите.
А всичко беше ясно – и Краят даже – още когато потеглиха да съчиняват и подписват Договора за добросъседство от 2017 година. Нашите първенци, наивни както постоянно, надуха оглушително фанфарите – до такава степен, че те като че ли сковаха разсъдъка им.
Екзалтацията раждаше всевъзможни дуращини.
Покойният Божидар Димитров – даже той – не можеше да овладее възприятията си, негови са думите, че с подписването на Договора българите са се „ нараснали “ с милион и половина души; отново той предричаше, че в най-скоро време Македония ще се разпадне.
И по този начин се говореше, след всички номера на македонистите – кой знае, по какъв начин са се присмивали уединено над тези изхвърляния, несъмнено са ни считали за безнадеждни тъпаци. С съображение, за какво още през май 1990 година Ванче Михайлов наяве бе сломен, до момента в който процеждаше страданието си с думите – „ Докъде я докарахме, да не смееш през днешния ден да кажеш в Скопие, че си българин “. Каза това преди цели 33 години – само че кой да го чуе.
Още тогава бе ясно, че Българщината в Македония е непоправимо изумена, там са отгледани и се отглеждат генерации, които нямат нищо общо с нея, даже я ненавиждат откровено и уверено. На какво е разчитала тогава Политическата Секта, когато лековерно се довери на едно парче хартия? Българските членове на смесената Комисия, която трябваше да изготви изискванията на „ примирието “, сигурно са били наясно с мизериите на македонизма.
Но евентуално са мислили, че съществува някакъв неогласен съдия от Европейския съюз, който ще помогне да бъде разсечен македонския „ възел “. Чак пет години по-късно с тази роля се нагърби френският президент Макрон, едвам ни изиграе и да ни изхвърли дефинитивно от борбата за историческата Истина за Македония – и от това ни лишиха.
Не ни оставиха даже ролята на статиста, който бъбри нещо за някакви безспорни обстоятелства, само че никой не му обръща внимание.
Можеше ли да се планува още през 2017 година тази развръзка, унижението, на което ще бъдем подложени – и към този момент сме подложени?
Можеше, несъмнено, в случай че политическите мечти не бяха заглушили Истините на Времето/Миналото. У мнозина от политиците ни Договорът събуждаше победоносните напеви от един безконечен марш, които, за жал, нямат и в никакъв случай не са имали нещо общо с действителността. „ Край Босфора звук се подвига “ – обаче в никакъв случай не успяхме да „ влезем “ в Цариград. Но това не ни е тревожело изключително – митът се оказа премного сладостен в съпоставяне със сухоежбината действителността.
Разбира се, наивно ще бъде да изключваме всякаква „ завера “ зад прибързаното и безгрижно сключване на Договора. Напълно е допустимо да е имало някакво смушкване – примерно от американците, които в такива случаи са деликатни, колкото е деликатна електрошоковата палка, предопределена да вкара в пътя добитъка.
И това не е изключено – нерядко сме изпълнявали и тази роля. Но, въпреки всичко, по-скоро точно е била изчислена реакцията ни, лекомислието ни е пословично, елементарно може да бъде разчетено.
Това е било задоволително за Сценариста, не му е било нужно да има на разположение някой жесток реализатор, договорката изглеждала сигурна, а сътрудниците задоволително стимулирани – ние от нашата неизтребима доверчивост, а скопяни – от своята измама.
Руската „ спецоперация “ в Украйна през 2022 година промени доста неща, в това число и методът, по който към този момент трябваше да се реши българо-македонската главоблъсканица. Вече разполагаха и с нужния човек – един жесток авантюрист и лъжец (ПростоКирчо), който с лекост надхитри нашите политически заплеси.
Резултатът бе повече от предстоящото: Българщината е изхвърлена и публично от Македония, на българите им е позволено да ронят сълзи над личната си История, която ще изтънява от ден на ден след безмилостните нападения на македонистите. И още нещо, надалеч по-зловещо: след някоя и друга година светът ще има вяра на „ тяхната “ история, ще я приема като достоверна, никой няма да приема сълзливите български причини.
И Аспарух да го изкарат македонец, някакъв елементарен охранител от свитата на Александър Македонски, все тая.
Залъгването завърши: който би трябвало, получи Македония, а тя може да се окаже значима карта в пренареждането на Балканския Пасианс; получи я „ чиста “, без смущаващите български примеси. Ето, това е образцова „ хибридна “ интервенция.
Нашите политици нямат гения да провиждат напред във Времето. А и през 2017 година имаха против себе си един шармантен лъжец – тогавашният македонски министър председател Зоран Заев, който съумя някак да ги анестизира/приспи, без значение от наглостта, с която сервираше претенциите си.
Веднъж даже изключи българите всред участниците в Илинденското въстание. Но много преди този момент, още през 2012 година, българският външен министър Николай Младенов, назова „ подправен шовинизъм “ митингите против една скандална неучтивост на македонските управляващи, които не разрешиха българи да поднесат цветя пред паметника на Тодор Александров.
Тъй те пробваха куража ни – а измисленяци като Младенов им асистираха. Още тогава беше ясно, че зад тези „ протоколни “ недоразумения се крие нещо много по-опасно – и даже не се крие, а ръмжи предизвикателно против нас. Защото бяха наясно, че нищо значимо не ни е обсебвало задълго, през днешния ден сме по този начин, а на следващия ден другояче, с хора като Младенов – значима фигура на новия Интернационал на Заличаването – това бе неизбежно.
След това пък изтъкнат социалист – Вигенин – изтърси, че „ България ще бъде същински член на Европейския съюз, когато бъдат признати и Македония и Сърбия “. В превод това означаваше, че ние сме едното нищо без Македония. С сходни дивотии правехме външната си политика – в действителност, тя се бе трансформирала в рутинна чиновническа активност, прецизно направлявана от чешити като тогавашният американски дипломат Уорлик.
Така последователно втасвахме за позорната капитулация, за която ни подготвяха. Същият Вигенин по-късно досаждаше на Парламента, че не ни е необходим трети гранично-пропусквателен пункт с Македония, тъй като към този момент имало два, които не били изключително натоварени. И какво толкоз ви е притрябвало да ходите до Македония…
Как след всички тези знаци на безхаберие македонците да не пуснат един ден дефинитивно бариерите пред българите – въобще, даже пред личната им история. Това заслужават те, откакто търпят волностите на своите властници, които се държат като слепи котета, изправени пред „ македонското положение “.
Нека си позволим удоволствието още веднъж да се потопим в мъдростта на Любиша Георгиевски, един превъзходен публицист от международна класа, който беше и дипломат в София – ето какво написа той за въпросното „ положение “ в луксозната си книга „ Речник на предразсъдъците “:
„ Очевидци настояват, че тази синтагма („ Македонското положение “) била изстреляна от самия Адолф Хитлер в един от неговите пароксични монолози във връзка Судетите като интродукция към Втората международна война. Тогава той сякаш изкряскал: „ Не желая Судетите ми да се трансфорат в Македонско положение! “
И да не е истина, е тъкмо казано – ще кажат умните италианци. Ситуацията, в която се озова Македония в зората на ХХI век (2001 година), е пилотен образец за международните драми през третото хилядолетие, когато войните все по-малко ще се водят сред народите, т.е. сред техните страни като монополи на насилието, а все по-често сред исторически одобрените монополи на насилието (държавите) и тези терористични, мафиотски, пара- и квазидържавни олигархии на насилието. С други думи, сред хаоса и реда, при което редът ще назовава хаоса „ гнет “, а хаосът ще именува реда „ държавен гнет “.
Опре ли ножът до кокала, сиреч при подялбата на сферите на въздействие (а Балканите са таман такава сфера во веки веков), демокрацията все по-често ще се сблъсква сама със себе си, тъй като е напълно маскирана интродукция към диктатурите, което я трансформира в автокарикатура, тоест – в демократура.
Същата онази народна власт, към която още Ницше изпитваше дискретна обвързаност, сходно на слабостта на всеки междинен буржоа към бардаците. Следователно Македонското положение не е нищо друго с изключение на един идеален casus belli (причина за война). “
Този откъс наподобява комплициран за нашите политикани, само че би трябвало да се проумее. Те обаче не го направиха. И останаха излъгани, основно в примитивните си очаквания. Пак ще е добре, в случай че единствено това ще е последствието от тяхната фуклива разпуснатост.
Уж „ превземаме Цариград “ – в действителност, превземаме личния си мит – а не ни позволяват даже до Скопие. А оттова се държаха все по-предизвикателно: през 2016-а година позволиха да бъде разрушена паметната плоча на Каймакчалан – и когато ги заплашихме, че „ няма да им помогнем в най-важния миг “, напряко ни се изсмяха. И с съображение, тъй като ние към момента като че ли не разбирахме, че не сме им нужни, тъй като има кой да им помогне – огромните търговци Русия и Съединени американски щати постоянно са на линия.
Надсмяха ни се, а ние се свихме като мишки.
Както споделяше отново Любиша Георгиевски, „ Балканите са най-идеалното място за оскърбление “. Ние пък сме си майстори и в самоунижаването.
Всъщност, единствено един път имахме действителна мощ против скопяни – правото на несъгласие против приемането на Македония в Европейския съюз – само че го проиграхме по най-нелепия метод. прочее, бяхме изиграни от един обикновен лъжец.
Реклама
Тъй. Скопските безумци, занапред нататък, няма да се спрат пред нищо. Никой няма да ни отбрани – всички схванаха, че сме безволеви послушници.
Политическите репеи не проумяват, че една страна с ампутирана История е нищо. Няма благосклонност за нея, щом е разрешила да бъдат преиначени живота и делото на героите й.
Скопяни ни демонстрираха, какво ни чака. И повече няма да повтарят. Ще диктуват безмилостно разпоредбите на играта/гаврата.
А нашите бездарници се оказаха по-безотговорни даже от коминтерновската сган. И по-глупави: оставиха се да ги баламосват с контракти, комисии и пазарлъци. А още през цялото време беше ясно, че нямат воля да се опълчват на македонските насилници.
Колко жалки бяха на 4 февруари в Скопие!
Щом не пускат Народа, върнете се и вие, бре!
Сякаш не осъзнават, какво се случи.
Те ви направиха за смях – а вие ще им подарявате генератори за граничните пунктове. Хубав бартер, таман по кройката на политическите ни безхаберници: скопяни заличават всичко Българско в Македония, а нашите им подаряват генератори – да им е по-светло, до момента в който късат страници от Историята ни.
Случилото се в събота, 4 февруари, не беше някаква подготовка. Това е краят – скопяни ни споделиха, че всичко е свършено. Отсега-нататък те ще бият тъпана.
Нашите просто си извършиха ролята на политически слугини, направиха кефа на новите си настойници – час по-скоро да довлачат и Македония под опеката им.
Радев мълчи красиво, можеше най-малко да похвали протежето си ПростоКирчо за ослепително извършената антибългарска интервенция. А то към този момент намерено ни се подиграва, ето по този начин: „ Важно е да не оставяме ракурса на връзките сред двете страни единствено на тематика какъв случай се е случил ”.
Подобно говорене към този момент не е израз на нормално измамничество – това е нахално унижение на Българската Свяст.
За нас бе съдбоносно значимо да не оставяме „ ракурса на връзките “ в ръцете на нехранимайковци. Но го направихме. ПростоКирчо си свърши работата. Сега му направете монумент.
Има още една значима специфичност в нашенския слугинаж. По-наперените му герои сякаш са първенци в подмазвачеството, готови са да оближат когато и да е подметките на новите си настойници – постоянно и без никакъв мотив, ей по този начин, с цел да не изгубят езиците им сръчността си. Най-усърдни в това отношение са „ десните “.
Обаче като им засмърди на пари, внезапно се трансформират. НЕКСО ги сподели и от тази им страна. Бяха най-активните апологети на американския закон „ Магнитски “, макар че той е неупотребим у нас и в Европейския съюз. Сега обаче настървено бранят приятелите си от НЕСКО таман от американското законодателство.
Бойко В. от „ Панорама “ по Българска национална телевизия също се накокошини на тази тематика – от НЕСКО не са направили закононарушения, повтаряше той. Утре несъмнено по този начин ще приказва и за скопяни. Ей такива са днешните телевизионни „ институции “.
На 4 февруари 2023 година бе поставена точката на една многолетна мъка. Остава ни пасивно да следим едно безподобно Крушение на Българщината.
Утре ще ви кажат, че сте македонци
(Фрагменти от дописка, оповестена на 14 юли 2017 г.)
Никой не се интересува, какво става в груповото схващане на Народа – и дали то не се е трансформирало към този момент в някаква пустиня. Накрая я докарахме до там, че тези които сякаш ръководят – Пастирите – въобще не са наясно, какво се случва със „ стадото “.
То пък също последователно губи визия за себе си. Намираме се в Ерата на Абсолютната Анестезия. Пущинак.
Отстрани несъмнено изглеждаме освен като анестезирани, ами напряко изпаднали в кома. Заради това новият френски дипломат се пробва да усъвършенства върховете по безсрамие на предшественика си. Той гледа на България като на цигански лагер и има артистичността да твърди, изтъквам: „ Не разбирам усложненото отношение (на българите) към историята, наклонността от време на време да се преувеличават измеренията на турското иго, съмнението да се гледа напред, в бъдещето… “
Ако господинът предложи в родината си сходно отношение към Историята, незабавно ще го увесят на Триумфалната арка – добре да се проветри. Тук могат да го затворят за три дни в Костницата в Батак – да размишлява върху българските ни „ пресиления “.
Посланикът цитира една сентенция, която, незнайно за какво, приписва на българския фолклор – „ Най-бързите бегачи са тихите “. Тукашните поговорки са по-солени, само че и по-проникновени, ето една: „ Кога стана калайджия, по кое време ти почерня гъза “.
Никой от най-близкото обграждане на Бойко обаче не му подсказва да извика френския изобретател и да му издърпа ушите – както се опита да направи с Путин поради кирилицата. С Путин сме смели, а с ксавиетата – не. Това към този момент е болест.
Посланикът се държи като стипендиант на Сорос. Хайде, соросоиди благи, ваш ред е – изхвърлете думата „ кръвопролитие “ от учебниците и я заменете с „ измерения “. Утре посланикът ще каже, че сме македонци, недоклани.
Те пък се държат като развеселени дами, постоянно ненаситни. Апетитът им не може да бъде удовлетворен, колкото и да се стараем. С тях може да се беседва единствено по един метод: „ Не ми казвай какво искаш, ами кажи, какво даваш? И ще си пандизите ли най-после огромните македонски усти – или ще ни кълцате с лакомията си парче по парче? “ Няма кой да ги пита по този начин.
Тъй или другояче, можем единствено да подозираме с какви репарации ще ни натоварят македонците. Със сигурност ще ни разтоварят от огромна част от личната ни история – и ще я вземат за лична приложимост, вечно. После ще изискат „ македонското “ им малцинство тук да има специфичен статут. И по този начин ще реализиран доста повече, в сравнение с техните сърбомани съумяха да реализират за 100 години. Ела, Ванче Михайлов, да ги видиш днешните ни войводи, накъде са се запътили.
Нашите наивници си фантазират, че е огромно благополучие да бъдат ратаите, които ще се напъват да изтеглят Македония към НАТО.
Бягайте, бре, от тази гореща женска. Вижте, по какъв начин ви се подсмихват гърците. Бъдете арбитри на българските ни работици – стига да ги проумявате, несъмнено.
Опитайте са да вникнете в мълчанието на „ стадото “. Страх ги е от това обаче. И всичко остава под похлупака на Мълчанието.
Ципрас не признава името на Македония. Ние признаваме всичко – и отново сме в пиесата „ Напразните старания на любовта “. Пак тръгваме първи и ще пристигнем последни.
КЕВОРК КЕВОРКЯН, особено за „ Уикенд ”
А всичко беше ясно – и Краят даже – още когато потеглиха да съчиняват и подписват Договора за добросъседство от 2017 година. Нашите първенци, наивни както постоянно, надуха оглушително фанфарите – до такава степен, че те като че ли сковаха разсъдъка им.
Екзалтацията раждаше всевъзможни дуращини.
Покойният Божидар Димитров – даже той – не можеше да овладее възприятията си, негови са думите, че с подписването на Договора българите са се „ нараснали “ с милион и половина души; отново той предричаше, че в най-скоро време Македония ще се разпадне.
И по този начин се говореше, след всички номера на македонистите – кой знае, по какъв начин са се присмивали уединено над тези изхвърляния, несъмнено са ни считали за безнадеждни тъпаци. С съображение, за какво още през май 1990 година Ванче Михайлов наяве бе сломен, до момента в който процеждаше страданието си с думите – „ Докъде я докарахме, да не смееш през днешния ден да кажеш в Скопие, че си българин “. Каза това преди цели 33 години – само че кой да го чуе.
Още тогава бе ясно, че Българщината в Македония е непоправимо изумена, там са отгледани и се отглеждат генерации, които нямат нищо общо с нея, даже я ненавиждат откровено и уверено. На какво е разчитала тогава Политическата Секта, когато лековерно се довери на едно парче хартия? Българските членове на смесената Комисия, която трябваше да изготви изискванията на „ примирието “, сигурно са били наясно с мизериите на македонизма.
Но евентуално са мислили, че съществува някакъв неогласен съдия от Европейския съюз, който ще помогне да бъде разсечен македонския „ възел “. Чак пет години по-късно с тази роля се нагърби френският президент Макрон, едвам ни изиграе и да ни изхвърли дефинитивно от борбата за историческата Истина за Македония – и от това ни лишиха.
Не ни оставиха даже ролята на статиста, който бъбри нещо за някакви безспорни обстоятелства, само че никой не му обръща внимание.
Можеше ли да се планува още през 2017 година тази развръзка, унижението, на което ще бъдем подложени – и към този момент сме подложени?
Можеше, несъмнено, в случай че политическите мечти не бяха заглушили Истините на Времето/Миналото. У мнозина от политиците ни Договорът събуждаше победоносните напеви от един безконечен марш, които, за жал, нямат и в никакъв случай не са имали нещо общо с действителността. „ Край Босфора звук се подвига “ – обаче в никакъв случай не успяхме да „ влезем “ в Цариград. Но това не ни е тревожело изключително – митът се оказа премного сладостен в съпоставяне със сухоежбината действителността.
Разбира се, наивно ще бъде да изключваме всякаква „ завера “ зад прибързаното и безгрижно сключване на Договора. Напълно е допустимо да е имало някакво смушкване – примерно от американците, които в такива случаи са деликатни, колкото е деликатна електрошоковата палка, предопределена да вкара в пътя добитъка.
И това не е изключено – нерядко сме изпълнявали и тази роля. Но, въпреки всичко, по-скоро точно е била изчислена реакцията ни, лекомислието ни е пословично, елементарно може да бъде разчетено.
Това е било задоволително за Сценариста, не му е било нужно да има на разположение някой жесток реализатор, договорката изглеждала сигурна, а сътрудниците задоволително стимулирани – ние от нашата неизтребима доверчивост, а скопяни – от своята измама.
Руската „ спецоперация “ в Украйна през 2022 година промени доста неща, в това число и методът, по който към този момент трябваше да се реши българо-македонската главоблъсканица. Вече разполагаха и с нужния човек – един жесток авантюрист и лъжец (ПростоКирчо), който с лекост надхитри нашите политически заплеси.
Резултатът бе повече от предстоящото: Българщината е изхвърлена и публично от Македония, на българите им е позволено да ронят сълзи над личната си История, която ще изтънява от ден на ден след безмилостните нападения на македонистите. И още нещо, надалеч по-зловещо: след някоя и друга година светът ще има вяра на „ тяхната “ история, ще я приема като достоверна, никой няма да приема сълзливите български причини.
И Аспарух да го изкарат македонец, някакъв елементарен охранител от свитата на Александър Македонски, все тая.
Залъгването завърши: който би трябвало, получи Македония, а тя може да се окаже значима карта в пренареждането на Балканския Пасианс; получи я „ чиста “, без смущаващите български примеси. Ето, това е образцова „ хибридна “ интервенция.
Нашите политици нямат гения да провиждат напред във Времето. А и през 2017 година имаха против себе си един шармантен лъжец – тогавашният македонски министър председател Зоран Заев, който съумя някак да ги анестизира/приспи, без значение от наглостта, с която сервираше претенциите си.
Веднъж даже изключи българите всред участниците в Илинденското въстание. Но много преди този момент, още през 2012 година, българският външен министър Николай Младенов, назова „ подправен шовинизъм “ митингите против една скандална неучтивост на македонските управляващи, които не разрешиха българи да поднесат цветя пред паметника на Тодор Александров.
Тъй те пробваха куража ни – а измисленяци като Младенов им асистираха. Още тогава беше ясно, че зад тези „ протоколни “ недоразумения се крие нещо много по-опасно – и даже не се крие, а ръмжи предизвикателно против нас. Защото бяха наясно, че нищо значимо не ни е обсебвало задълго, през днешния ден сме по този начин, а на следващия ден другояче, с хора като Младенов – значима фигура на новия Интернационал на Заличаването – това бе неизбежно.
След това пък изтъкнат социалист – Вигенин – изтърси, че „ България ще бъде същински член на Европейския съюз, когато бъдат признати и Македония и Сърбия “. В превод това означаваше, че ние сме едното нищо без Македония. С сходни дивотии правехме външната си политика – в действителност, тя се бе трансформирала в рутинна чиновническа активност, прецизно направлявана от чешити като тогавашният американски дипломат Уорлик.
Така последователно втасвахме за позорната капитулация, за която ни подготвяха. Същият Вигенин по-късно досаждаше на Парламента, че не ни е необходим трети гранично-пропусквателен пункт с Македония, тъй като към този момент имало два, които не били изключително натоварени. И какво толкоз ви е притрябвало да ходите до Македония…
Как след всички тези знаци на безхаберие македонците да не пуснат един ден дефинитивно бариерите пред българите – въобще, даже пред личната им история. Това заслужават те, откакто търпят волностите на своите властници, които се държат като слепи котета, изправени пред „ македонското положение “.
Нека си позволим удоволствието още веднъж да се потопим в мъдростта на Любиша Георгиевски, един превъзходен публицист от международна класа, който беше и дипломат в София – ето какво написа той за въпросното „ положение “ в луксозната си книга „ Речник на предразсъдъците “:
„ Очевидци настояват, че тази синтагма („ Македонското положение “) била изстреляна от самия Адолф Хитлер в един от неговите пароксични монолози във връзка Судетите като интродукция към Втората международна война. Тогава той сякаш изкряскал: „ Не желая Судетите ми да се трансфорат в Македонско положение! “
И да не е истина, е тъкмо казано – ще кажат умните италианци. Ситуацията, в която се озова Македония в зората на ХХI век (2001 година), е пилотен образец за международните драми през третото хилядолетие, когато войните все по-малко ще се водят сред народите, т.е. сред техните страни като монополи на насилието, а все по-често сред исторически одобрените монополи на насилието (държавите) и тези терористични, мафиотски, пара- и квазидържавни олигархии на насилието. С други думи, сред хаоса и реда, при което редът ще назовава хаоса „ гнет “, а хаосът ще именува реда „ държавен гнет “.
Опре ли ножът до кокала, сиреч при подялбата на сферите на въздействие (а Балканите са таман такава сфера во веки веков), демокрацията все по-често ще се сблъсква сама със себе си, тъй като е напълно маскирана интродукция към диктатурите, което я трансформира в автокарикатура, тоест – в демократура.
Същата онази народна власт, към която още Ницше изпитваше дискретна обвързаност, сходно на слабостта на всеки междинен буржоа към бардаците. Следователно Македонското положение не е нищо друго с изключение на един идеален casus belli (причина за война). “
Този откъс наподобява комплициран за нашите политикани, само че би трябвало да се проумее. Те обаче не го направиха. И останаха излъгани, основно в примитивните си очаквания. Пак ще е добре, в случай че единствено това ще е последствието от тяхната фуклива разпуснатост.
Уж „ превземаме Цариград “ – в действителност, превземаме личния си мит – а не ни позволяват даже до Скопие. А оттова се държаха все по-предизвикателно: през 2016-а година позволиха да бъде разрушена паметната плоча на Каймакчалан – и когато ги заплашихме, че „ няма да им помогнем в най-важния миг “, напряко ни се изсмяха. И с съображение, тъй като ние към момента като че ли не разбирахме, че не сме им нужни, тъй като има кой да им помогне – огромните търговци Русия и Съединени американски щати постоянно са на линия.
Надсмяха ни се, а ние се свихме като мишки.
Както споделяше отново Любиша Георгиевски, „ Балканите са най-идеалното място за оскърбление “. Ние пък сме си майстори и в самоунижаването.
Всъщност, единствено един път имахме действителна мощ против скопяни – правото на несъгласие против приемането на Македония в Европейския съюз – само че го проиграхме по най-нелепия метод. прочее, бяхме изиграни от един обикновен лъжец.
Реклама
Тъй. Скопските безумци, занапред нататък, няма да се спрат пред нищо. Никой няма да ни отбрани – всички схванаха, че сме безволеви послушници.
Политическите репеи не проумяват, че една страна с ампутирана История е нищо. Няма благосклонност за нея, щом е разрешила да бъдат преиначени живота и делото на героите й.
Скопяни ни демонстрираха, какво ни чака. И повече няма да повтарят. Ще диктуват безмилостно разпоредбите на играта/гаврата.
А нашите бездарници се оказаха по-безотговорни даже от коминтерновската сган. И по-глупави: оставиха се да ги баламосват с контракти, комисии и пазарлъци. А още през цялото време беше ясно, че нямат воля да се опълчват на македонските насилници.
Колко жалки бяха на 4 февруари в Скопие!
Щом не пускат Народа, върнете се и вие, бре!
Сякаш не осъзнават, какво се случи.
Те ви направиха за смях – а вие ще им подарявате генератори за граничните пунктове. Хубав бартер, таман по кройката на политическите ни безхаберници: скопяни заличават всичко Българско в Македония, а нашите им подаряват генератори – да им е по-светло, до момента в който късат страници от Историята ни.
Случилото се в събота, 4 февруари, не беше някаква подготовка. Това е краят – скопяни ни споделиха, че всичко е свършено. Отсега-нататък те ще бият тъпана.
Нашите просто си извършиха ролята на политически слугини, направиха кефа на новите си настойници – час по-скоро да довлачат и Македония под опеката им.
Радев мълчи красиво, можеше най-малко да похвали протежето си ПростоКирчо за ослепително извършената антибългарска интервенция. А то към този момент намерено ни се подиграва, ето по този начин: „ Важно е да не оставяме ракурса на връзките сред двете страни единствено на тематика какъв случай се е случил ”.
Подобно говорене към този момент не е израз на нормално измамничество – това е нахално унижение на Българската Свяст.
За нас бе съдбоносно значимо да не оставяме „ ракурса на връзките “ в ръцете на нехранимайковци. Но го направихме. ПростоКирчо си свърши работата. Сега му направете монумент.
Има още една значима специфичност в нашенския слугинаж. По-наперените му герои сякаш са първенци в подмазвачеството, готови са да оближат когато и да е подметките на новите си настойници – постоянно и без никакъв мотив, ей по този начин, с цел да не изгубят езиците им сръчността си. Най-усърдни в това отношение са „ десните “.
Обаче като им засмърди на пари, внезапно се трансформират. НЕКСО ги сподели и от тази им страна. Бяха най-активните апологети на американския закон „ Магнитски “, макар че той е неупотребим у нас и в Европейския съюз. Сега обаче настървено бранят приятелите си от НЕСКО таман от американското законодателство.
Бойко В. от „ Панорама “ по Българска национална телевизия също се накокошини на тази тематика – от НЕСКО не са направили закононарушения, повтаряше той. Утре несъмнено по този начин ще приказва и за скопяни. Ей такива са днешните телевизионни „ институции “.
На 4 февруари 2023 година бе поставена точката на една многолетна мъка. Остава ни пасивно да следим едно безподобно Крушение на Българщината.
Утре ще ви кажат, че сте македонци
(Фрагменти от дописка, оповестена на 14 юли 2017 г.)
Никой не се интересува, какво става в груповото схващане на Народа – и дали то не се е трансформирало към този момент в някаква пустиня. Накрая я докарахме до там, че тези които сякаш ръководят – Пастирите – въобще не са наясно, какво се случва със „ стадото “.
То пък също последователно губи визия за себе си. Намираме се в Ерата на Абсолютната Анестезия. Пущинак.
Отстрани несъмнено изглеждаме освен като анестезирани, ами напряко изпаднали в кома. Заради това новият френски дипломат се пробва да усъвършенства върховете по безсрамие на предшественика си. Той гледа на България като на цигански лагер и има артистичността да твърди, изтъквам: „ Не разбирам усложненото отношение (на българите) към историята, наклонността от време на време да се преувеличават измеренията на турското иго, съмнението да се гледа напред, в бъдещето… “
Ако господинът предложи в родината си сходно отношение към Историята, незабавно ще го увесят на Триумфалната арка – добре да се проветри. Тук могат да го затворят за три дни в Костницата в Батак – да размишлява върху българските ни „ пресиления “.
Посланикът цитира една сентенция, която, незнайно за какво, приписва на българския фолклор – „ Най-бързите бегачи са тихите “. Тукашните поговорки са по-солени, само че и по-проникновени, ето една: „ Кога стана калайджия, по кое време ти почерня гъза “.
Никой от най-близкото обграждане на Бойко обаче не му подсказва да извика френския изобретател и да му издърпа ушите – както се опита да направи с Путин поради кирилицата. С Путин сме смели, а с ксавиетата – не. Това към този момент е болест.
Посланикът се държи като стипендиант на Сорос. Хайде, соросоиди благи, ваш ред е – изхвърлете думата „ кръвопролитие “ от учебниците и я заменете с „ измерения “. Утре посланикът ще каже, че сме македонци, недоклани.
Те пък се държат като развеселени дами, постоянно ненаситни. Апетитът им не може да бъде удовлетворен, колкото и да се стараем. С тях може да се беседва единствено по един метод: „ Не ми казвай какво искаш, ами кажи, какво даваш? И ще си пандизите ли най-после огромните македонски усти – или ще ни кълцате с лакомията си парче по парче? “ Няма кой да ги пита по този начин.
Тъй или другояче, можем единствено да подозираме с какви репарации ще ни натоварят македонците. Със сигурност ще ни разтоварят от огромна част от личната ни история – и ще я вземат за лична приложимост, вечно. После ще изискат „ македонското “ им малцинство тук да има специфичен статут. И по този начин ще реализиран доста повече, в сравнение с техните сърбомани съумяха да реализират за 100 години. Ела, Ванче Михайлов, да ги видиш днешните ни войводи, накъде са се запътили.
Нашите наивници си фантазират, че е огромно благополучие да бъдат ратаите, които ще се напъват да изтеглят Македония към НАТО.
Бягайте, бре, от тази гореща женска. Вижте, по какъв начин ви се подсмихват гърците. Бъдете арбитри на българските ни работици – стига да ги проумявате, несъмнено.
Опитайте са да вникнете в мълчанието на „ стадото “. Страх ги е от това обаче. И всичко остава под похлупака на Мълчанието.
Ципрас не признава името на Македония. Ние признаваме всичко – и отново сме в пиесата „ Напразните старания на любовта “. Пак тръгваме първи и ще пристигнем последни.
КЕВОРК КЕВОРКЯН, особено за „ Уикенд ”
Източник: narod.bg
КОМЕНТАРИ