Нарисувай ми картинка
Всички знаем за афинитета на децата към рисуването. Още от напълно дребни, те протягат ръка към всевъзможни пишещи принадлежности и ги тестват на всички места, където им попадне. От най-плахите чертички и завъртулки, през първите човечета, за които се изисква голямо въображение да видиш човешкото в тях. Неслучайно тестванията за приключена ясла или група в детската градина са точно рисунки.
Нуждата от документално изложение е дълбока нужда за всеки човек, без значение от възрастта. За дребните обаче то има и спомагателни функционалност. Детската душа от време на време е затворена книга за непрофесионалното око. Често белият лист е единствения ни метод да я пооткрехнем.
Един сериозен тест за това по какъв начин се усеща детето и какво мисли въобще, какво е по темперамент може да се окаже една банална рисунка на тематика: „ Моето семейство ”. Така ще сверите и личния си часовник за връзките посред ви. Поставете тази задача на детето, (нека да има най-малко 3 години) когато то е умерено и настроено за тихи занимания. Връчете му един лист А4 и десетина моливи, пастели или флумастери и го помолете да ви нарисува картина на вашето семейство, по този начин както го вижда то. Не се намесвайте и не диктувайте какво и по какъв начин да рисува. Оставете го на безшумно и умерено място без тв приемник и телефони.
Как да тълкуваме „ фамилния портрет ”?
Кой и по какъв начин е показан на рисунката?
- Всички ли сте там, мама, тати, детето, братче/сестриче? Всеки, който е значим и/или участва трайно в живота на детето, би трябвало да е нарисуван. Ако някой родител постоянно отсъства, и физически, и прочувствено, той може да не откри място там. Но може и да се изтълкува като краткотраен гняв от страна на детето, в случай че този родител скоро му се скарал. Ако на рисунката има баба или дядо, значи те също са значима част от живота на детето. Може би те го гледат през по-голямата част от деня и по тази причина се случва точно по този начин. Ако детето има брат и сестра, а нарисува единствено себе си, това дава израз на ревността му към тях.
- Несъразмерните пропорции и систематизиране на фигурите също е показателно. Фигурата на мама е по-голяма? Значи тя е с повече престиж. Ако някой от „ героите ” е по-изразително нарисуван, има повече атрибути, значи той е по-близкият – детето го познава по-добре. Детето е хванало единия родител за ръка, а другият е на доста разстояние - това също приказва, че този родител е дистанциран в очите на мъника. Хванати ръце, детето в центъра и всеки да дава отговор на растежа си и да е изрисуван по еднообразно обстоен метод – това е оптималната рисунка за хармонични връзки.
- Последователността също е от голяма важност – нарисуваният пръв е най-важният човек. Той се рисува най-детайлно, с огромно внимание. Ако детето сложи себе си първо и в центъра, и изключително в случай че е на 3-4 г, това е обикновено – то се усеща в центъра на събитията и обича да получава внимание. Ако стартира да рисува отляво на дясно – това приказва за липса на автономия и подготвеност да се отдели от родителите. А в случай че пък стартира, противоположното, отдясно на ляво – за храброст и потребност от справяне единствено със света си.
Цветове, линии, напън. Ако с изобразяването на фигурите от фамилията може да тълкувате детското виждане за него, то по тези спомагателни качества на рисунката му може да научите малко и за самото него.
- Неувереното дете натиска леко, рисунките му са бледи, с незавършени линии. По-убедително е детето с ясни линии и сдържан напън. Можем да сметнем децата, които късат листа с натискане, чупят моливите и изхабяват флумастерите даже за нападателни.
- Детето, което е щастливо и жизнерадостно, употребява всички цветове. Обратното - преимуществото за черното, сивото, кафявото и като цяло тъмните тонове демонстрират не положително прочувствено положение, подтиснатост.
- Закръглените форми и вълнообразните линии приказват за екстровертен темперамент. Детето обича да е в компанията на други деца, обича да се харесва от възрастните и да се вписва в игрите. Ако то рисува с по-рязък и ръбест фасон, то значи, че е по-затворено и социализацията му върви по-бавно.
Допълнителни предмети – колкото е по-богата една рисунка, даже и на избрана тематика, толкоз детето е склонно да се показва и да обработва действителността.
- Долната част на листа е материалният свят – там по традиция са цветя, дървета, животинки и каквото може въобще да нарисува детето. Превесът им пред фигурите от полето на фантазиите приказва за по- материално насочено дете, в което несъмнено няма нищо неприятно.
- Горе, в небето, са фантазиите, концепциите, интелектуалното израстване – там са птичките, облачетата, слънцето. Множество детайлни изображения приказват за богат прочувствен свят, идеалист, дете, което размишлява над света и връзките в него.
- На рисунката на вашето семейство може да има къща, детската градина, море, планини и каквото му хрумне на детето. Всичко, което е там, е значимо за него – не подценявайте ролята на обществените места в живота му, на природата.
Трябва ли да се разтревожим от една детска рисунка?
Сериозен дял на детската логика на психиката се занимава с пояснение на на пръв взор безобидните детски драсканици. В тях, наред с играта, вербалното и телесното изложение, изплуват първи притеснителни сигнали в живота или здравето на детето.
Има мотив да се тревожим, в случай че:
- липсват крака на човечетата без справедлива причина - може да се касае за тормоз, физическо принуждение
- очите на фигурите са кухи, кривогледи – по някакъв метод детето не „ разпознава ” света
- продължително време детето употребява черния цвят – може да е потиснато, депресирано
- ако задрасква постоянно нарисуваното от себе си преди минута
- ако нарисуваното е сблъскано в някой ъгъл или то самото е в някой от ъглите
- ако то не може или не желае да изясни рисунката си, да опише какво е нарисувало в някоя къса, въпреки и безсмислена, история
- ако общият аспект е тъмен, злокобен даже, излъчващ принуждение, експанзия, меланхолия, горест – фигурите са намръщени, озъбени, с чудовищни детайли.
Направете този дребен тест с вашето мъниче, обръщайте внимание и на рисунките му в яслата или градината. И не забравяйте да поставите в рамка и да окачите на стената вашия фамилен портрет. Тест или не, на първо място той си остава произведение на изкуството.
Нуждата от документално изложение е дълбока нужда за всеки човек, без значение от възрастта. За дребните обаче то има и спомагателни функционалност. Детската душа от време на време е затворена книга за непрофесионалното око. Често белият лист е единствения ни метод да я пооткрехнем.
Един сериозен тест за това по какъв начин се усеща детето и какво мисли въобще, какво е по темперамент може да се окаже една банална рисунка на тематика: „ Моето семейство ”. Така ще сверите и личния си часовник за връзките посред ви. Поставете тази задача на детето, (нека да има най-малко 3 години) когато то е умерено и настроено за тихи занимания. Връчете му един лист А4 и десетина моливи, пастели или флумастери и го помолете да ви нарисува картина на вашето семейство, по този начин както го вижда то. Не се намесвайте и не диктувайте какво и по какъв начин да рисува. Оставете го на безшумно и умерено място без тв приемник и телефони.
Как да тълкуваме „ фамилния портрет ”?
Кой и по какъв начин е показан на рисунката? - Всички ли сте там, мама, тати, детето, братче/сестриче? Всеки, който е значим и/или участва трайно в живота на детето, би трябвало да е нарисуван. Ако някой родител постоянно отсъства, и физически, и прочувствено, той може да не откри място там. Но може и да се изтълкува като краткотраен гняв от страна на детето, в случай че този родител скоро му се скарал. Ако на рисунката има баба или дядо, значи те също са значима част от живота на детето. Може би те го гледат през по-голямата част от деня и по тази причина се случва точно по този начин. Ако детето има брат и сестра, а нарисува единствено себе си, това дава израз на ревността му към тях.
- Несъразмерните пропорции и систематизиране на фигурите също е показателно. Фигурата на мама е по-голяма? Значи тя е с повече престиж. Ако някой от „ героите ” е по-изразително нарисуван, има повече атрибути, значи той е по-близкият – детето го познава по-добре. Детето е хванало единия родител за ръка, а другият е на доста разстояние - това също приказва, че този родител е дистанциран в очите на мъника. Хванати ръце, детето в центъра и всеки да дава отговор на растежа си и да е изрисуван по еднообразно обстоен метод – това е оптималната рисунка за хармонични връзки.
- Последователността също е от голяма важност – нарисуваният пръв е най-важният човек. Той се рисува най-детайлно, с огромно внимание. Ако детето сложи себе си първо и в центъра, и изключително в случай че е на 3-4 г, това е обикновено – то се усеща в центъра на събитията и обича да получава внимание. Ако стартира да рисува отляво на дясно – това приказва за липса на автономия и подготвеност да се отдели от родителите. А в случай че пък стартира, противоположното, отдясно на ляво – за храброст и потребност от справяне единствено със света си.
Цветове, линии, напън. Ако с изобразяването на фигурите от фамилията може да тълкувате детското виждане за него, то по тези спомагателни качества на рисунката му може да научите малко и за самото него. - Неувереното дете натиска леко, рисунките му са бледи, с незавършени линии. По-убедително е детето с ясни линии и сдържан напън. Можем да сметнем децата, които късат листа с натискане, чупят моливите и изхабяват флумастерите даже за нападателни.
- Детето, което е щастливо и жизнерадостно, употребява всички цветове. Обратното - преимуществото за черното, сивото, кафявото и като цяло тъмните тонове демонстрират не положително прочувствено положение, подтиснатост.
- Закръглените форми и вълнообразните линии приказват за екстровертен темперамент. Детето обича да е в компанията на други деца, обича да се харесва от възрастните и да се вписва в игрите. Ако то рисува с по-рязък и ръбест фасон, то значи, че е по-затворено и социализацията му върви по-бавно.
Допълнителни предмети – колкото е по-богата една рисунка, даже и на избрана тематика, толкоз детето е склонно да се показва и да обработва действителността. - Долната част на листа е материалният свят – там по традиция са цветя, дървета, животинки и каквото може въобще да нарисува детето. Превесът им пред фигурите от полето на фантазиите приказва за по- материално насочено дете, в което несъмнено няма нищо неприятно.
- Горе, в небето, са фантазиите, концепциите, интелектуалното израстване – там са птичките, облачетата, слънцето. Множество детайлни изображения приказват за богат прочувствен свят, идеалист, дете, което размишлява над света и връзките в него.
- На рисунката на вашето семейство може да има къща, детската градина, море, планини и каквото му хрумне на детето. Всичко, което е там, е значимо за него – не подценявайте ролята на обществените места в живота му, на природата.
Трябва ли да се разтревожим от една детска рисунка?
Сериозен дял на детската логика на психиката се занимава с пояснение на на пръв взор безобидните детски драсканици. В тях, наред с играта, вербалното и телесното изложение, изплуват първи притеснителни сигнали в живота или здравето на детето.
Има мотив да се тревожим, в случай че:
- липсват крака на човечетата без справедлива причина - може да се касае за тормоз, физическо принуждение
- очите на фигурите са кухи, кривогледи – по някакъв метод детето не „ разпознава ” света
- продължително време детето употребява черния цвят – може да е потиснато, депресирано
- ако задрасква постоянно нарисуваното от себе си преди минута
- ако нарисуваното е сблъскано в някой ъгъл или то самото е в някой от ъглите
- ако то не може или не желае да изясни рисунката си, да опише какво е нарисувало в някоя къса, въпреки и безсмислена, история
- ако общият аспект е тъмен, злокобен даже, излъчващ принуждение, експанзия, меланхолия, горест – фигурите са намръщени, озъбени, с чудовищни детайли.
Направете този дребен тест с вашето мъниче, обръщайте внимание и на рисунките му в яслата или градината. И не забравяйте да поставите в рамка и да окачите на стената вашия фамилен портрет. Тест или не, на първо място той си остава произведение на изкуството.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ