Просвещението
Всички са съгласни, че разсъдъкът е прерогатив на индивида. Но какъв брой е мъчно да отречем на нашите по-малки братя съществуването в случай че не на разсъдък, то на схващане. Склонни сме да „ хуманизираме ” нашите домашни любимци – котки, кучета, коне, виждаме в тях някаква опростена аналогия на нас самите, усещаме, че и те имат страсти, виждаме, че схващат думите ни, приписваме им качества като експедитивност, самообладание и ловкост. Но какво мисли науката за това?
Оказва се, че за науката съществуването на най-малко висше схващане при животните е един от най-трудните и дискусионни въпроси. Защо? Първо, тъй като не можем да попитаме самите котки или коне какво в действителност мислят, усещат, схващат и по какъв начин вършат своя избор.
Второ, с цел да проведете научно търсене, би трябвало да знаете, какво тъкмо да търсите. Ако търсим схващане, тогава няма еднопосочен общопризнат отговор на въпроса, какво е човешкото схващане. С други думи, би трябвало да търсите черна котка в тъмна стая. Ако тръгнем не от държанието, а да вземем за пример от избраното физиологично подобие сред хората и другите бозайници (по-специално от сходството на структурата на мозъка и нервната система), тогава това също е неустойчив път, защото не се знае тъкмо, какви психологични и неврофизиологични процеси протичат.
В огледалото съм аз
Независимо от това, въпросът за съществуването на избрани форми на схващане при животните е толкоз забавен и значим за разбирането на природата на живите същества, че науката просто не може да се откаже от опитите да разбере най-малко нещо. За това, с цел да не се задълбочаваме в проблемите от общо философско естество, този въпрос е разграничен на няколко съставния елемент. Може да се допусна, че притежаването на схващане допуска по-специално не просто приемане на сензорна информация от сетивата, само че и съхраняването им в паметта, и по-късно сравняването им с моментната действителност. Съпоставянето на опита с действителността ви разрешава да вършиме избор. Ето по какъв начин работи човешкото схващане като можете да опитате да разберете дали то работи по същия метод и при животните. Друга част от въпроса е самосъзнанието. Припознава ли се животното като настрана създание, схваща ли по какъв начин наподобява извън, „ Мисли ли “ за мястото си измежду другите същества и предмети в дома или във Вселената?
Един от методите за изясняване на въпроса за самосъзнанието е обрисуван от американския биопсихолог Гордън Галъп. Той предложил да направи по този начин наречения огледален тест. Същността му се крие във обстоятелството, че върху тялото на животното (например по време на сън) се нанесе избран знак, който може да се види единствено в огледало, след което на това животното се дава огледало и се следи неговото държание. Ако откакто огледа отражението си, и то се заинтересува от непознатия знак (например се опита да го премахне), тогава животното схваща, че а) вижда себе си и б) си показва своя „ верен “ външен тип.
Такива изследвания се организират в продължение на няколко десетилетия и през това време са получени невероятни резултати. Горилите и шимпанзетата се разпознават в огледалото, което евентуално не е толкоз изненадващо. Положителни резултати са получени при делфините и слоновете, което е по-интересно, изключително в тази ситуация на последните. Но, както се оказва, птиците, представляващи фамилията на врановите, изключително свраките, намират белега върху себе си. При птиците, както знаете, в мозъка липсва неокортекс, кората, която е виновна за висшите нервни функционалности. Оказва се, че за някакъв тип съзнание не са нужни тези доста висши нервни функционалности.
Папагалът не е простак
Популярното поверие за папагалите е, че това са птици, които се подчиняват на инстинкта, като безсмислено имитират звуците, които чуват. Това мнение обаче от дълго време е сложено под въпрос. Американският зоопсихолог Ирен Пепърбърг съдействал за подобряването на репутацията на папагалите. В продължение на тридесет години тя опитала със сивия африкански папагал Алекс, платен в елементарен магазин за домашни любимци. Според научната публикация, която била оповестена от доктор Пепърбърг в края на 90-те години, птицата е била способна освен да разграничава и разпознава цветове и предмети, само че и е демонстрирала умения за логическо мислене. Алекс имал речник от 150 единици, а също по този начин изричал цели изречения и го правел много свястно, т.е. назовавал обекти, отговарял на въпроси с „ да “ или не. Освен това папагалът имал умения за математически калкулации и даже, по мнението на учената дама, овладял концепцията за “нула ”. Понятията „ повече “, „ по-малко “, „ същото “, „ друго “, „ горе “ и „ долу “ били налични и разбираеми за птицата.
Малко нервни кафези
Но какво да кажем за паметта и сравнението на предходен опит с действителността? Оказва се, че тази дарба никога не е прерогатив единствено на хората или висшите бозайници. Група учени от университетите в Тулуза и Канбера провели известния опит с инсекти – медоносни пчели. Пчелите трябвало да намерят излаз от лабиринта, в края на който ги очаквало лакомство – захарен сироп. Лабиринтът съдържал доста Y-образни разклонения, където „ верният “ завой бил маркиран с леке с избран цвят. След като се обучили да летят през познатия лабиринт и да намерят стремежи път, пчелите по знамение си спомнили, че да вземем за пример синьото значи завой надясно. Когато насекомите били пуснати в различен, чужд лабиринт, се оказало, че те са идеално насочени там, „ изваждайки “ съотношението на цвета и посоката от паметта им.
На пчелите освен липсвал неокортекс, само че и техният нервозен център се състои от доста по- компактен клъстер от взаимосвързани неврони ( те има единствено един милион от тях), в съпоставяне със 100 милиарда неврони в човешкия мозък, а човешката памет е обвързвана със комплициран умствен развой. По този метод еволюцията демонстрира, че е способна да осъществя такава комплицирана функционалност като вземането на решение, основаващо се на сравняване на действителността с нереален знак, върху доста непретенциозен нервозен субстрат.
Спомням си това, което си припомням
Експериментите с пчелите, с всичките удивителни резултати, надали ще убедят някого, че съзнанието е присъщо на насекомите. Така нареченото мета-съзнание, т.е. съзнанието на съзнанието, е един от значимите признаци за съществуването на схващане у индивида. Човек освен помни нещо, само че помни това, което помни, не просто мисли, а мисли това, което мисли. Експерименти за откриване на метапознанието или метамам също са се провеждали в близкото минало. Първоначално сходни опити били извършени върху гълъби, само че те не донесли безапелационни резултати. След това, употребявайки сходна методология, американският откривател Робърт Хамптън взема решение да тества маймуни и разгласил резултатите от работата си през 2001 година
Същността на опита бил следният. Първоначално на маймуните било препоръчано най-простото упражнение. Опитното животно получава опция да получи лакомство, като натисне изображението на избрана присъща фигура на сензорния екран. Тогава задачата стана по-трудна. На макаците било препоръчано да избират да натискат две фигури на екрана. Една цифра означавало „ започнете теста “. След натискане на екрана се появили четири фигури, една от които към този момент била позната на животното от предходния стадий на опита. Ако макакът си спомни, какво тъкмо е, тогава можел да щракне върху нея и още веднъж да получи вкусно лакомство. Друг избор е да пусне теста и да кликнете върху прилежащата фигура. В този случай може да получи и деликатес, само че не толкоз апетитен.
Ако след първия стадий на опита минали единствено няколко десетки секунди, тогава двата макака самоуверено минали теста, намерили мечтаната фигура и се насладили на храната си. След като минали две до четири минути един от макаките престанал да се интересува от тестото и се задоволил с по-малко вкусната храна. Другия въпреки всичко минал теста, само че намерил вярната фигура много мъчно, като направил доста неточности. За да ревизира дали някакъв различен фактор, друг от самата памет, въздейства върху вземането на решения на макаките, Хамптън провел различен тестов опит. От цифрите, препоръчани на теста, вярната била отстранена изцяло. При тези условия единият макак, откакто опитал новия тест, не го избрал да го прави, до момента в който другият опитал, само че броят на грешките се нараснали.
Резултатите от опитите посочили, че маймуните имат метамория, въпреки и в доста несъвършена форма. Когато избират теста малко след първия опит, те си спомнят, че са запомнили вярната фигура. След като мине повече време, едната маймуна просто се примирила с обстоятелството, че е не запомнила мечтаната рисунка, другата „ мислела “, че към момента помни, само че направила неточности. Изключването на фигурата, един път запомнена от теста, станала причина за загубата на интерес към него. По този метод при маймуните е открито съществуването на психологични механизми, които преди се смятат единствено за симптом на развито човешко схващане. Освен това, от метапознанието, метапаметта, както се досещате, е непосредствен път до чувството за себе си като индивид на мислене, т.е. до чувството за „ аз-а “.
Съпричастност към плъхове
В търсене на детайли на съзнанието в животинското царство те постоянно сочат неврофизиологичната общественост на индивида и другите същества. Един образец е съществуването на по този начин наречените огледални неврони в мозъка. Тези неврони се задействат, както при осъществяване на несъмнено деяние, по този начин и когато се следи, по какъв начин същото деяние се прави от друго създание. Огледалните неврони се срещат освен при хора и приматите, само че и при по-примитивните същества, в това число птиците. Тези мозъчни кафези не са изцяло разбрани и им се приписват доста разнообразни функционалности, да вземем за пример забележителна роля в ученето. Също по този начин се счита, че огледалните неврони служат като основа за емпатия, т.е. възприятието за съпричастност към прочувственото положение на друго създание, без да се губи разбирането за външния генезис на това прекарване.
Последните опити демонстрират, че емпатията може да бъде присъща освен на хората или приматите, само че дори… и на плъховете. През 2011 година Медицинският център на Чикагския университет провел опит с две опитни животни. Плъховете били вътре в кутията, само че единият се движел свободно, а другият бил подложен в тръба, което, несъмнено, не разрешавало на животното да се движи свободно. Наблюденията демонстрират, че когато “свободният ” плъх е бил оставен самичък в кутията, той е проявявал доста по-малко интензивност, в сравнение с “страдащият “. Било явно, че принуденото положение на съплеменника не оставил плъха апатичен. Освен това състраданието подтикнало животното да работи. След няколко дни на “страдание “, свободният плъх се научил да отваря клапата и да освободи другия плъх от плен. Първоначално отварянето на клапана било предшествано от известно време на размисъл, само че в края на опитите, незабавно щом влезнал в кутията с плъха, седящ в тръбата, „ свободният “ плъх незабавно се втурнал на помощ.
Удивителни обстоятелства, свързани с откриването на детайли на съзнанието в огромното многообразие от живи същества, са освен скъпи за науката, само че и повдигат въпроси за биоетиката.
Братя в съзнанието
През 2012 година трима видни американски невролози – Дейвид Еделман, Филип Лоу и Кристоф Кох – разгласили декларация след специфична научна конференция в университета в Кеймбридж. Декларацията, която станала известна като Кеймбридж, получила заглавие, което може да бъде свободно преведено като Съзнание в човешки и безчовечен животни.
Този документ обобщава всички най-нови проучвания в региона на неврофизиологията при хората и други живи същества. Една от централните точки на декларацията била изказванието, че невронният субстрат на страстите и прекарванията не е извънредно в неокортекса. Примерът с птиците, които нямат нова кора, демонстрира, че паралелната еволюция е в положение да развие детайли от комплицирана душeвност на друга основа и нервните процеси, свързани с страстите и познанието при птиците и бозайниците, са доста по-сходни, в сравнение с се считало преди. В декларацията се загатват също резултатите от „ огледални опити “ с птици, където се твърди, че даже неврофизиологичната природа на съня при птиците и бозайниците може да бъде приета за сходна.
Декларацията от Кеймбридж била възприета в света като манифест, като апел за преразглеждане на отношението на индивида към живите същества, в това число тези, които ядем или използваме за лабораторни опити. Това, несъмнено, не е за отричане от месо или биологични опити, а по-скоро за лекуване на животните от позиция на тяхната по-сложна психическа организация, в сравнение с се смяташе до момента. От друга страна, всички данни, на които се базират създателите на декларацията, не обясняват въпроса за природата на човешкото схващане. Усещайки неговата уникалност, откриваме, че един или различен от детайлите му са разпръснати в света на живите и ние нямаме надзор върху тях. Приписвайки “човешките ” качества на нашите домашни любимци, ние, несъмнено, е по-добре да бъдем малко заблудени, в сравнение с да нараним с свирепост възприятията на “по-малките ни братя “.
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
