Как да се научим да вземаме трудни решения
Всички ние сме изправени в всекидневието си пред предизвикването да вземем вярното решение, само че това в множеството случаи се оказва мъчно начинание. Светът е разноцветен, няма тъкмо обрисувани рамки и в никакъв случай не можем да знаем, тъкмо до какви последици ще докара изборът ни.
Но в случай че везните не се накланят ясно на едната или на другата страна, не значи ли това, че и двата избора са еднообразно положителни? Тъй като не можем да мятам ези или тура за значимите неща в живота започваме да премисляме обстановката, нейните преимущества и дефекти, положителни и неприятни страни, плюсовете и минусите и това прави избора сложен.
Повечето въпроси, които ни вълнуват, са по какъв начин да изберем вярното обучение и кариера, дали да имаме деца, дали да сключим цивилен брак и кой сътрудник да изберем? Отговор на това по какъв начин вярно да си отговорим на тези въпроси, ни дава Рут Чанг, която по специалност е мъдрец, създател на книги в региона на актуалната логика на психиката и преподавател на TED.
Тя твърди, че преди всичко е значимо да осъзнаем, че даже и дребните решения в живота, като да вземем за пример какво да закусим, могат да бъдат сложни, само че в последна сметка вършим този избор. Същото важи и за огромните избори в живота ни.
Според Рут Чанг, когато взимаме решение, ние неумишлено дефинираме цената на полезностите, което е неправилно. Това, че можем да определим стойностите като дължина, маса и тегло, не значи, че по същия метод можем да мислим за хубостта, добротата, справедливостта, само че ние неумишлено го вършим. Според нея полезностите не са съизмерими с физичния свят и не могат да бъдат измерени с цифри.
Но в случай че живеем в разумен свят, където постоянно има по-добра опция, той ще ни подчини напълно и ще отнеме правото ни на избор и като цяло опцията сами да конструираме живота си.
Според Рут Чанг сложните решения ни вършат създатели на личният си живот и тъкмо те само могат да накарат човек да реализира нещо в действителност удивително.
Тя също твърди, че когато вземаме решения, не би трябвало да търсим външните аргументи, а да ги открием вътре в себе си и това би бил най-хубавият вероятен избор за нас.
Ако позволим на външни фактори да движат решенията ни, тогава ние оставаме безлични и разрешаваме на света да написа историята ни, вместо ние самите да създадем това.
